№ 11829
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110102755 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът e представил писмени доказателства, които са относими и допустими, поради
което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По оспорването на доказателствената стойност на представените от ищеца писмени
доказателства, направено от ответника в отговора на исковата молба, съдът дължи
произнасяне при постановяване на акта по същество на делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.04.2024г. от 10.40 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаването на установено, че „А. дължи на Ц. М. Ш. сумата от 0,06 лева (шест стотинки),
представляващи 99.9 % от дължимата стойност на неустойка за забава на доставка на врата .
за периода от 27.09.2021 година до 29.09.2021 година, уговорена в чл. 4 от Клиентска
поръчка от 22.07.2021 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
7487/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
1
Ищецът твърди, че ответникът „А. е собственик на 99.9% от Д.“. Твърди, че на
22.07.2021 е сключена клиентска поръчка между Д.“ в качеството на продавач и ищеца в
качеството на купувач. По силата на това споразумение ответникът като участник с 99.9% в
неправосубектното лице „Д.“ се е задължил спрямо заявителя да достави врата на спалня . на
стойност 204 лева. В чл.4 от Клиентската поръчка - Условията на продажба - страните се
уговорили, че продавачът е длъжен да достави в свой обект стоката в срок от 20 работни дни
след датата на заплащане на пълния размер на цената, като този срок за доставка се отнасял
само за артикули, които били налични на склад към момента на изготвяне на клиентската
поръчка. Ако даден артикул бил изчерпан или не бил наличен, се считало че вратите са
поръчкови, а срокът за доставка се променял на 35 работни дни. За поръчкови турски врати
срокът бил 45 работни дни. При забава в доставката на налични врати в уговорения срок,
продавачът дължал неустойка на купувача в размера на 0,01% от стойността на забавените
артикули от КП за всеки работен ден забава. Сочи, че поръчаната врата на спалня . e била
произведена в К., поради което приложимият срок бил 35 работни дни. Ищецът посочва, че
срокът за доставка е изтекъл на 10.09.2021 година, но дори да се приеме, че вратата била
произведена в Т., срокът би изтекъл на 24.09.2021 година. Първите дейности по монтаж
били извършени на 30.09.2021 година, т.е. след уговорения в договора срок, и завършили на
26.10.2021 г. С оглед изложеното претендира неустойката за забава за доставяне на
процесната врата, уговорена в чл. 4 от клиентската поръчка, за периода от 27.09.2021 г. до
29.09.2021 г. в размер на 0,06 лева, за която сума била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 7487/2022г. на СРС, 26 състав. Длъжникът възразил
срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което ищецът претендира да бъде
установена дължимостта на вземането. Претендира и разноските за заповедното и за
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че всички вещи, предмет на договора, са предадени на
купувача на 22.07.2021 г. при подписване на клиентската поръчка, което се установявало от
подписа на клиента върху нея. Оспорва както да му е възлагано, така и да е извършвал
монтажни дейности на продадените вещи по процесния договор за покупко-продажба.
Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца протоколи, доколкото в тях
липсвало посочване на ответника като лице, извършило монтажа и поради
неиндивидуализиране на вещите, които са били монтирани. Счита представеният от ищеца
фискален бон от 21.07.2021г. за неотносим към подлежащите на доказване по делото
обстоятелства, доколкото датата му предхождала сключването на договора за покупко-
продажба от 22.07.2021г. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски за производството.
По предявения иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства:
сключването валиден договор за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от
22.07.2021г., сключен между ищеца и Д.“, в което ответникът участва с дял от 99,9 %, че
2
договорът е имал твърдяното в исковата молба съдържание, вкл. че е съдържал клауза за
неустойка, уговорена в случай на забавено изпълнение на задължението за доставянето на
процесната вещ и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договор
за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г. в качествено,
количествено и срочно отношение, а при установяване на фактите в доказателствена тежест
на ищеца – че е платил процесното вземане.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между ищеца Ц. М. Ш. и Д.“ е бил сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г., по силата
на който Д.“ се задължил да продаде и достави на ищеца врата на спалня ., както и че
ответникът "А. участва в Д.“ в 99,9 %.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
фактите, тежестта на доказване за които носи.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3