№ 1090
гр. Пазарджик , 14.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Иванова
заседатели:Палешникова
Мариана Николова Герова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Тихомир Т. Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Подсъдимият Д. Д. К. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
се явява лично и със защитника си от ДП адв.Атанас П..
В залата присъства и неговият баща и законен представител Д. Г. К..
Пострадалият Б. Кр. Вл. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв.Н. К., надлежно
упълномощен.
Явява се свидетелят Ем. Т. Ш..
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да, се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля, да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетеля, както следва:
Ем. Т. Ш. – на 20 години, от с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Свидетелят предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Е.Ш.:
СВ. Ш.: Беше миналата година 2020, март месец. Точна дата не помня.
Беше вечерта. Бяхме с моята кола. Бяхме в колата аз, Б.П., А.П. и самият Б.В..
С Б.В. сме приятели. Тренирали сме заедно. Аз съм боксьор, а той е джудист.
Познавам Д.К. и неговия брат. Преди бяхме в приятелски отношения и с
двамата. В моята кола сме и аз шофирам. Звъни телефона на Б.П.. След което
започнаха разговор, който не беше каране. Започна да говори малкият Д.К. и
започнаха да си говорят на високоговорител. Ние всичко чувахме в колата.
Започнаха обиди от малкия Д.К. към Б.В.. Д. се обажда на Б.П. на телефона.
Той вдига, след което започна да говори Б.В.. Той не му вдигна телефона ли,
не помня и звъни на Б. на телефона. Директно звънна на Б. с цел да говори с
Б.. Д. и Б. са приятели от деца. Д. започна да говори, за да чува Б. и започнаха
да се карат или псуват. Вражди ли имаха, не знам. Взаимно се псуваха, след
което с течение на разговора започна малкият Д. да го заплашва: „Ела да си
разрешим проблемите, въшкар, жена“. Той му каза: „Не искам да се
разправям с теб. Ако имаш проблем, ела в залата да си решим проблемите“, за
да не стигаме до тук. Д. го викаше в училище „Петър Берон“. Заплаши го, че
2
ще го нареже, наръга и бие с боксове. Това се чува от всички в колата. След
което затвориха телефона след като се обиждаха и заплашиха. След което
звъни още един път телефонът на Б.П., но му звъни В.С.. Той почна леко
грубо да говори: „Защо вие така ще плашите малкия К., той ми е като брат,
елате да си разрешите проблемите“. Той говореше на всички в колата. Почна
и той да ни заплашва. След това Б. затвори телефона и след 15-20 минути
отидохме до училище „Петър Берон“ с идеята да си разрешат проблемите без
да има физически сблъсък. Всички си бяхме близки и тренирахме в една зала
и се уважавахме преди. Брат му преди много го уважавах и той мен ме
уважаваше. Отидохме там в училището. Б.В. си беше спокоен. Влезнахме в
училището. Там бяха Д., брат му, В., един К. Б., Р. и още един, но не си
спомням името му. Ние бяхме четиримата. След което слезнахме от колата и
влезнахме в училището. Ние се познаваме и сме приятели. Не сме отишли да
се заяждаме. Ние почнахме да си говорим. Поздравих момчетата. След като Б.
не искаше да контактува с Д., отиде при брат му и му каза така: „Не искам да
разговарям с него. Искам с теб.“. Големият му брат реагира: „Махай се от тук
да не те набия аз, отидете си разрешете проблемите“. После малкият К. го
викна на няма и 40-50 метра след нас. Беше тъмна точка. Виждаха се силуети.
Беше тъмна точка и нямаше осветление. Ние бяхме от входа на 10 метра.
Бяхме на пейките. Ние си говорехме. Ние бяхме спокойни, че няма да има
сбиване, а ще си разрешат проблема. Б.В. отиде с цел да си разрешат
проблемите, като показа, че иска да говори с брат му, а не с него да се
разправят. След като отказа брат му, те отиват двамата на тъмното.
Разговаряха 20-25 минути. Нищо не сме чули, защото си правехме мохабет.
Аз постоянно гледах към тях. След 20-25 минути големият брат, за да ги
провокира, им каза следното: „Айде бе, жени, ще се гледате ли или ще се
биете“. Имаше 6 човека и 6 човека го чуха. Аз казвам това, което съм чул, а
Вие си решавате. След което аз казах на Б. да си тръгваме и той се обърна,
след което получи удар и аз видях удара с очите си. След което си удари
главата в решетките железните и започна тогава Д. да го рита с краката. Не
мога да кажа колко пъти го изрита. Повече от един път го изрита, след което
аз и големият К. директно се затичахме към тях да ги разделим. Той го удари
с ръка. С лявата ръка го удари. Сигурен съм. Ударът попадна в челюстта му.
След което той си ударя главата в решетките отзад и пада. Започна да го рита
и ние се претекохме с брат му. Той се взриви, хареса му. Дойде му повече
3
адреналин. Започна да вика: „Няма да се шегувате с фамилия К.и, ще ни
знаете кои сме“. След което аз и брат му се затичахме, вдигнахме Б.,
пратихме за вода. Аз му измих лицето. Той беше в шок след удара и не
помнеше нищо. Не помнеше моето име, беше много притеснен и беше като
все едно се е родило дете. Малко се стресна. Тази ситуация продължи докато
го закараха в болницата в спешното. Когато Д. удари Б., Б. беше с очила. След
това почвахме да го лискаме с вода. Той пак си беше в много лошо
положение. След което големият брат и той му хареса, че брат му успя да го
пренебрегне и набие и той с радост се взриви и каза: „Вие ще запомните
фамилия К.и и няма да правите така повече. После се възстанови Б. и го
качихме на колата. Големият брат помогна да го качим. После ги накара да си
стиснат ръцете двамата. Помогна брат му. Това беше. Б. беше в безсъзнание.
Нищо не помнеше и не знае къде се намира. Вика: „Къде съм, какво съм, защо
сме дошли тук“. Аз гледах през цялото време. Д. му нанесе само един удар с
ръка. Аз съм спортист и видях неговата ръка и нарочно поисках да му видя
ръката и на мен са ми се получавали такива травми от спорта, защото се
оплакваше, че ръката го боли. От нанесен удар в главата на чиста ръка
сцепване не е възможно да има. Счупване може да има, а сцепване не. Д.
имаше сцепване отгоре в основата на палеца. Аз не мога да го кажа и не съм
видял и не мога да кажа дали е имало предмет, но според моето виждане на
професионален спортист с нанесен удар на чиста ръка не може да се получи
сцепване и то в меката част на челюстта. Аз предполагам, че е бил с метален
бокс. Може да не бил метален бокс, а нещо друго, но е държал предмет
някакъв в ръката.
Ние първо тръгнахме да го закараме него, защото баща му ни звънна да
пита къде сме. Първо бяхме всичките. Тръгнахме към кв.Запад към
„Жълтите“ павилиони. Тръгнахме натам да оставим Б. след като се
оплакваше, че много го боли, че не се усеща. Аз предполагах, че е възможно
след удара да го боли малко, но не предполагах, че се е счупило ченето.
Нямаше изкривяване голямо. Мислех, че след удара го боли само. Той вика:
„Не мога да си преместя ченето“. Викам му: „То ще ти мине“. Оставихме го и
си тръгваме да закараме другите момчета. После оставих А.. После звъни
телефона и е бащата на Б.В. и ми казва: „Емо, къде си да дойдеш да ни
закараш до болницата, защото не мога да карам, бил съм на гости и леко съм
4
пийнал и не мога да шофирам“. Тръгнах пак към „Жълтите“ с Б.П. и видях
малкия К. да обикалят. Казах на Б.П., защото са приятели: „“Кажи му да си
ходи по-бързо, защото идва на Б.В. баща му и не знам как ще реагира“. Казах
му: „Кажи да си ходи по-бързо, за да не стане нещо“, но на Б. баща му го видя
Д.К.. Викнаха го: „Ела да видя какво сте направили“. Д. се уплаши, защото не
е знаел как ще реагира и тръгна да бяга с неговите приятели. После К.В.
започна по тях да ходи да ги гони, но не успя, те са избягали. Не съм ги губил
от поглед. Той се затича 20-30 метра и ги изгуби. Той ги видя от към
блоковете, а те бяха на „Жълтите“ от другата страна. Те бяха при хлебозавода
на „Запад“ – закуските, където са - пряката за центъра от „Запад“, в улицата,
където е заведението „Аглая“. От там вече не знам къде са тръгнали. К. ги
подгони 20 метра и си тръгнахме. Качихме се в колата и тръгнахме. Аз бях
спрял на „Жълтите“ от другата страна в посока „Спортното“. Аз тръгнах
посока „Спортното“ и направих обратен завой и тръгвам посока р.Марица,
завивам наляво при заведение „Аглая“. След което той звъннал ли е, те
пресекли ли са ни, не мога да кажа, но аз шофирам и гледам зад мен една кола
ми пресветка с къси-дълги много. Първо не си помислих, че са те. Тъмно
беше. След това с течение на няколко пресветкания се сетих, че са те. беше
„Субару“, сиво на цвят, на В. колата и вътре бяха Д., Г., В. и още един. Аз
спрях след легналия полицай след кръстовището. Моята кола е с десен волан.
К. стои до мен. Б. е от задната страна. К. големият агресивно слиза от колата,
дърпа вратата на К. и почва да налага него с токати. Човекът се защитава,
става, навежда се. Не можа да го удари според мен, но го налагаше. Той си
вдигна ръцете, клати се да не го удари. След което той се стресна - Б.. Той
беше в шок още. Баща му го налагат. Аз слезнах от колата, отидох да ги
разделя, за да не бие човека, да махна Г.К.. Него аз не съм го удрял. Разделих
го и по инстинкт той ме удари с цигански шамар през джуката и ми беше
сцепена джуката. Той пак се взриви, подскачаше, хвана К.В. за дрехите. Бат
К. и той почнаха да се обиждат, след което му хвана ръката Г. на К. и му я
изви отзад и го държа така. Държа го около 30-40 секунди и го пусна. След
което почнаха заплахите и това беше. Аз нито с малкия съм имал контакт,
нито с големия. Аз тогава съм бил национален състезател. Нямах право нищо
да правя. Той е много по-голям от мен брат му. Аз съм бил тогава 56 кг.
преди една година. Как ще удрям човек, който е 120 кг. и който като ме хване,
не знам какво ще ме направи. Той мен ме удари като по инстинкт, защото
5
мислеше, че ще го ударя. Той лично ми се извини, че ме е ударил.
Вижте те какво казват и аз какво казвам при полицаите. Аз като казах,
че ме удари, полицаите ме питаха дали искам да ги съдя. Аз казах „не“. После
той дойде сам и ми се извини. Отиде и при моя треньор по бокс специално да
се извини, защото моят треньор ме уважава и той ги е тренирал всичките и ги
е защитавал. Моят треньор е А.П.. Той има син също с имената А.П.. Аз
тогава бях национален състезател по бокс и на мъже и юноши съм бил. За
всичко се извинява. Г.К. дойде при А. да му се извини. Братът Г. работи в
„Парадайс“ дискотеката като охранител. От там всички охрани, вкл. той ме
уважават много, защото сме израснали много в спорта. Преди са ме обичали
много, показвали са ми уважение, аз съм им показвал уважение и съм им
давал да тренират. След тази случка всеки почна да се държи гадно с мен,
защото свидетелствам за Б.. Аз свидетелствам за правото. Което си е така, е
така. Ако той е виновен, аз ще кажа, че е виновен. Аз по никакъв начин брат
му на Д. не съм го докоснал. Аз съм спортист и съм умен, а не прост. Не мога
да се изправя срещу 120 кг. Той дойде след 1-2 дни да се извинява на моя
треньор. Аз не съм бил тогава там. Моят треньор ми сподели, че е отишъл да
му се извини. Моят треньор се казва А.П.. Не съм сигурен дали е Т. второто
му име. Треньорът ми е на 51-52 години. Не знам рождената му дата.
Вечерта след случката закарахме Б. до болницата. Казаха, че в
спешното не могат да съдействат. Пратиха ги в Пловдив. Б. ми се оплакваше,
че е много зле и не може да говори. В Пловдив го оперираха, сложиха му
шини и не знам какво друго. След 3-4 дни аз отидох на свиждане 1 път с баща
му, за да му закараме храна. Той ядеше само от сламка, можеше само течно
да яде. Той беше в подготвителен процес за състезание, отмениха му се много
състезания. Питах го как е. Той беше тогава към 100 кг. преди случката за
състезанието. След тази случка след като беше в болницата беше отслабнал с
15 кг. и ядеше само от сламка и се оплакваше, че има много болки. След като
го изписаха от болницата аз бях тук още мисля, че близо около месец и всеки
ден бяхме заедно. Аз ходих у тях. Той не можеше да излиза. Той не искаше да
излиза. Чувстваше се пренебрегнат. Той отиде в училището само с цел да се
разбере с тях. Д. също е спортист, но Б. е на много по-голямо ниво и да е
пренебрегнат така от някой му е тежко на него. Плачеше, не ходеше в залата.
Треньорите го търсеха. Болеше го и мисля, че около 3 месеца не беше
6
тренирал. Те водеха състезания мисля че тогава. Ние ходехме без Б.. Той не
излизаше, а аз, А. и Б. излизахме всеки ден. При „Райфайзенбанк“ сме ходили
и малкият се хвалеше на всеки, че е бил Б.В.. Хвалеше се на момичета и го
пренебрегваше още повече. На мен с личните ми уши са ми казвали, че
малкият К. е набил Б.В..
Аз съм на 20 години. Имаме 3-4 бизнеса в Швейцария и затова съм
спрял да се занимавам със спорт. С майка ми сме сами в Швейцария. Аз
тренирах от 2016 година до миналата година до лятото - 4 години. Много
нокаути съм виждал в залата за тези 4 години. За три месеца спират при
нокаутиране да се занимаваш със спорт. Това е регламент в бокса.
В училището, когато с големият К. се спуснахме към падналия Б., той
го хвана от една страна под ръката, а аз от другата страна и го закарахме на
пейката да седне. Оставихме го. Големият К. отиде за вода с още едно момче.
След което донесоха водата. Д.К. взе водата, даде я на мен и аз го измих.
Там, където бяхме на пейката, си спомням, че никой не седеше. Всички
бяха прави. Бяхме застанали на кръг и си говорим. Да Ви кажа не беше кръг,
а всички някак гледаха към тях. Беше нещо като полукръг. Нямаше чак
толкова много хора, че да има кръг. Бяха те 6 човека и ние четирима. Там,
където бяхме ние компанията, беше осветено, а при Д.К. и Б. не беше. Мисля,
че при пейките имаше само лампи.
Аз имам „Фейсбук“. С всички сме приятели във „Фейсбук“. Д.К. във
„Фейсбук“ не е писал, че е набивал Б.. Хвалеше се само в компания, в
приятелски кръг.
След случката близо около 1-2 седмица продължи приятелството им на
Б. и Д., но след това аз занимах и не знам какво е станало. Вече мисля, че и те
не са в добри отношения.
Според мен от самата случка до постъпването на Б. в болницата са
минали около 2 часа.
Когато Г.К. ме удари с шамар, получих от вътрешната страна сцепване.
Кръв не е имало. Не съм го казал това на моя треньор. Той е отишъл да се
извинява и тогава моят треньор ми каза. Говорили са за събитията, станали
7
повод да ме удари.
ПРОКУРОРЪТ: Считам делото за изяснено и моля да бъде приключено.
АДВ. К.: Аз също смятам делото за изяснено.
АДВ. П.: Защитата не счита делото за изяснено и точно след разпита
днес на свидетеля Ш. поради следните причини. Факт е, че имаме две групи
свидетели, при които едните са приятели на едните, а другите на другите. За
да може съдът при произнасяне на своя акт да прецени защо едни
показанията да приема, а на други не, считам, че е наложително да бъде
извършен следствен експеримент в училището, тъй като аз отидох да видя и
си направих експеримент и твърдя, че от позицията, в която са били, не може
да се види удар от никой. Голяма част от свидетелите твърдят, че са видели
такъв. Ако съдът допусне този следствен експеримент, което ще бъде трудно,
тъй като рядко се прави, съдът ще установи къде са стояли едните и другите и
ще видите, че не е възможно да се види удар, нито от кого и това показва
достоверността на свидетелските показания на двете групи свидетели. Това
ми е целта на искането.
Другото ми искане е да призовем, преди да направим опит за
призоваване на П., за допълнителен разпит свидетеля Г.К., тъй като той е
лесен за намиране и няма да отлагаме делото и ще дойде за следващото
съдебно заседание, за да каже дали действително, както каза свидетелят Ш., е
ходил да се извинява. Той уважава треньора и не вярвам да излъже. Други
искания нямам.
ПРОКУРОРЪТ. Допълнителен разпит на Г.К. за какви обстоятелства се
иска? Считам, че това е извън предмета на делото, поради което възразявам.
Не мога да разбера адвокатът с какво аргументира другото си искане. То
е неоснователно. Оглед на мястото на основание чл.155 от НПК е правен и са
дадени указания и следва да е фиксирано мястото, на което са стояли.
8
Свидетелите са предупредени за наказателната отговорност и няма основание
да не им се доверим на показанията като максимално достоверни и е
невъзможно да бъдат проверени с този процесуален способ, който се иска и
считам искането за неоснователно.
АДВ. К.: Като аргумент за искането за следствен експеримент ще кажа,
че въпросът е дали имам нанесен удар и с оглед на това да се провери дали е
възможно да се види или не. С оглед резултата от приетата експертиза, е
безспорно, че удар е нанесен и само заради това основание това искане е
неоснователно,
РЕПЛИКА АДВ. П.: Първо към прокурора – следствен експеримент е
правен, като са извикани лицата, направен е снимков материал и кой къде е
застанал, но всичко това е в светла част на деня, но моето искане и твърдение
е, че в тъмната част, като аз бях в тъмната част и съм гледал право към
мястото и не се вижда. Не твърдя, че някой е бил с гръб. От осветената пейка
в тъмната част те не могат да видят. Ние не отричаме и никога не е отричана
защитната теза, че го удряме във формата на неизбежна отбрана. Ние
твърдим, че първо той е ударил. Никой от тях няма как това да го видя.
Различните свидетели дават различни версии. Далечината и тъмната част не
позволяват да се види. От светлото не може да се види на тъмното.
По втората част пак към прокурора, тъй като каза, че е неоснователно
искането за повторен разпит към настоящия спор, но това все пак е форма за
проверка на показанията на свидетеля Ш..
ДУПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Ако приемете за основателно искането за
следствен експеримент, то той следва да бъде извършен на 13.03.2022г., за да
е максимално близо по време.
Съдът намира, че искането на защитата за провеждане на следствен
9
експеримент е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Това е така,
защото за да бъде проведен годен следствен експеримент като процесуално-
следствено действие, следва същият да е организиран и направен по време,
място, начин и фактически събития така, които да са максимално близки до
датата на инкриминираните събития. Казано с други думи, за да бъде
направен годен следствен експеримент, е необходимо това да се случи някъде
около средата на м.март през съответната година и в часовия диапазон, за
който се твърди, че са се развили събитията, което на този етап е обективно
невъзможно. Отделно от това, съдът намира, че в кориците на делото са
събрани достатъчно гласни и едно писмено доказателство, каквото се явява
протоколът за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, от които
може да се направи обективна преценка за разстоянието между подсъдимия и
пострадалия по делото и групичката от хора, респективно можело ли е или не
да се види от едните какво се случва при другите двама.
По изложените до тук съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за провеждане на следствен
експеримент, формулиран от защитата.
Съдът намира, че защитникът е абсолютно прав, че следва да бъдат
подложени на проверка за достоверност показанията на свидетеля Е.Ш., който
бе разпитан днес. На такава проверка категорично следва да бъдат подложени
и показанията на свидетеля Г.К.. Ето защо, не е необходимо да бъде
призоваван и разпитван за това дали се е извинявал на треньора на свидетеля
Е.Ш., а ще следва да се допусне и разпита самият треньор за тези
обстоятелства, тъй като съдът има очаквания същият да бъде абсолютно
безпристрастен и независим от изхода на делото.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за призоваване и допълнителен
10
разпит на свидетеля Г.К..
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел А.П., за който се
събраха данни, че е треньор на свидетеля Е.Ш. и баща на разпитания по
делото Андр. Андр. П..
Тъй като съдът не разполага с данни за адрес на призоваване на
допуснатия свидетел и с пълните му имена, ще следва да се пише писмо до
началника на РУ на МВР – Пазарджик, като се посочи, че следва да бъдат
предоставени трите имена, евентуално рождена дата и актуален адрес за
призоваване, на лицето А.П., около 50-52 годишен, живущ най-вероятно на
адрес гр.Пазарджик, ***. Да се укаже, че при необходимост полицейски
служител следва да посети посочения адрес, с оглед установяване пълни
данни за самоличност на горепосоченото лице, както и актуален адрес, на
който същият д бъде призован от съда.
За събиране на допълнителни гласни доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 20.09.2021г. от 14.00 часа, за която
дата и час гражданският ищец и частен обвинител и повереникът –
уведомени. Подсъдимият и защитникът – уведомени. Бащата на подсъдимия –
уведомен. Да се пише писмо до началника на РУ на МВР - Пазарджик в
горния смисъл, след което да е пристъпи към призоваване на свидетеля.
Съдебните заседатели – уведомени.
Делото се насрочва извън срока по чл.271 ал.10 от НПК по обективни
причини. Те се изразяват в това, че графикът на съдията-докладчик до края на
м.юни е запълнен изцяло, а през м.юли същият ще бъде командирован за
разглеждане на дела в РС - Панагюрище. След това предстои съдебната
ваканция, през която се разглеждат строго ограничен кръг дела, лимитирани в
ЗСВ, а настоящото не е сред тях.
11
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15,25 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12