Решение по дело №593/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 171
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Бисерка Николова Бакалова Тилева
Дело: 20211250100593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Сандански, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100593 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 143 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск, предявен от “******8“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от *****88 против
Л.Е. Н. от гр. Сандански.
Ищецът посочва, че на 31.08.2019 г. между ответницата и „*****“ АД е бил сключен
договор за паричен заем, по силата на който на ответницата е бил предоставен заем в размер
на 750,00 лева. Посочва, че съгласно уговореното в договора ответницата се е задължила в
три дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение, а именно
одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В
тази връзка посочва, че на същата дата между ответницата и „********“ ЕООД е бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е
задължило да сключи договор със заемодателя за предоставяне на поръчителство, по силата
на който да отговаря солидарно с ответницата пред заемодателя за всичките й задължения
по договора за паричен заем. Твърди се, че този договор за предоставяне на поръчителство
трябвало да влезе в сила, в случай, че ответницата не изпълни задълженията си по договора
за заем в указания срок да представи друго обезпечение, поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. Твърди се, че за поемане на всички задължения по договора за
паричен заем ответницата дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 396,75 лева,
платимо разсрочено на вноски. Ищецът твърди, че съгласно договора за заем ответницата
1
освен връщане на заемната сума дължала и заплащане на договорна лихва в размер на 73,16
лева. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да върне заемната
сума, поради което на 05.05.2020 г. заемодателят е отправил искане до дружеството
поръчител да заплати задълженията на ответницата в общ размер на 1 230,09 лева. Твърди,
че поръчителят е изпълнил това задължение, поради което твърди, че дружеството
поръчител е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, а именно заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и за него възникнал правен интерес от предявяване на претенциите
по съдебен ред срещу ответницата. Твърди, че тя дължала и възнаграждението за
поръчителство. Твърди, че на 02.03.2020 г. между него и „Файненшъл България“ ЕООД е
бил сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания, а на 05.05.2020 г. е било
сключено Приложение №1 към този договор, по силата на който вземанията на цедента
били придобити от него, от цесионера срещу ответница изцяло. Твърди, че цедентът го е
упълномощил да уведоми ответницата за извършената цесия и поради което заявява, че
прилага уведомлението към настоящата искова молба. Посочва, че е подал заявление по чл.
410 от ГПК срещу ответницата за исковите суми пред Районен съд Сандански и че
заявлението му е било уважено и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение.
Твърди, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответницата при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца следните суми, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 1205/ 2020 год. по описа на РС- Сандански:
- сумата от 704,54 лева, представляваща главница, сумата от 73,16 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 17.09.2019г. до 31.03.2020 г., сумата от 37,09 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 370, 03 лева, възнаграждение по договор за
поръчителство. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца направените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответницата не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответницата не се явява и не взема
становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е вписано в търговския
регистър. Дружеството се представлява и управлява от Я.Б.Я.
На 31.08.2019 година в гр. Петрич между “И*****” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, като заемодател и ответницата Л.H., като заемател е бил сключен
договор за паричен заем № 3620448, по силата на който на Нанчева е бил предоставен
2
паричен заем в размер на 750 лева, а тя се е задължила да го върне. В чл. 2 от договора са
били уговорени условията на договора, а именно заемната сума е трябвало да се върне на 15
бр. двуседмични вноски в размер на 55,55 лева всяка за срок от 30 седмици в периода от
17.09.2019г. – първата вноска до 31.03.2020 год. – последната вноска. Лихвеният процент е
бил фиксиран за срока на договора, а именно равняващ се на 35, 00 %, годишният процент
на разходите е бил уговорен на 40, 37 %. Общата дължима сума е била посочена в чл. 2, т. 7
от договора, а именно 833, 25 лева, в която освен заемната сума от 750 лева се е включвала
и възнаградителната лихва за целия срок на договора. В чл. 3 от договора е било посочено,
че с подписването му страните са се съгласили да се рефинансира текущия заемателя,
като същият е заявил, че желае да погаси изцяло задълженията си по Договор за паричен
заем № 3474595 в размер на 236, 28 лева, както и за прихващане на насрещни изискуеми
задължения именно от заемната сума по този договор и след извършеното прихващане,
задължението на заемателя по горния договор се погасявало изцяло, а заемодателя е
изплащал на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, който има силата на
разписка.
В чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в срок до три дни от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя следните обезпечения: 1. Две
физически лица – поръчители, които да отговарят на посочени условия; 2. Банкова гаранция
с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, а именно сума, равняваща
се на общата сума по кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по настоящия договор; 3. Одобрено от заемодателя дружество поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
Така описаният договор е бил подписан за заемодателя “******” АД от пълномощник
и от ответницата Нанчева.
Същият ден, на 31.08.2019 год. между „******“ ЕООД, като поръчител и ответницата
Л.Е. Н., като потребител е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство №
3620448, по силата на който Нанчева е възложила на поръчителя, а той се е задължил да
сключи договор за поръчителство с „****** АД, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя пред „*****“ АД за изпълнение на всичките задължения на потребителя,
възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за
връщане на заемна сума в размер на 750 лева, задължение за плащане на възнаградителна
лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането и
други – чл. 1 от договора. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора, същият влизал в сила в
случай, че потребителят не е изпълнил задължението си по чл. 4, т. 1 или по чл. 4, т. 2 от
договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 от договора, за поемане на задълженията на
поръчителя, потребителят е дължал възнаграждение в размер на 396, 75 лева, платимо
разсрочено на вноски , всяка от които от по 26,45 лева, които са били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „*****“ АД. В
чл. 4 от договора е било уговорено, че поръчителят е длъжен при поискване от страна на
3
„********“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен
заем, а в чл. 5 е било договорено, че в случай, че поръчителят е изпълнил задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят да има право да поиска от
потребителя възстановяване на сумата на платените от него задължения, ведно със законната
лихва върху платената сума, както и направените разноски.
След сключването на двата договора от „*******“ АД на ответницата е бил
предоставен погасителен план по договор за паричен заем, от който е видно, че в общия
размер на погасителните вноски, които е следвало да плаща са били включени и
погасителните вноски за възнаграждението по договора за поръчителство с „*****“ ЕООД.
На 05.05.2020 год. от „****“ ЕООД до „*****“ ЕООД е било отправено искане за
заплащане на задължения, за които дружеството отговаряло солидарно с описани в списък
потребители, сред които под № 72 и задължения на ответницата Нанчева по процесния
договор за паричен заем, от които 704, 54 лева, главница, 73, 16 лева, възнаградителна
лихва, 45 лева, разноски, 13, 87 лева, законна лихва за забава или общо сума в размер на 836,
57 лева. Искането е било получено от „******“ ЕООД на 05.05.2020 год.
На 02.03.2020 година между “******” ЕООД – като продавач - цедент и “********”
ЕООД – като купувач – цесионер е бил сключен договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия), по силата на който страните се споразумели продавачът да прехвърли
на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, които щели да се индивидуализират в
Приложение № 1 към договора.
Видно е от приложение № 1 към договора, подписано на 05.05.2020 година, че
вземането на “******” ЕООД срещу Л.Н. по гореописания договор за поръчителство е било
прехвърлено с описания договор за цесия. Видно е от пълномощно от 10.03.2020 година, че
П. Д., в качеството му на законен представител на “*****” ЕООД е упълномощил “*****”
ЕООД да уведоми от името на дружеството всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за поръчителство, които
дружеството е цедирало (прехвърлило), съгласно рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2020 година.
От страна на пълномощник на „*****я“ ЕООД е било изготвено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания до ответницата Л.Н.. С това уведомление тя се
уведомявала, че на основание горецитирания договор за прехвърляне на вземания кредитор
по процесния договор за договор за поръчителство е ищцовото дружество. Това
уведомление е приложено към исковата молба и е било връчено на ответницата заедно с
исковата молба на 27.09.2021 г.
