РЕШЕНИЕ
№ 3704
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20221110205256 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„ХЕЛЛ.“ ЕООД представлявано от Х. Х., чрез адв.С. е обжалвало наказателно
постановление /НП/ №560104-F568908 от 10.02.2021г. на Зам.директор на ТД на НАП -
София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Посочва, че установения
пропуск от проверяващите, а именно невключване на 8бр. фактури в дневниците за
продажби за данъчния период на м.06.2020г. бил констатиран от дружеството и
подадена декларация с корекция на данъчната основа за ДДС и начисляване на данъка,
както и неговото внасяне. Позовава се на чл.126, ал.3, т.1 от ЗДДС, тъй като грешката,
която е допусната се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи,
същата е коригирана чрез извършване на необходимите корекции от дружеството в
данъчния период, през който е установена и включване на неотразения документ за
данъчния период на установяване на грешката. При което намира, че неправилно
деянията са квалифицирани по чл.124, ал.2 от ЗДДС, за които са наложени съответни
наказания. Сочи, че в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството е депозирало
възражение срещу съставения АУАН, което наказващият орган не взел предвид и не е
обсъдил в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, което се явявало
съществено процесуално нарушение. Отделно от това, намира че в НП липсват
задължителни реквизити - дата и място на извършване на нарушенията, като е
посочена единствено датата на проверката. Същият пропуск бил допуснат и в акта,
1
като така се достигнало до съществено нарушаване на процесуалните правила на чл.57,
ал.1, т.5 и чл.42, т.3 от ЗАНН. Намира, че неправилно не е приложена по-
благоприятната разпоредба на чл.180, ал.3 от ЗДДС, както и не е обсъдено
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството е начислило дължимия ДДС
през м.08.2020г., като справката-декларация за този месец е подадена преди издаване
на НП. Освен това липсвали вреди или вредни последици за държавния бюджет, тъй
като по справката-декларация за м.08.2020г. с преизчисления ДДС, данък е внесен.
Смята, че при това положение, наложената имуществена санкция за осем деяния е
несъразмерна.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено по посочените в същата съображения. Не претендира разноски за
това разглеждане на делото, а претендираме юрисконсултско възнаграждение за
предходното разглеждане на делото.
Наказващият орган чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Намира, че от представеното пред настоящата
инстанция доказателства по безспорен начин се установява съставомерността на
деянията, за които дружеството е наказано. Смекчаващите обстоятелства били взети
предвид при индивидуализиране на административните санкции, които били в рамките
на законоустановения минимум. Счита, че в случая няма основания за прилагането на
разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършените нарушения. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „ХЕЛЛ.“ ЕООД са наложени осем имуществени санкции,
съответно в размер на 1352 лв., на 16800 лв., на 1000 лв., на 1237.50 лв., на 2670 лв., на
1000 лв., на 1000 лв. и на 2275 лв., за това, че при извършена проверка на 01.09.2020г. е
установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС и в законовия срок по чл.125, ал.2
от ЗДДС е подало справка-декларация на 09.07.2020г. за периода от 01.06.2020г. до
30.06.2020г. с деклариран резултат за внасяне на ДДС в размер на 219 633.64 лева,
посочен в кл.50 и същевременно са подадени отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС на
същата дата, но в съответствие с чл.124, ал.2 и чл.119 от ЗДДС не са отразени в
дневника за продажби за данъчния период през м.06.2020г. издадени данъчни
документи, както следва: фактура №**********/25.06.2020г., фактура
№**********/26.06.2020г., фактура №**********/29.06.2020г., фактура
№**********/30.06.2020г., фактура №**********/30.06.2020г., фактура
№**********/30.06.2020г., фактура №**********/30.06.2020г., кредитно известие
№**********/30.06.2020г., фактура №**********/30.06.2020г. и фактура
2
№**********/30.06.2020г., като фактурите са с обща данъчна стойност 135 114.17 лева
и общо начислен ДДС в размер на 27 022.83 лева, което довело до определяне на данък
в по-малък размер, като фактурите не са били отразени в дневника за продажби за
данъчния период от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., а са включени в дневника за
продажби за периода 01.08.2020г. до 31.08.2020г. и справката-декларация за
м.08.20202г. е подадена след издаване на АУАН - нарушение на чл.124, ал.2 от Закон за
данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
НП е издадено въз основа на АУАН №F568908/08.09.2020г. и констативен
протокол №П-22220520130028-073-001/02.08.2020г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, приложените към жалбата и представени от страните в съдебни
заседания писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Р. А. В. - актосъставител и Б. С. М. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които,
извършената проверка е по повод на подадена коригираща справка-декларация за
м.06.2020г. по чл.126 от ЗДДС. Установили, въз основа на документи, че за м.06.2020г.
от дружеството били издадени данъчни фактури, които не били включени в дневника
за продажби за месеца, през който са издадени и така за този данъчен период ДДС не
бил начислен, в размер над 27 000 лева и довело до намаляване на резултата за внасяне
на данъка за този месец. При проверката установили също, че дружеството
самостоятелно е констатирало този пропуск и е включило в дневника за продажби за
м.08.2020г. пропуснатите фактури, подало е коригираща декларация и е начислило
данъка. Това обаче, следвало да стане през м.07.2020г., а не м.08.2020г., поради което
съставили АУАН в присъствие на представил на дружеството, на който го предявили.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи
липсващо задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН и по-конкретно по т.3 - датата
на извършване на нарушението, която не е изводима от съдържанието, при описание
на конкретното деяние. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1
от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Съставен е от
оправомощено длъжностно лице със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП.
При проверка на НП, съдът констатира същото липсващо съдържание по чл.57,
ал.1 от ЗАНН и по-специално на т.5, без да е необходимо да се обосновава повече, тъй
като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН. НП е издадено от компетентен
3
орган, упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на НАП.
Датата на деянието е съществен елемент от състава на административното
нарушение и липсата, както и невъзможността да се изведе от съдържанието,
ограничава правото на жалбоподателя да разбере, какво нарушение е извършил и за
какво е наказан. Всъщност, както в АУАН, така и в НП са цитирани законовите
разпоредби на чл.124 и чл.119 от ЗДДС, както и данъчните документи, които не са
включени в дневника за продажби за м.06.2020г. От това не може да се изведе кога е
извършено деянието, предвид, че става въпрос за 10 данъчни документа, от които 9
фактури. Освен това при бездействие, каквото е описаното, следва да се посочи когато
е трябвало да се извърши действието, т.е. на коя дата е следвало данъчните документи,
всички заедно или всеки от тях поотделно да бъде включен в дневника за продажби.
Отделно от това, съдът установи от съдържанието при описание на
нарушението, че както са изложени обстоятелствата, в текстовата част на акта, а тя е
идентична с текстовата част при описание на нарушението в НП, е констатирано и
описано едно нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС, тъй като навсякъде се коментира за
нарушение в единствено число. С обжалваното НП са наложени 8 броя санкции, което
означава, че за така описаното едно нарушение има осем наказания, а това не е
допустимо, тъй като за всяко нарушение се налага отделно наказание. Казаното
допълва извода за необходимостта да се посочи датата на извършване на деянието,
както и да се направи описание на нарушението и всички обстоятелства на неговото
извършване. В конкретния случай, както в акта, така и в НП е направено описание на
едно нарушение, при бездействие, изразяващо се в невключване в дневника за
продажби 10 бр. данъчни документи. В същото време, надолу в текста на акта и НП, се
обосновава задължението на регистрирано по ЗДДС лице, да включва издадени от него
фактури, а те са 9 броя в дневника за продажби за съответния месец, в който са
издадени, с което се аргументира намаляване на ДДС за внасяне за същия месец, при
неотразяване.
По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което е ограничило правото на защита на наказаното лице, да разбере какво нарушение
е извършило, за какво нарушение е наказано, за да може да организира адекватно
защитата си, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда извършено ли е нарушение, правилно ли е
наложено наказание по вид и размер и приложима ли е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като пороците са именно в това, че не може да се разбере какво/ какви и колко
нарушение са констатирани.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че констатациите в акта и
НП относно описаните данъчни документи, че не са отразени в дневника за продажба
4
за месец юни 2020г., когато са издадени и това е намалило резултата за този данъчен
период като ДДС за внасяне, категорично се доказа от цялата доказателствена
съвкупност. Тези обстоятелства не се оспориха от жалбоподателя, както и не се оспори
от дружеството, че фактурите, които са издадени през м.06.2020г. са включени в
дневника за продажби през м.08.2020г. и в срок е подадена справката-декларация с
начисление и внесен ДДС, включително и този, който не е бил начислен през
м.06.2020г. Това обаче не е достатъчно, за да се направи извод от съда, какво
нарушение, респективно нарушения са извършени, кога и какво, респективно какви
наказания да се наложат на лицето.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството е
защитавано от адвокат С., въз основа на пълномощно и доказателства за заплащане на
адвокатски хонорар по фактура, в размер на 1600 лева. Защитникът на дружеството -
жалбоподател, претендира юрисконсултско възнаграждение по предходното
разглеждане на делото пред друг състав на СРС. Съдът, намира че съобразно правилата
на чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН в полза на дружеството не може да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като адв. С. не е юрисконсулт или служител с
юридическо образувание при дружеството жалбоподател, а е в състава на адвокатско
дружество, което е упълномощено да защитава жалбоподателя. При това положение,
съдът намира, че адв. С. не претендира пълния размер на заплатения адвокатско
хонорар от 1600 лева по приложената фактура при първоначалното разглеждане на
делото пред друг състав на СРС, а претендира възнаграждение в намален размер по
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, определен от съда, който размер на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. При това положение, приложим е чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвиждащ, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Ето защо организацията или
учреждението, чийто орган е издал НП, т.е. ТД на НАП София, по арг. на чл.63д, ал.4
от ЗАНН, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените разноски,
в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №560104-F568908 от 10.02.2021г.
на Зам.директор на ТД на НАП - София като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на жалбоподателя „ХЕЛЛ.“ ЕООД
с ЕИК ******** разноски по делото, в размер на 150 лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6