Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1533

 

гр. Русе, 08.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав в публично заседание на 11 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 244 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск са с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът ЗК Евроинс АД твърди, че на 27.12.2013 г. в гр. Русе, на бул. „Христо Ботев” ответникът О.Й.К. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, управлявал автомобил с несъобразена скорост с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, а именно 3,45 промила на хиляда, установено по надлежния ред с протокол от 02.10.2014 г., като причинил средна телесна повреда на П.Й.П.. Било образувано НОХД № 1298/2014 г. по описа на РРС, с което било одобрено споразумение за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „а”, пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, с което на ответника било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание се отлагало за изпитател срок от 3 години и 6 месеца, както и му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години. При ищеца, застраховател по гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица № 07113000781543 от 08.06.2013 г. била заведе щета № ********** от 13.01.2014 година. След предявяване по съдебен ред на искова претенция от пострадалото лице срещу ищеца било образувано гр. дело № 16469/2014 г. по описа на СГС. С постановено съдебно решение ищецът бил осъден да заплати на пострадалото от ПТП лице сумата в размер на 2026,49 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът подал Заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесната сума, но той в срок подал възражение и било образувано гр. дело № 6401/17 г. по описа на РРС. Иска да бъде признато за установено, че ответникът им дължи сумата от 7973.51 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по ПТП от 27.12.2013 г. в гр. Русе, на бул. „Христо Ботев” в посока бул. „Цар Освободител”, причинено от „Рено Клио” с рег. № Р 3380 ВК на увреденото лице за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното и изплащане.

Ответникът О.Й.К. оспорва предявения иск.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  от 18.09.2017 г. по гр. д. № 6401/2017 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника О.Й.К. да заплати сумата 10 000.00 лева- главница за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП на 27.12.2013 год. в гр. Русе на бул. Христо Ботев посока към бул. Цар Освободител, причинено от Рено Клио с № Р 3380 ВК на лек автомобил Фолксваген Голф, като застрахователят изплатил на увреденото лице неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, които претендира от длъжника, тъй като е установено, че по време на ПТП е имал алкохол в кръвта над допустимото, а именно 3,45 промила, ведно със законна лихва върху нея от 15.09.2017 год. до изплащане на вземането, 200.00 лева-разноски по делото за заплатена държавна такса и 150.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът О.Й.К. възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

  От протокол за ПТП с пострадали от 27.12.2013 г. е видно, че на посочената дата,  ответникът управлявал лек автомобил Рено Клио” с рег. № Р 3380 ВК. който имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност при ищеца с период на действие от 08.06.2013 г. до 07.03.2014 г., с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, а именно 2.48 промила на хиляда, като причинил имуществени вреди по лек автомобил управляван П.Й.П., а на последния открита фрактура на дясна подбедрица.

Според Протокол за химическа експертиза №602/17.12.2013 г. ответникът бил с 3.45 промила етилов алкохол.

Съгласно одобрено споразумение по НОХД № 1298/2014 г. по описа на РРС на ответника за извършеното престъпление на 27.12.2013 г. в гр. Русе по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „а”, пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание се отлагало за изпитател срок от 3 години и 6 месеца, както и му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години.

С Решение от 06.06.2016 г. по гр. дело № 16469/2014 г. по описа на СГС 02.10.2014 г. ищецът, като застраховател на ответника бил осъден да заплати П.Й.П., пострадалото от ПТП лице сумата в размер на 2026,49 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Същият на 25.07.2017 г. изпатил на пострадалото лице сумата от 47722.28 лв. по посочения съдебен акт, видно от преводно нареждане от същата дата.

Между страните в производството била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“- Застрахователна полица № 07113000781543 от 08.06.2013 г. с период на действие от 08.06.2013 г. до 07.03.2014 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка,  въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Съгласно чл. 274, ал. 1 КЗ/отм./ застрахователят се освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при задължителното застраховане "Гражданска отговорност", когато вредите на третите лица са причинени от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което е настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Встъпвайки в правата на застрахования, макар  че собственикът на автомобила е имал застраховка гражданска отговорност, ищецът е предявил претенция към ответника  за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като е управлявал моторното превозно средство при ПТП след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона.

Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване на противното.

С представения по делото протокол за ПТП, подписан от ответника, поради което се ползва с доказателствена сила, се установи по категоричен начин, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото. Това се установява е и от приетото по делото  Споразумение по НОХД № 1298/2014 г. по описа на РРС. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, като според текста на чл.413, ал.3 от НПК, Споразумението по глава ХХIХ има същите последици на влязла в сила присъда. В резултат на това, съдът приема, че ответникът е причинил процесното ПТП и респективно неимуществени и имуществени вреди на трето лице. Съобразно горното намира, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй като са налице имуществени вреди, причинени от виновното и противоправно поведение на ответника. Осъществяването на елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а за ответника - задължението да го обезщети. Възникването на обезщетителната отговорност на ответника води до настъпване на застрахователният риск по застраховка “Гражданска отговорност”, каквато собственикът на автомобила притежава. По силата на договорното си задължение по застрахователният договор ищецът плаща застрахователно обезщетение в размер на 2026,49 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на увреденото лице. След плащане на обезщетението и съгласно чл.274 ал.1 от КЗ/отм./, ищецът се суброгира в правата на увреденото лице до размера на платеното. За застрахователя възниква суброгационното право да претендира стойността на вредите от лицето, което ги е причинило.  Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до претендирания размер от 7973.51 лева.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер от 350 лв., както и сумата от 350 лв. - разноски в настоящото производство, от която 150 лв.- юрисконсулско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Й.К., ЕГН **********,***, дължи на Застрахователно дружество Евроинс АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, сумата от 7973.51 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по ПТП от 27.12.2013 г. в гр. Русе, на бул. „Христо Ботев” в посока бул. „Цар Освободител”, причинено от „Рено Клио” с рег. № Р 3380 ВК на увреденото лице за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.09.2017 г. по гр. д. № 6401/2017 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА О.Й.К., ЕГН **********,***, да заплати на Застрахователно дружество Евроинс АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, сумата от 350 лв. разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410. от ГПК от 18.09.2017 г. по гр. д. № 6401/2017 г. по описа на РРС описа на РРС, както и сумата от 350 лв. разноски  за настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: