№ 39
гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241800600903 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.327 и следващите от НПК.
С Присъда № **4/02.10.2024 г., постановена по НЧХД № 6/2022 г. по
описа на РС - С., съдът на осн. чл.304 от НПК е признал подс. П. А. П. за
невиновен в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК: За това, че
на 23.06.2021 г. в гр.Г., област С., в качеството си на родител - баща на
малолетните А. П. П.а, с ЕГН: **********, и Й. П. С. П., с ЕГН: **********,
не е изпълнил съдебно решение № 227/22.06.2018 г. на ОС - С. относно
задължението му да осъществи по подходящ начин предварителна подготовка
на двете деца за доброволно предаване на тяхната майка Р. С. и не й предал
децата, като по този начин е осуетил изпълнението на съдебно решение
относно упражняване на родителските права по отношение на децата, поради
което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал за престъпление по чл.182, ал.2 от
НК. На осн. чл.190, ал.1 от НПК. РС - С. е осъдил частната тъжителка Р. С. да
заплати на подсъдимия сумата от 1000 /хиляда/ лева за направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от а. К., повереник на
тъжителя Р. С., в частта, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му
1
обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, както и в частта, с която
разноските по делото, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение,
са възложени на тъжителката. Повереникът счита, че съдебният акт е
постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необоснована. Намира, че от събраните по делото доказателства
от обективна и от субективна страна се установява, че подсъдимият е
извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение с тъжбата. В
изготвеното допълнение към жалбата адв. К. от 29.05.2024 г., рег.№
2988/30.05.2024 г. излага аргументи, че неправилно районният съд е приел в
мотивите си към присъдата, че писмените доказателства изцяло
кореспондират с гласните. От събраните по делото доказателства е останало
впечатлението, че подс. П. е съдействал за осъществяване на контактите
между майката С., а не е осуетявал осъществяването на режима на контакти на
посочените дати. Повереникът намира, че от представените писмени
доказателства, в това число съдебни актове от ВАС, ОС - С., става ясно, че
децата в продължение на години са подложени на „програмиране“ от страна на
подсъдимия, който без основание, в нарушение на определеното със съдебен
акт и на закона, е взел при себе си децата. Сочи, че в резултат на това системно
и персистиращо състояние децата проявяват синдром на родителско
отчуждение от майката, но не и от бащата. Твърди, че по делото е останало
неизследвано и неанализирано положението, при което подсъдимият
привидно демонстрира съдействие, а в действителност скрито действа,
осуетявайки режима на контакт с майката. При това действие адв. К. твърди,
че децата са използвани като инструмент на противоправно поведение, така че
привидно да изглежда, че изразяват своя собствена воля. Навежда аргументи,
че при постановяване на присъдата си първоинстанционният съд не е отчел и
наличието на предходно осъждане при практически много сходни
обстоятелства в цялостния контекст на случая, който представлява системно
нарушение на правата на децата в продължение на относително дълъг и
значим за техния живот период от време. Повереникът иска въззивния съд да
отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови
осъдителна такава. Моли съдът да прецени наличието на необходимост от
изслушването на съдебно-психологична експертиза относно поведението на
децата в посочените случаи.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от а. Ч., защитник на
2
подс. П. П.. Защитникът сочи, че постановената присъда е правилна и
обоснована, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения
от съда, които да налагат нейната отмяна. Адв. Ч. намира, че всички изложени
във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда са неоснователни. Моли
въззивният съд да не допуска изслушването на съдебно-психологична
експертиза относно поведението на децата в посочените случаи, тъй като
намира изготвянето й за ненужно, като от друга страна такава експертиза ще
травмира допълнително децата. Иска съдът да потвърди постановената
оправдателна присъда, както и да присъди на подзащитния й заплащането от
тъжителката на направените във връзка с делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение. Към отговора са приложени Решение №
438/20.12.2022 г. по в.гр.д.№ 222/2022 г. по описа на СОС и Определение №
3761/27.11.2023 г. по описа на ВКС.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната
тъжителка - адв. Д. М., преупълномощена от адв.К., поддържа искането за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен. Изразява се упрек към дейността на районния съд при
оценка и анализ на доказателствата, като са игнорирани множество данни, че
децата са обект на „програмиране“, психическо въздействие с цел да бъдат
отдалечени от тяхната майка. Според повереника не са отчетени фактите, че
подсъдимият е бил признат за виновен в това, че препятства контакта на
децата с майката, и че до момента не е осъществена пълноценна връзка между
тях, което е довело до отчуждаването им. Оспорва се като необоснован
фактическият извод, че частната тъжителка не живее в България. Твърди се, че
в периода около инкриминираната дата подсъдимият е проявявал
персистиращо противоправно поведение, изразяващо се в осуетяване на
личните контакти. Повереникът прави искане за присъждане на направените
пред въззивната инстанция разноски.
