Р Е Ш Е Н И Е
№736
16.04.2018 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в
публично заседание на пети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2143 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба от Р.Г.Д., ЕГН: **********, понастоящем в затворническо
общежитие от закрит тип „Дебелт“ към Затвора – Бургас, против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ при Министерство на правосъдието, със
седалище и адрес: гр.София, бул. „Генерал Столетов“, № 21, за осъждане на
същата, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.
чл.204, и сл. АПК, да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 90 000 /деветдесет
хиляди/ лева за времето от 04.05.2012 г. до подаване на исковата молба –
03.08.2017г.
Относно
твърдените претърпени неимуществени вреди, в исковата молба са изложени
възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне спрямо лицето през
посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас. Посочва се, че с действията
си, затворническата администрация е нарушила чл.43, ал.2 и чл.151, ал.1, т.2,3
и 4 от ЗИНЗС. Акцентира се на невъзможността за проветряване на спалните помещенията,
липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, малката площ на помещенията,
липсата на достатъчно осветление, достъп на свеж въздух, липса на редовен
достъп до топла течаща вода, като се посочва, че ползването на санитарен възел
се осъществява в спалните помещения - в кофи, пред погледа на останалите
обитатели в помещението. Твърди се за наличие на дървеници, хлебарки и плъхове, некачествена и в малки количества
храна, от която получава стомашни болки. Заявява се също и недоволство от
медицинското обслужване, което според Д. е само един път седмично, осъществявано
от фелдшер.
Ищецът
счита, че с непредприемане на действия от страна на затворническата
администрация да му осигури условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в съответствие с вътрешното и международното право, са му причинени
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдените
бездействия, респ. действия и ангажират отговорността на държавата.
В
съдебно заседание Р.Д., лично и с процесуален представител – адв. Б., поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковата
претенция.
Ответникът
по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска
като неоснователен в писмен отговор на исковата молба /л.10-19/. Посочва, че
липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - претърпени вреди и причинна връзка. Оспорва
исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност
на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял и които вреди да са пряка последица от
незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени
от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко
пребиваването му в Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно
върху здравословното му състояние. Изтъква доводи, че разпоредбата на чл. 43,
ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г. и към момента на исковата
претенция не е била приложима. Моли съда да отхвърли иска и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на
иска. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят
на прокуратурата счита иска за частично основателен като излага подробни
съображения.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Р.Г.Д. понастоящем
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Дебелт“
към Затвора гр.Бургас.
Според
представеното по делото първоначално становище на инспектор СДВР (л.20), ищецът
е постъпил на 04.05.2012г. в Затвора – Бургас, като е бил настанен в приемно
отделение. На 09.05.2012г. е разпределен в IV група за лица, осъдени на
„лишаване от свобода“, където е пребивавал до 27.08.2012г. Посочено е, че администрацията
не поддържа база данни в кое спално помещение е бил настанен Д.. На
27.08.2012г. до 21.09.2012г. е бил настанен в III група за осъдени лица, като
отново не е налична информация за помещението, в което е бил настанен.
Според
становището, на 21.09.2012г. е бил преведен в затвора в гр.Стара Загора, където
пребивавал до 20.10.2015 г., когато бил преведен в ЗООТ „Строител“ към Затвора
– Бургас. В ЗООТ „Строител“ е пребивавал до 05.02.2016г., когато е преместен в
ЗООТ „Житарово“ до 28.06.2016г. Отново липсват данни за помещенията, в които е
бил настанен ищеца.
На
28.06.2016г. лишеният от свобода Д. е настанен в корпуса на Бургаския затвор, в
VI група за осъдени лица, без наличие на информация за помещението, в което е
бил настанен. На 23.05.2017г. е бил разпределен в IX група, където е пребивавал
до 13.06.2017г. От 13.06.2017г. Р.Д. е бил преместен в затворническо общежитие
„Дебелт“, където е настанен в V група, в спално помещение №205, с обща жилищна
площ от 20 кв.м., в едно със санитарно помещение с квадратура около 2 кв.м.,
наличен прозорец с размери 166см./136см. Посочено е, че максималният брой
настанени е четирима лишени от свобода, като към настоящия момент в помещението
са настанени трима.
Съгласно
цитираното становище, режимът на Д. е променян в по-лек - от строг на общ и е бил
прекатегоризиран от ЗОЗТ в ЗООТ на 18.11.2014г. На 24.08.2016г. режимът е бил
отново сменен – от общ на строг и прекатегоризиран от ЗООТ в ЗОЗТ.
