Р Е Ш Е Н И Е
Номер 211 Година 10.02.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти декември Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2028 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „А.” Е. твърди в
исковата си молба, че въз основа на сключен с ответника договор № ********* и
приложения към него, за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., изпълнил
задълженията си по тях, а ответникът не платил задълженията в сроковете по
договора и общите условия, и натрупал задължения в размер на 83.28 лева. В тази
връзка, договор № *********, бил прекратен по вина на ответника и съгласно
договора и ОУ на ищеца, на 18.07.2016 г. и на 23.12.2016 г., били начислени
неустойки в размер на общо 498.96 лева. Поради изложеното и на основание чл.
415 ГПК предявявал иск за съществуване на парично вземане в размер на 582.24
лева, която сума била сбор от посочените суми. Подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 49/2019 г. на СтРС. В хода му било подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение от ответника. На основание чл. 415 ГПК предявявал иск
за дължимо парично вземане в размер на 687.67 лева. Тази сума била сбор от
следните суми: 83.28 лева цена на месечни абонаментни такси, вноски и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г.,
която била начислена съгласно условията на договор № *********, приложенията
към него и Общите условия. Тази сума била сбор от следните суми, за които били
издадени следните първични счетоводни документи: 13.80 лева по фактура №
*********/12.07.2016 г., която била издадена за 31.25 лева, но по нея било
извършено плащане на 13.80 лева и неплатеният остатък бил 13.80 лева; 23.75
лева по фактура № *********/10.08.2016 г.; 1.85 лева по фактура № *********/12.09.2016
г.; 34.88 лева по фактура № *********/11.11.2016 г.; 9 лева по фактура №
*********/09.12.2016 г., която била издадена за 17.45 лева, но по нея било
извършено кредитиране в размер на 8.45 лева и остатъкът бил 9 лева; и 498.96
лева начислени неустойки, сумата за които била сбор от следните суми, за които
били издадени следните първични счетоводни документи: 150 лева по сметка №
*********/18.07.2016 г. и 348.96 лева по сметка № *********/23.12.2016 г.
Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на
абоната, при условията на чл. 54.12 от ОУ и съгласно чл. 6.3 от приложение 1
към договора. Те били изчислени в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на абонамента. Искането е
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 83.28 лева за главница от неплатени цени на месечни
абонаментни такси, вноски и ползвани далекосъобщителни услуги от 07.06.2016 г.
до 07.12.2016 г. по договор № *********, приложенията към него и общите условия,
с 498.96 лева неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на
абоната при условията на чл. 54.12 от общите условия, във вр. чл. 6.3 от
приложение 1 към договора, и законната лихва върху сумата от 582.24 лева от
подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 49 описа за
Ответникът И.Ж.И.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и
му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в представения в срок отговор, и чрез пълномощника му в хода на делото
по същество и в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните суми
ищецът е подал на 27.12.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 49/2019
г. на СтРС, по което на 03.01.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу която
на 20.02.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение,
поради което на 09.04.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил
по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 27.12.2018
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 07.02.2011 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия (27-51), представения
по делото от ищеца и неопорен от ответника договор № *********, към който са
подписали на същата дата и приложение № 1 (л. 111-113). Този договор е бил
изменен с подписания от страните на 21.07.2015 г. договор № ********* и
приложенията към него (л. 4-17).
Вярно е, че в заявлението и исковата си молба ищецът не сочи това изменение. Но
също така е вярно, че това не е и необходимо, доколкото се касае до изменение
на същия, а не до друг договор. Аргумент в тази насока е и чл. 5.1, изр. 2 и 3 от
договора № *********/21.07.2015 г., според които, в относимата им за случая
част, всички предишни договори, подписани от страните преди датата на
подписване на този договор, стават неразделна част от него, като условията,
посочени в предишните договори, запазват силата си, доколкото в този договор не
е предвидено друго и доколкото не се изменят от този договор и приложенията към
него (л. 4). Поради това съдът
намери, че представения с исковата молба договор № *********/21.07.2015 г.,
представлява по съществото си сключен по взаимно съгласие на страните
анекс/изменение на сключения от тях по-рано процесен договор № *********/07.02.2011
г. (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Вярно е, че в чл. 5.1
от последния е уговорен 24 – месечен срок на действието му, който е изтекъл на
07.02.2013 г. (л. 111). Но също така е вярно,
че в чл. 5.3 от същия договор е уговорено автоматичното му продължаване за една
година при същите условия, ако един месец преди изтичане на срока му, никоя от
страните не отправи до другата писмено предизвестие за прекратяването му (л.