Частната тъжителка изразява лично становище по делото, като твърди,
че изпитва безнадеждност от множеството съдебни производства по повод
родителските права върху децата. Твърди, че подсъдимият съзнателно
препятства предаването на децата, въпреки данните от специалистите,
изготвили индивидуалните оценки на децата - че дъщеря А. е „твърде много
обичана от майка “.
3
Защитникът на подсъдимия - адв. Ч., моли за потвърждаване на
оправдателната присъда. Счита, че оплакванията, изложени от тъжителката и
повереника са напълно неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е
направил верни изводи по фактите, почиващи на събраните доказателства.
Отрича версията, че подсъдимият е упражнявал психическо влияние върху
децата, тъй като се подкрепя от писмените доказателства. Заявява, че
подсъдимият е неосъждан, видно от приложеното свидетелство за съдимост.
Прави искане за присъждане на сторените разноски.
В последната си дума подсъдимият П. П. моли съда да потвърди
оправдателната присъда.
Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и провери
първоинстанционната присъда в цялост, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана да стори това
страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което същата е допустима.
По съществото си е неоснователна, като присъдата следва да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани
изводи по фактите, относими към предмета на доказване по делото, които
напълно се споделят от въззивния съд.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П. А. П., с ЕГН: **********, е роден на ******* г. в гр. С..
Той е българин, български гражданин, с висше образование, работещ,
неосъждан, с адрес: с. М., община Г..
Подсъдимият П. П. и тъжителката Р. С. сключили брак на 1****** г.,
който бил прекратен с решение от 01.03.2013 г. по гр. д. N 13188/ 2012 г. по
описа на Софийския районен съд. По време на брака им са се родили и двете
им деца - А. П. П.а с ЕГН ********** и Й. П. П. с ЕГН **********. След
раздялата си страните били в изключително влошени отношения и затруднена
комуникация, в това число и относно упражняването на родителските права,
издръжката и личните контакти на двамата родители с двете им деца. Това
била и причината между страните през годините да се водят множество
съдебни производства, с различен предмет, пред различни съдилища -
Софийски районен съд, Районен съд - Костинброд, Районен съд- Сливница,
4
Районен съд - Елин Пелин, Софийски окръжен съд, Софийски градски съд и
др., като част от водените съдебни производства са и такива по Закона за
закрила от домашно насилие. В полза на страните са постановявани и
множество съдебни актове, някои от които и взаимно изключващи се, относно
това кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по
отношение на децата, какъв да е режимът на лични контакти на другия
родител с децата и т.н.
Първоначално с определение от 19.02.2015 г. по в.гр.д. № 5348/2013 г. на
Софийски градски съд е било утвърдено споразумение между страните,
според което упражняването на родителските права по отношение на децата е
било предоставено на тъжителката, а на подсъдимия е бил определен режим
на лични контакти с тях. През месец октомври 2015 г. подсъдимият е взел
децата, независимо че упражняването на родителските права е било
предоставено на тъжителката и до настоящия момент, въпреки несъгласието
на майката, той ги отглежда в дома си в село М., община Г.. Това
допълнително е довело до още по-силно влошаване на отношенията между
страните.
Така с решение № 227/22.06.2018 г. Софийският окръжен съд отменя
изцяло решение № 225/03.11.2017 г. по гр.д. № 372/2016 г. по описа на РС-К. (с
което упражняването на родителските права по отношение на децата А. П. П.а
и Й. П. С. П. е предоставено на бащата П. А. П., като е определено тяхното
местоживеене да бъде при баща им, на адрес: с. М., община Г., като е
определен режим на лични контакти на децата с тяхната майка Р. С.) и
отхвърля предявения от подсъдимия П. против частния тъжител С. иск с
правно основание чл. 59, ал.9 от СК, за изменение на мерките за упражняване
на родителските права по отношение на децата А. и Й. П.и, определени с
влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена спогодба по
гр.д. № 5348/2013 г. на СГС. Решение № 227/22.06.2018 г. на СОС е влязло в
законна сила на 05.03.2019 г., съгласно определение № **60/05.03.2019 г. на
ВКС, с което касационната инстанция не го е допуснала до касационно
обжалване.