В
становището е отразено също, че отоплението в спалните помещения в корпуса на
Затвора – Бургас е централно, като подаването на количество топлина се определя
от моментните климатични условия. По отношение на жилищните условия в помещенията,
в които е бил настаняван лишеният от свобода е посочено, че съобразно
конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора, не е предвидено и
не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня всички помещения на
групите са били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща
вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, което можели да ползват
свободно от 06:30 до 20:00 часа. Проблеми с водоснабдяването не са
съществували. Непрекъснато се е подавало съответното количество течаща студена
вода, а по установен график и топла (два дни в седмицата – вторник и
четвъртък). След заключване на помещенията в 20:00 часа, лишените от свобода
ползват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарен възел. Лишените
от свобода сами определяли режима за поддържане на хигиената в помещенията,
които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в
спалните и общите помещения на групите се поддържала ежедневно от специално
определени лица – хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената във всяко
спално помещение. Относно храната са
представени като доказателства менюта в Затвора – Бургас /л. 25-л.26/.
След
направено възражение от страна на процесуалният представител на ищеца, относно
срока на пребиваване на Д. в затвора в гр.Стара Загора и относно разпореждане
на съда, от ответната страна е извършена повторна проверка и по делото е
изпратено ново становище от инспектор „СДВР“, ЗО „Дебелт“ /л.118/. Според
съдържанието на становището, със Заповед № Л-6865/2 от 11.09.2012г. на ГДИН,
Министерство на правосъдието /л.120/ е наредено, лишеният от свобода Д. да бъде
приведен в Затвора - Стара Загора за включване в обучение, като на 26.09.2012г.
лишеният от свобода е постъпил там. На 03.12.2012г., с писмо ЗД № 537/27.11.2012
г., Р.Д. *** за доизтърпяване на наказанието. Представената е писмена
декларация изходяща от Д. /л.121/, адресирана до началника на Затвора - Бургас,
според която същия изразява желание да бъде приведен в затвора в гр.Стара
Загора, за да се образова.
Със
Заповед № Л-7257/17.07.2014г. на ГДИН, Министерство на правосъдието /л.122/ е
наредено лишеният от свобода Д. да бъде приведен в Затвора - Враца за
доизтърпяване на наказанието, поради това, че съпругата му К.Н. Д. е сменила
адресната си регистрация, като на 01.08.2014г. е преместен в Затвора- Враца. За
преместването по делото е налице писмена декларация на ищеца /л.124/, видно от
която същият не оспорва заповедта за преместване.
Със
Заповед № Л-5629/29.09.2015г. на ГДИН, Министерство на правосъдието е наредено
лишеният от свобода Д. да бъде преместен в Затвора- Бургас за доизтърпяване на
наказанието, като на 08.10.2015г. лишеният от свобода Р.Г.Д. *** и към
настоящия момент изтърпява наложеното му наказание в затворническо общежитие от
закрит тип- Дебелт към Затвора- Бургас.
Относно
пребиваването на Р.Д. в Затвора – Стара Загора, по делото е налично писмо от
началника на Старозагорския затвор, според което по данни от електронната база
данни на затвора, ищеца е пребивавал в него в периода от 26.09.2012г. до
03.12.2012г., като на 03.12.2012г. е бил приведен за доизтърпяване на
наказанието в Затвора в гр.Бургас /л.67/.
В
последваща справка, по повод направеното от Д. възражение /л. 136 - л. 139/,
отново са конкретизирани периодите на пребиваването на Д. ***, както следва: от
04.05.2012г. до 26.09.2012г., от 03.12.2012г. до 01.08.2014г., от 28.07.2016г.
до 13.06.2017г. Посочен е и режима на изтърпяваното от него
наказание лишаване от свобода.
Във
връзка с медицинското обслужване, според първоначалното становище на Лекова -
инспектор „СДВР“, достъпът до него е бил разрешен по график, а при необходимост
и извънредно, където всеки затворник е би могъл да бъде прегледан и изследван, или
да бъде изведен на външен специалист за по-задълбочен медицински преглед. По делото са представени медицинска справка
(л.21-24) и повторна медицинска справка (л.72-113), изготвени от д-р.
