Мотиви
към присъда по НОХД № 6642/11 г.
по
описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.И.А. и същата е предадена
на съд за престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б.”а” от НК, за това, че на 28.02.2011г. на АМ „Т.” в района на 118 км /в землището на град
П./, Пловдивска област в условията на опасен рецидив след като е била осъждана
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнела чужда движима вещ-
сумата от 5 300 евро на стойност 10 365.89 лева/ десет хиляди триста
шестдесет и пет лева и 89 стотинки/ от владението на К
М. /М.
К./ гражданин на Република Т., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
В
съдебно заседание от страна на подсъдимата и на служебно назначения й защитник
от досъдебното производство адв. Т.С. *** бе направено искане за предварително
изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимата направи признание
на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани
доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното производство
доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото
съдът намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3
и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение
реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимата да бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер
под средния, което да бъде намалено с 1/3-та, съобразно нормата на чл.58а, ал.1
от НК, както и да й бъдат възложени разноските по делото.
По делото не бяха конституирани като страни граждански
ищец или частен обвинител.
Защитникът на подс. А. – адв. Т.С. моли съда при налагане
на наказанието да вземе предвид основно смекчаващите за подзащитната му
обстоятелства.
Подсъдимата А.И.А. признава вината си и моли съда за по-ниско
наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата
А.И.А. е родена на *** ***, живее
в същото село, тя е българка, с българско гражданство, с основно образование,
безработна е, омъжена, осъждана, с ЕГН-**********.
Свидетелят
М. К. работел като международен шофьор и управлявал товарен автомобил марка
„Волво” с рег.№ , като по този повод
често му се налагало да преминава през територията на Република България. Той
бил турски гражданин, постоянно живущ в гр.Х.- А. – Република Т..
На
27.02.2011г около 23,00ч вечерта свид. М. К. влязъл на територията на Република България с
управлявания от него товарен автомобил „Волво” с ДК№ през ГКПП „К.”, като се
връщал от Чехия и пътувал в посока Турция. Движел с автомобила си по
автомагистрала „Т.”. На около 30-40 км след ГКПП-К. свидетелят качил „на стоп” подсъдимата
А.И.А., която била застанала край пътя и
стопирала пътуващите автомобили. Тя се качила в кабината при него и му се
представила като „Т.”. Обяснила, че пътува за Свиленград и К. й предложил да я
откара до гр.Пловдив, където трябвало да спре за почивка. Малко след като подс.
А. се качила в кабината, свид. К. спрял автомобила на бензиностанция „Л.” –
находяща се на АМ-Т. – 1 км,
за да си купят кафе. По предложение на А., водачът останал в кабината на превозното средство, тъй като не владеел
български и щял да се затрудни при покупката, а подсъдимата влязла в
търговската част на бензиностанцията, като носела със себе си 5 евро, които свид.
М.К. й бил дал за покупката. Служителката на бензиностанцията обаче отказала да
приеме заплащане в евро и А. се качила обратно в камиона. Свид. К. продължил по АМ-Т. в посока гр.Пловдив. В
малките часове на 28.02.2011г. свидетелят спрял автомобила при „Х. К.”, находящо се на „76-ия” километър
от АМ ”Т.”, където отново останал да изчака в кабината, а подсъдимата слязла и
закупила две бутилки бира ”Шуменско” и две кафета, които занесла на свидетеля,
след което двамата продължили пътуването си в посока гр.Пловдив. При
приближаването си до града, свид. М.К. отбил и спрял товарния автомобил при
бензиностанция „Ш.”/ в района на 118-ия километър на АМ „Т.”/, където двамата
изпили закупените по-рано бири , като от бензиностанцията купили и консумирали
още две бири -марка „Каменица”- кутия. Докато стояли в кабината и разговаряли, на свидетелят
изведнъж му се доспало и заспал на седалката. През това време подсъдимата
претърсила джобовете му, намерила и взела сумата от 5300 евро, след което си
тръгнала с парите. По-късно същия ден – 28.02.2011г – около 9,00ч –
свидетелят К. се събудил и установил, че
му е открадната сумата от 5300 евро/ в левова равностойност по курса за деня -
10 365.89 лева/ и подал сигнал в полицията.
В
хода на разследването към делото са били приобщени записи от охранителните
камери на търговските обекти - „Х. К.” и бензиностанцията, посетени от подсъдимата
и свидетеля, извършен е бил оглед на ВДС. При извършено разпознаване свидетелят
М. К. категорично посочил А.И.А., като
жената , представила се като „Т.”, която качил
на „стоп” в товарния си автомобил
и с която пътувал в малките часове на 28.02.2011г. по АМ „Т.” до гр. Пловдив.
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено
установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата според съда
се установява от събраните по делото доказателствени материали, като
самопризнанието на подсъдимата в пълна степен се подкрепя от показанията на св.
К., дадени и пред дознател, и пред съдия, на свид. И. и К.К., на свид. Х..
Посочените по-горе гласни доказателства се подкрепят и от събраните в хода на
воденото дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК
и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за разпознаване
на лица, протоколи за доброволно предаване и за оглед на ВД, характеристична
справка, както и справка съдимост на подсъдимата, протокол за оглед на
местопроизшествието, копие от тахографска шайба. Тук е мястото съдът да посочи,
че намира всички процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях
протоколи за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството на деянието.
Следва
да се посочи, че противоречия между показанията на свидетелите досежно
фактическата обстановка не се установиха. Процесуално право на подсъдимия е да
дава или не обяснения, като в настоящото производство подсъдимата се възползва
от правото си да не дава такива. Още повече, че и новелата на чл. 373, ал.2 от НПК постановява, че разпит на подсъдимия и на свидетелите не се извършва за
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Времето и мястото на извършване
на престъплението остават доказани от показанията на свид. К., както и от
изготвения протокол за оглед на местопроизшествието. Авторството на
престъплението остава доказано освен от признанието на подсъдимата, така също и
от показанията на свидетелите К. и К., като първият непосредствено е
комуникирал с нея и я разпознава категорично в последствие, а вторият свидетел
след оглед на вещественото доказателствено средство – диск със запис от
охранителните камери на заведенията, посетени от подсъдимата същата вечер по
магистралата, я разпознава като част от лицата, известни му по криминална
линия. Както се посочи вече при извършеното по делото разпознаване свидетелят К.
също категорично посочва подсъдимата като лицето, което е возело в товарния си
автомобил и след като се е събудил е установил липсата на паричните средства и
на самата подсъдима. Тук следва да се отбележи, че показанията на свид. К. са
логически изложени, подредени, същите се припокриват и с показанията на свид. К.
и И., пред когото същият е давал извънпроцесуални обяснения. Те остават
непроменени както дадени пред дознател, така и пред съдия в хода на досъдебното
производство. Т.е. макар същият да се явява пострадал от деянието на
подсъдимата, съдът не поставя под съмнение показанията му, доколкото те не
остават изолирани, а се подкрепят и от други гласни доказателства, както и
подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание. Наред с това още при
първоначалния си разпит пред разследващ полицай, а и в присъствието на отишлия
на място свидетел К. и свид. И., К. е дал подробно описание на извършителката,
което поддържа и в допълнителния си разпит непосредствено преди извършване на
разпознаването. Сочените от него отличителни белези, по които е запомнил
жената, която е возел в колата си, са именно тези, по които и разпознава подсъдимата
в последствие по снимков материал.
Показанията на всички разпитани по делото
свидетели съдът кредитира като обективни, логични, последователни,
кореспондиращи помежду си. Съгласно трайната практика на ВКС полицейските
служители също може да установяват при разпита им като свидетели
извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в
рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на
обвиняеми, стига да са ги възприели. В случая показанията на полицейските
служители И. и К. не остават изолирани,
поради което и не може да се постави под съмнение достоверността на
установеното от тях /в този смисъл Решение 1114/14.02.-2006г. на ВКС по
н.д.№506/2005г., ІІ н.о./ Що се касае до свид. Х. пък, то същия чрез разпита си
установява, че подсъдимата през месец февруари 2011г. не е посещавала дома, в
който той живее на семейна начала със сестрата на подсъдимата, а това е станало
едва през месец март 2011г. В същата насока са и показанията на свид. И., който
е провел извънпроцесуален разговор със свид. Х..
От
изготвените протоколи за оглед на приложените към делото ВДС – дискове със
записи от охранителните камери на две от заведенията по АМ Т. установяват, че
действително подсъдимата ги е посещавала по времето, когато твърди и свид. К..
Що
се касае до показанията на свид. Ф., то същите по съществото си не внасят
яснота по обстоятелства, от значение за делото. Свидетелката е била разпитвана
за ползваната от нея СИМ карта към инкриминирания период, доколкото именно този
номер подсъдимата е продиктувала на свид .К. като неин личен. Показанията и на
тази свидетелката, доколкото е незаинтересована от делото, съдът кредитира.
Размерът
на паричната сума се установяват пряко от показанията на свид. К., които
потвърждават признанието на подсъдимата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът е на
становище, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1,т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл. 29, ал.1, б.”А” от НК.
От обективна страна, подсъдимата А.И.А.
на 28.02.2011г. на АМ ”Т.” в района на 118 км /в землището на град П./, Пловдивска
област в условията на опасен рецидив след като е била осъждана за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнела чужда движима вещ-
сумата от 5 300 евро на стойност 10 365.89 лева/ десет хиляди триста
шестдесет и пет лева и 89 стотинки/ от владението на К
М. /М.
К./ гражданин на Република Т., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
От
обективна страна подсъдимата А. на инкриминираната дата и място /които се
установяват категорично от свидетелските показания/ е осъществила всички
съставомерни признаци на престъпния състав “кражба”, като е отнела пари на обща стойност 5 300 евро –
равностойността на 10 365.89 лева, от чуждо владение с присвоително намерение.
Отнемането на вещите подсъдимата е осъществила чрез активни действия –
вземането на парите от дрехите на свидетеля, като се е възползвала от факта, че
той е заспал, като същевременно с прекратяването на фактическата власт от
досегашния владелец, тя е установила своя фактическа власт върху тях, като се е
отдалечила след осъществяване на деянието и е преустановила всякакъв контакт с
него. Деянието е довършено. Съдебната практика приема, че умисълът за кражба ще
е налице и когато деецът няма ясна представа
относно стойността на вещта, стига да е знаел или очаквал, че тя има
известна стойност /Решение № 20/1985г. на ВКС, ІІ н.о./
Липсата на съгласие от страна на владелеца на вещта –
свид. К. се потвърждава от последващото поведение на пострадалия – същият
веднага след установяване на кражбата е поискал съдействие от полицейските
служители.
Деянието не съставлява маловажен случай, нито е
малозначително такова предвид общата стойност на отнетите вещи, както и
механизма на извършването му, както и факта на предходните осъждания на
подсъдимата, извън тези, които оказват влияние върху правната квалификация на
деянието.
Както
се посочи вече по-горе, стойността на отнетата сума пари остава установена от
показанията на свид. К..
От
обективна страна, за подсъдимата деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, тъй като според справката съдимост с определение в сила на
05.07.2006г по НОХД 13869/2005г по описа
на СГС е осъдена за престъпление по
чл.198 ал.1 от НК като и е било наложено наказание от 1год. и 2 мес. лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при общ режим. С протоколно определение / в
сила на 04.01.2007г/ по същото дело на основание чл.23 НК е било наложено едно общо най-тежко наказание
измежду наложените на И. по НОХД 13869/2005г на СГС, НОХД
117/2005г на РС-Първомай, НОХД
1408/2004г. на ОС-гр.Пазарджик – а именно 1год. и 2 мес. лишаване от свобода,
като на основание чл.24 от НК така наложеното наказание е било увеличено с 3
месеца. Посоченото осъждане по НОХД 13869/2005г на СГС определя деянието –
предмет на настоящия обвинителен акт като извършено при условията на опасен
рецидив - след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК. От изтърпяване на наказанието по това осъждане на обвиняемата не
са изминали пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимата
при пряк умисъл, като е съзнавала неговия общественоопасен характер,
предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела
настъпването им, като цялостната фактическа дейност по отнемането на парите е
подчинена на користната й цел.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на подсъдимата справедливо наказание и
съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът съобрази следното: общата
стойност на отнетите вещи е висока, а така също същата не е възстановена.
Подсъдимата е с лоши характеристични данни, осъждана многократно извън
посочените по-горе осъждания, които оказват влияние върху правната квалификация
на настоящото деяние. Неоснователни са и възраженията на адв. С., че тъй като
няма родители, които да й помагат в живота , тя върши престъпления поради
липсата на средства за прехрана, тъй
като според данните по делото подсъдимата е надхвърлила отдавна възрастта на
навършване на пълнолетието, за да разчита изцяло на помощ от възходящи. Самопризнанието
на вината е взето предвид от законодателя при регламентиране на процедурата на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, поради което
също не следва да се третира като смекчаващо отговорността й обстоятелство.
Като смекчаващо отговорността й обстоятелство обаче съдът
отчита влошеното здравословно състояние на подсъдимата. Действително за това
няма ангажирана медицинска документация по делото, но според съдебния състав следва
да се даде вяра на твърдението на подсъдимата. Следва да се отчете и тежкото й
социално и материално положение. Така изброените смекчаващи обстоятелства съдът
не намира за многобройни или някое от
тях за изключително, щото да налагат наказанието й да бъде определено при
условията на чл. 55 от НК, но мотивират съдебният състав да й наложи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54,
ал.1 от НК, съобразно новелата на чл. 58а, ал.1 от НК в размер между средния и
минималния такъв. Съдът намира за справедливо с оглед обществената опасност на
извършеното от подсъдимата престъпление и на нея самата като личност, че справедливо
е да й бъде определено наказание лишаване от свобода в размер от четири години.
Предвид редукцията, която следва да съобрази в нормата на чл. 58а, ал.1 от НК,
т.е. да намали определеното наказание с една трета, то съдебният състав следва
да наложи на подсъдимата А. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Същевременно, тъй като същата вече е била осъждана на
наказание лишаване от свобода, то следва на основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС така
наложеното по настоящото дело наказание да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Веществените
доказателствени средства по делото – два броя дискове със записи от
охранителните камери на „Х. К.” и „Е. ”,
следва след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК, направените по делото разноски в размер общо на 84,56 лв.
следва да бъдат възложени на подсъдимата А..
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.