Присъда по дело №1476/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	159
Дата:	19 септември 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20232120201476
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 159
гр. Бургас, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниНАНКА СТ. МЕГДАНСКА

заседатели:ПЛАМЕНА Р. ИВАНОВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Е. Ст. Д. Я.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120201476 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. Н. с ЕГН: **********, роден на *, за
ВИНОВЕН в това, че:
През периода от 26.06.2022 г. до 04.07.2022 г., в гр. Созопол и гр.
София, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, чрез обява в интернет, разговори по телефона и устни
разговори, възбудил и поддържал у Н. П. А., Т. Т. С. и П. С. П. заблуждение,
че ще им осигури квартира в гр. Созопол за летен сезон на 2022 г., с което им
причинил имотна вреда в размер на общо 1 350 лева, както следва:
1. В периода от 26.06.2022 г. до 01.07.2022 г., в гр. София и гр.
Созопол, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез обява в интернет,
разговори по телефона и устни разговори, възбудил и поддържал заблуждение
у Н. П. А., че ще й отдаде стая под наем, намираща се в гр.Созопол, ул.
„Одеса“ № 6, вх. А, ет. 2, с което й причинил имотна вреда в размер на 550
лева.
2. На 30.06.2022 г. в гр. Созопол, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез обява в
1

интернет, телефонни разговори и устни разговори, възбудил и поддържал
заблуждение у Т. Т. С., че ще й отдаде стая под наем, намираща се в гр.
Созопол, ул. „Одеса“ № 6, вх. А, ет. 1, ап. ляв, с което й причинил имотна
вреда в размер на 600 лева.
3. На 04.07.2022 г. в гр. Созопол, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага чрез обява в интернет
и телефонни разговори възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., че ще
му отдаде стая под наем, намираща се в гр.Созопол, с което му причинил
имотна вреда в размер на 200 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а НК му НАЛАГА наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /ТРИ/
години.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД И. Д. Н. с ЕГН: ********** да
заплати на Т. Т. С. с ЕГН: ********** сумата в размер на 600 (шестстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинените на С. имуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 30.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД И. Д. Н. с ЕГН: ********** да
заплати на Н. П. А. с ЕГН: ********** сумата в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинените на А.
имуществени вреди от престъплението.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78,
ал. 6 от ГПК подсъдимия И. Д. Н. с ЕГН: ********** да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото
държавни такси, а именно: 100,00 (сто) лева, представляваща държавна такса
върху уважената част от гражданските искове, а на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет) лева по сметка на Районен съд Бургас,
представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. Д. Н. с ЕГН: **********
да заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 191,70 /сто деветдесет и
един лева и седемдесет стотинки/ лв., представляваща сторени в хода на
досъдебното производство разноски
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - ключ, находящ се на л.
23 от Том 1 на ДП и СД със записи от охранителни камери на Община
Созопол, находящ се на л. 149 от Том 1 на ДП, да останат приложени по
делото в срока на неговото съхранение в архив, след което да се унищожат
заедно с делото по предвидения в ПАС ред.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - къси панталони,
черно-бели с надпис на лицевата страна “TOMMY“ и надпис на задната част
2

“HILFINGER“; риза, черна на цвят с хоризонтални думи “HUGO“, червени на
цвят, размер „М“ и пластика от СИМ карта с № * от гаранционен лист за
марка „Premium” със сериен № *, които са на съхранение в РУ Созопол, да се
ВЪРНАТ на *.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 159/19.09.2023 г. по НОХД 1476/2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП, с който срещу И. Д. Н. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че през
периода от 26.06.2022 г. до 04.07.2022 г., в гр. С** и гр. София, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез обява в
интернет, разговори по телефона и устни разговори, възбудил и поддържал у Н. П. А., Т. Т.
С. и П. С. П. заблуждение, че ще им осигури квартира в гр. С** за летен сезон на 2022 г., с
което им причинил имотна вреда в размер на общо 1 350 лева, както следва:
1. В периода от 26.06.2022 г. до 01.07.2022 г., в гр. София и гр. С**, с цел да
набави за себе си имотна облага, чрез обява в интернет, разговори по телефона и устни
разговори, възбудил и поддържал заблуждение у Н. П. А., че ще й отдаде стая под наем,
намираща се в******* с което й причинил имотна вреда в размер на 550 лева.
2. На 30.06.2022 г. в гр. С**, в условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, чрез обява в интернет, телефонни разговори и устни
разговори, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Т. С., че ще й отдаде стая под наем,
намираща се в гр. С., **********, с което й причинил имотна вреда в размер на 600 лева.
3. На 04.07.2022 г. в гр. С**, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага чрез обява в интернет и телефонни разговори
възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П., че ще му отдаде стая под наем, намираща се
в гр. С**, с което му причинил имотна вреда в размер на 200 лева – престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и предявените от Т. С. и
Н. А. граждански искове за заплащане от страна на подсъдимия на причинените им
имуществени вреди от инкриминираните деяния, съответно – 600 лева за С. и 550 лева за А.,
като конституира и двете лица в качеството на гражданския ищци, а С. и в качеството на
частен обвинител.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Н. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание
„Лишаване от свобода“ при условията на чл. 58а, вр. с чл. 54 НК около минималния
предвиден в закона размер.
Частният обвинител и граждански ищец – Т. С. заявява, че е съгласна с прокурора и
няма какво да добави.
Гражданския ищец Н. А. не се явява в съдебното заседание, в което приключи
разглеждането на делото и не взима отношение по същество.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. З. З. - БАК, заявява, че неговият
подзащитен си е признал за извършеното престъпление и е изразил съжаление за постъпката
си. В тази връзка моли при определяне на наказанието да намери приложение правилото на
чл. 58а НК.
1

Подсъдимият Н. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за извършеното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Д. Н. с ЕГН: ********** е ******************************
През лятото на 2022 г. К. Г. Т. отдавала под наем апартамент от две стаи в
*********** На 23.06.2022 г. тя отдала под наем апартамента на подсъдимия И. Д. Н. и
приятеля му * за срок от три дни срещу сумата от 90 лева. След това подсъдимия решил да
измами неопределен кръг хора, като ги излъже, че ще им отдаде същия апартамент под наем
и по този начин получи предварително парите за наем, които да вземе за себе си. Споделил
своето намерение с Ц., който отказал да участва. За целта обвиняемият пуснал обява в
интернет, във Фейсбук групата „Квартири С**“, като посочил за връзка ползвания от него
мобилен телефонен номер************** На 26.06.2022 г. Н. платил на Т. за още един ден
наем сумата от 30 лева. Междувременно на 26.06.2022 г. Н. П. А. търсила квартира под
наем в гр.С** за летния сезон. Тя посетила Фейсбук група в интернет под името „Квартири
в С**“ и от личния си профил пуснала съобщение, че търсела квартира в гр. С** за летния
период. В тази връзка същия ден с нея се свързал подсъдимият Н.. Двамата си разменили
телефонните номера, след което провели кореспонденция по „Вайбър“. Подсъдимият
предложил на А. да наеме апартамента на Т. в гр. С., *************. Уговорката била А. да
изпрати капаро в размер на 300 лева, като наемната цена за един месец била 750 лева. А.
желаела да наеме апартамента за три месеца. Подсъдимият казал на А. да преведе сумата от
300 лева за капаро по „Изипей“ на името на получателя К. Г. Т., като излъгал, че това била
баба му и апартаментът бил нейн. Н. излъгал още, че баба му била болна и затова той се
ангажирал с отдаването под наем на апартамента. По време на тези разговори А. била в гр.
София. На 27.06.2022 г. тя изпратила от гр. София до гр. С** сумата от 300 лева по
„Изипей“, на името на К. Г. Т., както й бил казал подсъдимият.
На 27.06.2022 г. Т. поискала Н. да напусне апартамента или да плати наем за още
няколко дни, при което той излъгал, че сестра му щяла да му изпрати сумата от 300 лева по
„Изипей“. Н. казал, че той и Ц. нямали лични карти и помолил Т. да приеме записа на нейно
име. Тя се съгласила и на 27.06.2022 г. получили през „Изипей“ в гр. С** сумата от 300
лева, изпратена от Н. П. А.. След получаването на записа тя предала парите на подсъдимия
Н..
След изпращането на парите А. свързала Н. с нейната позната В. Д. Р., която се
намирала в гр. С. и следвало да вземе ключа от апартамента. На същата дата - 27.06.2022 г.,
около 18-19 часа подсъдимият се срещнал с Р., за да й предаде ключа от апартамента. На
срещата присъствал и Ц.. Н. дал на Р. друг ключ, който не бил предназначен за този
апартамент.
На 30.06.2022 г. около 17.00 часа А. пристигнала в гр. С** и се срещнала с Р., която й
предала ключа от квартирата. А. се обадила на Н. и около един час по-късно двамата се
срещнали пред блока, където се намират апартамента. Те се качили до апартамента, като
подсъдимият отключил вратата с неговите ключове и когато влезли вътре установили, че в
него имало багаж и същият се обитавал от някого. В гардероба имало мъжки дрехи, банята
била мокра, имало шампоан и санитарни принадлежности, както и фасове в пепелника. Н.
излъгал, че това били вещи, оставени от предишните наематели и до един час апартаментът
щял да бъде почистен. Тримата отново излезли на улицата пред блока. Там А. предала на
2

ръка в брой сумата от още 250 лева, като казала, че останалата сума в размер на 200 лева ще
му даде до няколко дни. След това подсъдимият напуснал мястото, като оставил ключа от
апартамента на А.. Н. казал, че отивал при баба си, за да й предаде парите. Обещал, че ще
изнесе багажа от апартамента, но в следващите два часа не го направил. А. започнала да му
звъни по телефона, но той не отговарял. Накрая й написал, че са го ядосали, желаел да
прекрати договора и да върне парите на А.. Въпреки това не се върнал до апартамента и не
върнал парите на А..
На 01.07.2022 г. А. се опитвала цял ден да се свърже с Н. по телефона, но той не
отговарял. Тогава разбрала, че е била измамена.
По същото време Т. Т. С. била управител на ресторант „Ривиера“ в гр. С** и търсела
квартири за персонала за летния сезон на 2022 г. По този повод тя посетила в интернет
групата „Квартири С**“ с обяви за квартири в гр. С**. Там видяла обявата на Н. за
апартамент в гр. С**, **********, пусната от името на „И. И.“, като номерът, който бил
посочен за връзка бил номерът, ползван от подсъдимия Н.. С. се свързала през „Вайбър“ с
този номер и провела разговори с подсъдимия. Двамата се уговорили да се срещнат на
30.06.2022 г., след края на работния ден, в 00.15 часа на адреса, обявен за отдаване под
наем. На срещата присъствал и Н. В. Я., който работел в ресторанта. Тримата заедно
посетили апартамента. С. и Я. го огледали и установили, че той бил обитаван. Н. отново
излъгал, че апартаментът бил собственост на болната му баба и поради това той го
стопанисвал. Двамата се уговорили за С. да заплати капаро в размер на 600 лева, като С.
желаела да наеме апартамента за срок от три месеца. Тя предала в брой исканата сума от 600
лева на подсъдимия, а той й предал ключ за апартамента. За парите не била съставена
разписка или друг документ. Н. обещал на следващия ден да подпише със С. договор за
наем. От своя страна С. предала ключовете на Н. Я..
На 30.06.2022 г., около обяд Я. се нанесъл в апартамента. Малко след това, следобед
Н. се свързал с Н. Я. и поискал ключовете обратно, като излъгал, че щял да инсталира
перална машина в него. След това Н. повече не върнал ключовете на Я., въпреки уговорката
това да стане малко по-късно същия ден в ресторант „Ривиера“.
На 01.07.2022 г. Я. и С. посетили апартамента и установили, че багажът на Я. бил
оставен в коридора, а в апартамента вече имало други наематели. С. сигнализирала на
полицията и прибрала багажа на Я..
Подсъдимият Н. и Ц. напуснали апартамента на Т., като обявата на Н. продължавала
да стои във Фейсбук групата „Квартири С.“.
П. С. П. работел като охрана в дискотека „М.“ в гр. С.. На 04.07.2022 г. П. също
посетил във Фейсбук страница за квартири в гр. С. и написал, че търсел квартира за сезона.
Само няколко часа по-късно му се обадил подсъдимият Н., който казал, че искал 500 лева
капаро за апартамента. П. отговорил, че щял да изпрати само 200 лева за капаро, а
останалите пари щял да плати след получаване на ключа. Подсъдимият веднага се съгласил
и казал на П. да преведе парите по „Изипей“ на името на неговия приятел В. В. В. в гр. Б..
Междувременно подсъдимият се свързал по „Месинджър“ с.В . и го помолил да получи
сумата от 200 лева, която след това да занесе на майката на Н.. На същия ден, 04.07.2022г.
П. изпратил от „Изипей“ в гр. С. сумата от 200 лева както било уговорено и предал парите
на майката на подсъдимия. По-късно същия ден, около 17.00 часа подсъдимият бил обещал
на П. да му бъде предаден ключа от квартирата, но това така и не станало, при което П.
разбрал, че е бил измамен.
Тримата пострадали сигнализирали органите на МВР и за случаите било образувано
досъдебно производство. В хода на разследването Н. бил привлечен в качеството на
обвиняем, като в последвалия разпит, в присъствието на защитник, заявил, че се признава за
виновен и съжалява за случилото се.
3

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Н. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показания на свидетелите: К. Т. (л. 36-37 и л.
75-76от Том 1 на ДП); Н. А. (л. 38-40 и л. 81 от Том 1 на ДП); В. Р.а (л. 41-42 и л. 86от Том 1
на ДП); Т. С. (л. 43-44 и л. 91 от Том 1 на ДП); Н. Я. (л. 45-46 и л. 96-97 от Том 1 на ДП); П.
П. (л. 47-48 от Том 1 на ДП); Ц. Ц. (л. 64-66 от Том 1 на ДП); В. В. (л. 71-72 от Том 1 на ДП)
и Д. Я. (л. 73-74 от Том 1 на ДП)
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 26 от съдебното производство);
разписки от Изипей (л. 16 и л. 53 от Том 1 на ДП); копие от кореспонденция по Вайбър (л.
17 – 18 от Том 1 на ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 24; л. 117 и л. 118 от Том 1
на ДП); справки от мобилните оператори (л. 150-155 от Том 1 на ДП); справка от Изипей (л.
157 – 162 от Том 1 на ДП) и заповед за задържане на лице и документи към нея (л. 180- 181
от Том 1 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване на лице и
фотоалбуми към тях (л. 77-80; л. 82-85; л. 87-90; л. 92-95 и л. 98-101 от Том 1 на ДП);
протоколи за претърсване и изземване, надлежно одобрени по реда на чл. 161, ал. 2 НПК (л.
114-115 и л. 122-132 от Том 1 на ДП)
От експертизите: техническа и лицевоидентификационна експертиза (л. 133-140 от
Том 1 на ДП)
От веществените доказателства: ключ (л. 23 от Том 1 на ДП); СД със записи от
охранителни камери на Община С** (л. 149 от Том 1 на ДП) и къси панталони, черно-бели с
надпис на лицевата страна “TOMMY“ и надпис на задната част “HILFINGER“; риза, черна
на цвят с хоризонтални думи “HUGO“, червени на цвят, размер „М“ и пластика от СИМ
карта с № * от гаранционен лист за марка „Premium” със сериен № * - на съхранение в РУ
С**.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Н. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното престъпление, както и авторството на
същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
4

обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
Престъплението по чл. 209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от
Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва,
че криминализираната измама по чл. 209 НК от обективна страна представлява
неправомерна дейност по въвеждане и/или поддържане на заблуждение у физическо лице,
чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши
акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди.
Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага.
От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен състава на
престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/
два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е
намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна
представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на
имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.
Съпоставяйки конкретиката на случая с изложените правни доводи относно характера
на престъплението, съдът намира следното:
В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички белези от
обективна страна на престъплението измама. Подсъдимият Н. с активни действия
(публикации във Фейсбук, съобщения във Вайбър и при личните срещи) е формирал и у
тримата пострадали неверни представи, че ще им отдаде под наем процесната квартира,
срещу заплащане на съответната наемна цена, когато в действителност подсъдимият много
добре е съзнавал, че нито е упълномощен от собственика да отдава квартирата под наем,
нито че реално такава сделка ще бъде осъществена. По този начин Н. е създал невярна
представа у тримата измамени лица за действителното състояние на нещата, която невярна
представа е поддържал и доразвивал във времето посредством най-различни твърдения: че
собственичката на квартирата му е баба; че е болна; че ще изнесе вещите на другите лица; че
ще монтира пералня и т.н. и по този начин пострадалите, мотивирани от тази невярна
представа, са извършили актове на разпореждане, предавайки съответните суми на
подсъдимия. Като директно следствие от имущественото разпореждане на измамените лица
за тях е настъпила вреда, изразяваща се в обедняване със съответната сумата, респективно -
чрез действията на заблудените лица, подсъдимият се е облагодетелствал от предмета на
посегателство.
Подсъдимият е въвел измамените в заблуждение чрез въздействие върху съзнанието
им, което формира у тях невярна представа. Касае се за резултатно увреждащо
престъпление, чийто резултат е причиняването имотна вреда другиму. Налице е причинна
връзка между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като
пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измамените, а
разпореждането пък е следствие от неправилно изградената увереност, че подсъдимият ще
им отдаде квартирата под наем.
На последно място трите деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен,
правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период
от време – в рамките на само на няколко дни, и осъществяват състава на едно и също
престъпление, а именно измама. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл.
Обстановката, при която са извършени и трите деяния също е сходна. Второто и третото
деяние се явява от субективна и обективна страна продължение на предходното. След като
видял колко лесно може да се набавят парични средства от въвеждане в заблуждение на
различни лица, Н. не се поколебал да продължи с престъпната си дейност.
5

От субективна страна престъплението е извършено от Н. с пряк умисъл, като той е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от страна на подсъдимия, че не е упълномощен от собственика на имота да го
отдава под наем, както и предвиждане, че с активните си действия ще формира у
пострадалите невярна представа за действителното положение, която ще доведе до
имуществено разпореждане от тяхна страна, но от волева страна Н. е искал извършването на
имущественото разпореждане в своя полза. Наред с това подсъдимият е действал и със
специална цел – да набави за себе си имотна облага, а именно сумата от общо 1350 лева.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита факта, че
продължаваното престъпление включва в себе си три отделни деяния с три отделни
пострадали лица. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете изразеното
съжаление за стореното, както и фактът, че подсъдимият е неосъждан. Съдът отчита и че се
касае за общ размер на причинените вреди около 2 минимални работни заплати, който не
може да бъде квалифициран като значителен.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при силен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер много близък до минималния, а
именно – осемнадесет месеца „Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на една години „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Н. и наред с това ще въздейства върху него предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Н. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.

По гражданските искове:
6

По отношение на приетия от съда граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на
сумата в размер на 600,00 лева на Т. С., представляваща причинени и невъзстановени
имуществени вреди от престъплението, съдът намери тази претенция за безспорно
установена и категорично доказана по основание и размер, предвид решението по
въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината на подсъдимия. С
оглед на това и на основание чл. 45 ЗЗД съдът уважи гражданският иск изцяло и осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец – Т. С. сумата от 600,00 лева, ведно с лихвата,
считано от датата на увреждането – 30.06.2022 г, до окончателното й заплащане.
По същите мотиви и на основание чл. 45 ЗЗД съдът уважи и гражданския иск от Н. А.
за осъждане на подс. Н. да й заплати сумата от 550 лева, представляваща причинени и
невъзстановени имуществени вреди от престъплението, като в този случай съдът не присъди
законната лихва, доколкото гражданският ищец не претендира такава.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 191,70 лева, поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление, както и бяха уважени гражданските искове срещу него - на
основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 100 лева държавна такса върху уважената част от гражданските искове,
както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист,
ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства, като предвид характеристиките
си – един брой ключ, находящ се на л. 23 от Том 1 на ДП и един брой СД със записи от
охранителни камери на Община С**, находящ се на л. 149 от Том 1 на ДП, следва да останат
приложени по делото в срока на неговото съхранение в архив, след което да се унищожат
заедно с делото по предвидения в ПАС ред.
По отношение на един брой къси панталони, черно-бели с надпис на лицевата страна
“TOMMY“ и надпис на задната част “HILFINGER“; един брой риза, черна на цвят с
хоризонтални думи “HUGO“, червени на цвят, размер „М“ и пластика от СИМ карта с № *
от гаранционен лист за марка „Premium” със сериен № *, които са на съхранение в РУ С**,
съдът счита, че същите следва да се върнат на *, от когото са били иззети.

7

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Съобщи за изтекли лични данни