№ 381
гр. гр.Н., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101504 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****, гр.
Б., ул. „Г.В.В.” № 3 , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д. З.
против А. В. Б., с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.” к- с „Х.С.*”, сграда *, ет.
*, ап. ***. Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната
страна дължи сумата от 104.24лева, представляваща сбор от главница в
размер на 83.68лева и лихва в размер на 20.56лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 06.10.2017г. до 03.10.2019г., за което са били
издадени фактури в периода 26.11.2018г. до 28.10.2019г. Ищецът сочи, че
между него и ответника е било налице валидно правоотношение с предмет на
доставка ВиК услуги. Твърди се, че Б. е клиент на дружеството и страна по
облигационно правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение на апартамент, находящ се в гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.”
к- с „Х.С.*”, сграда *, ет. *, ап. ***, с идентификатор № ****. Заведена била
партида с аб. № 741386. Ищецът счита, че Б., като собственик на посочения
апартамент, се явявала „потребител” на предоставяните услуги съгласно
Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи. Съдържанието на
облигационните правоотношения между страните се подчинявало на Общите
условия на ВиК оператора, които били публично известни – публикувани в
интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответника вода
ставало посредством водомер, разположен в жилището. Отчитането в
процесния период ставало посредством мобилно устройство. За целта се
сканирал баркод, който бил поставен до водомера. Тази дейност се
извършвала от инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че съществуват
няколко записвания за начина на отчитане, в зависимост от извършените
действия от инкасатора или абоната – „видян”, „служебно отчитане”,
„самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти, имащи характера на
ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да се отчита само два
1
пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко отчитане са издавани
данъчни фактури, в които били посочени съответните реквизити. Конкретно
за ответника в периода 26.11.2018г. до 28.10.2019г. са били издадени два броя
фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка
една от тях. Същите възлизали на 83.68лева. Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
20.56лева за периода 27.12.2018г. до 10.11.2021г. – датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на главницата по делото. Иска се постановяване на
решение, с което Б. да бъде осъдена да заплати посочените суми на
дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът А.
В. Б., с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.” к- с „Х.С.*”, сграда *, ет. *, ап. ***,
депозира такъв чрез особения представител адв. И. Д. К.- Т., АК гр. Б., с
адрес: гр. Б., ул. „Ц.С.*” № **, ет. *. Ответната стана счита иска за допустим,
но неоснователен. Особеният представител възразява, че не били представени
доказателства, че отчетените във фактурите количества вода и услуги били в
действителност доставени и потребени. Според представените справки не се
установявало, че е правено ежемесечно отчитане. Било налице голямо
разминаване в отчетените количества вода. Имало разминаване в справките
между посочения в исковата молба абонатен № 741386, записан в издадените
фактури и посочения такъв в справките, представени от ищеца. Липсвали
доказателства за приемането на ОУ на дружеството. Не били представени и
такива, че е открита партида за Б.. Особеният представител счита, че е
следвало след 2016г., когато се сочи, че ответната страна е станала абонат , да
има сключен договор с дружеството. С подписване на такъв Б. следвало да
приеме и ОУ, а при липсата на договор не било възникнало облигационно
правоотношение. Оспорват се и представените по делото фактури, които
нямали подпис на издател, подпис на получател и не представлявали
документ по ГПК. Същите следвало да бъдат подписани. Налице били и
съмнения в измервателните уреди, свързани с правилното им функциониране.
Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична писмена
молба юриск. Белев поддържа исковата молба, представя доказателства,
претендира се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. И. К. - Т., АК гр.
Б.. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване на
решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните по делото доказателства, прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****, гр. Б. и А. В. Б.,
БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.” к- с „Х.С.*”, сграда *,
ет. *, ап. *** са се намирали в облигационни взаимоотношения по
предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект - апартамент,
2
находящ се в гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.” к- с „Х.С.*”, сграда *, ет. *, ап. ***, с
идентификатор № ****, с абонатен № 741386. По делото е представен
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 111, том I, рег.
№ 474, н. д. № 81/ 19.02.2016г., от който е видно, че Б. е станала собственик
на посочения недвижим имот. От представената по делото справка чрез
отдалечен достъп по данни за имот, към датата на предявяване на исковата
молба, собствеността над имота не е била променена. След придобиването на
имота е подадено заявление за откриване на партида № 3- 6-688/ 29.08.2016г.,
подадено от пълномощник на собственика на имота. В имота на ответника е
поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От представените
писмени доказателства се вижда, че за процесния период, показанията на
водомера са отчитани от ищеца, за което е представена справка – извлечение,
в която е записано, че водомерът е видян от инкасатора на имота. След
отчитане на показанията на водомера са издадени и два броя фактури –
фактура № **********/ 26.11.2018г. за сумата от 64.91лева и фактура №
**********/ 28.10.2019г. за сумата от 39.49лева. Фактурите са издадени за
потребената в имота вода за периода 06.10.2017г. до 03.10.2019г., както и
дължимите по разпределението суми. Вписаните във фактурите показания на
потребената вода отговарят на записаните в справката – извлечение. По
делото не са представени доказателства посочените суми да са били
заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че А. В. Б. е абонат на дружеството ищец - „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****, гр. Б..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, Б. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобиване правото на собственост върху
имота, а в последствие е подала и заявление за откриване на партида № 3- 6-
688/ 29.08.2016г. Между страните няма сключен изричен писмен договор за
извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това
се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са одобрени
от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на
изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на ответника
водомер. Страните не спорят относно това, че имотът е със сезонно ползване,
като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало два пъти годишно.
След отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
дружеството е издало посочените по горе фактури за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За Б. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си в размер на 83.68лева. В
исковата си молба ищецът сочи, че по фактура № **********/ 26.11.2018г. е
заплатена частично сума, като дължима е останала сумата от 44.19лева.
Ответната страна не е изпълнила това си задължение. Съгласно чл. 44 от ОУ,
поради неплащане в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата от 20.56лева, дължима за периода
27.12.2018г. до 10.11.2021г. – датата на предявяване на исковата молба.
Дължи се и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Настоящият състав намира възраженията на особения представител за
неоснователни. Няма различия в измерената и фактурирана ползвана вода от
ответника. В периода 06.10.2017г. до 25.10.2018г. са отчетени общо 16 куб.м.
вода, колкото са посочени общо във фактурата и справката – извлечение.
3
Включени са и количествата от разпределение съгласно чл. 30 от Наредба №
4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи. Както се
посочи, обектът – апартамент, собственост на Б. е със сезонно ползване и по
тази причина не е извършвано ежемесечно отчитане на показанията на
водомера. Данните събрани от СТИ са видени лично от инкасатора, което
води до извода, че водата е преминала през техническото средство и е
отчетена правилно. Няма данни СТИ да е било повредено или от страна на
абоната да са отправяни заявления за проверка на техническата му
изправност. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. На основание чл. 34а от Наредба № 4/
14.09.2004г., периодичните проверки на СТИ се извършват през десет години,
а съгласно ал. 4 операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за
сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните
водомери, периодична проверка от БИМ, монтаж и пломбиране. Не са
представени доказателства за направени искания от страна на Б. и
извършване на подобна проверка.
Не са налице и основания да се отхвърли иска по твърденията на
особения представител за това, че фактурите не са подписани от издалото ги
дружество , а също така не бил налице подпис на получател. Съгласно чл. 6 на
ЗСч не е нужен подпис на съставителя на фактурата, а и следва да се
отбележи , че основанието за заплащане на цената е не издаването на
фактурата , а доставката на услугата от страна на ищеца в полза на ответника.
Както се посочи, останалите писмени доказателства сочат реално
потребление на вода и услуги от страна на ответника в процесните периоди,
за което Б. дължи и заплащането им на ищеца.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Б., БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.”
к- с „Х.С.*”, сграда *, ет. *, ап. ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****, гр. Б., ул. „Г.В.В.” № 3,
сумата 83.68лева /осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
периода 06.10.2017г. до 03.10.2019г., по издадени фактури за периода
26.11.2018г. до 28.10.2019г., сумата от 20.56лева /двадесет лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
4
главниците за периода 27.12.2018г. до 10.11.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от 10.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА А. В. Б., БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. Н., общ. Н., к.к. „С.б.з.”
к- с „Х.С.*”, сграда *, ет. *, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *****, гр. Б., ул. „Г.В.В.” № 3, сумата от общо
360.00лева / триста и шестдесет лева/ представляваща деловодни разноски –
100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за
заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5