Решение по дело №894/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 179
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20225300600894
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова

Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600894 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С протоколно определение №2830/19.04.2022 г. по НЧХД 3758/2021 г.
по описа на ПдРС, ХХІІ н.с е прекратено наказателното производство по
делото, както и частният тъжител С. СТ. ИЛ. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както следва:
на подс.П. АЛ. ИЛ. сумата от 300 лева и солидарно на подсъдимите АЛ. П.
ИЛ., ИВ. АЛ. ИЛ., ИВ. Л. ИЛ. и Л. М. АНГ. сумата от 1000 лева.
Недоволен от първоинстанционния съдебен акт е останал частният
тъжител С.И., депозирал жалба срещу него чрез повереника си адв.Р.,
претендирайки отмяната му, доколкото счита, че е следвало да бъде
прекратено съдебното производство по делото, а не наказателното такова,
както и присъждане на разноските в полза на частния тъжител .
В съдебно заседание тъжителят И. се явява лично и с повереника си
адв.Р., поддържат жалбата.
Подсъдимите П.И., АЛ. П. ИЛ., ИВ. АЛ. ИЛ., ИВ. Л. ИЛ. и Л. М. АНГ. в
1
съдебно заседание се представляват от защитника си адв.Б., който моли за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, както е претендирал и с
представената по делото молба.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в
тяхната съвкупност, в контекста на наведените в жалбата оплаквания,
проверявайки правилността на обжалваното разпореждане в пределите на
чл.314 НПК, прие за установено следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че от материалите по пр. пр. № 5447/2021 г. по описа на РП - Пловдив,
както и от писма от РУ - Раковски и РП - Пловдив се установявало, че в РП –
Пловдив е било образувано наказателно производство – ЗМ № 106/2021 г. по
описа на РУ – Раковски за престъплението, за което е сезиран и
контролираният съд с тъжба вх.№ 29501/07.06.2021 г., депозирана от С. СТ.
ИЛ. срещу гореизброените подсъдими. В този смисъл е приета за налична
хипотезата, при която спрямо същите лица, за същото престъпление има
незавършено наказателно производство, което според долустоящата
инстанция налага прекратяване на образуваното пред нея макар и по-рано
наказателно производство, което е сторила на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 6 НПК, както и е присъдила в полза на подсъдимите направените
от тях разноски.
Недоволен от постановения акт е останал частният тъжител, депозирал
жалба срещу същия в законоустановения срок. Доколкото изхожда от лице,
упражнило предоставеното му от процесуалния закон право да обжалва
актовете, накърняващи правата и законните му интереси, жалбата е
допустима, а разгледана по същество –основателна поради следните
съображения:
Очевидно производството пред Районен съд-Пловдив е образувано на
07.06.2021 г. по тъжба на С. СТ. ИЛ. срещу цитираните вече подсъдими, на
които е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2
НК, извършено на 06.05.2021 г. в с.Пъдърско, Община Брезово, обл.Пловдив.
Представените в хода на производството материали от РП-Пловдив сочат, че
пр.пр.№5447/2021 г. по описа на РП-Пловдив е образувана на 17.05.2021 г. по
изпратени по компетентност от ВОП-Пловдив в РП-Пловдив материали по
2
пр.пр.№331/2021 г. по описа на ВОП-Пловдив, ведно с Постановление на
последната от 12.05.2021 г. В същото било посочено, че на 06.05.2021 г. около
22.40 часа в РУ-Раковски е получено съобщение от ЕЕН 112 за сбиване на
лица в с.Пъдарско, обл.Пловдив, във връзка с което е сигнализирано ОДЧ на
РС „Военна полиция“-Пловдив. С разпореждане от 28.05.2021 г.на РП-
Пловдив е било възложено извършването на проверка с оглед установяване на
достатъчно данни за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК. В
хода й била установена съпричастност към извършеното деяние на лицата
И.И., Л.А., И.И., П.И., А.И. и е И.. След приключване на проверката, с
Постановление на РП-Пловдив от 12.11.2021 г. било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК с
пострадал С.И., както и за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1
НК с пострадал а И.А. По същото не била възникнала процесуалната фигура
на обвиняем.
Въз основа на правилно изложената фактология изведеният от
първоинстепенния съд извод въззивната инстанция намира за
незаконосъобразен. Прекратяването на наказателното производство на осн.
чл.24, ал.1, т.6 НПК изисква спрямо същото лице, за същото престъпление да
има незавършило наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото. Под незавършило наказателно производство се има
предвид образувано по–рано по време такова и в този смисъл въпреки
липсата на изрично отбелязване подлежи на прекратяване по-късно
образуваното наказателно производство. В контекста на изложеното,
недопустимо е избирателен подход касателно преценката кое от двете
производства да се прекрати, защото законодателят изрично е очертал като
пречка за образуване, респ. продължаване на образуваното наказателно
производство наличието на друго неприключило такова, което недвусмислено
сочи, че трябва да се прекрати по-късно образуваното. Очевидно това би било
висящото досъдебно производство, доколкото е образувано едва през месец
ноември 2021 г., но само при наличието и на останалите изискуеми
предпоставки, визирани в указаната разпоредба, които оказва се не са
налични. И това е така, доколкото след като въпросното досъдебно
производство не е образувано срещу конкретно лице, респ. по него не е
възникнала фигурата на обвиняем, то не може да се направи извод, че спрямо
3
същото лице, за същото престъпление има незавършило наказателно
производство. В този смисъл липсват процесуалните предпоставки за
прекратяване на наказателното производство от съда на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, поради което и незаконосъобразен се явява
направеният в този смисъл извод от страна на долустоящия съд.
След като данните касателно наличието на висящото досъдебно
производство са установени в хода на съдебното следствие по образуваното
дело от частен характер пред Районен съд-Пловдив, то приложима се оказва
разпоредбата на чл.287, ал.7 НПК за прекратяване на съдебното производство
и изпращане на делото на прокурора, както се претендира и във въззивната
жалба. Цитираната разпоредба е приложима на още по-голямо основание в
случаите при установяване, че именно поради наличието на достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер вече е образувано досъдебно
производство, както е и в настоящата хипотеза. Прекратяването на съдебното
производство и изпращане на делото на прокурора няма за своя последица
възлагане на направените по делото разноски в тежест на която и да било от
страните по образуваното пред първостепенния съд производство за разлика
от прекратяване на наказателното производство, съгласно нормата на чл.190,
ал.1 НПК, поради което незаконосъобразно първостепенният съд е възложил
на частния тъжител направените от подсъдимите разноски, съотв.
неоснователна се явява и изложената в този смисъл претенция в жалбата,
което налага оставянето й без уважение в тази й част. Страните следва да
претендират направените от тях разноски, включително и в хода на
производството пред Районен съд-Пловдив, при приключване на
наказателното производство.
Гореизложеното налага цялостна отмяна на първоинстанционния съдебен
акт, постановяване прекратяване на съдебното производство по образуваното
пред Районен съд-Пловдив дело и оставяне без уважение искането на частния
тъжител за присъждане на направените от същия разноски, поради което
Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО протоколно определение №2830/19.04.2022г. по
4
НЧХД 3758/2021 г. по описа на ПдРС, ХХІІ н.с, с което е прекратено
наказателното производство по делото, както и частният тъжител С. СТ. ИЛ. е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както следва: на подс.П. АЛ. ИЛ. сумата от 300 лева и
солидарно на подсъдимите АЛ. П. ИЛ., ИВ. АЛ. ИЛ., ИВ. Л. ИЛ. и Л. М. АНГ.
сумата от 1000 лева, като вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД 3758/2021 г. по
описа на ПдРС, ХХІІ н.с и изпраща делото на РП-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния тъжител С. СТ. ИЛ. да
присъждане на направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5