№ 886
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110201736 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на С. АНГ. АР. ЕГН **********, от гр.Варна,
против НП № 22-0819-000323/ 10.03.2022г. на Началник група към ОД на
МВР- Варна- сектор ПП, с което на въз.А. са наложени административни
наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от
ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и
общо 10 контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва
се наличието на субективен елемент от състава на нарушениетои се иска
отмяна на НП и се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се иска присъждане на
минимално юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
лично, не се представлява, депозира се писмена защита с искане за отмяна на
НП с изложени допълнителни аргументи за несъставомерност на
1
нарушението от субективна страна.
Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява,
депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност
на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
Въз основа на докладна записка от 13.12.2021 г. било установено, че
при извършване на проверка по преписки ЗМ № 443/2021 г., ЗМ № 444/2021 г.
и ЗМ № 446/2021 г., всички по описа на сектор ПП-ОДМВР-Варна,
полицейски служител в звено АСКПД в СПП-ОДМВР-Варна установил, че
трите преписки са образувани за това, че на 05.05.2021 г., 17.05.2021 г. и
29.06.2021 г. в гр. Варна било заснето движение на лек автомобил марка
„Мерцедес МЛ 320 ИДИ" с per. № В2882ВВ, който бил със служебно
прекратена регистрация от 24.07.2019 г. , поради липса на сключена
застраховка ГО. Посочените по-горе преписки били обединени под ЗМ №
443/2021 г. Установено било, че гореописаният автомобил бил собственост на
С. АНГ. АР.. В снето сведение А. заявява, че и на трите дати е управлявала
автомобила и че не била уведомявана за прекратената регистрация на
превозното средство. Тя сама установила на 11.08.2021 г., че застраховката
ГО е изтекла и веднага сключила нова - твърдение, което се подкрепяло от
справката по история на ПС, приложена по преписката. По преписката
нямало данни А. да е била уведомявана, че регистрацията на автомобила й е
прекратена.Гореизложеното се основавало от докладни записки, справки,
сведения, справка от извършена проверка.
При така установената фактическа обстановка прокурор от ВРП приел,
че не са налице данни за осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2
от НК по следните съображения:
„Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК наказание се налага на
онзи, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Доказано е, че на 05.05.2021 г., 17.05.2021 г. и 29.06.2021 г. С. АНГ. АР. е
управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация и следователно
към датите на деянията не е бил регистриран по надлежния ред. Не са налице,
обаче, данни към тези дати на А. да й е било известно, че регистрацията на
2
въпросния автомобил е прекратена - няма данни да е била уведомявана за
прекратяване регистрацията на автомобила чрез писмено съобщение,
телефонно обаждане или по какъвто и да е друг начин, посредством който
този факт недвусмислено да е бил доведен до знанието й. Деянието по чл.
345, ал. 2 от НК изисква форма на вината пряк умисъл - деецът следва да е
съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано, да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и въпреки това да е
предприел действия по управление на МПС. След като А. не е знаела, че
управлява автомобил с прекратена регистрация, нейното деяние не може да се
приеме за умишлено. Поради липсата на елементи от субективната страна на
деянието следва да се приеме, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.”
Предвид горното с постановление от 02.02.2020г. прокурорът отказал
да образува ДП и постановил препис от постановлението за отказ да бъде
изпратен на АНО за преценка дали да се налага административно наказание..
Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно
поведение, въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, на
10.03.2022г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В с.з. се приобщиха и материалите от преписка на ВРП №200/22г., от
които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред
жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е
прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било
получено от адресата/, както и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че
автомобилът е бил служебно дерегистриран.
Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени по делото, тъй
като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
писмените доказателства по преписката на ВРП, декларация, заповеди и от
останалите писмени доказателства по делото, проложени в АНП.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
3
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно.Съгласно приложената и приета
от съда заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е
надлежно връчен на нарушителя.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени
са обстоятелства, при които същото е извършено, поради което АНО е
преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката наказващият орган проверява акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни
обстоятелства.
В НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на
становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че
липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна
на жалбоподателя.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на
постановлението на ВРП за отказ да се образува ДП, което наложи
материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от
съда/ в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са
коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП/.
Необорени по никакъв начин са твърденията на въз.А., че последната
по никакъв начин не е била уведомена както за обстоятелството, че е
прекратена застрахователната полица, така и за обстоятелството, че
автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред,
въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и
пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде
уведомен за служебната дерегистрация.Табелите очевидно са били поставени
на автомобила, Гаранционният фонд не представя никакви доказателства, че
4
собственикът на процесното МПС е получил изпратеното уведомление за
липса на валидна застраховка, автомобилът е бил дерегистриран служебно,
без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е
било известно на жалбоподателя, поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна въз. е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП.За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.Няма доказателства възз.А. виновно да е управлявала служебно
дерегистрирано МПС и няма никакви доказателства по преписката, такива не
се ангажираха и в с.з., които да оборват твърденията й, че изобщо не е знаела
за дерегистрацията на процесното МПС.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на
чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи проведеното ДП, но и е наложил наказание на
нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение
на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за
нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния
смисъл е и Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г. по описа на
съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2777/19г., по описа на съда,
Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19г., по описа на съда,
Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2172/19г., по описа на съда,
Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 546/20г., по описа на съда и
мн.др.
Следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2
от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства
и доказателствени средства, а в конкретния случай не само, че няма
доказателства възз.А. виновно да е управлявала служебно дерегистрирано
5
МПС, напротив, събраха се такива, че същата изобщо не е знаела, че
автомобилът е бил служебно дерегистриран. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че е управлявала
МПС със служебно прекратена регистрация, а не за това, че управлява МПС,
за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите,
поради което фактът дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор е
ирелевантен. Прекратяването на регистрацията на автомобила, като
последица от липса на валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП и след като не е доказано, че
собственикът е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и
НП следва да бъде отменено.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно, но предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/ е
неоснователно и не следва да бъде присъждано такова възнаграждение.
С оглед крайния изход на спора и направеното от жалбоподактелката
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, ОД на МВР
-Варна следва да бъде осъдена на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН да заплати
на С. АНГ. АР. ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение.В
конкретния случай по делото са представени доказателства за направени от
въз. А. разноски в размер на 330лв., което е в минимално предвидения такъв,
поради което следва на жалбоподателката да се възстанови сума за
адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и
е извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
6
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП и на
основание чл.63 ал.2т.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0819-000323/ 10.03.2022г. на Началник група
към ОД на МВР- Варна- сектор ПП, с което на С. АНГ. АР. ЕГН **********,
от гр.Варна, са наложени административни наказания, както следва: “Глоба”
в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1
от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВ Р-Варна да заплати на С. АНГ. АР. ЕГН
********** сумата от 330лв., явяваща се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7