№ 1115
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20251100900329 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на
ответното търговско дружество „Телкософт ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 28.03.2023 г. е починала М.Б.Д.–
едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество, след
което няма вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за
прекратяване на дружеството.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор, с който не оспорва допустимостта на иска, на счита, че прокурорът
следва да представи доказателства, че наследниците на починалия едноличен
собственик са уведомени за съществуването на дружеството и поканени да
отстранят несъответствието на вписванията.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в
търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на
ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.
От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното
дружество се установява, че считано от 24.02.2016 г., управител на
дружеството е М.Б.Д., която е и едноличен собственик на капитала на
дружеството.
От извлечение от регистър „Население“ се установява, че Г.М.Д. е
починал на 28.03.2023 г.
По становище на настоящия състав разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ
следва да се тълкува не буквално, а логически, като израза „няма вписан
1
управител“ включва както хипотезите на липса на вписване на управителен
орган, така и хипотезите, в които вписания управител не съществува като
правен субект, какъвто е случаят с починалото физическо лице, което
осъществява управлението на дружеството. Съответно редът по чл.155, т.3 ТЗ
е приложим и по отношение на едноличните дружества с ораничена
отговорност, тъй като в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, доколко законът поставя
условия за настъпване на прекратяването, без да определя срок за
настъпването им, очевидно не се касае за автоматично прекратяване с факта
на смъртта на едноличния собственик. В същия смисъл са и указанията по т.1
от Тълкувателно решение 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.
След смъртта на управителя до подаването на исковата молба на
17.02.2025 г. дружеството е останало за повече от три месеца без управител,
поради което и съдът приема да са налице предпоставките на чл.155, т.3 ТЗ, и
предявеният иск следва да бъде уважен, като знанието, намеренията и
изявления на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала,
който е вписан и като представляващ, са без всякакво правно значение по
делото, доколкото наследниците, ако има такива, не са предприели никакви
действия за продължаване на дейността на дружеството и вписване на нов
представляващ, а законът зачита единствено вписванията в търговския
регистър като предпоставка за прекратяване на дружество.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе
дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 80
лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител, които са за сметка на бюджета.
С решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с
обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация
нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска
противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи
дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Понастоящем Наредбата,
приета от Висшия адвокатски съвет, която до изменението от ДВ, бр.14 от
18.02.2025г. въз основа на законова делегация в чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата предвиждаше минимални размери на адвокатските
възнаграждения, които чрез препращане в чл.78, ал.5 ГПК се съобразяваха при
възражение за прекомерност, е изменена и вече не предвижда минимални
размери на адвокатските възнаграждения, а «критериите» за определяне на
възнаграждение при липсата на договор между адвокат и клиент. С това
изменение Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата делегация,
поради което е налице нищожен акт, като никакви промени в заглавието и
съдържанието на въпросната наредба не биха могли да преодолеят
постановката в решението на СЕС, че регулация на възнаграждения от
съсловен орган нарушава конкуренцията.
2
При липсата на нормативна уредба, която да урежда пределите на
възнагражденията, съдебният състав счита, че при определянето на
възнагражденията от съда, както и при възражения за прекомерност,
преценката следва да се извършва при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, защитимия интерес, респективно вида и обема на
процесуалните действия и продължителността на делото, както и направените
от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните
условия, при които е възможно да се анагажира адвокатска защита по
конкретния спор. Съдебният състав счита, че в хипотезите, в които
адвокатското възнаграждение не е заплатено реално въз основа на уговорка
между представлявания и упълномощения адвокат, каквито са случаите по
чл.38, ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК, ориентир за определянето на
възнаграждението следва да бъдат освен посочените критерии и размерите на
възнагражденията, определени в Наредбата за заплащане на правната помощ,
тъй като няма основание за различно третиране на въпроса с разноските за
адвокатско възнаграждение в различните случаи, в които се осъществява
процесуално представителство по изискване на закона и без
възнаграждението да е уговорено и заплатено от страна по делото.
Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а
именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и
преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа
на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и
правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с
регистъра и визуално сравнение, съответно необходимите действия по защита
са получаване на препис от исковата молба, призовка за заседание и
съобщение за решение, подаване на отговор и явяване в едно съдебно
заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с тълкувателно
решение, поради което и възнаграждението следва да се определи в размер на
200 лв. Касае се за производство, което абсолютно излишно и поради
недомислие на законодателя се развива пред съд, като защита на ответника не
предполага никаква сложност. Този размер на възнаграждението освен
спрямо необходимите действия по защита е съобразен и с вече посочените
като критерии за съпоставка възнаграждения по чл.23, т.4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която в действащата редакция към
настоящия момент предвижда възнаграждение по граждански дела от 80 лв.
до 150 лв. за неоценяеми искове, какъвто е настоящият, но в изменената
редакция, чието влизане в сила е отложено до 01.01.2025 г., предвижда
увеличение на възнагражденията за неоценяеми искове в диапазона от 160 до
220 лв. Определяне на по-висок размер е необосновано с оглед изискването за
диференциране на възнаграждението в посочените рамки и при сравнение с
по-сложни и времеемки процедури, за които се определят възнаграждения в
същия диапазон– например искове за заличаване на вписване в регистър, за
защита на членствени права на членове на юридически лица и/или търговци и
т.н., като определеното възнаграждение е съобразено с горната граница,
3
приета от държавата като относима към размерите на адвокатските
възнаграждения в резултат от изменение на икономическите условия,
изразяващо се в повишение на минимална заплата, максимален осигурителен
доход и изискващо актуализацията им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА Телкософт ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Будапеща, №32.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по
делото адвокат Л. Е. Г. в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Телкософт ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.Будапеща, №32 да заплати по бюджетната сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за държавна такса по делото и 200 лв. –
възнаграждение за особен представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Л. Е. Г. възнаграждение в размер на 200
лв. от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след
връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис
от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати
незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4