На 07.12.2020 год. “**** ЕООД е предявило заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата Л.Н. пред РС- Сандански за сумата от 704, 54 лева главница
по описания договор за паричен заем, за сумата от 73, 16 лева, договорна лихва, за сумата от
370, 30 лева, възнаграждение по гаранционна сделка, за сумата от 45 лева за разходи и такси
за извънсъдебно събиране, за сумата от 37, 09 лева за мораторна лихва, ведно със законната
4
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащането й както и за
разноските по делото. По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 1205/ 2020 година. Съдът
се произнесъл по заявлението на 11.12.2020 год. с разпореждане № 902500, с което е
разпоредил да се издаде в полза на „*****“ ЕООД заповед за изпълнение за сумата от 704,
54 лева главница, за сумата от 73, 16 лева, договорна лихва, за сумата от 370, 30 лева,
възнаграждение по гаранционна сделка, за сумата от 37, 09 лева за законна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащането й
както и за разноските по делото и е отхвърлил като неоснователно искането в частта за
сумата от 45 лева за разходи за извънсъдебно събиране на задължението. На същата дата в
полза на ищеца е била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение № 902501
за посочените суми.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника със залепване на уведомление. На
27.04.2021 година на ищеца е било връчено съобщение, че заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника със залепване и може да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е бил предявен на 21.05.2021 година – видно от датата на пощенското
клеймо на плика, с който исковата молба е била изпратена в съда.
От заключението на допусната и изслушана по делото съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че по описания договор за паричен заем от страна на заемополучателката
Нанчева е било извършено едно плащане в размер на 82 лева на дата 20.09.2019 год., с което
са били погасени лихва в размер на 10, 09 лева, възнаграждение по гаранционна сделка в
размер на 26, 45 лева и главница в размер на 45, 46 лева. От заключението се установява
още, че на 05.05.2020 год. от страна на „*****“ ЕООД в полза на „*****“ АД е било
извършено плащане по договора на Нанчева в размер на 1 230, 09 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да
установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който
е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на
издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство,
която не е влязла в сила, тъй като е била връчена на ответника посредством фикцията на чл.
47, ал. 5 от ГПК – с изтичане на срока за получаване на книжата след залепване на
уведомление. В този случай, по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, на ищеца е указано от
заповедния съд, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в
законния едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск, поради което съдът
приема предявения иск за допустим.
Предявеният иск е неоснователен поради следното:
Ищецът не доказа, че има вземане спрямо ответницата Лиляна Нанчева в
претендираните размери, по силата на договор за цесия и на договор за поръчителство,
поради следното:
Съдът приема, че между ответницата и „****“ АД е бил сключен процесния договор за
5
паричен заем. Този договор е бил обезпечен с поръчителството на “Ф*****“ ЕООД.
Поръчителството обаче, по силата на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, възниква по силата на договор, с
който поръчителят се задължава спрямо кредитора на длъжника да отговаря за изпъление
на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма и да бъде
сключен и с кредитора.
В настоящия случай ищецът представи договор за гаранция (поръчителство), сключен
между поръчителя “******” ЕООД и длъжника Нанчева, но без кредитора. По делото не
беше представен сключения между кредитора „*****“ АД и „******“ ЕООД договор за
поръчителство. Съгласно уговореното в чл. 1 от договора между последното дружество и
ответницата, поръчителят се е задължил да сключи такъв договор със заемодателя. По
делото този договор не беше представен, поради което съдът приема, че поръчителство не е
възникнало и за „*******“ не е възникнало правото да иска от заемателката Н.***
възстановяване на платеното вместо нея по договора за паричен заем и възнаграждението
по договора за поръчителство. Същото дружество не е можело да прехвърли тези права на
ищеца по делото по силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания, поради
което тези права не са били придобити и от ищеца и същият няма вземания към
ответницата по силата на договора за поръчителство. Следователно настоящият иск за
установяване дължимостта на процесните вземания са явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора съдът не присъжда в полза на ищеца направените разноски по
делото.
Водим от горното и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 143 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „***********“ ООД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“**** № **, етаж 3,
представлявано от Я.Б.Я. против Л.Е. Н. от гр. Сандански, ул.“****“ № ** за установяване
дължимостта на следните суми по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение № 1902501 от 11.12.2020г. по ч.гр.д. № 1205/ 2020 по описа на РС- Сандански,
а именно: сумата от 704, 54 лева(седемстотин и четири лева и 54 ст.), главница по
Договор за паричен заем № 3620448, сключен на 31.08.2019г. с “******” АД, сумата от 73,
16 лева (седемдесет и три лева и 16 ст.) , договорни лихви за периода от 17.09.2019г. до
31.03.2020г., сумата от 370, 30 лева (триста и седемдесет лева и 30 ст.), възнаграждение
по гаранционна сделка, сумата от 37, 09 лева (тридесет и седем лева и 09 ст.), законна
лихва за периода от 01.04.2020 год. до 27.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7