Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
1.ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при
секретаря Веселина Василева, в
присъствието на прокурор Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 145 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
С присъда № 7/07.03.2019 г. по НОХД № 394по
описа за
Пред настоящата
инстанция е постъпил протест и допълнение към него от В.Д.С. – прокурор в РП Тетевен, с
който моли да бъде отменена протестираната присъда и да бъде постановена нова присъда,
с която Р.М.П.
да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по чл.293а от НК.
Не приема
извода на съда, че не е налице третата предпоставка за
наличие на престъпление по
чл.293а от НК, а именно, че П. не е разполагал с парични средства или
имущество, за да покрие дълга си в инкриминирания период /30.05.2017 г. - 30.05.2018 г./, тъй като е установено с писмени
документи, че въззиваемият е бил съсобственик в недвижим имот, като е продал своята част
на 06.06.2017 г. Налага довод, че обстоятелството колко пари е получил
за тази сделка няма значение за неговата наказателна отговорност.
Твърди, че по
делото има данни, включително негови обяснения, че периодично работи в чужбина
и счита, че има реализирани доходи.
В съдебно
заседание представителят на ОП Ловеч поддържа подадения протест от прокурор при
РТ Тетевен и моли да бъде уважен.
В съдебно
заседание въззиваемият се явява лично и с адв. Ц., като молят да бъде
постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Настоящата инстанция, като
съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас
и събраните по делото доказателства пред ЛРС, намира за установено следното :
Въззиваемият
Р.П. и св. Н. се познавали и били
приятели.
На 11.07.2015 г. П. отишъл в дома на св. Н. в
гр. Т., кв. П. и й обяснил, че спешно му трябват
пари, като я помолил да му даде сумата от 500. 00 лева. Н.
дала на въззиваемия исканата сума.
П. в продължение на една
година шест пъти посетил св. Н., като всеки път получавал различни суми от нея
– 1 100. 00 лева, 400. 00 лева, 400. 00 лева, 20. 00 лева, 100. 00 лева и 25. 00 лева.
След последното посещение
на 09.07.2016 година въззиваемият заявил на св. Н., че заминава за чужбина
и като се прибере ще й върне цялата сума.
На 22.08.2016 г. св. Н. отишла в дома на П. и двамата подписали договор за заем за сумата
от 2 645. 00 лева.
П. не върнал
парите на свидетелката и по молба на Н. било образувано гр.дело №5/2017 г. в РС - Тетевен. С решение № 62/15.05.2017 г. по гр.дело №5/2017 г. на РС
Тетевен, влязло в законна сила на 30.05.2017 г., П. е осъден да заплати на св. Н. сумата от 2645. 00 лева, законната лихва върху
тази сума, считано от 04.01.2017 г., както и сумата от 660.18 лева разноски по
делото.
Въз основа на това
решение бил издаден и изпълнителен лист и при ДСИ при Районен съд гр.Тетевен
било образувано изпълнително дело №72/2017 година, по което не са постъпвали
парични средства. По цитираното изпълнително дело бил запориран лек автомобил
„Опел Корса“ с ДК№ ********, но опис на същия не бил извършен. По отношение на
този автомобил по делото е приложено свидетелство за регистрация Първа част, от
което се установява, че същият е собственост на сестрата на въззиваемия
- Г. М. П. от 11.03.2011
година.
По досъдебното
производство е приложена справка, от която се установява, че подсъдимият е
собственик и на друг лек автомобил „Опел Корса“ с ДК№ ********. От приложената по делото
докладна записка от РУП на МВР гр.Луковит се установява, че този автомобил е
бил управляван от друго лице и че същият е бил изгорял напълно на 21.03.2015
година, за което е било образувано досъдебно производство №64/2015 година,
което е спряно с постановление на прокурора.
В хода
на съдебното следствие е установено от показанията на св. Н., че П. на два пъти й е платил сумата от 485. 00 лева и сумата от 594. 00 лева, както и че в
съдебно заседание на 07.03.2018 г. й е платил и сумата от 1566. 00 лева, за което същата му
е подписала разписка, копие от която е приложена по делото.
От
приложената в хода на съдебното следствие справка от Агенция по вписванията
при Районен съд гр.Тетевен се установява, че П. е бил собственик
на два недвижими имота, като единият от тях е бил в местността „Преграда“, с
площ от 1026 кв.метра и с нотариални актове е бил продаден от подсъдимия на
27.10.2000 година-1/2 ид.част и на 27.11.2001 година е продал и другата
½ ид.част от имота.
Вторият недвижим имот в
гр.Тетевен, масивна сграда с площ от
От
приложената по делото справка от НАП се установява, че въззиваемият в периода от
30.05.2017 г. до 14.08.2018 г. няма сключени трудови
договори и няма осигуряване, няма подадена годишна данъчна декларация, няма
данни за изплатени суми по чл.73 от ЗДДФЛ за 2017 година, няма данни за
декларирани имоти, няма постъпили плащания от месец май 2017 година до месец
август 2018 година и няма данни за декларирани банкови сметки.
От
приложеното по делото писмо от АСП се установява, че П. не е бил подпомаган от
30.05.2017 г. до 26.07.2018 г.
От
приложеното по делото писмо от Бюро по труда се установява, че до
Така
установената фактическа обстановка изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Протестът е
неоснователен.
Правилен и обоснован е извода на съда, че Р.М.П. не е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.293а от НК, поради което съдът го е признал за невиновен в това, след като е
осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт - решение №62/15.05.2017 г. по гр. дело №5/2017
година на Районен съд гр.Тетевен, влязло в законна сила на 30.05.2017 г., в продължение на една
година от влизането му в сила, в периода от 30.05.2017 г. до 30.05.2018 г. не е изпълнил
задължението си в размер на 2 645. 00 лева към кредитора Ц. М. Н. от гр.Т., въпреки наличието на
средства и имущество затова, поради което го оправдал за
престъпление по
чл.293а от НК.
Неоснователно е
становището в протеста и поддържано в съдебно заседание, че след влизане на
осъдителното решение, въззиваемият е имал възможност да изпълни задължението
си. Първата инстанция е събрала необходимия доказателствен материал свързан с
изясняване на предмета на делото, като е изпълнила задълженията си по чл. 13,
14 и чл. 107 НПК и е направила верен извод, че П. в едногодишен срок от влизане
в сила на осъдителното решение /периода от 30.05.2017 г. до 30.05.2018 г./ не е притежавал
имущество, за да изпълни задължението си.
В протеста
прокурорът от РП Тетевен акцентира на факта, че са налице писмени доказателства, че въззиваемият е бил съсобственик в
недвижим имот, като е продал своята част на 06.06.2017 г. Налага
се довод, че обстоятелството
колко пари е получил за тази сделка няма значение за неговата
наказателна отговорност.
РС Тетевен в
мотивите на атакуваната присъда е обсъдил обстоятелството, че по време на
инкриминирания период П. се е разпоредил единствено с
недвижим имот в гр.Т. с площ от 452 кв.метра, на който е бил съсобственик, като е
продал своята 1/20 идеална част на 06.06.2017 г. и целият имот е бил
продаден за сумата от 2756. 70 лева. Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че припадащата се част на въззиваемия е около 140. 00 лева, която сума е
крайно недостатъчна, за да покрие изцяло неговото задължение. Поради
изложеното тази инстанция не приема тезата на РП Тетевен, че колко пари П. е получил за тази сделка е без значение за
неговата наказателна отговорност. За да е налице осъществен състав на
престъпление по чл. 293а от НК се изисква : да е налице влязъл в сила съдебен
акт, по силата на който подсъдимият има задължение да плати, в продължение на
една година от влизане в сила на решението да бездейства и в патримониума му да
е налице имущество, с което да погаси задължението си към кредитора. Правилно и
законосъобразно съдът е приел, че
не е налице третата предпоставка,
визирана в чл. 293а от НК, а именно наличие на парични средства и имущество, с
което П. да погаси задължението си към Н.. Деянието е несъставомерно както от
обективна, така и от субективна страна. От показанията на св. Н. е установено, че П. на два пъти в
едногодишния период й е платил сумата от 485. 00 лева и сумата от 594. 00 лева, както и че в
съдебно заседание на 07.03.2018 г. й е платил и сумата от 1566. 00 лева, за което същата му
е подписала разписка, копие от която е приложена по делото.
Получената от П. сума от 140. 00 лева от продажбата на недвижим имот в
гр.Тетевен с площ от 452 кв.метра е предадена на Н.. Основателно е
становището на адв. Ц., че веднага след продажбата на съсобствения имот, П.
е предприел действия спрямо Н. за погасяване на задължението си, като с
плащането на Н. в хода на съдебното следствие изцяло е погасено задължението.
За инкриминирания период П. не е притежавал леки автомобили, банкови сметки,
доходи и други активи, които да са достатъчни, за да изпълни задължението си.
Поради изложените мотиви съдът прие, че деянието е несъставомерно.
Неоснователен е аргумента в протеста, че по
делото има данни, включително негови обяснения, че периодично работи в чужбина
и са реализирани доходи. Въззивната инстанция приема, че по делото не е
доказано така, както изисква НПК, че П. е работил в чужбина и е получил парични
средства, за да бъде направен извод, че в едногодишен срок след влизане на
осъдителното решение е имал възможност да изпълни задължението си. По делото не
са налице писмени доказателства в тази насока и твърдението на прокуратурата е
недоказано.
Ловешкият окръжен съд
приема, че следва да се потвърди присъда № 7/07.03.2019 г. по НОХД № 394по
описа за
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/07.03.2019 г. по НОХД № 394 по
описа за
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.