Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
05.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №123 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.13, ал.6 от Закона
за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е
по жалба на Б.С.Г. ***, против Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/3294 от 16.12.2020 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, потвърдена с Решение №26-РД06-0010
от 15.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково.
Жалбоподателят намира оспорената
заповед, с която му била отказана социална помощ по чл.16б от ППЗСП, за неправилна, поради нарушение на материалния закон. Твърди,
че от решаващия орган не били преценени
правилно представените документи – писмени доказателства, като установената
фактическа картина не била съотнесена към буквата на правната норма. Допуснато
било съществено нарушение, като не бил приложен действащият материален закон.
Атакуваната заповед била засегната от тежки пороци – противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорването
ѝ по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. В жалбата се твърди, че от 27.11.2020 г.
били променени критериите за отпускане на месечна целева помощ за семейства с
деца до 14-годишна възраст, при хипотезата на чл.16б от ППЗСП, при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Навеждат се
доводи, че в настоящия случай били налице всички изискуеми се от закона
предпоставки за отпускане на месечната социална помощ. Децата не посещавали
учебните заведения (училище и предучилищна група), поради нормативно установена забрана, за времето
27.11.2020 г. – 31.12.2020 г. Заявителят се явявал самоосигуряващо се лице по
чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, от категорията лица,
упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, като за
такива се считали нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители;
регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата,
медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.313, ал.1 от Кодекса за
застраховането и други, включително лице, работещо по нетрудово правоотношение
– договор за възлагане – предписание на чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за
общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл.11 от същата Наредба, когато
самоосигуряващото се лице получавало възнаграждение за работа без трудово
правоотношение, осигурителни вноски не се внасяли от възложителя на работата и
не се удържали от възнаграждението, каквато била процесната конкретика.
Платецът на дохода за работата без трудово правоотношение, която извършвало
самоосигуряващото се лице, не попълвал и Сметка за изплатени суми, защото
лицето трябвало да попълни декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла
на Кодекса за социално осигуряване, както жалбоподателят бил сторил. Цитират се
разпоредбите на чл.43, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ, като се сочи, че Декларация
по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001) се подавала от физически лица, когато те са задължени да
определят и внесат данък за придобитите доходи. Декларацията се подавала в
случай, че едновременно са налице следните обстоятелства: физическото лице е
придобило доход от друга стопанска дейност (например
извънтрудови правоотношения); Възложителят на
работата, която е извършило самоосигуряващото се лице, нямал и задължение да
удържа и внася осигурителни вноски по договора. Задължението било на лицето,
придобило дохода.
Оспорващият твърди, че дейността
му като изпълнител по граждански договор била преустановена, на основание чл.19
от приложения Рамков договор за изработка – всяка една от страните може да
прекрати едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие, при условията
на чл.43, а именно: писмената форма по смисъла на настоящия договор се счита за
спазена с изпращане на имейл, натискане на електронен бутон на страница със
съдържание, което се попълва от Изпълнителя или отбелязване в чекбокс на сайта
на Възложителя, доколкото изявлението е записано технически по начин, който
дава възможност да бъде възпроизведено. Оспорващият сочи, че с имейл бил
уведомен, че се преустановяват всички проверки и одити, считано от 15.03.2020 г.,
поради обявяване на извънредно положение. От сочения момент до датата на депозиране
на жалбата не му била възлагана никаква работа от възложителя по граждански
договор и не му били заплащани хонорари, съгласно приложена Служебна бележка
изх.№101-302/05.01.2021 г., издадена от „Клиент Х“ ООД, гр.С. – поради
извънредната епидемиологична обстановка (обявено
извънредно положение). Оспорващият бил представил
собственоръчно написана и подписана декларация (отделно
подобно изявление фигурирало и в заявлението),
че не могъл да упражнява занятието си
поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и не получавал никакви месечни доходи. В
жалбата се коментират мотивите на заповедта и записаното в чл.16б от ППЗСП,
като се сочи, че очевидно в нормативния текст не присъствало изискването, което
било посочено в отказа за изплащане на помощта за родители – прекратяване на дейност
като самоосигуряващ се, а само невъзможност за упражняване на занятието. Твърди
се, че дописването на закони и правилници през подобни тълкувания било
недопустимо. Текстът на ППЗСП бил императивен и не подлежал на разширително
тълкуване. Анализът на висшестоящия административен орган за подаване на
декларация в НАП относно започването, прекъсването, възобновяването или
прекратяването на всяка трудова дейност било ирелевантно към настоящия казус,
тъй като нямало уредено такова нормативно изискване в ППЗСП.
