РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901328 по описа за 2022 година
Предявени са при евентуално съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл. 88, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът - синдикът на „Д.“ ЕООД, г-н Д.К.С. твърди, че спрямо горепосоченото
дружество със съдебно решение № 260074 от 27.01.2022 г., постановено по т.д. 705/2021г. на
СГС, TO, VI-7 е открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособност
с начална дата на неплатежоспособността 14.09.2019г., назначен е за временен синдик.
Твърди, че в качеството си на такъв проучил състоянието на длъжника и констатирал, че
при начална липса на основание несъстоятелното дружество е заплатило на „А. Т.“ ЕООД
сумата в размер на 648 932,00 лева. Поддържа, че на 28.06.2019 г. „Д.“ ЕООД е сключил с
ответното дружество рамков договор за извършване на услуги, в чл. 1.2 от който било
предвидено, че с допълнителни поръчки страните ще определят: (1) вида на услугите, които
„А. Т.“ ЕООД трябва да изпълни в полза на „Д.“ ЕООД, (2) срокът за изпълнение и (3)
дължимото се възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 1.3 от договора
Поръчките трябвало да бъдат направени писмено (чрез изпращане на имейл до ,А.Т.“
ЕООД), като изпълнителят се задължил да върне по имейл потвърждение за приемането на
поръчката - арг. от чл. 1.4. от рамковия договор. Синдикът сочи в исковата молба, че между
страните по делото не са сключени последващи конкретни договори въз основа на рамковия
договор. Липсва каквато и да е кореспонденция между двете дружества, с която да са
определени параметрите на дължимите софтуерни услуги, което е констатирано по време на
ревизионно производство, образувано срещу несъстоятелното дружество. Позовава се на
записаното на стр. 20 от Ревизионен доклад № Р-22220220004521-092-001/09.02.2021 г., в
1
който служителите на НАП са посочили, че от ответника не са представени поръчки и
търговска кореспонденция, с които се договарят вида, обема и характеристиките на
услугите, които изпълнителят трябва да извърши в полза на възложителя''', както и „не са
представени приетите заявки за договорените услуги по тях", а представените приемо-
предавателни протоколи в нарушение на чл. 1.5 от рамковия договор „са подписани и
подпечатани само и единствено от „Д." ЕООД. Твърди, че от ревизионния доклад се
установява, че по данни от системата на НАП за периода от август 2019 г. до април 2020 г.
„А. Т.“ ЕООД няма назначени лица по трудов договор, както и такива по извънтрудови
правоотношения", както и „няма подавани декларации обр. 1 и обр. 6. Ответното дружество
не е представило и „оборотни ведомости, разчетно-платежни ведомости за назначени лица и
ведомости за заплати". По този начин са оборени твърденията на управителя на „А. Т.“,
отразени на стр. 15 от Ревизионния доклад, че софтуерните услуги са извършени от
персонала на дружеството. Твърди, че констатациите по ревизионния акт са потвърдени с
Решение № 1205/09.08.2021 г. на Директора на ОДОП-София и на стр. 7 от Решение №
1518/09.03.2022 г. по адм.д. № 10950/2021 г. по описа на АССГ, с които е потвърден
ревизионният акт, като е прието, че според масивите на НАП за периода от септември 2019
г. до април 2020 г. управителят на „Аврето Т.“ ЕООД е бил нает от дружеството „К.“ ЕООД
по трудово правоотношение на длъжността „работник строителство“. Следователно според
синдика нито управителят на ответното дружество е бил в състояние да престира софтуерни
услуги към ищеца, нито ответникът е имал служители, които да направят това, и ищцовото
дружество не е получило никакъв трудов резултат, за който да е дължало заплащането на
възнаграждение. Твърди се, че независимо от горното по издадени фактури за софтуерни
услуги, са заплатени безкасово общо 648 932,00 лева, като плащанията са 26 на брой и
конкретизирани по дати и суми в таблица на стр.3 и 4 от ИМ, с първа дата на плащане -
29.08.2019 г., а последното плащане е с дата 29.06.2020г. Синдикът счита, че сумата е
платена без основание и претендира осъждане на ответника да я върне, а при условията на
евентуалност, ако се приеме, че между страните има валидно сключени договори за
изработка на софтуерни продукти, които обуславят имущественото разместване в размер на
648 932,00 лева, то се претендира исковата молба да се приеме за изявление по чл. 87 ЗЗД за
разваляне на тези споразумения, като се основава и на правомощието на синдика,
установено с чл. 644 от ТЗ, и да се осъди ответника да плати сумата на отпаднало основание,
а именно разваления договор. В хода на производството синдикът Смиленов поддържа
предявените искове и претендира уважаването им.
Ответникът „А.Т.“ ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК със залепено
уведомление на адреса по седалището му на 08.09.2022г. след надлежно удостоверяване от
връчителя, че не е намерен офис и служител за получаване на книжата, нито фирмени знаци,
не е подал писмен отговор в законоустановения срок, нито изразява становище по иска. Не
изпраща представител и в съдебно заседание.
Несъстоятелното дружество „Д.“ ЕООД също не изразява становище по иска,
уведомено чрез процесуалния си представител – адв. Т., упълномощен от управителя.
2
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от данните по делото и публичния ТР, спрямо търговското дружество „Д.“
ЕООД, със съдебно решение № 260074 от 27.01.2022 г., постановено по т.д. 705/2021г. на
СГС, TO, VI-7 е открито производство по несъстоятелност, обявена е
неплатежоспособността му с начална дата на неплатежоспособността - 14.09.2019г.,
назначен е за временен синдик – г-н Смиленов.
С исковата молба са представени няколко извлечения от сметки от разплащателна
сметка в „Уникредит булбанк“, видно от които са извършени плащания от ищеца към
ответника „А.Т.“ в периода от 29.08.2019г. до 21.01.2020г. като в основание за плащане са
описани конкретни фактури. Общата стойност на платените суми чрез банката за периода
възлиза на 462 404,00 лв. На стр. 18 и следващите са представени извлечения от Р.Б., от
които е видно, че са извършени плащания от ищеца към ответника на посочените дати и
суми, също с основание конкретни фактури, общо в размер на 186 528,00 лв.
Представена е справка от НАП, профил на задължено лице, от която е видно, че двете
описани в нея сметки са на ищцовото дружество „Д.“.
С писмо от 14.10.2022г. е приложено ахд № 10950/2021г. на АССГ, по което с
решение №1518/09.03.2022г., което видно от отбелязването е влязло в сила на 16.04.2022г., е
отхвърлена жалбата на „Д.“ ЕООД срещу описания ревизионен акт от 28.04.2021г.,
потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП“ под № 1205/09.08.2021г. в
обжалваната част на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите,
издадени от „А.Т.“ ЕООД и са установени допълнителни данъчни задължения за
жалбоподателя в описаните размери. Видно от материалите по делото, приложени на диск и
в папка –приложение /документите от НАП по процесния ревизионен акт, общо 394
страници/, при извършената ревизия по ЗДДС на ищцовото дружество за периода от
01.08.2019г. до 30.04.2020г. е установено, както е посочено в представения по
административното дело ревизионен доклад № Р-22220220004521-092-001/09.02.2021 г., че
през процесния период ищцовото дружество е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 123 684,54 лв. по описаните в таблица на стр.12-13 от доклада
фактури, издадени от „А.Т.“ ЕООД, които са на обща стойност 618 422,66 лв. и с основание
– услуга съгласно договор. В хода на ревизията от данъчните са изискани описаните
документи, като те са констатирали, че е сключен описания договор за извършване на
услуги от 28.06.2019г. с възложител ищеца и изпълнител – ответника. Самият договор е
представен на стр.8 и следващите от административното дело. Съгласно уговореното в
същия, страните са се споразумели изпълнителят да извърши софтуерни услуги срещу
възнаграждение, като в чл. 2 е посочено, че с допълнителни поръчки страните ще определят:
(1) вида на услугите, които „А.Т.“ ЕООД трябва да изпълни в полза на „Д.“ ЕООД, (2)
срокът за изпълнение и (3) дължимото се възнаграждение за извършената работа. Съгласно
чл. 1.3 от договора поръчките трябва да бъдат направени писмено (чрез изпращане на имейл
до ,А.Т.“ ЕООД), като изпълнителят се задължава да върне по имейл потвърждение за
3
приемането на поръчката - чл. 1.4. от рамковия договор. В чл. 1.5 е посочено, че
завършването на услугите по дадена поръчка се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, подписан от двете страни. Съгласно чл. 1.6 изпълнителят издава фактури за
дължими суми по този договор, а възложителят ги заплаща до десет работни дни по
описаната банкова сметка. В договора са уговорени права и задължения на страните и
конкретно за спазване поверителност и секретния характер на данните, като в чл.2.3 са
дефинирали каква информация е поверителна и секретна. В ревизионния доклад подробно са
описани установените факти относно фактурите, като се сочи, че не са представени
оборотни ведомости, разчетно-платежни ведомости за назначени лица и ведомости за
заплати от страна на „А.Т.“. Не са представени и поръчките, с които да е договорен вида и
цената на услугите, нито приетите заявки, а една от процесните фактури не е включена в
отчетните регистри по ЗДДС за процесния месец. Прието е, че липсва информация за
лицата, извършили услугите, а е видно, че проверяваното лице не притежава активи, като в
ГДД, подадена за 2019г. е установено, че основната му дейност е с КИД 4649- търговия на
едро с други нехранителни потребителски стоки. Според установеното от данъчните,
дружеството няма подавани уведомления по чл. 62 от КТ през периода на издаване на
фактурите и няма назначени лица по трудови или извънтрудови правоотношения. Подробно
е описано какво е представено от ревизираното лице и от описаните протоколи е видно, че
било отразено, че услугите били изпълнявани от ангажиран екип за разработване на
допълнителни функции в състав – мениджър проекти, QA специалисти – 2, програмисти -3.
В ревизионния доклад е констатирано, че дружеството изпълнител не притежава активи, а
би следвало да има поне компютри, за да изпълни възложените задачи. Констатирано е, че
няма назначени лица нито по трудов, нито по извънтрудови правоотношения, а
извършването на софтуерни услуги изисква полагането на труд от специалисти, каквито
„А.Т.“ ЕООД не е ангажирало. Посочено е, че протоколите са едностранно подписани и
подпечатани, а не двустранно, поради което е прието, че не е установено кой е извършил
услугите, какво точно е извършено и на кого и къде е предоставено. С оглед горното е
прието, че липсва реална доставка на услуга по процесните фактури и е налице привидна
дейност от страна на „А.Т.“ ЕООД. С оглед на тези констатации е издаден описания
ревизионен акт, потвърден от директора по реда на административния контрол и от съда. В
мотивите на решението на директора на ОДОП – София е посочено, че е установено, че
управителят на ответното дружество – „А.Т.“ е бил нает от друго дружество в периода от
септември 2019г. до април 2020г. на длъжност „работник строителство“, което се
потвърждава и от служебно извършената справка от съда за сключени трудови договори от
управителя, които са с други дружества и са за работник строителство, работник строителна
изолация, мияч на превозни средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че по делото се установи безспорно, че ищцовото дружество е
заплатило на ответника процесните описани суми чрез банкови преводи и чрез Револют
общо в размер на сумата от 648 932,00 лева, като плащанията са 26 на брой, с първа дата на
4
плащане - 29.08.2019 г., а последното – на дата 29.06.2020г. Получаването на сумите не се
оспорва и е видно от представените извлечения от сметки. Безспорно се установи, че в хода
на извършената ревизия от данъчните органи и както се сочи и по-горе от настоящия съд е
видно, че ответното дружество „А.Т.“ ЕООД няма назначен персонал или наети лица по
трудов или друг договор, както и няма никакви активи / компютри и др./, а се претендира, че
получените плащания са за изпълнени софтуерни услуги. В тежест на ответника е, предвид,
че ищецът твърди отрицателния факт, че такива не са изпълнени, да докаже при пълно и
главно доказване изпълнението на конкретни услуги, като в случая от ответника не са
ангажирани никакви доказателства за изпълнение на конкретно възложени софтуерни
услуги. Напротив, както се установява и от извършената проверка от данъчните органи в
хода на ревизията, приключила с потвърден от АССГ ревизионен акт, не е налице реална
доставка на услуги, а привидна, тъй като изпълнителят не разполага нито с активи, нито с
персонал да изпълни софтуерни услуги, като е видно, че не е наемал хора нито по трудов,
нито по друг вид договор в процесния период, а видно от данните неговият законен
представител – управителят е работел в този период в друго дружество като работник
строителство. Не се и твърди или поддържа управителят да има компетентност да извърши
уговорените софтуерни услуги. Съдът намира, че от данните по делото и конкретно
преценка на ангажираните доказателства съобразно разпределената доказателствена тежест,
може да се направи извод, че няма изпълнени софтуерни услуги от ответника за процесния
период. С оглед на горното се установява, че ищецът е заплатил една значителна сума на
ответника срещу което не е получил услуга. Съдът намира, че не може да се приеме, че е
налице основанието по чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД, което е плащане без основание, тъй като
горното касае платени суми при начална липса на основание. Първият фактически състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този
момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи,
когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена
облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е
извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В случая, не се спори и е видно
от материалите по приложеното административно дело, че е сключен писмен договор с
уговорка за софтуерни услуги. Вярно е, че договорът е рамков и действително не са
представени конкретни поръчки, изпратени по договора по описания в него ред, но са били
представени издадени фактури, в които както са посочили и данъчните органи има
конкретни пера на услугите. Не може да се приеме, че плащането по конкретни фактури,
издадени макар и въз основа на рамков договор, без конкретни допълнителни поръчки,
съставлява плащане при липса на основание. Няма, обаче, двустранно подписани протоколи,
които да удостоверяват надлежно изпълнението на услугите. Следователно не се касае за
начална липса на основание за плащане на сумите, тъй като има издадени фактури и във
всяко плащане е посочен именно конкретен номер фактура, за която се отнася плащането.
Липса на основание е когато е платено без да има валидно правоотношение, т.е. се установи
нищожност на сключения договор, каквато не се релевира и установява по делото.
Неизпълнението на софтуерните услуги и недължимостта на възнаграждение за това не
обуславя нищожност на сключения договор, а касае неговото изпълнение и не може да
обуслови твърдяната от синдика начална липса на основание. С оглед горното главният иск
е неоснователен, но съдът следва да разгледа предявения при евентуалност иск за връщане
на даденото на основание развален поради неизпълнение договор, а именно в хипотезата на
чл. 55, ал.1 т.3 от ЗЗД във връзка с чл. 87 и 88 от ЗЗД.
Съдът намира, че от данните по делото следва да се приеме, че ответникът не доказа
реално изпълнение на софтуерни услуги в полза на ищеца, като нито е ангажирал
доказателства за това, нито е имал капацитет и възможност да изпълни такива както предвид
5
липсата на активи / компютър/, така и предвид липсата на квалифициран персонал за това.
Следователно е налице неизпълнение на договора за софтуерни услуги, по който ищецът е
заплатил на ответника гореописаните суми. Налице е и надлежно изявление за разваляне на
договора, инкорпорирано в исковата молба. При третия фактически състав по чл.55, ал.1
ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало
с обратна сила. Прекратяването на договорите погасява облигационната връзка занапред, но
развалянето на договора има ректроактивно действие и представлява основание за иска по
чл. 55, ал. 1, трета хипотеза ЗЗД във връзка с чл. 88, ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1
от ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори
при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да
се отклонят от нея, ако уговорят други условия и начин на разваляне на сключения между
тях договор, но не се установява да е сторено това със сключения договор. Страната, която
претендира последиците от развалянето на договор поради неизпълнение, е необходимо да
установи при пълно главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора,
както и законовите предпоставки на чл.87 ЗЗД – виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, за което той носи отговорност и изправност на кредитора. Константна е
практиката на ВКС, че в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето
на договора, може дори и имплицитно да се съдържат предупреждение и волеизявление за
разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на насрещната страна, както е в
случая, още повече, че е налице изрично изявление за разваляне поради неизпълнение.
Следователно в случая безспорно се установи, че ищцовото дружество чрез синдика си е
направило волеизявление за разваляне на сключения договор за софтуерни услуги поради
неизпълнение от страна на ответника в настоящата искова молба. По делото не се установи
надлежно и точно изпълнение на договора от ответника, който носи доказателствената
тежест за това, въпреки дадени му указания, но безспорно се установиха получаване на
плащане на възнаграждение за услуги, чието предоставяне не се установи и които както се
посочи, са предмет на вече разваления договор. С оглед горното е отпаднало основанието за
получаване на процесните суми от ответника и последният следва да бъде осъден да ги
върне на ищцовото дружество. Предвид горното съдът намира, че този иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от синдика на
несъстоятелното дружество и е с осъдителен характер за събиране на суми, които ще бъдат
част от масата на несъстоятелността, поради което на основание чл. 620, ал.5 от ТЗ не е
платена предварително държавна такса и следва същата с оглед изхода на спора да бъде
възложена в тежест на ответника. Държавната такса е 4% върху исковата сума и възлиза на
сумата от 25 957,28 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, предявен от
синдика на „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, Д.К.С., със съдебен адрес – гр. София, ул.“****, партер,
ап.1, срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул.“****, представляван от В. Д. Б., за връщане на сумата от 648 932,00 лв., представляваща
извършени безкасови плащания от „Д.“ ЕООД към „А.Т.“ ЕООД в периода от 29.08.2019 г.
до 29.06.2020г. като получени при начална липса на основание.
ОСЪЖДА по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД във
6
връзка с чл. 88 от ЗЗД, предявен от синдика на „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, Д.К.С., със съдебен
адрес – гр. София, ул.“****, партер, ап.1, срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул.“****, представляван от В. Д. Б., „А.Т.“ ЕООД, ЕИК
****, да заплати на ищеца „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 648 932,00 лв. / шестстотин
четиридесет и осем хиляди деветстотин тридесет и два лева/, представляваща извършени
безкасови плащания от „Д.“ ЕООД към „А.Т.“ ЕООД в периода от 29.08.2019 г. до
29.06.2020г., получени на отпаднало основание, а именно развален поради неизпълнение
договор за софтуерни услуги от 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на исковата молба – 18.07.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул.“****, представляван от В. Д. Б., да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“Витоша“ №2, сумата от 25 957,28 лв. /
двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7