№ 49
гр. Пловдив, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20255001000001 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК, образувано срещу постановеното
решение №247 от 29.05.2024 г. по търг.дело №249/2023 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
С постановеното решение съдът е осъдил А. В. М., ЕГН **********, да
заплати на ЗД Б* АД, ЕИК *********, сумата от 22 145,03 лв., дължима на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, над присъдената с решение № 182/29.03.2017
г. по т.д. 600/16 г. по описа на ОС - Пловдив, представляваща изплатени от
ищцовото дружество застрахователни обезщетения, ведно с лихви и разноски,
за имуществени и неимуществени вреди, причинени виновно и
противоправно на пострадалата Р. П. Р. на 09.05.2015 г., при управление на
МПС – лек автомобил М., рег. № ** **** **, за който е имало сключена
валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със ЗД Б*
АД към датата на ПТП, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта от 0,79 на хиляда, над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба -
09.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 4 803,49 лв.,
1
направени разноски по делото, на осн. чл. 78 ГПК, като е отхвърлил
предявения иск в останалата му част за заплащане на сумата над 22 145,03 лв.
до пълния предявен размер от 22 337,31 лв. С решението е осъдил и ЗД Б* АД
да заплати на А. В. М. сумата от 447,70 лв.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от А. В. М., действаща чрез процесуалния и представител
адвокат С. Б., която счита, че е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, тъй като в изложените мотиви не е направена коректна
преценка на събраните доказателства и са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Постановеният диспозитив на съдебното решение
не съответства на поредната уточняваща искова молба, както и по
предявения иск вече е разрешен спорът между страните на основание
влязлото в сила решение по т.д.№600/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, в което
дело е бил разгледан и уважен обратен иск срещу нея. Позовава се на чл.299,
ал.2 от ГПК и счита, че производството по делото следва да бъде прекратено.
На следващо място, посочва, че обратният иск срещу нея е уважен при
условие, а именно при положение, че застрахователното дружество е платило
на пострадалото лице Р. П. Р., като едва с връчването на препис от исковата
молба разбрала, че е изпълнена условността на решението и веднага заплатила
дължимите суми по т.д.№600/2016. Поради не е съгласна с изводите на съда,
като счита предявеният иск за неоснователен и преждевременен, което не е
отчетено от първоинстанционния съд. Излага и подробните си съображения
защо не дължи претендираните суми. Моли да се отмени решението в
осъдителната му част.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното
дружество ЗД Б* АД, чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. И. Г., с
който се счита същата за неоснователна по подробно изложени аргументи
срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендират се разноските.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от застрахователното
дружество ЗД Б* АД, чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. И. Г.,
срещу решението в отхвърлителната му част, в която също се счита, че
първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото
доказателства. Моли се да бъде отменено решението в тази обжалвана част и
2
се уважи исковата претенция в пълния и размер.
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор А. В. М.,
действаща чрез процесуалния и представител адвокат С. Б., която счита, че
същата е неоснователна и моли да се потвърди решението в тази му част.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ответницата А. М. на
13.06.2024 г., а въззивната жалба от нея е подадена чрез куриер на 25.06.2024
г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е
депозирана в срок, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, както и от надлежна страна
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Въззивната
жалба е връчена редовно на ищеца ЗД Б* АД на 10.10.2024 г. , а насрещната
въззивна жалба от него е подадена чрез куриер на 13.10.2024 г. в двуседмичния
срок по чл.263, ал.2 от ГПК. И двете жалби подлежат на разглеждане по
същество в съответствие с наведените оплаквания.
По делото е предявен регресен иск от застрахователното дружество ЗД
Б* АД срещу А. М. за заплащане на общата сума от 27 337,31 лв.,
представляваща част от регресно вземане, дължимо във връзка със заплатени
застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 09.05.2015
г., представляващо покрит риск по полица Гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба от 05.05.2023 г. до окончателното плащане. Искът се основава
на обстоятелството, че ответницата е управлявала моторното превозно
средство под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон, а именно 0,79 промила. Произтича от търг.дело
№600/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, по което той е осъден да заплати на
пострадалото лице Р. П. Р. следните суми: 35 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 26.05.2020 г. до окончателното плащане, 73,70 лв. за претърпени
имуществени щети, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до
окончателното плащане, 3 354 лв., представляващи заплатени разноски за
производството. За присъдените суми е издаден изпълнителен лист и е
образувано изп.дело №***/**** на ЧСИ И. К., по което дело са изплатени
3
общо 57 337,31 лв. Посочва, че ответницата е участвала като трето лице
помагач и по отношение на нея е възникнал установителен ефект по фактите,
предмет на посоченото исково производство, на основание чл.223 от ГПК.
Исковата сума е част от регресното вземане.
Ответницата е представила отговор, в който се позовава на чл.299,ал.2
от ГПК, тъй като в исковото производство по т.д.№600/2016 на Окръжен съд
Пловдив е участвала като ответница по предявения в това производство
обратен иск срещу нея и решението в тази му част има осъдителен ефект.
Налице е обективен и субективен идентитет между този и настоящия спор, а
непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за което съдът следи служебно.
На следващо място, възразява, че исковата претенция е неоснователна,
като преждевременна, тъй като постановеното съдебно решение по обратния
иск е под условие – след като застрахователното дружество заплати
присъдените суми на пострадалото лице, като едва с предявяването на
настоящата искова молба, е разбрала за сбъдването на условието.
С допълнителната искова молба ищецът признава, че ответницата е
превела сумата от 35 131 лв., като посочва, че исковата сума представлява
разликата между присъдените по обратния иск 30 000 лв. и действително
заплатеното обезщетение, ведно с лихви и разноски.
С допълнителния отговор ответницата поддържа възраженията си за
недопустимост и неоснователност на исковата молба.
Междувременно исковата молба е оставена без движение във връзка с
направеното възражение за наличието на сила на пресъдено нещо и тъй като е
нередовна - не е заявено какво представлява посочената сума от 57 337,31
лв., как и от какви компоненти е формирана, кои заплатени застрахователни
обезщетения по повод процесното застрахователно събитие от 09.05.2015 г.
включва, а искът е предявен като частичен, както и да формулира съответен на
тези обстоятелства петитум.
С уточнителна молба ищецът посочва, че в исковото производство са
присъдени 35 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до
окончателното плащане, 73,70 лв. за претърпени имуществени щети, ведно
със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, 3 354 лв.,
4
представляващи заплатени разноски за производството, от които сумата от 1
500 лв. направени разноски по прекия иск срещу застрахователя в
първоинстанционното производство и сумата от 1 854 лв. направени разноски
по прекия иск срещу застрахователя във въззивното производство. За
присъдените суми е издаден изпълнителен лист и образувано изп.дело
№***/**** по описа на ЧСИ И. К., като в хода на принудителното изпълнение
е заплатил общата сума от 57 337,31 лв., разпределена, както следва:
- 35 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до
окончателното плащане,
- 73,70 лв. за претърпени имуществени щети, ведно със законната лихва
от 26.06.2020 г. до окончателното плащане,
- 3 354 лв., представляващи заплатени разноски за производството,
- 13 238,95 лв. лихва за периода 09.05.2015 г. – 15.01.2019 г.,
- 1 548 лв. разноски по изпълнителното дело,
- 4 122,66 лв. такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
От така посочените суми претендира в настоящото производство
общата сума от 27 337,31 лв. частично, от които:
5 073,70 лв. заплатена главница,
13 238,95 лв. заплатена лихва,
- 9 024,66 лв. заплатени разноски в исковото и изпълнителното
производство, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от
подаване на исковата молба - 09.05.2023 г., до окончателното плащане.
Тази молба е връчена на ответницата, която в допълнителния отговор
счита, че претенците са погасени по давност. Позовава се и на изп.дело
№***/**** на ЧСИ М. О., образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист по т.д.№600/2016 на Окръжен съд Пловдив, по което е платила 1 800 лв.
неолихвяема сума, 288 лв. допълнителни разноски, 248,40 лв. разноски по
изпълнителното дело, 224,15 лв. в полза на ЧСИ. Посочва, че незабавно, след
като е получила препис от исковата молба, т.е. след уведомяването и от
застрахователното дружество, е заплатила сумите по търг.дело №600/2016 на
Окръжен съд Пловдив. Възразява и, че ищецът е изменил предявения иск с
втората допълнителна молба, което е абсолютно недопустимо.
5
Първоинстанционният съд е изготвил доклад, като е приел, че е налице
редовна искова молба, с която е предявен допустим иск, по който се
претендира заплащане на разликата между присъдената с влязло в сила
решение по частичен обратен иск сума и тази, която застрахователят е
заплатил реално, ведно с лихви и разноски, поради което за процесната сума
не е налице сила на пресъдено нещо. Разпределил е доказателствената тежест,
събрал е исканите доказателснва, след което е постановил обжалваното
решение, като е приспаднал от реално платените от застрахователното
дружество суми, внесените от ответницата суми. Т.е. счел е в крайна сметка,
че по регресния иск се дължат събраните в принудителното изпълнение суми
за главница, лихви и разноски.
По становището за редовността на исковата молба, установява се въз
основа на горепосоченото движение по делото, че първоначално същата е
била нередовна, но в хода на размяната на книжа след постъпване на
допълнителната искова молба първоинстанционният съд е забелязал, че не е
заявено как е формирана посочената сума от 57 337,31 лв., съответно
претендираната от нея част в размер на 27 337,31 лв., как и от какви
компоненти са формирани тези суми и на кои заплатени застрахователни суми
– главница, лихви и разноски, съответстват, като е дадена възможност за
посочването им, ведно с петитум. Действието на съда е в съответствие с
чл.129, ал.4 във връзка с ал.1 от ГПК. В негов резултат е постъпила т.нар. от
ищеца уточнителна искова молба, с която са изпълени дадените указания.
Следва да се счете, че подадената искова молба е редовна, считано от деня на
подаването и съгласно чл.129,ал.5 от ГПК. На така уточнената искова молба
следва да отговаря диспозитивът на съдебното решение. В случая съдът е
посочил общата претенция, като от мотивите се установява по какъв начин е
достигнал до осъдителния, съответно отхвърлителния размер на претенцията.
По становището на допустимосттта на иска, от значение е нормата на
чл.299,ал.1 от ГПК, според която спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван. В този случай заведеното впоследствие дело се
прекратява. Отговор на този въпрос следва да бъде даден след разглеждане на
събраните доказателства по делото и съобразяването им със заплатените
застрахователни суми по първоначалния иск, предмет на търг.дело №600/2016
г. на Окръжен съд Пловдив, с отчитане на предмета на обратния иск по делото,
6
с който е разгледана регресна претенция срещу виновното лице - ответницата
по настоящия регресен иск.
От събраните доказателства се установяват присъдените и заплатените
суми по повод възникналото застрахователно събитие на 09.05.2015 г. От
приложеното търг.дело №600/2016 на Окръжен съд Пловдив се установява, че
е постановено съдебно решение №182 от 29.03.2017 г., с което са уважени
първоначален и обратен иск. Това решение е било обжалвано само от
застрахователното дружество - ответник по първоначалния иск, като
решението е отменено частично с въззивно решение №279 от 25.10.2017 г.,
постановено по т.д.№ 351/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, по отношение
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди /относно 5000 лв. за
причиненото психическо разстройство на пострадалото лице и увреждане да
не може да пътува с автомобили, като в тази част искът е отхвърлен от
въззивната инстанция/. В останалата част решението по предявения
първоначален пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е било потвърдено, а в частта
на уважения изцяло обратен иск не е било обжалвано и е влязло в сила.
Така по първоначалния иск, застрахователното дружество ЗД Б* АД е
осъдено да заплати на пострадалото лице Р. Р. застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, съответно 35 000 лв. и 73,70 лв., ведно
със законната лихва върху тези суми от 09.05.2015 г. до окончателното им
изплащане, както и разноски - сумата от 1 500 лв. направени разноски по
прекия иск срещу застрахователя в първоинстанционното производство и
сумата от 1 854 лв. направени разноски по прекия иск срещу застрахователя
във въззивното производство.
По обратния иск, А. М., конституирана като трето лице помагач и
ответник по обратния иск, е била осъдена да заплати на ЗД Б* АД сумата от
30 000 лв., частично от пълния размер от 40 073,70 лв. на платеното от
застрахователя обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
плащането по първоначалните искове, при условие и след като ЗД Б* АД
заплати на Р. П. Р., обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди – претърпени болки и страдания, както следва: 30 000 лв. – от счупване
на четири ребра; 2 000 лв. – вследствие на хематом и отток в областта на
дясното й коляно; 2000 лв. - обезщетение за причинените й болки и страдания
от множество охлузвания и порязвания; 1000 лв. – обезщетение за претърпени
7
болки и от хематом в областта на дясното око; 5000 лв. – за причиненото й
психическо разстройство и увреждане да не може да пътува с автомобили,
както и 73.70 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатена потребителска такса и медицински услуги, ведно със законната
лихва върху посочените суми от 09.05.2015 г. до окончателното плащане.
Ответницата А. В. М. е била осъдена да заплати на ЗД Б* АД и направените
разноски за разглеждане на обратния иск, представляващи 600 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице и 1 200 лв. – платена държавна такса за
разглеждане на иска.
Видно от направеното отбелязване върху постановеното решение № 182
от 29.03.2017 г., както и от приетия като доказателство по делото препис от
изпълнителен лист, е, че същият е издаден на 26.09.2019 г. в полза на
пострадалото лице Р. Р., срещу ЗД Б* АД, за сумите, посочени в решението, а
именно за сумата от 30 000 лв. + 2 000 лв. + 2 000 лв. + 1 000 лв./общо 35 000
лв. / + 73,70 лв. + законна лихва от 09.05.2015 г. + разноски 1 500 лв. + 1 854
лв. Също така е направено отбелязване, че в полза на ЗД Б* АД е издаден
изпълнителен лист за сумата от 600 лв. + 1 200 лв. разноски по делото, или за
присъдените разноски по реда на чл. 78 ГПК по уважения изцяло обратен иск.
От приложената ПДИ по изпълнително дело № ***/**** г. по описа на
ЧСИ И. К. е видно, че е образувано изпълнително производство по издадения
изпълнителен лист в полза на увреденото лице, като в ПДИ са включени
изброените по-горе суми, посочени в изпълнителния лист, ведно с изчислена
законна лихва към всяка сума към 25.10.2018 г., разноски по изпълнителното
производство в размер на 1 548 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер
на 4 122,66 лв. От приетите по делото фактури за заплатени суми по
изпълнителното дело, както и от писмо от 17.01.2019 г. на ЧСИ К., се
установява, че задължението на ЗД Б* АД е изпълнено, като изпълнителното
производство е приключено на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК, поради изпълнение на
задължението на длъжника и събиране на разноските по делото. Тези
обстоятелства се потвърждават от изготвената съдебно счетоводна
експеретиза. От заключението се установяват начислените и изплатени
задължения, а именно 35 073,50 лв. – главница, 13 138,95 лв. - законна лихва
за периода от 09.05.2015 г. до 15.01.2019 г., 3 354,00 лв. - разноски по гр.дело,
1 221,00 лв. - разноски по изп.дело, 490,80 лв. - обикновени такси ЧСИ, 3
997,78 лв. - такси по т.26 по ТТРЗЗЧСИ, или общо начисленото задължение е
8
било в размер на 57 276,03 лв. На 16.01.2019 г. длъжникът е извършил
плащане в размер на 57 337,31 лв., с което е бил погасен дълг в размер на 53
033,45 лв. + такси и разноски към ЧСИ в размер на 4 242,58 лв., а разликата
между дължимата и платена сума в размер на 61,28 лв. е възстановена на
длъжника на 21.01.2019 г. Погасената сума е в размер на 57 276,03 лв.
От приложените ПДИ по изпълнително дело №***/**** г. на ЧСИ М.
О., образувано по издаден изпълнителен лист на 26.05.2020 г. в полза на ЗД Б*
АД, за сумата от 1 800 лв. разноски, към които са прибавени и разноските по
изпълнително дело, с общ размер на задълженията към 29.08.2023 г. 2 650,85
лв. и извлечения от сметка от 30.08.2023 г. се установява, че тези задължения
са изплатени от ответницата. Тези обстоятелства се потвърждават от
допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза за пълно
погасяване на разноски в размер на 1 800 лв., 450,40 лв. допълнителни
разноски и авансово платени такси и 310,45 лв. - такси по Тарифата за таксите
и разноските по ЗЧСИ, т.е. на начислената сума.
От представените платежни нареждания за сумите от 15 000 лв. от
15.06.2023 г., за сумата от 20 000 лв. от 21.06.2023 г., за сумата от 131 лв. от
същата дата, се установява, че тези суми за заплатени на застрахователното
дружество, като и по трите документа е посочено едно и също основание –
заплащане по решение №182/2017 г. по т.д. №600/2016 г. на ПОС. Общо
платената сума се равнява на 35 131 лв.
Съгласно решението, по-точно диспозитива на обратния иск, при
сбъдване на условието ответницата дължи на застрахователното дружество
сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на плащането по
първоначалните искове, която е частична претенция от 40 073,70 лв.,
изброена по конкретни пера, включваща обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми от
09.05.2015 г. до окончателното плащане. Със заплащането на суми в общ
размер на 35 131 лв. от страна на ответницета след получаване на препис от
исковата молба, следва да се приеме, че ответницата е погасила свои
задължения, произтичащи от влязлото в сила решение по обратния иск. След
постъпването на тази сума е образувано посоченото по-горе изпълнително
дело №***/**** г. на ЧСИ М. О., по което са събрани разноските по обратния
иск по т.д. №600/2016 г. на ПОС. С образуването на това дело и получаване на
9
разноските ищецът не е приел правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД за
последователност на погасяването при главни и акцесорни задължения, когато
изпълнението е недостатъчно да покрие всички възникнали задължения / по
обратния иск задълженията са 30 000 лв. главници, 11 238,34 лв. законна
лихва от 09.05.2015 г. до 15.01.2019 г., разноски 1800 лв./ .
Понастоящем и съобразно уточнителната молба се претендира
заплатена главница от 5 073,70 лв., като очевидно ищецът счита, че това е
разликата между присъдената с обратния иск главница от 30 000 лв. и
заплатената от него главница на пострадалото лице общо в размер на
35 073,70 лв., включена в предмета на първоначалния иск, съответно в
постановения диспозитив на съдебното решение. Заплатена е от
застрахователното дружество на пострадалото лице на 15.01.2019 г. и
следователно подлежи на възстановяване от страна на ответницата.
Съгласно чл.500,ал.1,т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното вече от него обезщетение на пострадалото лице,
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при възникване
на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното преводно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, какъвто е настоящият случай.
Претендира се заплатена законна лихва в размер на 13 238,95 лв., която
съгласно уточняващата молба е за периода 09.05.2015 г. – 15.01.2019 г.