111). Поради това, доколкото по делото няма данни никоя от страните
да е изпратила такова предизвестие до другата, то съдът намери, че действието
на този договор е било продължено съгласно чл. 5.3 от него до подписване на
изменението му по взаимно съгласие на страните с договора №
*********/21.07.2015 г.
По силата му ищецът се
задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги при условията
му, приложенията към него и общите му условия, а ответникът се задължил да му ги
плаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избрания от
него тарифен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срок до 15 дни от
издаването й, независимо от това дали е получил същата (чл.чл. 3.1-3.5 от
договора и чл. 26.4 и 26.5 от ОУ на договора). В чл. 5.2.1
от Приложение
№ 1/21.07.2015 г. и чл. 6.2.1 от Приложение № 1/29.12.2015 г. към този договор,
страните уговорили срок на действието му/ползване на услугите по него/съответното
приложение, от 24 месеца от датата на подписването му (л. 7 и 13). В
чл. 5.3.1 от Приложение № 1/21.07.2015 г. и чл. 6.3.1 от Приложение №
1/29.12.2015 г. страните уговорили още, че в случай, че ответникът наруши задълженията
си по тях, договора или общите условия, в това число и ако по негово искане или
вина достъпът до мрежата бъде спрян, или договорът по отношение на услугите в
приложенията бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, ищецът
има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки), до изтичане на
определения срок на ползване (л. 7 и 14).
В чл. 54.12 от общите условия на договора е уговорено още, че договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на ищеца в
случай, че забавата в плащането на дължимите от абоната/потребителя суми е
продължила повече от 124 дни, а в чл. 54в, изр. 2 от общите условия е уговорено
още, че в случаите, когато абонатът е подал заявление за пренасяне на номера
му, договорните му отношения с ищеца се считат прекратени на датата, на която
се деактивира достъпът му до мрежата (л. 42).
А в чл. 54.1 от общите условия е предвидено, че ищецът има право едностранно да
прекрати договора или да спре временно достъпа на абоната до мрежата при
неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане (л.
41).
От представените с
исковата молба фактури №№ **********/12.07.2016 г., № **********/10.08.2016 г.,
№ **********/12.09.2016 г., № **********/11.11.2016 г. и №
**********/09.12.2016 г., приложения А и Б към тях (л. 18-24 и 80-108),
преценени съвкупно със заявлението на ответника от 19.08.2016 г. и отговора на
ищеца по същото (л. 109-110), показанията на
разпитания свидетел Н., и представените с молбата на ищеца от 15.11.2019 г.
справки (л. 120-121), се установява
несъмнено още, че в изпълнение на процесния договор и приложенията към него, ищецът
е предоставил в исковия период от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г. посочените в приложенията
на всяка от тези фактури далекосъобщителни услуги на ответника, на обща
стойност 109.18 лева с ДДС, от която ищецът сам признава неизгодния за него
факт, че ответникът му дължи 83.28 лева, тъй като му платил част от 13.80 лева
по фактура № **********/12.07.2016 г., а част от 8.45 лева от дължимата сума по
фактура № **********/09.12.2016 г., ищецът кредитирал, поради което по същата
ответникът е останал да му дължи неплатения остатък от 9 лева (л.
2).
Неоснователни са при
това положение доводите за противното на ответника и пълномощника му, че тези
фактури не доказвали предоставянето на посочените в тях и приложенията им
далекосъобщителни услуги по договора, защото били издадени от ищеца и не били
подписани от ответника. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане,
каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че
фактурата удостоверява/доказва този факт (Р 1064-2003-I).
