РЕШЕНИЕ
Номер 547 25.03.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На шести февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 7821 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш Серия К № 2701738 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на В.Т.П., ЕГН **********,
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР
– Пловдив, БУЛСТАТ № ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.П., ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева, направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К
№ 2701738 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на В.Т.П., ЕГН **********, на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В.П. обжалва
електронния фиш, с който му е наложено наказание глоба, по изложени в жалбата
съображения. Претендира присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита. В депозирана до съда писмена молба, поддържа жалбата и направените в нея
искания. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОД МВР -
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени материалите
по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш бил
издаден срещу В.Т.П., за това, че на 14.06.2018г. в 15:52 часа в гр.Пловдив на
бул.“Санкт Петербург“ до № 1, посока запад, заснет с мобилна система „ARH CAM S1” и приспаднат толеранс 3 км/ч от измерената
скорост в полза на водача, с МПС „Ситроен Джъмпер“, вид товарен автомобил с рег.№
***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743са, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена
скорост 75 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч. Като
собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан В.Т.П., ЕГН ********** и
на същия била наложена глоба в размер на
100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се
установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от
събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът
кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и
неоспорени от страните.
При тази фактическа установеност
съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото
му административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на
посочените в ЕФ дата и място, при избиране скоростта на движение, П. като
водача на пътно превозно средство е превишил разрешената стойност на скоростта,
а именно 50 км/ч в населено място, което съставлява административно нарушение
на горепосочената норма от ЗДвП.
Правилно обжалваният електронен
фиш е издаден по отношение на В.Т.П., който е посочен в декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП от
собственика на конкретното МПС като лице, в чието владение е бил товарния
автомобил на процесната дата.
Въпреки установеното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че са налице основания за отмяна на
атакувания електронен фиш като незаконосъобразен, по следните съображения:
От приетите като писмени
доказателства по делото електронен фиш серия К № 2604087 и Решение №
109/23.01.2020 г. по АНД 7820/2019 г. по описа на ПРС съдът констатира, че
АНО е издал два идентични
ЕФ за едно и също нарушение, по отношение на един и същи субект и по този начин
е санкционирал два пъти за едно и също деяние жалбоподателя. Наред с обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2701738 на ОДМВР Пловдив е
издаден и електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2604087 на ОДМВР Пловдив. При съпоставяне реквизитите
на двата фиша се констатира абсолютна тъждественост, както при фактическото
описание на нарушението /дата, място, авторство, обстоятелства, при които е
извършено/, така и при дадената правна квалификация. Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.17 от ЗАНН, повелява, че никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. Логиката на законодателя е ясна
и нейната цел е за едно нарушение да се налага само едно наказание. Доколкото,
сред законоустановените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, не е предвидено
отразяването на дата и час на издаването на електронен фиш, то поредният номер
на фиша е индикатор за това кой е първично издаденият такъв. Така, при
съпоставяне поредните номера на двата, посочени по-горе електронни фиша, се
изяснява, че процесният фиш, с пореден № 2701738 е по-късно издаденият. Тоест,
към момента на издаването на процесния електронен фиш, то вече е бил налице
друг такъв, касаещ същото нарушение, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Предвид това, то в нарушение на принципа “ne bis
in idem” /забрана за наказване на едно лице два или повече пъти за едно и също
нарушение, извършено от него/ е ангажирана отговорността на жалбоподателката
втори път, за абсолютно идентично нарушение.
Безспорно установено в
съвременната наказателноправна наука е принципното положение, че е недопустимо
дадено лице да бъде наказано повторно за едно и също нарушение, извършено от
него. Този принцип е последователно проведен и в чл.17 от ЗАНН. Именно предвид
това, атакуваният електронен фиш, като незаконосъобразен, следва да бъде
отменен в своята цялост.
На следващо място следва да се
вземе предвид, че процесното нарушение е установено с АТСС тип ARH-CAM S1, което
предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от
ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер, за което се прилагат
въведените с Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата правила. Съгласно
чл. 10, ал.1 от същата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол задължително
следва да бъде попълван протокол съгласно приложението към Наредбата, като ал.3
на чл.10 предвижда задължение за попълване на протокол за всяко място за
контрол, съпроводен със снимка на
разположението на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС. Към материалите по делото е наличен такъв протокол, но липсват данни и
доказателства за изготвена снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за разположението на
уреда. Такава снимка в случая не е представена, а същата следва да е неразделна
част от протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се касае за работа
с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство,
респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да
даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола.
Наред с това в представения протокол за използване на АТСС не са
попълнени всички негови реквизити, имащи отношение към разглеждания случай, а
именно - данни относно номер на първо и на последно статично изображение. Това
прави невъзможна преценката доколко приложената по преписката снимка № 11743СА/0048534
е изготвена при работа с посоченото в протокола техническо средство, както и
поставя под съмнение доколко са изпълнени изискванията на чл.10 от Наредбата за
конкретния казус.
Ето защо с оглед задължението за
въззиваемата страна по чл.189, ал.8 от ЗДвП да предостави
административнонаказателната преписка в пълнота и в тази връзка – бездействието
на АНО да представи доказателства, позволяващи на съда да прецени спазване
изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, то с оглед разпределение на доказателствената тежест съдът следва да
приеме, че същите изисквания не са спазени, което налага извод за съществени
нарушения на процедурата по установяване на нарушението, мотивиращи отмяна на
обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство като незаконосъобразен.
Предвид изхода от спора и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
300 /триста/ лева, тъй като такива са претендирани с депозираната жалба и са
налице доказателства, че са платени.
Въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не
следва да й бъдат присъдени.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К №
2701738 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на В.Т.П., ЕГН **********, на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ОТМЕНЕН като незаконосъобразен.
За изложените изводи съдът
съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.