Следвало да се посочи също, че
заповедта не съответствала и на целта на закона, доколкото последната била
осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради наложени от държавата противоепидемиологични
мерки и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или
доходите, реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените
по закон да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени
потребности. Изпълнението на тази цел изисквало във всеки конкретен случай да
се извърши обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално
подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите, при които е възможно да
бъде отказано подпомагане. В случая не
се преценявало от позицията на институция за социално подпомагане, а като орган
на приходната данъчна администрация.
Претендира се обжалваната заповед
да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление - декларация
вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/3294 от 30.11.2020 г., с отпускане на целева помощ по чл.16б от
ППЗСП в законоустановения размер.
Ответникът, Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От Б.С.Г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград е подадено Заявление - декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, заведено с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ 3294/30.11.2020 г. В заявлението същият е декларирал, че е неженен, а като съвместно живеещ родител без сключен граждански брак, с който съжителства на един настоящ адрес, е посочил М. И. В.. Декларирал е също, че отглежданите в семейството деца Д. (7-ми клас в ОУ) и И. (3-а група в Детска градина), поради обявеното извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, се обучават от разстояние, в електронна среда или чрез материали на хартия, не посещават детска ясла или детска градина, не посещават предучилищна група, за периода от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. Декларирал е също, че е „самоосигуряващо се лице, което не може да упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка“. По отношение на М. И. В. е декларирано, че същата е „работещ родител, който не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма възможност да ползва платен отпуск“. Декларирал е също, че и двамата нямат право на обезщетение за безработица и не получават такова по чл.48а от КСО. Декларирани са брутните доходи на семейството през предходния месец – общо 1782.12 лева, в това число от трудова дейност – 1612.12 лева.
Към Заявлението-декларация са приложени изброени под опис документи, между които саморъчно подписана от заявителя декларация, че не може да упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и няма получени брутни доходи в месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението-декларация.
Представен е Рамков договор за изработка, сключен на 06.11.2019 г. на основание чл.258 и сл. от ЗЗД, между „Клиент Х“ ООД, гр.С., като Възложител, и Б.С.Г., като Изпълнител. Договорът е сключен за неопределено време, считано от датата на подписването му, със следния предмет: (чл.1, ал.1) „Възложителят възлага, а Изпълнителят се задължава да извършва срещу заплащане на възнаграждение, конфиденциални за собствениците или операторите на посочени обекти търговски проверки, съгласно писмена поръчка и конкретни инструкции…“ Представена е и разпечатка от кореспонденция по електронна поща, с получател жалбоподателя, озаглавена „Важно! COVID-19 – Мерки за сигурност – обръщение от Клиент Х и ККХ“, от която е видно, че Възложителят по горецитирания договор моли, считано от 15.03.2020 г. да бъде преустановено одитирането на всички търговски обекти. Представено е и Удостоверение с изх.№101-291 от 27.10.2020 г., издадено от „Клиент Х“ ООД, с което се удостоверява, че за периода от месец декември 2019 г. до месец март 2020 г. Б.С.Г. е с брутно месечно възнаграждение, съответно са посочени размерите на изплатения му брутен и нетен доход по граждански договор, за месеците декември 2019 г.; януари, февруари и март 2020 г., и датите на изплащане, последната от които – 14.04.2020 г.
Представени са също така удостоверения от работодателя за получаваните доходи от М. И. В., както и две Служебни бележки от работодателя според едната от които, с дата 14.12.2020 г., М. И. В. работи по постоянен трудов договор на 4 часа в отдел „Здравеопазване и социални дейности“ Община Димитровград, считано от 02.04.2020 г., не ползва неплатен отпуск, като е удостоверено, чрез подчертаване в текста, че „- не е възможно работата да се извършва дистанционно от вкъщи“ и „- няма право на платен отпуск“, правото на платен отпуск вече е реализирано пропорционално отработеното време от началото на тази година „- не ползва отпуск при временна неработоспособност“.
Въз основа на подаденото Заявление - декларация, от социален работник СЗ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград е изготвен Социален доклад с дата 15.12.2020 г. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, съставът на семейството отговаря на декларираното в заявлението-декларация – четиричленно семейство, съжителстващи на семейни начала мъж и жена с две деца на 13 и на 5 годишна възраст, учащи. Посочено е, че „г-н Г. е самоосигуряващо се лице, работещо по рамков договор за изработка от 06.11.2019 г. във фирма „Клиент Х“ ООД. Г-жа В. работи по трудови правоотношения от 01.04.2020 г.“ Установен е общия доход на семейството от предходния месец – 170 лева, в който се включват доходите от еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца – 90 лева, и от присъдени издръжки – 80 лева. Констатирано е обстоятелството, че във връзка с въведената епидемична обстановка в страната и заповед №РД 01 677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването децата не посещават училище от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г.