Вярно е също така, че поради неплащане в срок на всички дължими суми по фактура
№ **********/12.07.2016 г., ищецът е преустановил на 18.08.2016 г. изходящите
услуги на предоставения на ответника по договора мобилен интернет, а на
19.10.2016 г. е преустановил изцяло тази услуга, а на 20.07.2016 г. е
преустановил и предоставянето на
услугите за мобилна телефония по договора, поради пренасяне на мобилния номер
на ответника към друг оператор (л. 120-122),
което се потвърждава и от заявлението на ответника от 19.08.2016 г., и от отговора
на ищеца по същото (л. 109-110), и от показанията на
разпитания свидетел Н. (л. 117).
Но също така е вярно, че в този случай ищецът не само е имал основание в чл.
27.1, чл. 27.2 и чл. 54.1 от общите условия на договора да спре достъпа на
ответника до съответната мрежа, но и от процесните фактури и приложенията към
тях е видно, че след съответното спиране не му е и начислявал никакви цени на
далекосъобщителни услуги, с изключение на уговорените в съответното приложение
месечни абонаменти такси, които ответникът му дължи до прекратяване на договора
независимо от ползваните за месеца услуги от съответната мрежа (чл.
22.2 от общите условия на договора – л. 32). Така ищецът е
фактурирал на ответника за плащане цените на осъществените от ответника разговори,
съобщения и данни по избрания от него тарифен план за мобилна телефония само до
преустановяване на 20.07.2016 г. на тази услуга, видно от процесните фактури и
приложенията към тях (л. 18-24). След
тази дата, в нито една от издадените след нея фактури №№ **********/12.09.2016
г., № **********/11.11.2016 г. и № **********/09.12.2016 г., ищецът не е
фактурирал на ответника цени на разговори, съобщения и данни, нито месечни
абонаменти такси за мобилния му номер -, защото е пренесен към друг оператор (л.
22-24), с изключение на начислената му във фактура №
**********/12.09.2016 г. такса от 1.24 лева за уведомяването му за просрочените
му задължения по предходните две фактури, която такса ответникът му дължи
съгласно чл. 27.1 от общите условия на договора (л. 33). Не
би могло да бъде и иначе, защото с пренасянето на мобилния му номер - на
20.07.2016 г. към друг оператор, е прекратен съгласно чл. 54в, изр. 2 от общите
условия сключения между страните договор за този номер в частта му, по
приложение № 1/21.07.2015 г. към него (л. 6-8 и 42). По
същия начин ищецът е фактурирал на ответника за плащане цени на мобилния
интернет само до преустановяване съответно на 18.08.2016 г. на изходящите, а на
19.10.2016 г. и на останалите услуги от това приложение № 1/29.12.2015 г. към
договора, видно от процесните фактури и приложенията към тях (л.
18-24). След тези дати, в нито една от издадените след тях
фактури №№ **********/12.09.2016 г., № **********/11.11.2016 г. и №
**********/09.12.2016 г., ищецът не е фактурирал цени за трафик на данни, а
само дължимите му се от ответника месечни абонаментни такси за мобилния
интернет на номер - (л. 22-24), които обаче такси ответникът
му дължи до прекратяване и в тази част на договора им, съгласно чл. 22.2 от
общите му условия (л. 32).
Вярно е, че ответникът
е подал на 19.08.2016 г. заявление, че не желае да плаща повече и ползва
услугата за мобилна телефония, а само услугата мобилен интернет по договора му с
ищеца (л. 109). Но също така е вярно,
че няма данни ищецът да е приел това му предложение, нито страните да са
прекратили/изменили въз основа на него договора си в тази му част, а той е
закон и за ответника, а не само за ищеца (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо, въпреки
неоснователите доводи за противното на ответника и пълномощника му, съдът
намери за установено по делото, от съвкупната преценка на горепосочените
доказателства, че в изпълнение на процесния договор и приложенията към него, ищецът
е предоставил в исковия период от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г. посочените в
приложенията на всяка от процесните горепосочени фактури далекосъобщителни
услуги, на обща стойност 109.18 лева с ДДС, от която ответникът остава да дължи
по тези фактури на ищеца неплатената искова сума от общо 83.28 лева, която няма
данни да му е платил до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпване на
посочения във всяка от тези фактури падеж/срок за плащането й, до изтичането на
който ответникът е следвало да я плати съгласно чл. 26.4 от общите условия,
независимо дали е получил тези фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по същите фактури, лежи по делото върху ответника (чл. 154,
ал. 1 ГПК). Последният обаче не е възразил и представил по делото доказателства
да ги е изпълнил до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери, че той не е изпълнил тези си изискуеми парични задължения в общ размер от 83.28 лева
към ищеца по договора и тези фактури. Поради това остава да му дължи тази сума
по тях. Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи
на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това
ищецът има право да иска изпълнението му, заедно с обезщетение за забавата, което
е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК в заповедното производство (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо съдът намери, че е възникнало и съществува към датата на приключване
на съдебното дирене претендираното от ищеца главно вземане от 83.28 лева за тези
неплатени му от ответника далекосъобщителни услуги по договора и посочените фактури,
заедно със законната лихва за забава в плащането му от подаване на заявлението
в съда до изплащането му (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето
защо, като основателен, следва да се уважи този предявен от ищеца главен иск
със законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащането.
Като неоснователен обаче
следва да бъде изцяло отхвърлен предявеният от ищеца в обективно съединение иск
за съществуване на негово вземане и за претендираните неустойки от общо 498.96
лева по сметки №№ **********/18.07.2016 г. и № **********/23.12.2016 г. за
предсрочно прекратяване на договора (л. 25-26). Не
само защото от една страна, по делото няма данни ищецът да е връчвал на
ответника писмено изявление за прекратяване/разваляне на договора за мобилни
услуги, поради виновно неплащане от последния на главницата от 83.28 лева по
процесните фактури, а същият договор е писмен и може съгласно чл. 87, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД да бъде развален само с писмено изявление на ищеца до ответника. Но
и защото от друга страна, първата процесна неустойка от 150 лева по сметка №
**********/18.07.2016 г., ищецът е начислил за предсрочно прекратяване на
договора преди да настъпи на 02.08.2016 г. дори забавата на ответника да му
плати неплатената част от дължимата сума по първата процесна фактура №
**********/12.07.2016 г., с падеж 01.08.2016 г. Поради това не може и съгласно
уговорената в чл. 54.12 от общите условия фикция да се приеме, че договорът е автоматично
едностранно развален от ищеца на същата дата 18.07.2016 г. на издаване на тази
сметка, защото според чл. 54.12 от общите условия, договорът с
абоната/потребителя се счита едностранно прекратен от страна на ищеца в случай,
че забавата в плащането на дължими от абоната/потребителя суми е продължила
повече от 124 дена (л. 42). Неоснователно е
твърдението на пълномощника на ищеца в първото заседание, че била допусната
грешка при изписване на датата 18.07.2016 г. на издаване на тази сметка за тази
неустойка, която била издадена всъщност на 23.12.2016 г., на която дата била
издадена и другата представена по делото сметка за другата процесна неустойка. Според
чл. 8, изр. 2 от ЗСч, погрешно съставени първични счетоводни документи се
анулират и се съставят нови, а в случая по делото няма данни ищецът да е
анулирал тази сметка, като погрешно съставена на 18.07.2016 г., нито на нейно
място да е издал нова сметка за същата неустойка на 23.12.2016 г. А дори и по
делото да бе доказано, че договора е прекратен/развален предсрочно на това
основание към датата на издаване за същата сметка на 18.07.2016 г., както и че е
бил прекратен/развален на същото основание по чл. 54.12 от общите условия и в
останалата му част след изтичане на 124 дни от забавата на 02.08.2016 г. на
ответника да плати първата процесна фактура № **********/12.07.2016 г., и поради
това ищецът му е начислил и втората процесна неустойка от 348.96 лева с
представена по делото сметка № **********/23.12.2016 г., то и тогава не би
могло да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане за процесните неустойки по
чл. 5.3.1 от Приложение № 1/21.07.2015 г. и по чл. 6.3.1 от Приложение №
1/29.12.2015 г., в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими до изтичане на определения в същите приложения срок
за ползване, защото тези неустоечни клаузи са нищожни, поради противоречието им
с добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. Поради това
вземане на ищеца за същите неустойки не е възникнало и поради това несъществува
към датата на приключване на съдебното дирене.
