Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 12.07.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.8076/10г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск за
определяне на издръжка на основание чл. 143 ал. 2 от СК и за издръжка за минало
време на осн. чл. 149 от СК.
Постъпила
е искова молба от А.В.М., като майка и законен представител на малолетното дете
З. А.К., род. на ***г., чрез адв. И.Ц. от ПлАК срещу А.В.К. ***, Република ФРГ,
в която се твърди, че ответника е баща на детето, но малко след раждането му ги
е напуснал и не можели да се свържат с него. Твърди се, че ответника не полага
грижи за детето и не дава издръжка за него. Моли съда да осъди ответника да и
заплаща в качеството на майка и законен представител на детето З., издръжка в
размер на по 400 лв. месечно, считано от датата на подаване на и.м. както Предявен е и иск на осн. чл. 149
от СК – за присъждане на издръжка за една година преди подаване на исковата
молба от м. ноември 2009г. до
м. ноември 2010г. за
периода 01.12.2009г. – 01.12.2010гв размер на 4 800лв.
Ответника,
чрез проц. си представител адв. Й.Н. от САК счита, че исковете са неоснователни
и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
приема за установено следното: От представеното удостоверение, издадено въз
основа на акт за раждане № 1602/20.08.2008г. на Община Плевен, е видно, че детето
З. А.К. е родено на ***г***, Р.А., и е с майка – ищцата А.В.М.
и баща - ответника А.В.К.. Не се
спори по делото, че родителите на детето нямат сключен граждански брак и до
момента не определяна издръжка за него. От социалното проучване, проведено за
изготвяне на соц.доклад по делото, и от разпита на св. В. М., дядо на детето по
майчина линия, се установява, че детето е било при родителите си до м.
септември 2009г., като след това е останало да живее в гр. Плевен, в
семейството на родителите на майката, а тя е заминала на работа в чужбина. Св. М.
посочи, че майката на детето желае да го вземе при себе си в чужбина, но поради
прекъснатите контакти с бащата, откато детето е навършило година и два месеца,
тя не може да го изведе извън границите на РБългария. Сочи, че преди детето да
навърши 1г. и 2 мес., бащата е идвал в РБългария два пъти и се е интересувал от
него, но след м. септември 2009г. не се е обаждал да пита за детето, за нуждите
му, не е изпращал пари за издръжката му и дори за рождените дни на детето не е
звънял. Твърди, че поради липсата на документи за бащата, детето не може да
бъде записано в детска градина, не може да отиде при майка си поради липса на
съгласие от бащата да напусне страната и на практика изцяло грижите за детето
са поети от неговото семейство. По делото е представен проект за споразумение
между страните, в който е уговорено, че бащата се съгласява да заплати по иска
по чл. 149 от СК издръжка в размер на 500 евро, и да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 100 евро за в бъдеще. Други доказателства по делото, които
могат да бъдат ценени, не са представени.
От
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Детето З.
към датата на приключване на съдебното дирене е на навършени 3 години - възраст, предполагаща нужди от специфична
храна, облекло, което следва да се закупува за конкретен сезон, след който не
може да бъде използвано поради бързия растеж на децата в тази възраст. Детето
не посещава учебно заведение, поради пречки, създадени от поведението на
бащата, и неговото обучение е поето от родителите на ищцата. За лишаване на
бащата от родителски права има висящо производство в ПлРС – факт, служебно
известен на съда, т.к. производството по настоящото дело е било започнато и по
този иск, а впоследствие е разделено, т.к. се разглежда по различен
съдопроизводствен ред. Съгласно чл. 142
от СК, размерът на издръжката се определя както от нуждите на децата, така и от
възможностите на лицата, които я дължат, като претендираната издръжка е от
категорията на безусловните задължения – съгл. чл. 143 ал. 2 от СК,
задължението за издържане на ненавършили пълнолетие деца не зависи от това дали
родителя е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. По
делото няма категорични доказателства относно размера на доходите на двамата
родители, но е безспорно, че и двамата родители реализират доходите си в
чужбина, в държави, членки на ЕС, в които стандарта на живот и заплащането на
труда са много по-високи от тези в РБългария. Не се събраха доказателства
родителите да са нетрудоспособни, или да имат задължения към други, ненавършили
пълнолетие деца. Поради горното, съдът намира, че следва да определи издръжка
на малолетното дете З. в размер на 390лв. ежемесечно, като същата да бъде
разделена поравно между двамата родители. С оглед на горното, ответника следва
да бъде осъден да заплаща на майката, като законен представител на детето З. ежемесечна
издръжка в размер на 195.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба
- 26.11.2010г. до настъпване на основания за нейното прекратяване или
изменяване, като иска до разликата от претендираните по 400 лв. ежемесечно,
следва да бъде оставен без уважение като недоказан.
По
отношение на иска по чл. 149 от СК – издръжка за минало време за периода 26.11.2009г. – 26.11.2010г.,
с посочен общ размер 4 800лв., съдът намира, че иска се явява основателен,
но не и до посочения в исковата молба размер. Ответника не доказа даването на
издръжка за този период, като тежестта за това му е указана от съда. За този
период по делото са налице свидетелски показания, че бащата не е проявявал
интерес и не е заплащал издръжка за детето, но поради по-ниската му възраст,
съдът намира, че неговите нужди са били в по-малък размер, отколкото
определените за в бъдеще, поради което искът се явява основателен до размер от
1000лв. за целия период. Поради горното, искът следва да се уважи до този
размер, а за разликата до претендираните 4800лв- като недоказан – да се
отхвърли.
При
този изход на делото, ответникът следва да заплати ДТ върху размера на
определената за в бъдеще издръжка в размер на 280.80 лв., ДТ върху за
издръжката за минал период в размер 50.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.В.К., гражданин на ФРГ, роден
на ***г***, ФРГ, с пълномощник адв. Й.П.Н. ***, ДА ЗАПЛАЩА на А.В.М., ЕГН **********,***, съд.адрес: адв. И.Ц. ***,
кантора 30, като майка и законен представител на малолетното дете З. А.К.,
ЕГН **********,***, Р.А., на осн.
чл. 143 ал. 2 от СК, месечна издръжка в
размер на 195.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 26.11.2010г.
до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменяване, която следва
да се изплаща до 5 число на месеца, за който е дължима, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 400.00 лв.
месечно, ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като
недоказан.
ОСЪЖДА А.В.К., гражданин на ФРГ, роден
на ***г***, ФРГ, с пълномощник адв. Й.П.Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.М., ЕГН **********,***, съд.адрес: адв. И.Ц. ***,
кантора 30, като майка и законен представител на малолетното дете З. А.К.,
ЕГН **********,***, Р.А., на осн.
чл. 149 от СК, издръжка в размер на 1000.00
лв., за периода 26.11.2009г. – 26.11.2010г., като за разликата до 4 800.00
лв., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като
недоказан.
ОСЪЖДА
А.В.К., гражданин на
ФРГ, роден на ***г***, ФРГ, с пълномощник адв. Й.П.Н. ***, да заплати в полза на ПлРС, ДТ върху размера на определената за в бъдеще
издръжка в размер на 280.80 лв., ДТ върху за издръжката за минал период в
размер 50.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от 26.07.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: