Решение по дело №2670/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 389
Дата: 18 април 2022 г.
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520202670
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Русе, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.а
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202670 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Софармаси 52“ ЕООД против Наказателно
постановление № Р-0052178/29.11.2021 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция в Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 233,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 230а от Закона за
защита на потребителите.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази насока се моли същото да бъде отменено.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител. Представя писмено становище, с което доразвива
изложеното в жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от
1
юрисконсулт В.Б., която заема становище за неоснователност на жалбата. Моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на
което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от представител на дружеството-жалбоподател на 06.12.2021 г., а
жалбата е подадена на 09.12.2021 г., видно от приложеното п.к., касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.08.2021 г. Р.П. посетила аптека „Сейба“, находяща се в в гр. Русе, на
бул. „Липник“ № 8, стопанисвана от „Софармаси 52“ ЕООД, с ЕИК *********,
откъдето закупила апарат за кръвно налягане „Сендо“. След като се прибрала
вкъщи, П. установила, че закупеният от нея апарат за кръвно налягане не отчита
правилно. В тази връзка П. се върнала в аптеката, като поискала същият да бъде
подменен с работещ или да бъде отремонтиран. Служителите отказали да го
приемат и указали да се свърже със сервиза, обслужващ гаранционно закупената
от нея стока. П. позвънила на посочения на опаковката телефон и след като никой
не отговорил, решила да потърси съдействие от Комисията за защита на
потребителите.
На 01.09.2021 г. Р.П. подала жалба с вх. номер Р-03-938/01.09.2021 г. в
Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе.
На 07.09.2021 г. свидетелят Г.Г. и Р.С., служители на КЗП, посетили аптека
„Сейба“, находяща се в в гр. Русе, на бул. „Липник“ № 8, за да извършат проверка
във връзка с постъпилата жалба. Преди извършване на проверката била дадена
възможност на представител на дружеството-жалбоподател да се запознае с
подадената от Р.П. жалба. В хода на извършената проверка свидетелят Г. и С.
2
констатирали, че в търговския обект липсва регистър на предявените рекламации.
Такъв не бил представен и до приключване на проверката, което възпрепятствало
възможността на извършващите проверката да установят дали предявената на
13.08.2021 г. рекламация е вписана в нарочения за това регистър.
Горепосоченото било обективирано в Констативен протокол № К-
2714574/07.09.2021 г., като със същият било разпоредено на дружеството-
жалбоподател на 29.09.2021 г. в 15:00 часа да представят регистър на предявените
рекламации и Акт за удовлетворяване на рекламацията /протокол за отказ от
удовлетворяване/ в сградата на КЗП РД Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5, стая № 525
или на e-mail: ****@***.**. На указаната дата даденото указание не било
изпълнено.
С писмо с изп. № Р-03-1063/01.10.2021 г. била отправена повторна покана
до управителя на „Софармаси 52“ ЕООД да представи относимите по случая
документи, но това отново не било сторено.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Г.Г. съставил на „Софармаси
52“ ЕООД АУАН № К-0052178 за осъществено нарушение на 230а от ЗЗП за това,
че на 29.09.2021 г. е възпрепятствало длъжностно лице – главен инспектор, при
упражняване пряко правомощията му за разследване на нарушения на
законодателството за защита на потребителите, като не е представило в КЗП РД
Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5, стая № 525 или на e-mail: ****@***.** регистър на
предявените рекламации и Акт за удовлетворяване на рекламацията /протокол за
отказ от удовлетворяване/, като по този начин е поставило длъжностното лице в
невъзможност да изпълни задълженията си по чл. 180, ал. 1 от ЗЗП за произнасяне
по жалбата в срок.
На 15.11.2021 г., в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
дружеството-жалбоподател представило подробни възражения, към които бил
приложен и Регистър на рекламациите от 01.01.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 230а от ЗЗП на основание същата разпоредба на
дружеството-жалбоподал било наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
3
доказателства – АУАН № К-0052178 от 12.09.2021 г., Наказателно постановление
№ Р-0052178/29.11.2021 г., становище по възражение, доклад от актосъставителя,
заключение по възражение от актосъставител, възражение, копие от Регистър за
рекламации, писмо от НАП с информация за трудови правоотношения, покана и
обратна разписка, удостоверяваща връчването , писмо от НАП, справка за
фирмено досие, Констативен протокол № К-2714574/07.09.2021 г., както и гласни
доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Г.Г., които съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата
доказателствена съвкупност.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагани подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля,
съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. С оглед на така изложеното съдът
счита, че е безпредметно същите да бъдат подробно анализирани с оглед на
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр. второ от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричне начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването
му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно ЗЗП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон,
се съставят от длъжностни лица определени от ръковидетеля на съответния
контролен орган или от кмета на общината /чл. 233, ал. 1 от ЗЗП/, а наказателните
постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на
общината или упълномощени от тях длъжностни лица /чл. 233, ал. 2 от ЗЗП/. В
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентент
актосъставител – служител на КЗП, РД-Русе, упълномощен от председателя на
КЗП със Заповед № 344 ЛС/22.04.2015 г., а НП е издаден от Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен, упълномощен от председателя на КЗП със Заповед № 674/21.08.2021 г.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
4
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН. Както в АУАН-а, така и в НП нарушението е описано по ясен и
непротиворечив начин, като са посочени основните обстоятелства, свързани с
датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
В конктетния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване
на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето
защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че дружеството-жалбоподател е
осъществило нарушението на разпоредбата на чл. 230а от ЗЗП, за каквото
нарушение е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 230а представлява едновременно норма, предписваща
поведение, и санкционна норма въвеждаща санкция за възпрепятстване на
длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г и неоказване на
необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните
правомощия по чл. 190е и чл. 190ж.