А това е така защото и
уговореното в чл. 54.12 от ОУ автоматично прекратяването на действието на процесния
договор за далекосъобщителни услуги, поради виновното му неизпълнение от
ответника, преди изтичане на срока му, представлява разваляне на същия договор.
С оглед характера на уговорените в този договор насрещни престации - за
продължително изпълнение на ищеца (предоставяне на далекосъобщителни
услуги) и за периодично изпълнение на ответника (ежемесечното
им заплащане), това разваляне има действие само занапред (чл.
88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от
развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва
към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение/начислена
неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за далекосъобщителни
услуги от мобилния оператор, в размер на всички неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му, излиза извън посочените функции на
неустойката, защото мобилният оператор по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако
договорът не беше развален, без обаче да предоставя далекосъобщителни услуги,
което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер (в този смисъл Р
219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I
т.о.). Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно
правоотношение обстоятелства, съдът намери, че процесните договорни неустойки по
чл. 5.3.1 от Приложение № 1/21.07.2015 г. и по чл. 6.3.1 от Приложение №
1/29.12.2015 г. към договора, излизат извън присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на
процесния договор за далекосъобщителни услуги създават възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо
нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради
това съдът намери, че за ищецът не е възникнало и поради това несъществува към
датата на приключване на съдебното дирене вземане за същите неустойки (чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД). Ето защо искът му за съществуване на същите,
следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорното
искане за признаване съществуването и на законна лихва за забава в плащането
им, без преди това да бъде обсъждан и по отношение на неговия размер, защото
това се явява безпредметно. Други релевантни доказателства, които да навеждат
на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото в общ размер на 125 лева (от
които 25 лева внесена д.т. за производството и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 17.88 лева, а сторените от ищеца разноски в заповедното
производство в общ размер на 75 лева (от които 25 лева
внесена д.т. за същото производството и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в
минималния размер от 50 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано
в същото производство от юрисконсулт), също следва да се
възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете по
настоящото дело или сумата от 10.73 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
При този изход на делото и ответникът има право да му се присъдят сторените по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл.
78, ал. 3 ГПК). Възражението на пълномощникът на ищеца обаче, за
прекомерност на платеното от същия адвокатско възнаграждение от 500 лева за защитата
му по делото, е основателно и следва да се уважи, като поради това му се
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част или минималното адвокатско
възнаграждение от 300 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото настоящото
производство не разкрива фактическа и правна сложност в сравнение с други
такива дела от същия вид, поради което платеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 500 лева се явява прекомерно и следва да се намали до
минималното такова от 300 лева (чл. 78, ал. 5 ГПК). Поради това, при този изход
на делото, сторените от ответника в същото разноски, изчерпващи с дължимото му
се след приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК минимално адвокатско възнаграждение
от 300 лева, следва да се възложат в тежест на ищеца или сумата от 257.09 лева
(чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК). При този изход на делото и ответника има право да иска
да му се присъдят сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете по настоящото дело, но в същото няма данни той да
е сторил разноски в заповедното производство, нито е налице негово искане за
присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
78, ал. 3 ГПК и
т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на „А.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 83.28 лева
за главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор №
*********/07.02.2011 г., изменен с договор № *********/21.07.2015 г., и фактури
№№ **********/12.07.2016 г., № **********/10.08.2016 г., №
**********/12.09.2016 г., № **********/11.11.2016 г. и № **********/09.12.2016
г., и законна лихва върху тази главница от 27.12.2018 г. до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед № 110/03.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 49 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А.”
Е. с п.а., против И.Ж.И. с п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
вземането за 498.96 лева неустойка по сметки №№ **********/18.07.2016 и №
**********/23.12.2016 г. за предсрочно прекратяване на същия договор, и законна
лихва върху тази неустойка от 27.12.2018 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА
И.Ж.И. с п.с., да заплати на „А.” Е. с п.а., сумата от 17.88 лева за разноски
по настоящото дело съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 10.73
лева за разноски по ч.гр.дело № 49 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд съразмерно с уважената част от исковете по настоящото дело.
ОСЪЖДА
„А.” Е. с п.а., да заплати на И.Ж.И. с п.с., сумата от 257.09 лева за разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: