и за да се произнесе,взе предвид следното: С решение № 123/08.10.2008 год., постановено по Н.а.х.дело № 114/2008 год., Момчилградският районен съд е признал Станимир Юриев Иванов от с.Кирково, обл.Кърджали, за невиновен в това, че на 16.02.2008 год. в с.Кирково, общ.Кирково, продал алкохолна напитка – водка, на лица, ненавършили 18-годишна възраст, а именно: на Даниел Ахрянов, с ЕГН ********** и на Денис Алибашев, с ЕГН **********, и двамата от с.Шумнатица, общ.Кирково, за лична употреба, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.193 ал.2 от НК. Против така постановеното решение е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Момчилград, в който се сочи, че решението е неправилно, тъй като не кореспондирало със събрания доказателствен материал в наказателното производство. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени протестираното решение, вместо което да бъде постановено ново такова, с което да бъде признат за виновен и осъден Станимир Юриев Иванов от с.Горно Кирково, общ.Кирково, за извършено престъпление по чл. 193 ал.2 от НК, като му бъде наложено наказание, съобразно повдигнатото му обвинение. В допълнително писмено изложение към протеста се излагат съображения, че за да постанови решението си, първоинстанционният съд се е основал изцяло на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК, при разглеждане на делото можели да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. В случая първоинстанционният съд нарушил разпоредбата на чл. 378 ал.2 от НПК, като е приел за доказателства само тези, събрани в съдебно заседание и по този начин бил елиминирал една законова възможност за преценка на доказателствата, които са били събрани във фазата на досъдебното производство. Прокурорът счита, че неявяването на свидетели, призоваването на които не е задължително, и липсата на свидетелски показания, дадени в съдебно заседание, не означавало, че не са събрани достатъчно доказателства, като решението следвало да се основава и след преценката на последните. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е подаден. Не сочи нови доказателства. Ответникът по протеста – подс.Станимир Юриев Иванов от с.Горно Кирково, общ.Кирково, не се явява в съдебно заседание. Назначеният му от първоинстанционният съд защитник оспорва протеста, като изразява становище, че съображенията на прокурора, подал протеста, са неоснователни. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно, обосновано и постановено съобразно изискванията на закона, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното решение, с оглед оплакванията и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното: Протеста е основателен, макар и по съображения, различни от изложените в него. За да постанови протестираното решение, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Станимир Юриев Иванов работел като сервитьор в бар - клуб „Бакарди" в с.Кирково, стопанисван от ЕТ „Криси – 98 - Светлана Хаджиева” - с.Кирково. На 16.02.2008 год. подсъдимият бил на работното си място и изпълнявал служебните си задължения, които съгласно длъжностната характеристика на длъжността „сервитьор" били да обслужва определения му район, да поддържа хигиената в същия, да измива посудата, да сервира и отсервира, да оформя касови документи за извършените услуги и др. Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приел въз основа на събраните по делото доказателства - свидетелство за съдимост, характеристика и др. писмени доказателства. При така приетата фактическа обстановка съдът е направил крайният извод, че подс.Станимир Иванов не е осъществил състава на престъплението по чл. 193 ал.2 от НК, за което му е било предявено обвинение. Този извод съдът е обосновал със съображенията, че за да бъде признато едно лице за виновно в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, което означавало, че събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал в неговата пълнота следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимия е автор на приписваното му престъпление; както и че винаги, когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, съдът следва да признае подсъдимия за невинен. Посочил е в мотивите си, че в конкретния случай не било установено по безспорен и категоричен начин, че подс.Иванов е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение, а именно: че на 16.02.2008 год. в с.Кирково е продал алкохолни напитки на непълнолетни лица, поради което го е признал за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.193 ал.2 от НК. При тези данни настоящата инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяване на протестираното решение първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Така, съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 20.05.2008 год. на Районна прокуратура – Момчилград, с което е било предложено на съда да освободи Станимир Юриев Иванов от с.Горно Кирково, общ.Кирково от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за извършено от същия престъпление по чл.193 ал.2 от НК – за това, че на 16.02.2008 год. в с.Кирково, общ.Кирково продал алкохолна напитка – водка, на лица, ненавършили 18-годишна възраст, а именно: Даниел Ахрянов и Денис Алибашев, и двамата от с.Шумнатица, общ.Кирково, за лична употреба. Делото е било насрочено за разглеждане по реда на Глава 28-ма от НПК. В хода на съдебното производство е станало ясно, че подс.Станимир Иванов е извън границите на страната, поради което съдът е постановил делото да се разгледа при условията на чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК – в отсъствие на подсъдимия, който се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му е неизвестно, като на същия е бил назначен защитник - адвокат. В проведеното на 08.10.2008 год. открито съдебно заседание е бил даден ход на делото, като поради неявяване на редовно призованите свидетели Даниел Евелинов Ахрянов и Денис Фариев Алибашев, прокурора е направил искане същите да бъдат заличени от списъка на лицата за призоваване, което е било уважено от съда. След заличаване на посочените свидетели от списъка на лицата за призоваване и изявленията на прокурора и защитника на подсъдимия, че няма да сочат други доказателства, първоинстанционният съд е прочел протоколите и другите доказателства по делото, вкл. и протоколите за разпит на подсъдимия и посочените свидетели, дадени на досъдебното производство, след което е намерил делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното следствие, дал е ход за изслушване на съдебните прения и е постановил протестираното решение. В