В т.6 от Социалния доклад е посочено също, че г-жа Ванчева е осигурена по реда на КСО и работи на 12 часов работен ден, г-н Г. е самоосигуряващо се лице, работещо по рамков договор за изработка от 06.11.2019 г. във фирма „Клиент Х“ ООД и за периода на извънредното положение/извънредната епидемична обстановка, не е прекратявал дейността си. Общият доход на семейството през месеца, в който училището/детското заведение са въведени ограничения, във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е 1743,20 лв. (доход от трудова дейност, доход от семейни помощи за деца и доход от присъдена издръжка) и отговарят на условията на чл.166, ал.4 от ППЗСП – средномесечният доход на член от семейството, който е 435,80 лв. е под 150 % от минималната работна заплата за страната. И двамата родители не са получили обезщетение за временна неработоспособност. Относно получени помощи пред годината е отбелязано, че на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД са получени помощи през годината в размер на 900 лева.
В раздела за преценка на нуждите от социално подпомагане в доклада е отбелязано, че семейството не попада в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП – г-н Г. не е прекратил дейността си като самоосигуряващо се лице през месец ноември и месец декември, а г-жа Ванчева работи по трудови правоотношения и не ползва неплатен отпуск поради невъзможност да извършва дистанционна работа от вкъщи.
С оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/3294/16.12.2020 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на Б.С.Г. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП. Като мотиви е посочено, че семейството не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП – г-н Г. не е прекратил дейността си като самоосигуряващо се лице през месец ноември и месец декември, а г-жа В. работи по трудови правоотношения и не ползва неплатен отпуск поради невъзможност да извършва дистанционна работа от вкъщи.
С жалба, регистрирана под вх.№2601-94Б-2297/31.12.2020 г., Б.С.Г. е оспорил Заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково, на основание чл.13, ал.5 от ЗСП.
С Решение №26-РД06-0010 от 15.01.2021 г. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково се е произнесъл по жалбата, като я е приел за подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на съобщаване на заповедта – 22.12.2020 г., а по същество – за неоснователна, и е потвърдил обжалваната заповед.
В Решението е посочено, че с цел преценка правото на подпомагане с месечна целева помощ по реда на чл.16б от ППЗСП спрямо семейството на г-н Б.Г.,*** са извършени служебни справки и е получена информация по служебен ред, от която е установено, че в Регистър БУЛСТАТ, Справка по физическо лице за участие в търговски дружества, Справка за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица и Справка с данни за осигурените лица от подадени декларации към КСО, не фигурират данни за г-н Б.Г.. Съгласно чл.5, ал.2 от КСО, самоосигуряващи се лица са физическите лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка. Предвид разпоредбите на чл.5, ал.3, регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно, а съгласно ал.4, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите регламентираните данни. Редът и начинът за осъществяване на общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица са регламентирани в Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. В тази връзка при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписан от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Посочено е като установено, че „Б.С.Г. не следва да се счита за самоосигуряващо се лице по смисъла на действащото законодателство, а по-скоро е лице сключило граждански договор, тъй като приложеният към преписката Рамков договор за изработка е по своята същност граждански договор. Гражданският договор попада в обхвата на облигационното право и се сключва по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тези договори са за извършване на точно определена дейност и постигане на конкретен резултат. … Изпълнителят сам определя работното си време и място, както и продължителността на работния ден. Лицата сключили граждански договор нямат платен годишен отпуск или неплатен, както и нямат право на парично обезщетение при временна неработоспособност от НОИ.“ Направено е заключение, че семейството на Б.Г. не попада в категориите семейства, регламентирани като правоимащи в чл.16б от ППЗСП и издадената заповед за отказ е издадена при спазване на нормативната уредба.
Решението е съобщено на Б.С.Г. с писмо изх.№26-94Б-00-0076/15.01.2021 г. на Директора на РДСП – Хасково, получено лично от жалбоподателя на 21.01.2021 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 015VEX 2.
Жалбата е подадена на 27.01.2021 г. чрез Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, където е регистрирана под вх.№2601-94Б-118 от същата дата.
С писмени становища от 12.03.2021 г. и от 01.06.2021 г. жалбоподателят допълнително представя по делото две Служебни бележки за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (по чл.45, ал.5 от ЗДДФЛ), издадени му от „Клиент Х“ ООД, с удостоверени размери на изплатения доход, както и попълнена Годишна данъчна декларация (Образец 2001) по чл.50 от ЗДДФЛ на данъчно задължено лице Б.С.Г., с Приложение №6 – доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ, без данни за постъпването им в приходната администрация.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, срещу годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно
обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/3294/16.12.2020 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13, ал.2, предл.първо от ЗСП.
Не е спорно, че обжалваната Заповед е издадена в изискуемата съобразно чл.28, ал.1 от ППЗСП форма – по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Освен това по отношение съдържанието на Заповедта могат да се приемат за спазени и общите нормативно установени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК изисквания, тъй като в акта са посочени както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактическото обстоятелство, което административният орган е възприел като релевантно за постановения отказ да бъде отпусната месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП на семейството на заявителя.
В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП на заявителя, са че семейството не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ, като не попада в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП – г-н Г. не е прекратил дейността си като самоосигуряващо се лице през месец ноември и месец декември, а г-жа Ванчева работи по трудови правоотношения и не ползва неплатен отпуск поради невъзможност да извършва дистанционна работа от вкъщи.
Абсолютно идентични мотиви се съдържат и в Социален доклад от 15.12.2020 г., въз основа на който е издадена процесната заповед.
В настоящия случай, Б.С.Г. е поискал отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст, като този вид помощ е уреден в чл.16б от ППЗСП (Нов – ДВ, бр.77 от 2020 г.).
Съгласно чл.16б, ал.1 от ППЗСП (доп. – ДВ, бр.101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.), право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4;
3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.
В чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП, в приложимата редакция, в сила от 27.11.2020 г., са регламентирани и други условия за отпускане на помощта.
Съгласно чл.16б, ал.3 от ППЗСП, помощта по ал.1 се отпуска, ако:
1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето;
2. децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Според чл.16б, ал.4 от ППЗСП, помощта по ал.1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Съгласно §2 от ПЗР към Постановление №322 на Министерския съвет от 23 ноември 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
С Решение на НС от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение (Обн.ДВ, бр.22 от 13.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обявява извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение (Обн.ДВ бр.33 от 07.04.2020 г.), се удължава срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г. С Решение №325 от 14 май 2020 г. на Министерски съвет на Република България за обявяване на извънредна епидемична обстановка, се обявява извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., като срокът на обявената извънредна епидемична обстановка последователно е удължаван с Решение №378 от 12 юни 2020 г., Решение №418 от 25 юни 2020 г., Решение №482 от 15 юли 2020 г., Решение №525 от 30 юли 2020 г., Решение №609 от 28 август 2020 г., Решение №673 от 25 септември 2020 г., Решение №855 от 25 ноември 2020 г., Решение №72 от 26 януари 2021 г., Решение №395 от 28 април 2021 г. и Решение №426 от 26 май 2021 г.
Съответно за периода, за който е поискана целевата помощ с подаденото от жалбоподателя Заявление - декларация, на територията на страната има обявена извънредна епидемична обстановка. От представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че в случая са изпълнени и условията, предвидени в чл.16б, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.16б от ППЗСП – жалбоподателят и съвместно живеещото с него на един настоящ адрес лице са родители на деца до 14-годишна възраст, децата не са настанени извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДетето, децата не посещават училище, съответно детска градина, поради въведените ограничения в училището и в детското заведение във връзка с извънредната епидемична обстановка, и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка – изчислен на 435,80 лв., е по-нисък от 150 % от минималната работна заплата.
За да възникне правото на поисканата със заявлението месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, е необходимо да е изпълнена и някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б, ал.1, т.1 до т.3 от ППЗСП.
В заявлението си жалбоподателят Б.С.Г. е декларирал, че е самоосигуряващо се лице, което не може да упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и не получава никакви месечни доходи, т.е. искането му за отпускане на месечна целева помощ очевидно се основава на хипотезата на чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП.
За да постанови отказа си, административният орган се е мотивирал с това, че Б.С.Г. не е прекратил дейността си като самоосигуряващо се лице през месец ноември и месец декември. Подобно изискване – за прекратяване на дейността като самоосигуряващо се лице, не е предвидено в посочената хипотеза на чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП, нито в друга законова или подзаконова норма. Разпоредбата въвежда като единствено изискване поне единият от родителите да е самоосигуряващо се лице и същото да не може да упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Административният орган сам е приел заявителя Б.С.Г. за самоосигуряващо се лице. Такъв извод се съдържа и в Социалния доклад. Неясно защо административният орган е поставил условието това самоосигуряващо се лице да е прекратило дейността си като самоосигуряващо се лице през месец ноември и месец декември (вероятно се има предвид на 2020 г.), след като законът не изисква прекратяване на дейността, а само обективна невъзможност лицето да упражнява занятието си поради въведените ограничения.
Настоящият състав на съда намира, че административният орган неточно е приложил закона, като е основал отказа си на непредвидени в нормативната уредба изисквания. Същият не е обсъждал законоустановените критерии със значение за спорното правоотношение.
Доколкото административният акт не се основава на съображенията, че заявителят не е самоосигуряващо се лице, е следвало да бъде изяснено дали последният е бил в невъзможност да упражнява занятието си и дали тази невъзможност е поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка. В тази насока следва да се прецени декларираното от заявителя обстоятелство и представените писмени доказателства, според които Б.С.Г. е упражнявал дейност, като в изпълнение на сключен Рамков договор за изработка с възложителя „Клиент Х“ ООД, гр.София, като Изпълнител е извършвал срещу заплащане на възнаграждение, конфиденциални за собствениците или операторите на посочени обекти търговски проверки, за което е получавал изплатени му от възложителя суми, последно платени на дата 14.04.2020 г., както и обстоятелството, че одитирането на търговските обекти е преустановено, считано от 15.03.2020 г. по молба на възложителя, с оглед въведените мерки за сигурност във връзка с COVID-19.
Тук следва да се посочи, че мотивите, развити в Решение №26-РД06-0010 от 15.01.2021 г., с които Директорът на РДСП – Хасково е потвърдил обжалваната Заповед, изцяло противоречат на възприетото в самата заповед, т.е. на практика с Решението са въведени нови обстоятелства за отказа, които не са били известни на засегнатото лице и същото не е имало възможност да ангажира становище по тях. В заповедта отпускането на помощта е отказано със съображението, че „г-н Г. не е прекратил дейността си като самоосигуряващо се лице през месец ноември и месец декември“, а в Решението е прието, че същият „не следва да се счита за самоосигуряващо се лице“, което са две взаимно изключващи се твърдения. Съвсем произволно горестоящият административен орган е достигнал до заключение, че Б.С.Г. не следва да се счита за самоосигуряващо се лице по смисъла на действащото законодателство, позовавайки се на извършени от ДСП – Димитровград служебни справки в Регистър БУЛСТАТ, Справка по физическо лице за участие в търговски дружества, Справка за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица и Справка с данни за осигурените лица от подадени декларации към КСО, каквито справки нито има данни да са извършвани при издаването на процесната Заповед, нито са представени по делото.
Обстоятелството дали родителят е самоосигуряващо се лице, е релевантно към хипотезата на чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП, и в случай, че административният орган се съмнява в това обстоятелство, декларирано от заявителя Б.С.Г., той е следвало да извърши надлежна проверка, да мотивира съображенията си в тази насока и да даде възможност на лицето да се защити чрез посочване или ангажиране на относими доказателства. С оглед липсата на легална дефиниция на понятието в ЗСП, за производството следва да се възприеме определението за самоосигуряващо се лице, съдържащо се в чл.5, ал.2 от КСО, според което „Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка“, а преценката дали едно лице е самоосигуряващо се, следва да бъде извършена съобразно хипотезите, предвидени в чл.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, във връзка с чл.4, ал.3 от КСО. Подобна проверка не е извършена преди постановяване на оспорената в настоящото производство заповед. Като краен резултат, разминаването в мотивите на органа, издал процесната заповед, и тези на горестоящия му административен орган, води до неяснота относно действителните съображения, въз основа на които е отказано отпускането на претендираната месечна целева помощ.
Тъй като обективираните в заповедта фактически основания не са годни да обусловят отказ по подаденото заявление – декларация, на практика оспореният акт се явява лишен от мотиви. От друга страна Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград го е издал при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, задължаващи го да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. При издаване на заповедта административният орган не е установил и доказал наличието на нормативно установена пречка за отпускане на поисканата помощ, което е достатъчно основание същата да бъде отменена.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обърне внимание, че и изложеното в заповедта съображение, че г-жа Ванчева, която работи по трудови правоотношения, не ползва неплатен отпуск поради невъзможност да извършва дистанционна работа от вкъщи, също не представлява релевантна, въведена от закона, пречка за отпускане на исканата месечна целева помощ, която се определя като семейна. В хипотезата на чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП е предвиден алтернативно случая, в който единият от работещите родители не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма възможност да ползва платен отпуск, но в тази хипотеза не е придадено правно значение на ползването или не на неплатен отпуск от този родител.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/3294/16.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград, потвърдена с Решение №26-РД06-0010 от 15.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград за ново произнасяне по подаденото от Б.С.Г. Заявление - декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ 3294/30.11.2020 г., съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение, като му определя 14 дневен срок за произнасяне.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: