О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 707
град Шумен, 05.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М.
Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2.мл.с.С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова
В.ч.гр.д. № 400 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Ш.С., чрез пълномощника си
адв. Т.М. ***, против определение № 778/10.09.2019 г. по гр.д.№ 1144/2019 г. на
НПРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.230, ал.2,
изр. 2 ГПК. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. Сочи, че в
случая не става въпрос за делба на наследство, а за делба на обикновена
съсобственост, възникнала въз основа на правна сделка. Никой от страните няма
качество на наследник на имотите – предмет на делбата. Ищците и ответниците
били правоприемници по сделки, като всеки от тях разполагал с титул за
собственост – нотариален акт. Излага още, че ищецът е този, който определя вида
защита и правата си, като не е длъжен да води иск по чл.124 ГПК или чл.108 ЗС,
преди иска за делба. Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение и
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,
намери частната жалба за основателна, поради следното:
Гр.д. № 1144/2019 г.
на НПРС е образувано по искова молба, предявена от Д.Ш.С., срещу Д. В.Ю., Д.В.Ю.,
С. Н.Р. и Р.М.Р., с която се иска след като съдът да установи, че ищецът е
собственик на 5/48 ид.ч. от два недвижими имота, находящи се в землището на с. В.,
обл. Ш.и да допусне делба с ответниците на същите имоти, а именно:
1/ За имот - Нива от 8009 кв.м. ІV категория, в местността
„*” представляваща по действаща КК имот с идентификатор № 12509.110.436 /по
предходен план имот № 110436, с посочените в исковата молба граници, както
следва: за ищеца Д.Ш.С. – 20/192 /5/48/
ид.ч.; за ответниците Д. В.Ю. – 43/192 ид.ч.; за ответника Д.В.Ю. – 43/192
ид.ч. и за ответниците С. Н.Р. и Р.М.Р.86/192 (43/96) ид.ч.;
2/ За имот - Нива от 25599 кв.м. ІV категория в местността
„*” представляваща по действащата КК имот с идентификатор № 12509.46.1 /по
предходен план имот № 046001/ с посочените граници, както следва: за ищеца Д.Ш.С.
– 10/96 (5/48) ид.ч.; за ответниците Д. В.Ю. – 43/96 ид.ч. и за ответника Д.В.Ю.
– 43/96 ид.ч.
Видно от представените към исковата молба доказателства - две
решения на ПК с. Н.К., за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. В., е
възстановено правото на собственост върху три ниви /в т.ч. процесните две/, на
наследниците на А.Н.Х./починал на 19.12.1973 г./. От представеното
удостоверение за наследници на последния е ведно, че понастоящем същият е
оставил общо 25 наследници. От представените нотариални актове се установява,
че ищецът е получил дарение по 1/16 ид.ч. от двете процесни ниви от Ф.Н./внучка
на А.Х./ и чрез продажба от З.Е./също внучка/ по 1/24 ид.ч. от същите имоти. С
два нотариални акта В.Ю. А./внук на А.Х./ и Г.Б. А.дарили на първия и втория
ответник цялата втора нива и ½ ид. ч. от първата нива, а другата
½ ид.ч. прехвърлили чрез продажба на третия ответник.
В производството по проверка на исковата молба и преди
размяната на книжа по делото, с разпореждане № 2363/29.08.2019 г. НПРС оставил
исковата молба без движени, с указание към ищеца да посочи имената и адресите
за призоваване на всички задължителни участници в производството за делба,
явяващи се наследници на А.Н.Х., /починал на 19.12.1973 г., б.ж. на с. В./, общо
25 лица посочени поименно в обстоятелствената част на разпореждането, освен ако
не са налице основания, поради което те да са изгубили качеството си на негови
наследници, за което да представят доказателства; Да представят преписи от
исковата молба и доказателствата към нея за новите участници в делото.
В срока е постъпила молба вх.№ 6786/09.09.2019 /п.кл.
05.09.2019 г./, в която ищецът уточнява, че предмет на производството не е
делба на наследство, а делба на съсобствен имот, придобит от страните по
правоприемство с нотариални актове. Според ищеца, съдът е възприел неправилно
фактическата и правна обстановка приемайки, че наследникът В.А./като наследник
на една малка част от имотите/ се разпоредил с тях в цялост, тъй като ден преди
да прехвърли имотите последният се снабдил с нотариален акт за собственост по
давностно владение от 03.01.2019 г. и ги прехвърлил на следващият ден не като
наследник, а вече като собственик на целите имоти. Затова в двете отчуждителни
сделки участвала и съпругата му Г.. Счита, че наследниците на А.Н.Х.не следва
да участват в производството за делба, поради което не може да ги конституира
като съделители - ответници.
С обжалваното определение № 778/10.09.2019 г. по гр.д.№
1144/2019 г., НПРС прекратил производството по делото, поради неотстраняване
нередовности на исковата молба, а именно неконституирането на задължителни
участници в делбата. Изложил е мотиви, че основанието, от което ищецът черпи
права, макар да е придобил съсобствеността чрез сделка, е същото както на
останалите наследници на А.Н.Х., а с това и правото им да участват в делбата.
Към делбата следва да се пристъпи при безспорна собственост на имотите, а в
случая не е така, тъй като ищецът всъщност искайки делба оспорва правата на
ответниците, в обема, в който те манифестират. Излага още, че е възможно
наследниците на А.Х., които не са участвали в сделките, да не знаят за
действията за техния родственик В.А.но в производството по делба да оспорят
неговите действия. Сочи, че съгласно чл.341 ГПК съдът следи служебно за
конституирането на всички живи наследници на починалия наследодател, освен ако
не са налице причини те да са изгубили качеството си да го наследят, тъй като
съгласно чл.75, ал.2 ЗН делбата, извършена без участието на някой от
сънаследниците е нищожна.
Настоящата инстанция не споделя този извод на
първоинстанционния съд. Действително, задължение на съда е служебно да следи за
правилното конституиране на страните в делбеното производство, като има предвид
данните по делото в тази насока /арг. от чл.75, ал.2 ЗН съгласно който делбата,
извършена без участието на някой от сънаследниците, е изцяло нищожна/.
Съсобствениците са задължителни необходими другари /т.12, б.”д” от
Постановление № 1/1985 г. на Пленума на ВС/. За да бъде валидна делбата и да
породи предвиденото в закона и целено от страните действие решението, с което
се извършва, в съдебното производство следва да бъдат призовани всички
участници в имуществената общност.
Основанието, на които се поддържа, че е налице съсобственост,
също следва да бъде посочено в исковата молба. Когато съсобствеността е
възникнала на основание, различно от наследяването, делбата се допуска между
онези лица, по отношение на които е установено, че са придобили дял от
имуществото, предмет на делбата, по силата на това придобивно основание. Съдът
е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на
предявеното основание. /решение № 628/05.10.2010 г. по гр.д.№ 1684/2009 г. ГК,
І г.о. на ВКС/.
В случая ищецът сочи, че съсобствеността е възникнала на
основание правна сделка, като всяка от страните се легитимира с нотариален акт
за собственост на процесните имоти. Видно от представените от ищеца
доказателства ответниците са приобретатели по силата на договор за продажба и
дарение, а техният праводател В.А.се легитимира като собственик на същите имоти
по силата на нотариален акт за собственост по давностно владение. Констативният
нотариален акт, който се издава в резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост
по чл.587 ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния кат за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл.537, ал.2,
изр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето
лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността
на извършеното удостоверяване на правото на собственост /мотивите към ТР
11/2013 г. по т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК/. В случая липсват данни в тази насока.
Предвид това ищецът е насочил иска си за делба, именно
срещу посочените в исковата молба ответници. В този смисъл правните изводи на първоинстанционния
съд, че искът следва да се насочи срещу всички наследници на А.Х., представляват
недопустима хипотетична защита на наследствени права на лица, неучастващи като
страна по спора, защото постановеното решение няма да има обвързваща сила по
отношение на тях. Нещо повече, както се посочи по-горе, ако някой от
участниците в общността не е взел участие в делбата, тя е нищожна и не поражда
правни последици, както за тези, които не са участвали в нея, така и за тези
които са взели участие в същата.
За пълнота следва да се посочи още, че съдът може да
извърши проверка относно включването на всички участници в имуществената
общност в делбата и по възражение на ответниците /които на този етап не са
конституирани като страни и не са изразили становище по иска/. Още повече, исковата
молба за делба и съдебното решение подлежат на вписване в имотния регистър
/чл.114 б.”в” и чл.112 б. „з” и „а” ЗС/.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 778/10.09.2019 г. по
гр.д.№ 1144/2019 г. на НПРС, с което е прекратено производството по делото, като
връща делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.