Видно от диспозитива на обратния иск, с него е присъдена законната лихва
върху присъдената частична сума от 30 000 лв., считано от 09.05.2015 г. до
окончателното плащане. С изчисление чрез електронен калкулатор се
установява, че нейният размер е 11 238,34 лв. за посочения период върху
главница от 30 000 лв. Следователно има произнасяне по този въпрос с влязло
в сила съдебно решение, и той не може да бъде пререшаван. Производството в
тази му част е недопустимо и следва да бъде прекратено. Няма пречка ищецът
да се снадби с изпълнителен лист за посочената сума. Не така стои въпросът
със законната лихва върху главницата от 5 073,70 лв. за периода 09.05.2015 г.
– 15.01.2019 г. Посочената претенция не е част от обратния иск и следователно
няма пречка да бъде част от регресната претенция по настоящия иск. Чрез
изчисление с електронен калкулатор се получава сумата 1 900,65 лв., която
следва да се присъди на ищеца върху главницата от 5 073,70 лв. за периода
10
09.05.2015 г. – 15.01.2019 г.
Претендират се заплатените разноски в исковото и изпълнителното
производство в общ размер от 9 024,66 лв. Уточнено е какво се включва в тази
сума. Претендираните разноските за исковото производство са 3 354 лв.,
представляващи сбор от 1 500 лв. направени разноски по прекия иск срещу
застрахователя в първоинстанционното производство и от 1 854 лв. направени
разноски по прекия иск срещу застрахователя във въззивното производство,
които са дължими. Това са разходи, направени за определяне и изплащане на
обезщетението, които са обичайни и необходими за това, вкл. и по
установяване механизма на ПТП, нанесените увреждания и причинно
следствената връзка между тях. Заплатени са в изпълнителното производство
на 15.01.2019 г. и поради това следва да бъдат възстановени на ищеца.
Разноските в изпълнителното производство обаче не са необходими и
обичайни разходи за определяне и изплащане на обезщетение. Те са по повод
принудителното изпълнение и след образуване на изпълнително
производство. Следователно не са пряка и непосредствена последица от
деянието на виновния водач, като не попадат в приложното поле на регресния
иск. Ето защо, останалите разноски, включени в общата претенция и посочени
в уточнителната молба - 1 548 лв. разноски по изпълнителното дело и
4 122,66 лв. такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ, не са дължими. Отделно от това
следва да се посочи, че заплатените суми по изпълнителното дело по описа на
ЧСИ Обретенова се отнасят до присъдените разноски по обратния иск. Те не
са предмет на настоящото производство и следователно с плащането им не се
погасяват исковите суми.
С оглед гореизложеното, регресната претенция на ищеца се явява
частично основателна – за сумата от 5 073,70 лв. главница, за сумата от
1 900,65 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 5 073,70 лв. за
периода 09.05.2015 г. – 15.01.2019 г., за сумата от 3 354 лв. разноски за
исковото производство, или общо 10 328,35 лв.
От заплатените 35 131 лв. от ответницата суми, след приспадане на
главницата по обратния иск 30 000 лв., се получава сумата от 5 131 лв. Тази
сума следва да се приспадне от дължимите суми по регресния иск / общо
10 328,35 лв./. Получава се сумата от 5 197,35 лв., която сума следва да бъде
заплатена от ответницата. Този общ размер се получава и при използване на
11
правилото по чл.76,ал.2 от ЗЗД / разноски от 3 354 лв. са част от 5 131 лв.,
поради което следва да се приеме, че те са заплатени, остава дължимата
законна лихва 1 900,65 лв., от която следва да се приспадне остатъкът от
платената сума 1 777 лв. и остава дължима законна лихва 123,65 лв. , към
който размер се прибавя дължимата главница 5 073,70 лв. и се получава
сумата 5 197,35 лв./ . Възражението за погасителна давност не следва да се
разглежда, доколкото същото е преклудирано, поради това, че е направено с
допълнителния отговор.
При така направените изчисления, ответницата следва да заплати на
ищеца по настоящия регресен иск следните суми:
сумата 5 073,70 лв. претендирана главница,
сумата от 123,65 лв. остатък законна лихва върху главницата 5 073,70
лв. за периода 09.05.2015 г. – 15.01.2019 г., или общо 5 197,35 лв.,
като се отхвърли иска в частта над 123,65 лв. до 1 900,65 лв. /или за
1777 лв./, като неоснователен, поради постъпило плащане, а в частта над
1 900,65 лв. до 13 238,95 лв./или 11 238,34 лв./ заплатена лихва
производството се прекрати, поради недопустимост на иска, както и се
отхвърли за сумата от 9 024,66 лв. заплатени разноски, поради плащане на
3 354 лв. и неоснователност в останалата част.
Това налага да се потвърди постановеното решение само досежно
присъдената сума от 5 197,35 лв., както и в отхвърлителната част – над
22 145,03 лв. до 27 337,31 лв./ или за 5 192,28 лв./. В останалата част следва
да се измени - съответно обезсили и прекрати за 11 238,34 лв., отмени и
отхвърли в останалата част до 22 145,03 лв. /или за 5 709,34 лв./.
По отношение на разноските - ищецът застрахователно дружество е
претендирал разноските за двете инстанции, като е приложил списък по чл.80
от ГПК и разходооправдателни докумеенти. Съразмерно уважената част
следва да му се присъдят 913,23 лв. за първата инстанция и 749,56 лв. за
въззивната инстанция. Ответницата е претендирала разноските за първата
инстанция, като също е представила списък и разходооправдателни
документи. Следва да и се присъдят, съобразно отхвърлената част, а именно в
размер на 1 908,88 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №247 от 29.05.2024 г. по
търг.дело №249/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която А. В. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД Б* АД, ЕИК
*********, сумата от 5 197,35 лв., представляваща сбор от следните суми:
сумата 5 073,70 лв. претендирана главница,
сумата от 123,65 лв. остатък законна лихва върху главницата 5 073,70 лв.
за периода 09.05.2015 г. – 15.01.2019 г.,
дължима на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, над присъдената с решение
№ 182/29.03.2017 г. по т.д. 600/16 г. по описа на ОС – Пловдив сума по
разгледания обратен иск, представляваща изплатени от ищцовото дружество
застрахователни обезщетения, ведно с лихви и разноски, за имуществени и
неимуществени вреди, причинени виновно и противоправно на пострадалата
Р. П. Р. на 09.05.2015 г., при управление на МПС – лек автомобил М., рег. № **
**** **, за който е имало сключена валидна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите със ЗД Б* АД към датата на ПТП, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 0,79 на хиляда, над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба - 09.05.2023 г. до окончателното
плащане.
ОБЕЗСИЛВА постановеното решение №247 от 29.05.2024 г. по търг.дело
№249/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която А. В.
М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД Б* АД, ЕИК *********,
сумата над 5 197,35 лв. до 16 435,69 лв. / или за сумата 11 238,34 лв./, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част , като недопустимо.
ОТМЕНЯ постановеното решение №247 от 29.05.2024 г. по търг.дело
№249/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която А. В.
М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗД Б* АД, ЕИК *********,
сумата над 16 435,69 лв. до 22 145,03 лв./ или за 5 709,34 лв./, както и
ЧАСТТА МУ за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата над над 16 435,69 лв. до 22 145,03 лв./ или
13
за 5 709,34 лв./, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №247 от 29.05.2024 г. по
търг.дело №249/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен иска за сумата над 22 145,03 лв. до 27 337,31 лв./ или за
5 192,28 лв./
Осъжда А. В. М. да заплати на ЗД Б* АД направените разноски за
производството, съразмерно уважената част, а именно 913,23 лв. за първата
инстанция и 749,56 лв. за въззивната инстанция.
Осъжда ЗД Б* АД да заплати на А. В. М. направените разноски за
първата инснанция, съразмерно отхвърлената част в размер на 1 908,88 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14