Съгласно чл. 190г от ЗЗП Комисията за защита на потребители е
компетентен орган по смисъла на чл. 3, т. 6 от Регламент (ЕС) 2017/2394 по
отношение разпоредбите на Глава II, Раздели I и IV; Глава IV, Раздели I, II и III;
Глава V, Раздели II и III; Глави VI и VII и чл. 181н от ЗЗП.
Компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко правомощията за
разследване на нарушенията на законодателството за защита на потребителите,
предвидени в чл. 9, § 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394 /чл. 190е, ал. 1 от ЗЗП/.
Държавните органи, длъжностни лица, юридическите лица и гражданите са
длъжни да оказват съдействие и да сътрудничат на компетентните органи по чл.
190г във връзка с изпълнение на предоставените им правомощия по разследване и
прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент (ЕС)
2017/2394 /чл. 190е, ал. 2 от ЗЗП/.
5
В чл. 9, § 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394 са посочени основните правомощия,
с които разполагат компетентните органи при разследване на нарушения, а
именно правомощието да имат достъп до всички относими документи, данни или
информация, свързани с нарушение, попадащо в обхвата на регламента във
всякаква форма или формат и независимо от средството за съхранение или
мястото, на което се съхраняват и правомощието да изискват от всеки публичен
орган, агенция или всяко физическо или юридическо лице предоставянето на
всяка относима информация, данни или документи във всякаква форма или
формат.
От събраната по делото доказателна съвкупност по категоричен начин се
установи, че в хода на извършена проверка в аптека „Сейба“, находяща се в в гр.
Русе, на бул. „Липник“ № 8, и стопанисвана от дружеството-жалбоподател, на
длъжностните лица, извършили проверката, не бил представен регистър на
предявените рекламации. Това не позволило на длъжностните лица да проверят
дали е вписана рекламацията, във връзка с която била извършена и проверката. В
тази връзка с Констативен протокол № К-2714574/07.09.2021 г. било указано на
дружеството-жалбоподател на 29.09.2021 г. в 15:00 часа да представи регистър на
предявените рекламации и Акт за удовлетворяване на рекламацията /протокол за
отказ от удовлетворяване/ в сградата на КЗП РД Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5,
стая № 525 или на e-mail: ****@***.**. В указания срок указанията не били
изпълнени, като едва на 15.11.2021 г. дружеството-жалбоподател представило
изисканите документи.
Правото на рекламация е уредено в Глава V, Раздел III-ти, тоест Комисията
за защита на потребителите се явява компетентен орган по смисъла на чл. 190г от
ЗЗП, който по силата на чл. 190е, ал. 1 от ЗЗП има правомощия за разследване на
нарушенията на ЗЗП и на основание чл. 190е, ал. 2 във вр. с чл. 9, § 3 от Регламент
(ЕС) 2017/2394 да изисква съдействие. Видно от посоченото, свидетелят Г.Г. и
Р.С. са разполагали с правомощие да издават указания на дружеството-
жалбоподател за представяне на документи, с които по силата на чл. 127, ал. 2 от
ЗЗП същото следва да разполага, и тези указания са били задължителни за
последното. Непредставяйки изисканите от тях документи в указания срок - 15:00
часа на 29.09.2021 г., дружеството-жалбоподател е възпрепятствало работата на
длъжностните лица по произнасяне в срок по подадената жалба, осъществявайки
от обективна страна състава на нарушение, във връзка с което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. За съставомерността на деянието
е без значение, че впоследствие, на 15.11.2021 г., изисканите документи са били
6
представени.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за
вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната
отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание
чл. 11 от ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно
обратното, представянето на изисканите документи е станало повече от два
месеца след извършената проверка и констатираната липса. Без да влиза в
полемика с доводите на дружеството-жалбоподател, касателно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай, съдът ги счита за
неоснователни. Преди даване на писмените указания, обективирани в
констативния протокол, въззивната страна е имала възможност повече от две
седмици да представи изисканите от нея документи доброволно, което тя не
сторила. Следва да се отбележи и че в констативния протокол изрично е било
предвидена възможност тези документи да се представят и по електронен път,
което, ако се приеме, че същите са били налични, а не създадени пост фактум
извършената проверка и констатираната им липса, би могло да се осъществи без
ангажиране на допълнителен времеви и човешки ресурс, с какъвто се сочи, че
дружеството-жалбоподател не разполагало поради настъпилата пандемична
обстановка. Не без значение е и обстоятелството, че настоящото нарушение е
довело и до търпене на вреди от едно трето лице спрямо настоящото
производство - Р.П., която е била лишена от възможност да упражни правото си на
рекламация.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата
санкционна разпоредба, доколкото разпоредбата на разпоредбата на чл. 230а
предвижда за юридическите лица административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер от 1000 до 3000 лева. Съдът намира, че АНО правилно е
индивидуализирал същата в размер, отговарящ на тежестта на извършеното
нарушение, а именно в предвидения от закона минимум - 1000 лева.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
7
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата
да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът счита, че искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. В тази връзка „Софармаси
52“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата в размер на 80 лева, представляща юрискосултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-0052178/29.11.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция в Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите на „Софармаси 52“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 230а от Закона за
защита на потребителите, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Софармаси 52“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ж.к. Изток, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауърс,
Сграда „А“, ет. 13, представлявано от управителя В.Ц. да заплати на Комисия за
защита на потребителите сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8