№ 10
гр. Сливен, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 271452/01.12.20221 г. на АТ. Г. К., ЕГН
**********, срещу Определение № 261349/22.11.2021 г., по ч. гр. д. № 1652/2020 г. на РС-
Сливен, с което производството по ч. гр. д. № 1652/2020 г. на РС-Сливен е прекратено.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като
производството по чл. 61 от ЗН е охранително и съгласно чл. 539, ал. 1 от ГПК основанията
за прекратяване са изрично предвидени, но в случая нито едно от тези основания не било
налице. Пропускът да отговори на съда дали поддържа молбата счита, че не може да доведе
до оттегляне на молбата по смисъла на чл. 539, ал. 1 от ГПК. Твърди, че не е изгубил
интерес от издаването на охранителния акт, като посочва, че ДСИ е насрочил опис на
имуществото, назначил е вещо лице, което да извърши оценката, но последният се
въздържал от провеждането им поради обективни причини. В заключение твърди, че не е
препятствал виновно възложените на съдебния изпълнител работа.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща правен интерес от обжалване, в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал.
2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба с вх. №
9695/15.06.2020 г. на жалбоподателя, съдържаща искане за приемане на наследството по
опис по реда на чл. 61, ал. 1 от ЗН, както и посочване на известните на молителя имоти и
други имуществени права, които нейният наследодател е притежавал към момента на
1
настъпване на смъртта.
С определение № 1768/26.06.2020 г. първоинстанционният съд е възложил на ДСИ при
РС-Сливен да извърши по реда на чл. 557 от ГПК опис и оценка на имуществото, подробно
посочено в молбата, а след завършването да изпрати на съда заверени преписи от протокола
за опис и оценка.
В хода на производството са изискани справки от ДСИ за извършените действия, като
по делото са постъпили съобщения от 07.04.2021 г. и от 01.11.2021 г., с които ДСИ е заявил,
че за насрочените дати 01.10.2020 г. и 09.11.2020 г. не е извършил възложения опис и
оценка поради неявяване на пълномощника на А.К., респ. неявяване на взискателя на
09.11.2020 г., както и че след 06.04.2021 г. не е постъпила молба от К. или негов
пълномощник.
Върху съобщението на ДСИ от 01.11.2021 г. е обективирано разпореждане на
първоинстанционния съд от 02.11.2021 г., с което е разпоредено в едноседмичен срок от
получаване на съобщението молителят да заяви дали поддържа молбата или да предприеме
действия по изпълнителното дело, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Съобщението е връчено на молителя на 08.11.2021 г., както е видно от съобщение на л. 63
от делото.
С частната жалба е представена молба с вх. № 9632/03.11.2021 г., адресирана до ДСИ
при СлРС, с която молителят заявил, че не са налице вече пречки за явяването му и в случай,
че бъде насрочен опис, моли да бъде уведомен за да присъства. Върху молбата са
обективирани две разпореждане на ДСИ от 05.11.2021 г. и от 09.11.2021 г., с които
разпорежда да бъдат платени и представени вносни бележки за държавна такса в размер на
24 лв. и 60 лв. за насрочване на опис.
Към частната жалба е представено и разпореждане от 23.11.2021 г. на ДСИ при СлРС,
от което е видно, че жалбоподателя не е внесъл държавна такса в размер на 84 лв. в
едноседмичен срок, както и че молбата е изпратена служебно от СлРС, поради което на
основание чл. 553-558 ДСИ разпоредил насрочил описа за 27.01.2022 г. Назначено е и вещо
лице Г.Г.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд достигнал до
решаващия извод, че е налице бездействие на молителя, изразяващо се в неизпълнение на
дадените с разпореждане от 02.11.2021 г. указания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното определение е неправилно. Дадените с разпореждане от 02.11.2021 г.
указания са незаконосъобразни, доколкото същите съдържат запитване към страната дали
поддържа молбата, с която е инициирал охранителното производство по чл. 61 от ЗН. В
конкретния случай не се установи порок на волята на молителя, налагащ потвърждение на
извършените от негово име процесуални действия. В обективираното разпореждане не се
съдържат фактически констатации, установени въз основа на събран по делото
2
доказателствен материал, от който да може да бъде направен категоричен извод, че страната
бездейства или нарочно бави производството, а и такива не биха могли да бъдат направени
само от съобщенията на ДСИ, сочещи, че описа е два пъти отложен поради неявяването на
молителя, респ. неговия пълномощник и нова молба за насрочване не е постъпила от
молителя.
Очевидно е изтекъл дълъг период от време, през който възложения опис и оценка не са
извършени, но разпоредбата на чл. 557, ал. 2 предвижда, че при описа могат да присъстват
наследниците. За насрочения опис те следва да са редовно призовани, но тяхното участие не
е необходимо, доколкото извършването следва да бъде осъществено от органа на който е
възложена работата. От представената от ДСИ молба може да бъде направен извод, че
молителят не се е явил, но не и причината затова. Освен това, преди получаване на
разпореждането на съда, молителят е заявил готовност да се яви за следващия насрочен
опис, поради което от установените по делото факти не може да бъде направен извод за
бездействие от страна на молителя или забавяне на производството поради негово виновно
поведение, при положение, че е насрочен опис и оценка за 27.01.2022 г.
С оглед разпоредбата на чл. 540 от ГПК в охранителните производство се прилагат
общите правила и правилата на исковото производство, като изрично са предвидени
специалните основанията за прекратяване в чл. 539, ал. 1 от ГПК. В случая не е налице
основание за недопустимост на производството или изрично оттегляне на молбата, което да
наложи прекратяване на производството, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261349/22.11.2021 г., по ч. гр. д. № 1652/2020 г. на РС-
Сливен, с което производството по ч. гр. д. № 1652/2020 г. на РС-Сливен е прекратено.
ВРЪЩА ч. гр. д. № 1652/2020 г. на РС-Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3