мотивите към същото, обаче, първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е съображения въз основа на кои доказателства е постановил решението си, кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това. Така, съдът не е посочил дали при постановяване на решението си е взел предвид събраните в наказателното производство /вкл. и досъдебното такова/ доказателства – показанията на разпитаните на досъдебното производство като свидетели Даниел Ахрянов и Денис Алибашев, в които са се съдържали данни, относими към предмета на доказване по делото, респ. ако не ги е взел предвид, съдът не е посочил мотивите си за това. Същото е било наложително, с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК, установяваща, че при разглеждане на делото по реда на Глава 28-ма от НПК, могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. С други думи, въпреки неявяването на редовно призованите свидетели Ахрянов и Алибашев и заявлението на прокурора същите да бъдат заличени от списъка на лицата за призоваване /с което по същество се е отказал от разпита им в съдебно заседание/, за съда не е съществувала никаква пречка, а напротив – имал е задължението, да обсъди и прецени събраните и на досъдебното производство доказателства и да постанови съдебният си акт в съответствие с тях, вкл. и показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство. Още повече, че на основание чл.286 от НПК съдът е вписал в протокола от съдебното заседание, че е прочел същите. В тази връзка следва да се посочи, че е незаконосъобразно становището на първоинстанционния съд, което може да се извлече от мотивите към протестираното решение – че съдебният акт следва да почива само на събраните по надлежния процесуален ред в хода на съдебното следствие доказателства /очевидно имайки предвид липсата в конкретния случай на гласни доказателства – свидетелски показания, събрани и проверени в хода на съдебното производство/. Това е така, тъй като производството по Глава 28-ма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, систематично се намира в Част пета на НПК – „Особени правила”, и по същество представлява особено производство, което показва отклонения от общия наказателен процес – напр. по отношение на срока за насрочване, възможността за участие в производството на граждански ищец и частен обвинител, субсидиарното приложение на разпоредби от ЗАНН, вкл. и по отношение на лицата, които се призовават при разглеждане на делото и доказателствата, които могат да бъдат преценявани при решаването му. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че разпоредбата на чл.378 ал.1 от НПК установява задължението за съдебното заседание да бъдат призовани само прокурорът и обвиняемият /но не и свидетели и вещи лица/, както и че неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. Посочената законова разпоредба пък смислово и систематично кореспондира с разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК по отношение на доказателствата, които могат да се преценяват в хода на тази процедура – събраните в наказателното производство такива, т.е. очевидно и свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, без да е непременно необходимо непосредственото изслушване на свидетели от съда. Или, с оглед изложеното по-горе се налага извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил императивното си задължение по чл.305 ал.3 от НПК – да посочи в мотивите си установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали, което по същество се приравнява на липса на мотиви, която препятства проверката от настоящата инстанция на действителната воля на съда и представлява абсолютно основание за отмяна по смисъла на чл.348 ал.3 т.2, предл.1-во от НПК. Първоинстанционният съд е нарушил и основен принцип на наказателния процес, визиран в чл.13 ал.1 от НПК, установяващ задължението на съда в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина. Т.е., въпреки отказа на прокурора от разпита на свидетелите Ахрянов и Алибашев, и с оглед данните относно факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, съдържащи се в показанията на посочените свидетели, дадени на досъдебното производство, дори и да е счел, че следва да основе решението си само на доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, съдът е бил длъжен да допусне същите лица като свидетели и да проведе разпит на същите, което обаче не е сторено от съда. Посочените нарушения на процесуалните правила от съда са съществени, тъй като ограничават и нарушават процесуалните права на прокурора, който трябвÓ да има възможност да съобрази процесуалното си поведение за най-ефективна защита на своите права и законни интереси /да бъде разкрита обективната истина по делото, както и да постигне осъждане на подсъдимия за твърдяното извършено престъпление/, именно с присъдата, ведно с мотивите към нея, от които да е ясно защо подсъдимия е оправдан и въз основа на кои доказателства е постановено решението, т.е. необходимо е да е постановен съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт. С оглед изложеното, и тъй като при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо от първоинстанционния съд, то следва решението на районния съд да бъде изцяло отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество от настоящата инстанция обосноваността и законосъобразността на решението, във връзка с оплакванията, изложени във въззивния протест. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази налице ли са предпоставките за разглеждане на делото по реда на чл.375 и сл. от НПК, с оглед обстоятелството, че по същество досъдебното производство е образувано и водено срещу подс.Станимир Иванов за продажбата на алкохолна напитка за лична употреба на две различни ненавършили 18-годишна възраст лица, т.е. твърди се извършването на две отделни деяния, които не са от категорията на продължените такива; нито пък могат да са осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, щом касаят личността на различни граждани /съобразно разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК/. Или, налице е наказателно производство за множество престъпления, при което разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е неприложима, съгласно чл.78а ал.6, предл.последно от НК. Водим от изложеното, и на основание чл.378 ал.2, във вр. с чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 123/08.10.2008 год. по Н.а.х.дело № 114/2008 год. по описа на Момчилградския районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд – Момчилград за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |