О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                     11.09.2018 г.         гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,        І-ви въззивен граждански  състав

На       11    септември    2018   година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                                

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                       2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело №113 по описа на 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Делото е във фаза след постановяване на Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС и преди влизането му в сила.

Постъпила е молба, вх.№3922/13.07.2018 г. от въззиваемата страна "М." ЕООД гр.Ямбол, чрез пълномощника адв.М.Х. от ЯАК, с която се иска изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като последните бъдат намалени. В молбата се сочи, че при присъждане на разноските за адв.възнаграждение на въззивника съдът не е взел предвид и не е обсъдил направеното пред ЯРС възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение пред първоинстанционния съд. На следващо място е заявено, че съдът неправилно е присъдил на страната суми за пътни разходи в размер на 317,44 лв., тъй като според молителя направените от адвоката - пълномощник на ответника разноски за пътуване не съставляват съдебно - деловодни разноски и за тях не възниква право на разноски по чл.78 ГПК.

В определения в закона срок по чл.248, ал.2 ГПК, е постъпил писмен отговор от въззивника "Папас олио" АД гр.Ямбол, чрез пълномощника адв.Х.Х. от САК, в който е оспорена основателността на подадената молба. Считат, че решението на въззивния съд, в частта за разноските, е правилно. Заявено е становище за неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение пред първоинстанционния съд, обосновано с фактическа и правна сложност на делото и спецификата на предмета на правния спор. Относно присъдените суми за пътни разходи на адвоката на страната, считат същите за дължими и правилно присъдени от съда, като са изложени подробни съображения. Искат оставяне на молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Молбата на "М." ЕООД гр.Ямбол е с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната правна норма в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретния случай Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Съобщението за изготвеното решение е връчено на въззиваемите, действащи чрез адв.М.Х., на 15.06.2018 г. Процесната молба е депозирана в съда на 13.07.2018 г., т.е. в предвидения в закона срок, поради което е допустима.

Преценена по същество молбата е частично основателна. Съображенията са следните:

С Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС е отменено постановеното по делото първоинстанционно решение, спора е решен по същество, като предявения в производството иск е отхвърлен. С решението си въззивния съд е възложил разноските за двете инстанции на въззиваемата страна /ответник пред ЯРС/.

С разглежданата молба въззивамите са поискали въззивния съд да измени постановеното решение в частта за разноските като намали размера на адв. възнаграждение за първата инстанция до предвидения минимум и отхвърли искането за присъждане на суми за пътни разходи в размер на 317,44 лв.

По силата на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно изискването от чл.36 ЗА. Възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение е винаги евентуално. Съдът се произнася по него, ако се осъществят предпоставките на съставите за ангажиране на гражданската отговорност за репариране на разноските, направени по делото пред съответната инстанция в зависимост от изхода на спора (на чл.78, ал.1, 2, 3 и 4 от  ГПК). Съобразно приетото в съобразителната част на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК на ВКС основанието по  чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, като ако прецени необходимост от намаление на адв.възнаграждение е свободен да намали същото до предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер.

В конкретния случай възражение от ответника по чл.78, ал.5 ГПК е направено единствено досежно размера на адв.възнаграждение пред първоинстанционния съд. Същото е своевременно - направено е в о.с.з. по същество пред ЯРС. Същото се прецени от настоящия съд за неоснователно.

Делото е с фактическа и правна сложност, предмета му е изключително специфичен, по делото са събрани многобройни писмени доказателства, допуснати са и изслушани няколко експертизи, спорът е обемен и сложен; по делото са проведени няколко съдебни заседания. Само ниския размер на цената на иска не би могъл да обоснове липса на фактическа и правна сложност.

Ето защо се прецени за неоснователна молбата, депозирана от адв.М.Х., процесуален представител на ищеца "М." ЕООД гр.Ямбол, в частта с която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските като се намали размера на адв. възнаграждение за първата инстанция до предвидения минимум.

Молбата, в частта й, с която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се отхвърли искането за присъждане на суми за пътни разходи в размер на 317,44 лв., се прецени за основателна.

Според практиката на ВКС на възстановяване по реда на чл.78, ал.3 ГПК подлежат разходите, сторени лично от страната за пътуване. Разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл.78 ГПК (в този смисъл решение по гр.д.№5663/2013 г., IV г.о. на ВКС и определение по гр.д.№2024/2016 г., IV г.о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи.

В конкретния случай, въззивния съд неправилно е присъдил на въззивника "Папас олио" АД гр.Ямбол пътни разходи в размер на 317,44 лв., съставляващи сума за пътуване на адвоката на страната, поради което и въззивното решение, в частта за разноските за тази сума следва да се измени, като тази претенция се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл.248 от ГПК, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС, в частта за разноските, с която "М." ЕООД с ЕИК *********, е осъдено да заплати на "Папас олио" АД с ЕИК *********, сумата 17616,44 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, като го отменя за горницата над 17299 лв. до присъдения размер от 17616,44 лв. и отхвърля искането за присъждане на сумата 317,44 лв., съставляваща разходи за пътуване на пълномощника на "Папас олио" АД.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№3922/13.07.2018 г. на "М." ЕООД гр.Ямбол в частта, с която се иска да бъде изменено Решение №68/07.06.2018 г., по възз.гр.д.№113/2018 г. по описа на ЯОС, в частта за разноските, като се намали размера на адв. възнаграждение за първата инстанция, платено от "Папас олио" АД, като неоснователна.

 

Определението, на осн. чл.248, ал.3 ГПК, подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.