№ 24313
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Частно гражданско
дело № 20241110132813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка.
Съгласно задължителните за съдилищата указания на т.7 от постановеното ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл. 247, чл.250 и
чл.251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство.
Производството е образувано по заявление на „б.д.“ АД срещу Е. Г. К. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение.
Със заповед по чл. 417 ГПК от 13.06.2024 г. съдът е разпоредил длъжникът да заплати на
заявителя следните суми: 6 900,00 лева (шест хиляди и деветстотин лева), представляваща
главница , ведно със законна лихва от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 74,08
лева (седемдесет и четири лева и 08 стотинки), представляваща обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава/ за период от 20.04.2023 г. до 19.12.2023 г., сумата 389,64лева
(триста осемдесет и девет лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 20.12.2023 г. до 15.05.2024 г., както и държавна такса в размер на 147,27 лева (сто
четиридесет и седем лева и 27 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева ( петдесет лева).
С молба от 24.06.2024 г. заявителят иска от съда да допълни така издадената заповед, като
присъди законна лихва до окончателното плащане, считано от 16.05.2024 г. – началният
момент, който е претендирана законната лихва, представляващ моментът на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането. Идентична е претенцията на зачвителя и по
отношение на издадения по делото изпълнителен лист, отразяващ същата дата за законната
лихва.
При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода
след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като
1
законова последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е
възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и
не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /така прието и в Решение № 75 от 16.07.2015 г. по т. д. № 519/2014
г., ВКС, II т. о./
С оглед горепосочената съдебна практика, на която съдът се позовава, следва, че
претенцията на заявителя на това основание следва да бъде оставена без уважение.
Второто основание, на което се позовава заявителя, намира опора в закона.
Съдът счита, че следва да уважи претенцията на ищеца, като законната лихва върху
присъдената главница се начислява, считано от 16.05.2024 г., защото това е датата, на която
процесното заявление по чл. 417 ГПК е депозирано по електронен път. Фактът, че същото е
входирано в деловодството на съда по-късно (на 31.05.2024 г.) е неотносим. Законната лихва
до окончателното плащане се дължи от датата на депозиране на иска - в случая завлението.
В този смисъл следва да бъдат поправени констатираните фактически грешки в заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 247 съдът,
ОПРЕДЕ.:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка, в
постановените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по гр. д. № 32813/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, като вместо
НЕПРАВИЛНОТО:
"ведно със законната лихва от 31.05.2024 г.", се чете ПРАВИЛНОТО:
"ведно със законната лихва от 16.05.2024 г."
Настоящото определение е неразделна част от постановените заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 32813/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2