Л.Христова. Според тях, лицето Д. е посещавал многократно амбулаторията на МЦ
Затвора гр.Бургас, с посочени конкретни периоди и дати, като на същия е оказвана
и медицинска помощ – изследвания от външни специалист, както и последваща
операция на 10.10.2017г. Твърди се, че винаги му е оказвана адекватна
медицинска помощ и е бил обгрижван от медицински персонал на пенитенциарното
заведение гр.Бургас, с оглед анамнестичните оплаквания. Приложени са здравен
картон /л.22-23/ и копирани листи от книгата за лишените от свобода, които се
нуждаят от медицинска помощ /л.76-113/.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпити на свидетелите М.В.Ш. и Т.Ж.И..
Според
свид. Ш., за периода от септември 2012 г. до октомври 2015 г. той е бил заедно
с Д. в една килия - килия № 209, в продължение на една година от този период.
През един месец от 2011 г., са били на първия етаж, който тогава е бил следствен
отряд и поради пренаселеността му са се хранили в коридора, а столовата е била
пригодена за спалня, където са спели по 40 човека. В разпита си, свидетелят
заявява също така, че в килията са били 10 човека, а тя е била „супер малка“ с
2 прозореца. Използва ли са кофа за тоалетна - от 20:00 часа до
06:30 часа. Споделя, че условията са били нечовешки - прането е висяло над
главите им, нямало е простори, поради липса на място, поради което е имало и
влагата. Твърди, че в спалите помещения е имало мишки: „Имаше мишки в килиите,
направо летяха - в нашата килия беше като магистрала. Правеха си гнезда в килията
ни, в багажа ни“.
Свидетелят
И. твърди, че с ищеца са били в Затвора – Бургас през 2012г., в обща килия в
приемно отделение, след това в VІІ-ма и VІІІ-ма група на ІV-тия етаж в 415-та
килия, в едно спално помещение. Към края на 2016г. или началото на 2017г.
отново са били заедно. Споделя, че в спалните помещения е било доста
пренаселено - легна на 3 етажа, малки
прозорци с размери 50х80 см. с решетки, а от външната страна мрежа, която,
според свидетеля спирала въздуха „да влиза” в килията. Заявява, че просторите
за прането са били в самото спално помещение, където са простирали всичко. В
килия е имало до 20 човека, имало и по 30-40 човека. Описва стаите като малко
по-малки от съдебната зала, която е не повече от 22 кв.м. Посочва, че с Д. са били
в помещение № 415, с квадратура не повече от 12-13 кв.м., обитавано от 10-12
човека. Като тоалетна от 8:00 часа вечерта до 6:00 часа сутринта са използвали
кофи в спалните помещения, което било страшно унизително за всеки. Твърди, че
първоначално е имало хлебарки, които ги хапели. Впоследствие са тръгнали
дървеници, които продължавало да ги има. В банята било „под всякаква критика“.
В банята имало 2 душа, единият от които счупен и не работещ. Къпали са се с
канчета и кофи по 20, 30, 40 човека, за 2 часа, когато е имало топла водата.
„Който свари се къпе“. Споделя, че по правилник трябвало да им раздават
препарати и всеки сам да си поддържа хигиената. Твърди, че препарати е нямало.
Такива били давани за салона и за столовата, за която не стигали, защото било
много мръсно – „ръждиви маси и мазнотия”. Хигиената там се поддържала от чистачът,
който се водил отговорник на салона - затворник, но трябвало да го снабдят с
препарати, тъй като само с вода и парцал не можело да се изчисти. Заявява, че в
момента в затвора се прави ремонт, който е започнал на 16.06.2017 г., поради
което са преведени в ЗООТ „Дебелт“, където условията били по-добри.
Твърденията
на ищеца и свидетелите са в унисон и с констатациите, обективирани в доклади на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително
отнасяне или наказание, касаещ посещения в България на делегация на КПИ
проведена в периода от 04.05.2012г. до 10.05.2012г. и от 24.03.2014г. до
03.05.2014г., които доклади са публикувани на интернет страницата на
Министерството на правосъдието.
Според
доклада въпросният комитет е отбелязал, че ситуацията в някой от затворите,
между които и този в гр. Бургас, се е влошила значително в сравнение с
посещението в средата на 2012г. и затворът се характеризира с особено силно
изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си
капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като
предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ на човек в килии за обитаване на
много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките,
свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на
посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на
затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително
пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова
малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко на разположение 2 кв.м.
Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които
в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за
нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е
толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците,
така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като
нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната
инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и
гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното
през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането
на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо
състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки
многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват
кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.
По-късно,
в доклад до българското правителство за посещението на комисията в България,
проведено от 24.03.2014 г. до 03.04.2014 г., КПИ е изразила становище във
връзка със следствени арести, които са разположени в затвори (гр. Бургас и гр. Варна)
и самостоятелния следствен арест, разположен на бул.“Г.М.Д.“ в гр.София, които
потвърждават констатациите за помещенията и жизнените условия в затворите,
включително този в Бургас.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Искът е процесуално ДОПУСТИМ.
Ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди от 04.05.2012г. до подаване на исковата молба –
03.08.2017г., причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията
на Затвора гр.Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в
неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, липса на постоянен достъп
до санитарен възел и невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на
помещението, както и липса на течаща вода в самото помещение, липсата на
необходимата за битуване на човешки същества хигиена, липсата на постоянен
достъп до медицинско обслужване, ниското качество на храната и недостатъчното й
количество, както и за условията на живот в цялост. Ищецът твърди, че поради
бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са настъпили
вреди, изразяващи се в унижение, психически травми и дори страх за
здравословното му състояние, след направена операция. Всичко това е
рефлектирало върху личната му сфера,
накърнявайки общочовешки ценности, защитени с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по
чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници
органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая
от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12,
ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални
служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица
в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за процесния период има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговарят по предявените
искове.
Следва да се посочи, че цитираните разпоредби
на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ,
бр.13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. и макар исковата молба да е подадена с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът приема, че е сезиран с иск по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС.
По
основателността на исковата претенция:
За да бъде приета основателност на иска
за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/,
както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и
разпоредбата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал. 2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС ( в актуалната й редакция) осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
В ал.2 от същата разпоредба е указано,
че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията й към по-голямата част от
процесния период) осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение. Съгласно
чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или нечовешко отношение се
смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят
увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство
на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са
еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите
на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази
връзка, разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване
от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е
основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание
„лишаване от свобода “.
Относима към спора е и друга
материалноправна разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и
съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет
с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се
ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва
да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които
живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е
достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без
опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са
достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите
естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на
душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може
и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и
съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на
ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007
г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение №
15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че
липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел,
достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата
за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на процесния казус
следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата
на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България,
в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите
условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото
Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу
България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България,
решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от
27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27
януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България) Последното
е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм уреден в глава V от
правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на
структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа. Така
например, в пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл. 1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите.
Наред с това, в посочените съдебни
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение
на чл.3 от Конвенцията.
От събраните по делото доказателства, се
установява, че докато е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в затвора в
гр.Бургас, ищецът е бил настанен в помещения с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ
за един лишен от свобода, в което няма санитарен възел и течаща вода. Видно от
становището на ИСДВР до началника на затвора, в спалните помещения не е
предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. Тоалетната е обща за
всички спални, в които са настанени лишените от свобода, и се използва само през
деня. За времето след 20:00 часа на
лишените от свобода са осигурени кофи. Тези факти, както и липсата на
достатъчно проветряване и осветяване в спалните помещения, наличието на мишки, хлебарки,
дървеници и др. вредители и неприятни
миризми в спалните помещения, нехигиенични общи помещения – тоалетни, бани и
столова, неосигуряване на условия за поддържане на лична хигиена на лишените от
свобода за периода, се потвърждава от свидетелските показания и от докладите на
КПИ, коментирани по-горе, които са взети предвид от ЕСПЧ в пилотното решение по
делото „Нешков и други срещу България“.
С оглед доказателствената тежест в
процеса, ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в
гр. Бургас за периода, в който лицето е пребивавало в Затвора - Бургас. Отговорността
на държавата за причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е
налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови
длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол
върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м в спалното помещение, в които е бил настанен, необходима
за спокойното му биологично съществуване, постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, възможност за ефективно проветряване и осветяване, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 от ЕКПЧ. Не са изпълнени
разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС, съгласно
които минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м., на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, и в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Макар да е
предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е
общото правило на чл.3 от ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение,
поради което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното жизнено пространство
поради пренаселеността в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца,
липсата на санитарен възел и достъп през нощта до тоалетна и течаща вода,
принуждаването му да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в
общото спално помещение, поставянето му в невъзможност за уединение и липса на
основна хигиена, са предизвикали такова ниво на страдание за Р.Д., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Малките по размер прозорци
спрямо площта на спалното помещение, простирането на изпрани дрехи в същото,
ползването на обща кофа през нощта, сочат на извода, че възможността за
ефективно проветряване на спалното помещение и приток на свеж въздух в него е
била силно ограничена, почти невъзможна. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други
срещу България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има
голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение
на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки
и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се
счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е основен
елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани
и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за
запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване
на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. В този смисъл са решенията по
делото Нешков и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу
България и други. В случая липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови
стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически
здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, каквито ищецът е
претърпял, и обосноват настъпили за него неимуществени вреди. Лишаването на
ищеца от горните права предпоставя нечовешко и унизително отношение спрямо него
и представлява нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
По отношение твърденията, за занижено
медицинско обслужване и влошеното му здравословно състояние, съдът намира че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен
извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано
медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или
специализирано лечение. Напротив видно от представената по делото
медицинска справка, извлечение от здравния картон и от амбулаторния журнал, по
време на процесния период ищецът е посещавал МЦ, като при необходимост е
преглеждан от външни специалисти и са му предписвани лекарства.
При разпита им свидетелите не
споменават ищецът да е имал здравословен проблем, по повод на който да му е
отказано лечение или медицинско обслужване.
Относно храната са представени като доказателства
менюта в Затвора – Бургас, от където е видно, че същите съответстват по грамаж
и калории на конкретните изисквания. Предвидени са 2 вида менюта, като
категорично не може да се твърди, че лишените от свобода са гладували.
Искът за присъждане на обезщетение в общ
размер на 90 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периодите
26.09.2012г. – 03.12.2012г., 01.08.2014г. - 08.10.2015г., както и за периодите
от 21.10.2015г. – 05.02.2016г., 05.02.2016г. - 28.07.2016г. и от 13.06.2017г.
до подаване на исковата молба, следва да бъде отхвърлен изцяло, поради
следното: Видно от всички налични по делото материали, в тези периоди ищецът е
изтърпявал наказанието лишаване от свобода в други места за лишаване от свобода
/гр.Стара Загора и гр.Враца/, различни от Затвора в гр.Бургас, за които ищецът
не излага претенции. По отношение на периодите, в които Д. е изтърпявал
наложеното му наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Строител“, съответно в ЗООТ
„Житарово“, а не в корпуса на Затвора гр.Бургас, съдът намира, че там условията
се различават коренно от условията, за които ищецът и свидетелите сочат. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да опровергаят констатациите
в становищата относно времето на пребиваването му в затвора в гр.Бургас, поради
което съдът ги приема за достоверни.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост.
Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора - Бургас, съдът
приема, че справедливото обезщетение е в размер на 2 142 лв. (две хиляди сто
четиридесет и два лева) за останалите периода, в които е пребивавал в затвора в
гр.Бургас от 04.05.2012г. до
26.09.2012г. /145 дни/, от 03.12.2012г. до 01.08.2014г. /606 дни/, от
28.07.2016г. до 13.06.2017г. /320 дни/, или общо 1071 дни. В останалата част за разликата над 2 142 лв. (две хиляди
сто четиридесет и два лева) до пълния предявен размер от 90 000 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по
делото са представени доказателства за платено от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение съобразно представен по делото Договор за правна защита и
съдействие, според който е заплатена в брой сумата от 100 лв. /л.30/. Заплатена
е и съответната държавна такса за образуване на делото /л.4-5/.
Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато
искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска
изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при
Министерство на правосъдието на Република България да заплати на Р.Г.Д., ЕГН: **********,
понастоящем в затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“ към Затвора –
Бургас, обезщетение в размер на 2 142 лв.
(две хиляди сто четиридесет и два лева) за претърпени неимуществени вреди
вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в затвора в гр.Бургас в периодите от 04.05.2012г. до 26.09.2012г., от 03.12.2012г. до 01.08.2014г. и от 28.07.2016г.
до 13.06.2017г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен,
климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист
въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода за времето от 20:00 часа до 06:30 часа, условия за поддържане на лична
хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните
и столовата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата над 2 142 лв. (две хиляди сто четиридесет и
два лева) до пълния предявен размер от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при
Министерство на правосъдието на Република България да заплати на Р.Г.Д., ЕГН: **********,
понастоящем в затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“ към Затвора –
Бургас разноски по делото в размер на 110
лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: