№ 20777
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20241110107710 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 44310/12.02.2024 г., на Ж. Р. Ш. с ЕГН
**********, адрес в гр. София, бул. „ББ“ № 70, съдебен адрес в гр. София, ул. „ПП“ № 14,
партер чрез адвокат И. Д.. срещу Д. И. Д., ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. „Проф.
НМ“ № 12, съдебен адрес в гр. София, ул. „А“ № 50, вх. А, ап. 71, чрез адвокат Н. Х. и
адвокат Г. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК за признаване
да установено, че ищцата не дължи на ответницата сумата в размер на 11 121,06 лева,
представляваща главница, както и сумата в размер на 6 793,34 лева, представляваща законна
лихва за периода от 23.02.2017 г. до 07.07.2023 г., за които вземания е издаден изпълнителен
лист от 22.10.2015 г. по ч. гр. д. 62932/2015 г. по описа на СРС, 24 състав.
В исковата молба са излоЖ. твърдения, че въз основа на изпълнителен лист от
22.10.2015 г. издаден по ч. гр. д. № 62932/2015 г. в полза на Д. Д. срещу Ж. Ш. за сумата в
размер на 90 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, ведно със законната
лихва за периода от 16.10.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, е образувано
изпълнително дело № ............... по описа на ЧСИ МБ, преобразувано в изпълнително дело №
20167900400940 по описа на ЧСИ РМ. Твърди се, че през 2017 г. в рамките на
изпълнителното производство е извършена публична продан на идеални части от недвижим
имот, собствен на ищцата, в резултат на която по-голямата част от задълЖ.ето било
погасено, като остатъка бил в размер на 11 121,06 лева – главница, ведно със законната лихва
от 23.02.2017 г., която до момента на прекратяване на изпълнителното дело – 07.07.2023 г.
1
била в размер на 6793,34 лева. Поддържа се, че вземането е погасено по давност, доколкото
последното валидно изпълнително действие е с дата 05.02.2018 г., когато бил наложен запор
на банкови сметки. Излагат се твърдения, че в периода от изпращане на запорното
съобщение 05.02.2018 г. до 05.02.2020 г. не били извършвани други изпълнителни действия,
поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено
по силата на закона, като се поддържа, че всички изпълнителни действия след
прекратяването не пораждат правно действие и не могат да прекъснат погасителната
давност. Предвид изложеното моли претенциите да бъдат уваЖ., като в тежест на ответника
да бъдат възлоЖ. сторените по делото разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Сочи, че поисканите изпълнителни
действия след настъпване на перемпцията по изпълнителното дело прекъсват давността,
доколкото в случай на нейното настъпване съдебният изпълнител е длъжен да образува ново
дело. Поддържа, че са извършвани изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана.
Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От представеното заверено копие на Изпълнителен лист от 22.10.2015 г. по ч.гр.д. №
62932/2015 г. по описа на СРС, 24 състав, се установява, че Ж. Ш. е осъдена да заплати на Д.
Д. сумата от 90 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 31.03.2014 г. с падеж
30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2015 г. до изплащане на
вземането.
По делото е изискано и представено копие на изпълнително дело № 201679004000940
по описа на ЧСИ РМ с рег. № 838 по КЧСИ и район на действие СГС, от което се
установява, че с Молба от 27.10.2015 г. Д. Д. е поискала от ЧСИ МБ да образува
изпълнително производство за събиране на присъдените суми, да връчи покана за
доброволно изпълнение на длъжника, като в случай на доброволно изпълнение да пристъпи
към принудително изпълнение. Направено е възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ за
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки набавяне с
документи и книжа, както и за определяне начина на изпълнение по изпълнителното дело.
С молба от 14.05.2016 г. взискателят Д. Д. е поискала от ЧСИ МБ, изпълнителното
дело да бъде изпратено на ЧСИ РМ с рег. № 790, за продължаване на изпълнителните
действия, като видно от протокол от 10.06.2016 г. първоначално образуваното изпълнително
дело с № ............ е прекратено и е преобразувано под № 20167900400940 по описа на ЧСИ
РМ – съобщение от 20.06.2016 г. По изпълнителното дело е назначен на длъжника особен
представител, като на 16.11.2016 г. е съставен протокол № 1921 за опис на недвижим имот, а
именно Поземлен имот с идентификатор 11394.1798.3553, както и Протокол №
1919/16.11.2016 г. за опис на недвижим имот – ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.105.130.1.6, Протокол № 1980/16.11.2016 г. за опис на недвижим имот
– 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.105.130.1.5.
2
Извършена е публична продан, като с постановление за възлагане, последният е възложен на
взискателя в качеството му на купувач. На 05.02.2018 г. е изпратено запорно съобщение до
„Те-Дже Зират Банкасъ“ - клон София КЧТ, като след извършването на това изпълнително
действие, други валидни изпълнителни действия не са извършвани по делото.
Представено по делото е и удостоверение от ЧСИ РМ, видно от което към датата на
прекратяване на изпълнителното дело задълЖ.ето на Ж. Ш. е в размер на 18 991,84 лева.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти -
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в полоЖ.ето, в което би се намирал
като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието,
от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него
доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца.
Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в полоЖ.ето, каквото би имал като
ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното
право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възраЖ.е срещу
правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите
възраЖ.я.
Ищецът прави възраЖ.е за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид,
че вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се
касае за вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задълЖ.е.
Съдът приема, че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се
погасяват чрез изтичане на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед
се стабилизира и може да бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424
и чл. 439, като в такъв случай следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени
доказателства или факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тоест, това са хипотези,
идентични на производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение.
По делото безспорно се установи, че последното валидно изпълнително действие и от
дата 05.02.2018 г., като до датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2024 г. други
валидни изпълнителни действия не са извършвани. Доколкото по делото не е установено
прекъсване на давността по отношение на вземането на срещу длъжника, а
доказателствената тежест в тази насока е била на ответника, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост. Предвид
погасяването по давност на главницата, погасени по давност се явяват и всички акцесорни
3
вземания, произтичащи във връзка с нея.
При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна, на която
следва да й си присъди сумата за внесена държавна такса в размер на 716,58 лв., както и
сумата в размер на 700 лева, представляваща действително сторени разноски за адвокатско
възнаграждение по Договор за правни услуги от 24.01.2024 г. Искането за присъждане на
сторени от страната разноски в размер над 700 лева до претендирания размер от 1200 лева в
списъка по чл. 80 ГПК следва да бъде оставено без уваЖ.е, доколкото липсват доказателства
за платен хонорар в претендирания размер, независимо, че същият е бил договорен в
Договора за правни услуги от 24.01.2024 г.
По излоЖ.те мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал.
1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищцата Ж. Р. Ш. с ЕГН **********, адрес в гр.
София, бул. „ББ“ № 70, съдебен адрес в гр. София, ул. „ПП“ № 14, партер чрез адвокат И. Д..
не дължи на ответника Д. И. Д., ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. „Проф. НМ“ №
12, съдебен адрес в гр. София, ул. „А“ № 50, вх. А, ап. 71, чрез адвокат Н. Х. и адвокат Г. Г.,
сумата в общ размер на 17914,40 лева, представляваща непогасен остатък по изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 62932/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, въз
основа на която е образувано изпълнително дело № ............ по описа на ЧСИ МБ с рег. №
838 на КЧСИ и район на действие СГС, преобразувано в изпълнително дело №
20167900400940, поради погасяване възможността за принудително събиране на
вземането с изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. „Проф. НМ“ № 12, да
заплати на Ж. Р. Ш. с ЕГН **********, адрес в гр. София, бул. „ББ“ № 70, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1416,58 лв. (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и
осем стотинки) за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4