Със заповед за насочване на дете и родителите му за ползване на
социална услуга в общността № ЗД/Д-СО-СВ-013/26.08.2020 г., и.д. директор
на ДСП - С. е наредил детето Й. П. С. П. и баща му П. А. П. да ползват
5
социална услуга /6 месеца/ с цел осъществяване на срещи на детето с майка
му в присъствие на специалисти, без присъствие на бащата /по преценка на
специалистите, работещи с детето - осъществяване на предварителна
подготовка на детето за среща с майката/ и индивидуална терапия с г-н П. П. -
баща на детето, с цел подобряване на комуникацията с майката на детето Р. С.,
по въпроси, касаещи детето, към Детски контактен център към Фондация „Ц.
О. в.“ - гр. С..
Със заповед за насочване на дете и родителите му за ползване на
социална услуга в Общността № ЗД/Д-СО-СВ-014/26.08.2020 г., и.д. директор
на ДСП - С. нарежда детето А. П. П.а и баща му П. А. П. да ползват социална
услуга /6 месеца/ с цел осъществяване на срещи на детето с майка му в
присъствие на специалисти, без присъствие на баща му /по преценка на
специалистите, работещи с детето - осъществяване на предварителна
подготовка на детето за среща с майка му/ и индивидуална терапия с г-н П. П.
- баща на детето, с цел подобряване на комуникацията с майката на детето г-
жа Р. С., по въпроси, касаещи детето, към Детски контактен център към
Фондация „Ц. О. в.“ - гр. С..
На основание чл. 21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 18, ал.4
от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и във връзка с
нарушаване на правото на децата А. П. П.а и Й. П. С. П., регламентирано в чл.
9 от Конвенцията на ООН за правата на детето, предвид липсата на редовни
контакти на децата с майка им и неспазване на съдебно решение, директорът
на ДСП-С. издава задължителни предписания с № П/Д-СО-СВ-003/22.10.2020
г. и № П/Д-СО-СВ-002/22.10.2020 г. на подсъдимия П. А. П. за следното: да
съдейства за провеждане на срещи на децата с майка им в детски контактен
център към Фондация „Ц. О. в.“, които да са в присъствие на съответен
специалист; да уведоми социален работник от ОЗД - С. при постигната
договореност с тъжителката за ползване на социални услуги към друг, един и
същи лицензиран доставчик; да подготви децата по подходящ начин за
доброволно предаване на тяхната майка с цел изпълнение на решение
№227/22.06.2018 г. на Софийски окръжен съд.
През месец декември 2020 г. тъжителката се обърнала към отдел
“Закрила на детето” при ДСП - С. за съдействие. Тъжителката няколкократно
е изпращала писма по електронната поща. Така, със съдействието на социални
6
работници от ДСП - С. - свидетелите Д. П. и Д. И., били проведени срещи
между децата и тъжителката в изнесено работно място в гр. Г.. През месец
декември 2020 г. тези срещи са били две, а през месец януари 2021 г. срещите
се провеждали всеки петък. По време на някои от срещите тъжителката
преподавала уроци онлайн на студенти от университет в САЩ, където тя е
преподавател. На други срещи децата е следвало да са на училище и
съответно уроците им са се провеждали също онлайн, а с майката се виждали
само в междучасието. Повечето от срещите са били с продължителност около
един час. По време на срещите подсъдимият стоял отвън и не е присъствал в
помещението, в което се провеждала срещата на майката с децата.
Обикновено самите деца прекратявали срещите с майка си и решавали в кой
момент да си тръгнат.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.07.2015 г. от СГС по
гр.д. № 5348/2013 г., родителските права по отношение на децата А. П. П.а,
ЕГН ********** и Й. П. С. П., ЕГН **********, са предоставени на майката Р.
С., ЕНЧ **********.
Въз основа на горецитирания изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20201850400019 по описа на ДСИ към РС-К., което по
молба на взискателя с вх. № **49/15.04.2021 г., на основание чл. 427, ал.5 от
ГПК, е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М. С.,
рег. № 928 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СОС, и е заведено под
№ 20219280400315.
