РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. В., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение на РС Белоградчик, постановено по гр.д. № 89/2021г са
уважени исковите претенции на „И. Г.“ ЕООД, ЕИК .. против А. М. И. с
правно основание чл.203, ал.2 КТ до размера от 4156.21 лева, като до пълния
претендиран от 7484.62 лева претенцията е отхвърлена; и е уважена в пълен
размер от 560.00 лева претенцията с правно основание чл.221, ал.2 КТ.
Разноски са присъдени на двете страни, с оглед изхода на делото.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от „И.
Г.“ ЕООД, ЕИК. и седалище в гр.С. в частта, в която искът по чл.203, ал.2 е в
отхвърлен с решението, както и от А. М. И., ЕГН: **********, в частта, в
която същият иск е уважен.
Въззивникът „И. Г.“ ЕООД обжалва решението в отхвърлителната част
по отношение на иска по чл.203, ал.2 КТ, като сочи, че съдът е постановил
неправилно решение, като не е взел предвид писмени доказателства, а е ценил
неправилно заключението на автотехническата експертиза по делото,
изготвена от вещото лице В. което не кореспондира с писмените
доказателства. Моли да бъде отменено в тази част и искът да бъде уважен в
пълен размер. Претендират се и разноските. Поддържа се, че служителят при
изпълнение на възложената му трудова функция,навлиза в път,
1
непредназначен за тежкотоварни автомобили-полски път, и приближавайки
до мост не съобразява габаритите на превозното средство, вследствие на
което се удря в моста. Въпреки, че знае, че за всяко произшествие следва да
уведоми полицията , въззиваемия не го прави, поради което и застрахователят
не е покрил щетите от ПТП, които се явяват загуба за дружеството. Сочи се,
че виновното поведение на служителя и неуведомяването на немската
полиция за инцидента, е довело до пряка загуба за дружеството в размер на
7484.62 лева, представляващи разходи за възстановяване и подмяна на
увредени детайли на композицията вследствие на ПТП, изразяващи се в
разходи за трансфер, огъната предна стена, изцяло криво отпред, счупена
защита срещу попадане отдолу, счупени рефлектори, огънат прът на брезент,
разцепено, както и изтегляне на МПС от мястото на инцидента със
специализиран автомобил. Излага, че заключенията на автотехническите
експертизи – основна и допълнителна са оспорени пред първоинстанционния
съд.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия. Излага, че
жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в тази част,
или да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат отхвърлени или да бъде
изменено по отношение на размера до сумата 1705.00 лева.
Въззивникът А. М. И. обжалва решението в частта, в която иска е
уважен, като неправилно, непълно, немотивирано, постановено в нарушение
на процесуалните правила. Сочи се, че след настъпилото ПТП работодателят
превел на служителя 1000 евро, с което последният счел отношенията за
уредени, както и че вещото лице е установило кои от щетите са причинени от
него при процесното ПТП и кои не са следствие от същото . Иска се отмяната
му или алтернативно - изменение на решението до сумата от 1705.00 лева,
съгласно заключението на вещото лице. Иска се присъждане на разноските
във въззивната инстанция.
Отговор на жалбата в срока по чл.263 ГПК не е постъпил.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното: Производството пред районния съд е образувано по
предявени искове от „И. Г.“ ЕООД, ЕИК . и седалище в гр.С. против А. М. И.
с правни основания чл.55, ал.1 ЗЗД в размер 4 626.02 лева, чл.203, ал.2 КТ в
размер от 7484.62 лева и чл.221, ал.2 КТ в размер 560.00 лева.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е работил при ищеца по трудово
правоотношение на основание трудов договор №2/31.01.2019г. на длъжност
„шофьор, товарен автомобил/международни превози/,с уговорено работно
време от 8 часа на ден и трудово възнаграждение 560.00 лева. На 08.10.2019г.
в близост до П. М. Г., управлявайки товарен автомобил МАН с рег№ С...КТ,
заедно с прикачено ремарке № СТ1403, в изпълнение на трудовите си
функции, ответникът навлиза в път, непредназначен за товарни автомобили-
полски път, и приближавайки до мост не съобразява габарита на превозното
средство, вследствие на което се удря в моста. Вместо да уведоми полицията
за станалото ПТП, което следва да направи, ответникът вика пътна
2
помощ/репатрак/, който да го изтегли. Щетите по композицията са в размер
на 7484.62 лева, представляващи разходи за възстановяване и подмяна на
увредени детайли по композицията: огъната предна стена ,изцяло криво
отпред, счупена защита срещу попадане отдолу, счупени рефлектори, огънат
прът за брезент, разцепено, както и разходи за трансфер . Щетите не се
признават от застрахователите, поради липса на уведомяване на немските
власти. За разходите са издадени фактури № 1018/10.10.2019г. в размер 1000
евро или 1955.83 лева за изтегляне , по фактура F0051423/31.10.2019г.,
префактурирана от фактури F00234960/29.10.2019г., и 906/28.10.2019г.,
2826.83 евро- сума за възстановяване на щети. Вредите са вменени в
отговорност на водача, с подписана от него длъжностна характеристика ,в
случай на виновно причиняване ,каквото е налице. След настъпване на ПТП и
узнаване размера на щетите на 03.11.2019г. ответникът прекратява
комуникацията с ищеца и не се явява на работа, за което е дисциплинарно
уволнен, поради което дължи на основание чл.221, ал.2 от КТ обезщетение за
неспазено предизвестие. Твърди се още в исковата молба, че на ответника е
преведена без да се дължи сума в общ размер на 4626.02 лева по банков път
за периода , в който е съществувало трудовото правоотношение.
Иска се да бъдат заплатени от ответника следните суми: 4 626.02 лева с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, 7484.62 лева по чл.203, ал.2 КТ и 560.00
лева по чл.221, ал.2 КТ, както и разноските по делото.
Ответникът в отговор не оспорва наличието на трудово
правоотношение, както и възникналото ПТП.Твърди, че не е получавал суми,
които не му се дължат. По отношение на произшествието сочи, че навлязъл в
улица около 1 км от адреса, според определения от навигацията маршрут. В
началото на улицата имало ниска видимост. След навлизането в улицата
ответникът видял мост и знак за забрана на височина и предприел маневра с
цел да се върнеи да потърси друг път Камионът поднесъл, ответникът отишъл
пеша до фирмата и помолил за помощ. Извикали репатрак, като ответникът
уведомил ищеца и последният превел възнаграждението за услугата в размер
на 1000 евро. При сдаване на ремарке СТ 1403 е изготвен доклад от
17.10.2019г., и са констатирани следните повреди- брезентът повреден,
триъгълен рефлекс повреден от лявата страна, платката на светлините малко
огъната, поправка на брезента, пръчката на завесата изкривена, дясно;
пружина страничен стълб стърчи, извития профил на предната стена огънат и
предната стена изскубана и два профила огънати на предната стена, профила
за защита на велосипедисти повреден лява страна долу, които повреди са
нанесени преди процесния инцидент, при ползването на ремаркето от друг
шофьор, от когото ответникът е получил ремаркето.
Иска се да бъдат отхвърлени претенциите и да се присъдят разноските.
От фактическа страна, не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение на основание трудов договор №2/31.01.2019г. , в което
ответникът е изпълнявал длъжност „шофьор, товарен
автомобил/международни превози/. На 08.10.2019г. в близост до П., М. Г.,
управлявайки товарен автомобил МАН с рег№ СВ.КТ, заедно с прикачено
ремарке № СТ1403, в изпълнение на трудовите си функции, ответникът
3
претърпява ПТП, в резултат на което на ремаркето са нанесени щети.Не
уведомява полицейските или други държавни органи.
При сдаване на ремарке СТ 1403 е изготвен доклад от 17.10.2019г., в който са
констатирани повреди по ремаркето, описани в същия. Издадени са фактури
№ 1018/10.10.2019г. в размер 1000 евро или 1955.83 лева за изтегляне, по
фактура F0051423/31.10.2019г., префактурирана от фактури
F00234960/29.10.2019г., и 906/28.10.2019г., 2826.83 евро- сума за
възстановяване на щети.
Ответникът прекратил комуникацията с ищеца и не се явил на работа, за
което е дисциплинарно уволнен със Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание №01/07.01.2020г., която не е обжалвана. В частта на присъденото
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ решението на първоинстанционния съд не
е обжалвано. По отношение на предявения иск за сумата 4 626.02 лева с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, производството по делото е прекратено с
влязло в сила определение от 18.08.2021г. и не е предмет на въззивното
производство.
Съгласно длъжностна характеристика на длъжността, връчена на ответника
на 31.01.2019г., видно от отбелязване в трудовия договор, подписан от
ответника, в Раздел I, т.2 е посочено задължение на шофьора да спазва
правилата за безопасност на движението по време на управление на МПС,
спазва разпоредбите на нормативните актове относно движението по
пътищата в Б. и чужбина, които е длъжен да познава при постъпване на
работа в дружеството, както и по време на път да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с особеностите на превозвания товар, с характера и
интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Със заповед на основание
Наредбата за командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници, ответникът е
командирован с товарен автомобил да извърши превози в международно
съобщение до страните членки на ЕС по релации, определени от управителя.
Ведно със заповедта е връчен и инструктаж, в т.10 от който ответникът е
уведомен при ПТП незабавно да уведоми ръководството на фирмата и да
изисква документ за произшествието от компетентните органи. При липса на
такъв и първия ГКПП да изиска да направи оглед на техническото състояние
на автомобила.При ненавременно уведомяване на ръководството /до три дни
от настъпване на ПТП/ всички последващи разходи са за сметка на шофьора.
От заключението на назначената съдебно графическа експертиза е
установено, че подписите ,положени в реквизит шофьор в заповедта, и
инструктиран – в инструктаж, са изпълнени от ответника.От представена
фактура №1018/10.10.2019г , в превод на български е посочена стойност от
1000 евро за спасяване на влекач с номер СВ 6654КТ и ремарке СТ1403,
място на произшествието :полски път в близост до П. М. , камионът е
заседнал под моста, шофьор А..
От заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза се
установява, че при преминаването на товарната композиция от седлови
4
влекач, към който е прикачено полуремарке под мостово съоръжение,
изградено над път, който не е предназначен за тежкотоварни автомобили,
водачът не е съобразил височината на полуремаркето и е то се удря в моста.
Не са уведомени полицейските органи и не е издаден протокол, поради което
и не се добива ясна представа относно щетите по ремаркето. Вещото лице,
като е взело предвид фактури и доклада за щетите, представени по делото,
както и представения снимков материал, прави заключение, че в резултат на
претърпяното произшествие ударът е настъпил в горната предна част на
полуремаркето, а в исковата молба са посочени материални щети , които са
настъпили и по останалата конструкция на полуремаркето. Изводът на
експерта е, че не всички щети са в пряка причинно-следствена връзка с удара
в моста, които са описани в доклад за проверка от 17.10.2019г. Като такива,
които не са причинени при процесното ПТП вещото лице сочи следните щети
: профил за защита на велосипедисти-такива профили има на полуремаркето
от двете страни и се намира в ниската част преди предното колело на
полуремаркето. Такъв профил не е възможно да се деформира при удар в
горната предна част на полуремаркето; повреда на брезента от двете му
страни /брезентът се състои от горна част –таван и две странични части/;
пружина на страничния стълб. Стойността на щетите, включваща материали и
труд за отраняването им възлизат на 1362.00 лева. Стойността на щетите,
включващи части и труд, в резултат на процесното ПТП – предна стена,
профили на предна стена- 2 бр, брезент, платка на брезента/планка/ , пръчка
на брезента, пружина на страничен стълб, възлизат на 1705.00 лева.
Видно от заключението на вещото лице , изготвило съдебно-счетоводната
експертиза, ищеца е превел на ответника 1000.00 евро /на два транша по
500.00 евро/, в периода 08.10.2019г.-17.10.2019г. В месец октомври 2019г. е
захранена сметката му на каса с 2000.00 лева на 09.10.2019г. и 1000.00 лева на
15.10.2019г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице
три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния
съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното
решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
5
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираните срещу него въззивни жалби са подадени в
преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, въззивните
жалби се явяват неоснователни, поради следните съображения:
Не е спорно по делото, че ответникът е причинил процесното ПТП, като е
навлязъл в път, непредназначен за тежкотоварни МПС, обозначен с пътен
знак. Причинени са вреди на управляваната от същия композиция, заплатени
от ищеца.
Работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е
причинена умишлено. Липсата на влязла в сила присъда не изключва
отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от
работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато
вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е
неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са
причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на
гражданския закон.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.203,ал.2 КТ
следва да се установят елементите на фактическия състав на този текст. В
тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на всеки от
елементите, включени във фактическия състав на чл.203,ал.2 КТ и това са:
наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на
причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е
причинил умишлено твърдените вреди. Съдът преценява, че в настоящият
случай са установени посочените елементи от фактическия състав на
6
чл.203,ал.2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на трудово
правоотношение между страните, обвързани от валидно сключен трудов
договор, който впоследствие е прекратен. Деянието е противоправно; с оглед
нарушаването от ответника на правилата за движение, несъобразявайки се с
пътния знак, причинен е вредоносен резултат и е налице причинна връзка
между деянието и вредата. както и елементите на фактическият състав на
чл.203 ал.2 КТ.Ответникът А. И. е причинил вредата умишлено - при
евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал
настъпването на тези последици. Ответникът не е целял настъпване на
причинените вреди, но е допускал същите, навлизайки с товарна композиция,
управлявана от него в път с мостово съоръжение непредназначен за
тежкотоварни автомобили, сигнализиран с пътен знак. При евентуалния
умисъл, макар и предвиждайки възможността да настъпят нежелани, но
реални неблагоприятни последици, деецът не се отказва от намисленото и
осъществява деянието по избрания от него начин, защото преследва някакви
негови други цели и има мотиви, които са далеч по-важни за него. Макар и да
не е искал настъпването на допълнителния вредоносен резултат, той се
надявал на добрия шанс.
Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на
фактическия състав на текста и размера на вредите са законосъобразни и
обосновани, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
решението.
По наведените от страните оплаквания във въззивните жалби:
Доводите на „И. Г.“ ЕООД , че виновното поведение на служителя и
неуведомяването на немската полиция за инцидента е довело до пряка загуба
за дружеството в размер на 7484.62 лева, представляващи разходи за
възстановяване и подмяна на увредени детайли на композицията и трансфер
вследствие на ПТП. Неуведомяването на полицията, макар и да е възложено
като задължение на работника не е елемент от фактическия състав на чл.203,
ал.2 КТ.Нарушението на това задължение би могло да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника, но не представлява част от
изпълнителното деяние, довело до причиняване на вредите. Дори да се
приеме обратното, по делото липсват доказателства за действащ към датата
на ПТП сключен застрахователен договор между работодателя и
застрахователно дружество, на основание на който би могло да се претендира
застрахователно обезщетение. Относно размера на иска от приложените
фактури не може да се направи категоричен извод, че посочените в същите
7
крайни суми са платени като разход за възстановяване на щети именно от
процесното ПТП. Размерът на претърпените вреди е установен от вещото
лице, съобразно наличието на причинна връзка между деянието и причинения
именно с него вредоносен резултат. Макар и заключението да е бланкетно
оспорено , не е направено искане за нова автотехническа експертиза пред
първоинстанционния съд.
Жалбата на А. М. И. също е неоснователна . Доводите, че с
превеждането от работодателя на сумата 1000.00 евро за изтегляне на
композицията отношенията между страните са уредени, са неоснователни, с
оглед подписаната от работника длъжностна характеристика и инструктаж , и
описаните в същите задължения при изпълнение на трудовите функции от
работника. Досежно алтернативно посочената сума от 1705.00 лева, до която
се счита иска за основателен, следва да се има предвид, че тя не покрива
разходите по изтегляне и трансфер на композицията, които разходи също са в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и не се спори между
страните, че са платени от работодателя. Същите са взети предвид при
определяне на размера на иска, в който е уважена претенцията от
първостепенния съд.
С оглед изхода на делото във въззивното производство разноски на
страните не следва да се присъждат за тази инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 89/21 г.
на РС-Б.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8