По молби на взискателя са насрочвани дати за предаване на децата,
както следва:
На 20.08.2020 г. в 13.00 часа в ДСП-Г., на адрес: гр. Г., ул. „Р.“ № **
/неосъществена, поради невръчване на поканата за доброволно изпълнение на
длъжника/;
На 23.09.2020 г. в 13.00 часа, в ДСП-Г., на адрес: гр. Г., ул. „Р.“ № **,
когато децата са доведени от баща си за насроченото предаване. В протокол за
предаване на дете, в присъствието на служители от ДСП-С., ОЗД - С. и ЦОП -
С., съдебният изпълнител е отразил отказа на децата да тръгнат със своята
майка Р. С.. По препоръка на присъстващите служител на ДСП-С. и психолог,
срещата между децата и майка им е прекратена, поради явно разстройване на
децата и отказа им да тръгнат с нея.
7
По делото са депозирани допълнителни доклади за работата с децата,
като всички удостоверяват, че децата не са готови да тръгнат доброволно с
майка си и следва да продължи работата с тях.
С молба вх. № 436/20.10.2020 г. тъжителката е поискала насрочване на
нова дата за предаване на децата. С разпореждане от 21.10.2020 г. ДСИ при
РС-К. е отказала насрочване на нова дата, с мотив, че децата не са готови да
тръгнат доброволно с майка си. Взискателят е обжалвал посоченото
разпореждане, като съдът е оставил без уважение жалбата като
неоснователна. Мотивите на съда се основават отново на докладите за работа
с децата и изразеното в тях становище на социалните служби, че децата не са
готови да тръгнат с майка си.
С разпореждане от 04.06.2021 г. на ЧСИ М. С., била насрочена нова дата
за предаване на децата, а именно: на 23.06.2021 г. от 15.30 часа. Съобщението
за насрочената нова дата е било връчено лично на длъжника, чрез служител на
РУ на МВР - Г.
Във връзка с продължаване на принудителното изпълнение, по делото
бил изискан нов доклад от ДСП-С., в който е обективирано становището на
социалните служители, че децата не са готови да живеят с майка си.
На 23.06.2021 г., на насроченото предаване, подсъдимият П. П. довел
децата А. и Й. П.и в 15.45 часа в гр. Г., ул. „Р.“ № ** - ИРМ - Г при ДСП - С..
ЧСИ М. С. попитала бащата дали ще предаде децата на майката, като същият
заявил, че неговото задължение е да доведе децата и той го изпълнява. По
молба на ЧСИ С. подсъдимият излязъл от стаята. На майката била
предоставена възможност да проведе разговор с децата си, след който, на
въпрос от ЧСИ С. дали желае да се вижда с майка си, детето А. заявила, че в
момента не желае да се вижда с майка си и не знае дали в бъдеще ще иска да
се среща с нея. Момичето заявило, че е сърдито на майка си и че не иска да
говори с нея по телефона. Детето Й., също заявило, че не иска да се вижда с
майка си. В този момент А. станала и поискала да си тръгне, като напуснала
стаята, а брат й Й. тръгнал веднага с нея. Поради липсата на съгласие на
децата да тръгнат с майка си, същите не били предадени на тъжителката Р. С.,
за което бил съставен Протокол № 464/23.06.2021 г. от ЧСИ М. С..
Настоящият въззивен състав на Окръжен съд - С. намира, че
първоинстанционният съд е направил правилна интерпретация на събраните в
8
хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства. Установената
фактическа обстановка е изведена от първоинстанционния съд въз основа на
следните доказателства: гласни доказателства - показанията на свидетелите Д.
П. и Д. И., обясненията на подсъдимия; множество писмени доказателства -
писма и протоколи от ДСП-С., материали по приложените граждански дела,
материалите по приложеното копие от изпълнително дело № 20219280400315
по описа на ЧСИ М. С., справки и др.
На първо място, следва да се подчертае, че предметът на настоящото
наказателно производство е ясно и конкретно очертан от съдържанието на
подадената от частната тъжителка тъжба (л. 2-7 от н.о.х.д. № 395/2021 г. по
описа на Районен съд - Костинброд). На изследване по делото подлежи
случилото се на 23.06.2021 г. във връзка с предаването на децата от техния
баща /подсъдимия/ на майка им /частната тъжителка/. В тази връзка част от
поддържаните от частната тъжителка и нейния повереник доводи, изложени в
жалбата, в допълнението към нея и в пледоариите пред въззивния съд, се
основават на предхождащи процесната дата събития, както и на случили се по-
късно във времето обстоятелства. По делото действително се установява, че
връзката на подсъдимия и частната тъжителка с техните деца е нарушена, като
са налице обезпокоителни данни относно психическото състояние на децата
вследствие от дългогодишните спорове между техните родители. Тези факти
обаче не могат да обусловят определени фактически и правни изводи на съда,
без да се държи сметка на конкретните обстоятелства, случили се на
инкриминираната дата, а именно каква е била непосредствената причина за
непредаване на децата от техния баща.
В тази връзка доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна -
правилен е изводът на първоинстанционния съд, че свидетелските показания
по въпроса за инкриминирания с тъжбата случай са логични,
непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се. Същите
съответстват напълно и на приложените по делото писмени доказателства.
Видно от становище на ЧСИ М. С. (л. 243-244 от първоинстанционното дело) по
изп.д. № 20219280400315, „поради липсата на съгласие на децата да тръгнат с
майка си, същите не бяха предадени на майката Р. С.“. Същевременно е
посочено, че бащата е предал децата, като е напуснал помещението, след
което децата са разговаряли със своята майка. Становището на частния
съдебен изпълнител е относимо към датата 23.06.2021 г., както и към
9
предходна среща, осъществена на 23.09.2020 г. Изложеното в този документ се
потвърждава от показанията на свид. Д. И., съставила протокол за
осъществената среща - същата сочи, че подсъдимият е довел двете деца, като е
излязъл от стаята и е оставил децата с майката. Въпреки това децата са
изразили ясно нежеланието си да останат с майката. Напълно
кореспондиращи с тези данни са и сведенията на свид. Д. П., която твърди:
„децата не останаха за дълго време в стаята, пожелаха да напуснат… господин
П. беше в коридора… всеки път е осигурявал присъствието на децата“.
Въззивният съд не намира основания да не кредитира показанията на
разпитаните свидетелки - Д. И. и Д. П., тъй като изцяло съответстват помежду
си, а освен това изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица, които
са имали задача да съдействат на страните по делото и по-конкретно на
техните деца. Освен това тези гласни доказателства се потвърждават от
писмените доказателства, надлежно приобщени от първоинстанционния съд.
Не на последно място, обясненията на подсъдимия П. също кореспондират с
тези данни, поради което въззивният съд ги кредитира като достоверен
доказателствен източник.
По отношение на приобщените в хода на въззивното съдебно следствие
писмени доказателства може да се посочи, че същите не променят по никакъв
начин установената фактическа обстановка. Видно от изготвената от ИСДП -
Център за обществена подкрепа - С. индивидуална оценка на А. П.а П.а,
детето има по-стабилна връзка с баща си, към когото е привързана, като е
отчетено, че действията на двамата родители са предпоставка за среда, която
го въвлича в конфликтни отношения (л. 105). Сходни данни се съдържат и в
становището на експертите по отношение на детето Й. П. С.-П. (л. 99), който
„живее в стабилна и сигурна среда при баща си“, чието влияние „е засилило
трудностите в отношенията между Й. и майка му“.
По отношение на представената справка от НАП относно актуалното
състояние на действащи трудови договори за частната тъжителка Р. С. на
първо място следва да бъде отбелязано, че става ясно, че има сключен договор
с „Института по океанология“ в гр.Варна, който няма данни да е прекратен. От
горното може да се направи извода, че същата действително е трудово
ангажирана на територията на Р. България, но местоработата й е значително
отдалечена от актуалното местоживеене на децата, а именно с. М., община Г..
10
Въпреки горепосоченото, въззивният съд категорично споделя извода, че
подсъдимият П. П. е изпълнил предписанията на частния съдебен изпълнител,
а именно завел е децата на посоченото място на 23.06.2021 г., като е осигурил
възможност за провеждане на среща между децата и тяхната майка.
Предавайки децата съгласно издаденото от частния съдебен изпълнител
разпореждане, подсъдимият е разчитал на съдействието на компетентните
органи, вкл. и на помощта специалистите психолози, както и на майката -
частната тъжителка, която е поискала децата да останат с нея. Въпреки това
обаче, и двете малолетни деца, непровокирани по какъвто и да е начин с
конкретно установени и непосредствено осъществени действия на
подсъдимия, са демонстрирали категоричен отказ да останат със своята майка
и именно това е довело до неизпълнение на съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, първата инстанция
напълно обосновано е приела, че подсъдимият П. А. П. не е осъществил от
обективна страна престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е такова на формално
извършване и законодателят не е предвидил престъпен резултат - синдром на
родителското отчуждение, какъвто по същество се аргументира в жалбата на
частната тъжителка и се поддържа в съдебните прения пред настоящата
съдебна инстанция. Няма спор, че отчуждаването от единия родител при
неизпълнение или осуетяване изпълнение на съдебно решение за родителски
права е неблагоприятна последица, но тя не е съставомерна по този текст от
Наказателния кодекс. В тази връзка отказът на децата да бъдат предадени на
майката не може да ангажира наказателната отговорност на бащата, в случай
че той не е попречил това да се случи чрез свои лични действия или
бездействия. Всички събрани по делото доказателства подкрепят
категоричния извод, че нежеланието на децата да останат за по-дълго със
своята майка се дължи на техния личен избор - фактор, който стои извън
властта на техните баща и майка. Това обстоятелство, дори и резултат от
дългогодишните съдебни и извънсъдебни спорове между родителите или на
отношението на баща им към тях (което впрочем е отчетено като осигуряващо
стабилна семейна среда) не може да обуславя наказателната отговорност на
бащата за неслучилото се на 23.06.2021 г. предаване на децата на тяхната
майка.
11
Имайки предвид изложеното по-горе относно признаците от състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, настоящият състав на съда намира, че
всички възражения на повереника са неоснователни. Изследваните и
установени по делото отношения между децата и всеки от родителите и между
самите родители, бивши съпрузи, разкриват смущения във връзките между
тях, които са били обект на изследване от специалисти - психолози в
продължителен период от време. В контекста на инкриминираното деяние
тези факти не следва да бъдат обсъждани, тъй като меродавни за наказателния
съд са единствено действията или бездействията на бащата в изпълнение на
задължението да предаде децата. Предвид гореизложеното няма основание за
промяна на изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, а
искането за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна присъда се
явява неоснователно.
За пълнота на съдебния акт следва да бъде отбелязано, че в хода на
проведеното производство по делото не са събрани доказателства, които да
сочат на извода за наличието на инструментално отношение от страна на
подсъдимия към децата и тяхното програмиране /настройване отрицателно/
срещу тяхната майка чрез оказване на психическо въздействие върху тях, за да
оказват контакт със своята майка Р. С..
Действително видно от справката за съдимост на подс. П. П., същият е
бил признат за виновен в това, че на 07.07.2018 г. в с. М., в качеството си на
родител – баща на малолетните А. П. П.а и Й. П. С. П. не е изпълнил съдебно
решение – определение от 06.06.2017 г., постановено по гр.д.№372/2016 г. по
описа на РС – Костиброд относно осъществяването на лични контакти на
малолетните деца с родител – майка Р. С. лични контакти на малолетните деца
– престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като същият на осн. чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 500 /хиляда и пестотин/ лева. Така посоченото
обстоятелство обаче не сочи по несъмнен начин, че подс. П.о е реализирал
деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност, а именно
такова, което се твърди, че е извършено на 23.06.2021 г. или две години и десет
месеца след деянието, за което е признат за виновен, и е препятствал контакта
на децата А. и Й. П.и с тяхната майка, и че това е довело до последваща липса
на пълноценна връзка между децата и тяхната майка и се е стигнало до
отчуждаване на децата. Напротив от събрания доказателствен материал
12
безспорно и еднопосочно се установява, че подсъдимият не е извършил
вмененото му с тъжбата деяние по чл.182, ал.2 от НК.
Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 190, ал. 1 НПК с
присъдата си районният съд е възложил на частната тъжителка Р. С. сторените
от подсъдимия разноски по делото.
Направеното от защитника искане за присъждане на разноските,
направени пред въззивния съд, е основателно. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие (л. 112 от настоящото дело), подсъдимият П. П.
е заплатил на своя защитник адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева. Предвид изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК частната
тъжителка да бъде осъдена да заплати направените от него разноски.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, които да налагат нейното изменяване или
отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето
решение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 от
НПК, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № **4/02.10.2024 г., постановена по НЧХД
№ 6/2022 г. по описа на РС - С..
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частната тъжителка Р. С., с
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия П. А. П., с ЕГН: ******,
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер
на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14