Решение по дело №795/2019 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 124

 

гр.Самоков, 22.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд, втори състав ,в публично заседание на девети юни две хиляди двадесета година в състав:                                                              

                                                                 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 795/2019 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

 

         „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД,ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление –гр.София ,район „Изгрев”, ж.к.”Дианабад”,Ловен парк, бл.1, вх.Б, ет.8, ап.67, представлявано от управителя Владислав Манолов Цветанов,чрез пълномощника адв.Шуманова ,е предявил срещу „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД-гр.Самоков, ул.”Искър” № 42, представлявано от управителя Сотир Ангелов Немов ,иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева ,представляваща главница, 362,28 лева лихва за забава ,считано от 06.01.2016 година до 02.08.2019 година /датата на предявяване на исковата молба/,дължими по фактура № *********/21.12.2015 година ,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.Претендира направените по делото разноски.

         В исковата молба се твърди ,че по силата на договор от 21.09.2015 година ищецът „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД, в качеството на изпълнител е приел възмездно срещу възнаграждение да обслужва ответникът „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД,в качеството на възложител на абонаментен принцип относно проекти по предварително зададени критерии и цели, посочени в анекси към договора.На 01.10.2015 година към договора за абонаментни услуги от 21.09.2015 година е сключен анекс с предмет :актуализация на процесите във веригата за доставки на възложителя ,като изпълнителят се задължава да анализира статуса в отделите планиране, производство,доставки ,логистика и складиране и предложи план за поетапно ефективно отстраняване на проблемите; да работи заедно с възложителя за ускоряване внедряването на промените ,включително да дава задачи на персонала от веригата за доставки и да изисква решаването им в срок; да предложи и да тества промени по ЕРП системата Маго, които системи да облекчат процеса и работата на служителите.

         Ищецът твърди ,че възложените услуги са изпълнени от него в срок и са приети от възложителя без забележки.Сочи се ,че за част от извършената работа възложителят е заплатил дължимите възнаграждения и те не са предмет на предявения иск,но ищецът твърди ,че е налице частично неизпълнение на задължението за плащане по последната издадена фактура № *********/21.12.2015 година .Същата е за сума в общ размер на 9 960 лева с включено ДДС,платима по банков път.Твърди се ,че съгласно извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество за месец март 2016 година приложено по делото ,ответното дружество „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД е изплатило на ищеца частично възнаграждението по издадената фактура № *********/21.12.2015 год.,както следва: на 02.03.2016 год. -500 лева ,на 08.03.2016 год. -1000 лева , на 09.03.2016 год. -1500 лева , на 10.03.2016 год. -1500 лева, на 11.03.2016 год. – 1500 лева , на 15.03.2016 год. – 1000 лева , на 17.03.2016 год. -500 лева , на28.03.2016 год.–500 лева.Общо по фактура № *********/ 21.12.2015 год.  възложителят е изплатил на изпълнителя възнаграждение в размер на 8 960 лева ,като остатъкът от 1000 лева до общия размер от 9 960 лева е неизплатен от ответника.

         Ищецът е отправял до ответника две покани за доброволно изпълнение на отстатъка от задължението по горепосочената фактура в размер на 1000 лева / на 15.05.2019 година ,получена от ответника на 17.05.2019 год. и на 10.07.2019 год. е., получена от ответника на 16.07.2019 год., като до настоящия момент ответникът не е изплатил задължението си към ищеца.

         В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е отговорил на исковата молба ,чрез пълномощника си адв.Москов ,като е изразил становище за недопустимост и за неоснователност на предявения иск и е изложил съображения за това.

         С определение в с.з. на 18.02.2020 год. съдът на основание чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения акцесорен иск относно размера ,като вместо претендираната лихва за забава в размер на 362,28 лева ,искът да се счита предявен за сумата в размер на 385,03 лева, считано от 31.03.2016 год. до 15.01.2020 год.

         В с.з. ищецът не изпраща представител.В молба от 11.02.2020 год.ищецът изразява становище ,че поддържа предявения иск и счита същият за основателен и доказан.

         Адв.-Москов-пълномощник на ответника оспорва предявения иск, като неоснователен.

         Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,намери за установено следното:

         На 21.09.2015 година между „Съплай Чейн” ЕООД и „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД е сключен договор за абонаментни услуги ,по силата на който „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД, в качеството на изпълнител е приел възмездно срещу възнаграждение да обслужва ответникът „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД,в качеството на възложител на абонаментен принцип относно проекти по предварително зададени критерии и цели, посочени в анекси към договора.Съгласно договора възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя цената на услугата при условията и по реда ,предвидени в договора и анекса към него.Плащанията се извършват само в лева ,по банков път ,по банковата сметка на изпълнителя в  „Райфайзен Банк”.

На 01.10.2015 година към договора за абонаментни услуги от 21.09.2015 година е сключен анекс с предмет :актуализация на процесите във веригата за доставки на възложителя ,като изпълнителят се задължава да анализира статуса в отделите планиране, производство,доставки, логистика и складиране и предложи план за поетапно ефективно отстраняване на проблемите; да работи заедно с възложителя за ускоряване внедряването на промените ,включително да дава задачи на персонала от веригата за доставки и да изисква решаването им в срок; да предложи и да тества промени по ЕРП системата Маго, които системи да облекчат процеса и работата на служителите.

         По делото са представени:фактура № **********/21.12.2015 год., издадена от „Съплай Чейн” ЕООД по договор от 21.09.2015 год. и Анекс към него от 01.10.2015 год. за сумата в общ  размер на 9 960 лева с включено ДДС ; извлечение от „Райфайзен Банк” от м.март 2016 год. по посочената фактура за изплатени суми по банков път от ищеца на ответника ; два броя разходни касови ордери с изплатени суми от по 2050 лева –РКО от 02.12.2015 год. ,с пояснение по договор без номер и дата и РКО от 04.12.2015 год. с пояснение по договор без номер и дата.

         По делото е извършена съдебно –счетоводна експертиза,от заключението на която се установява следното :Издадената от ищеца „Съплай Чейн” ЕООД фактура № *********/21.12.2015 год. за сумата от 9 960 лева е приет от ответника „Си Комерсиал 7” ЕООД.Същата фактура е осчетоводена при ответното дружество месец март 2016 година, Включена е в дневника за покупки под № 65 и е включена в подадената данъчна декларация за месец март 2016 година, респективно е ползван данъчен кредит.Отразено е ,че фактурата подлежи на данъчен кредит ,тъй като е прието и осчетоводена от „СИ СОМЕРСИАЛ 7”  ЕООД.

         Видно от заключението ,съгласно извлечение от „Райфайзен Банк” от месец март 2016 год. по горепосочената фактура № *********/21.12.2015 год. ,са изплатени суми ,както следва:на 02.03.2016 год. –преведена сума в размер на 500 лева ; на 08.03.2016 год. –преведена сума в размер на 1000 лева ;на 09.03.2016 год. –преведена сума в размер на 1500 лева ;на 10.03.2016 год.-преведена сума в размер на 1500 лева ;на 11.03.2016 год.-преведена сума в размер на 1500 лева; на 15.03.2016 год.-преведена сума в размер на 1000 лева ;на 17.03.2016 год. –преведена сума в размер на 500 лева;на 21.03.2016 год. –преведена сума в размер на 500 лева ;на 28.03.2016 год.-преведена сума в размер на 500 лева и на 31.03.2016 год. –преведена сума в размер на 460 лева –общо преведена сума в размер на 8 960 лева.Остатъкът за изплащане по фактура № *********/21.12.2015 год. е в размер на 1000 лева ,който стои като открито салдо по сметка 401 „Клиенти” към момента на проверката от вещото лице .

         Вещото лице е отразило в заключението ,че при ответника „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД има два РКО с изплатени суми от по 2050 лева. Първият РКО е с дата 02.12.2015 год., а вторият е с дата 04.12.2015 год. ,в които е отразено „по договор без номер”.И двата РКО са осчетоводени при ответника с кореспондираща сметка Дебит 401”Доставчици” и кредит сметка „Каса”.

         Законната лихва върху главницата ,считано от датата на забавата 31.03.2016 год. до датата на изготвяне на заключението на вещото лице -15.01.2020 год. възлиза в размер на 385,03 лева.

         При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

         Предявен е допустим иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.288 от ТЗ.Разгледан по същество искът е основателен.

 От събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на облигационни правоотношения между страните-наличието на договор за абонаментни услуги ,сключен между „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД като изпълнител и „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД като възложител ,по силата на който изпълнителят е приел възмездно срещу възнаграждение да обслужва ответника „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД на абонаментен принцип относно проекти по предварително зададени критерии и цели, посочени в анекси към договора.Установи се ,че на 01.10.2015 година към договора за абонаментни услуги от 21.09.2015 година е сключен анекс с предмет :актуализация на процесите във веригата за доставки на възложителя ,като изпълнителят се задължава да анализира статуса в отделите планиране, производство,доставки ,логистика и складиране и предложи план за поетапно ефективно отстраняване на проблемите;

Страните по договора са търговци по смисъла на ТЗ.Искът е за неизпълнение на договорно задължение.

         От доказателствата по делото съдът прави извода, че по договора за абонаментни услуги от 21.09.2015 година ответното дружество е неизправна страна ,тъй като не е изпълнило основното си задължение да заплати изцяло цената на услугата по договор за абонаментни услуги съгласно издадената фактура № **********/21.12.2015 год. от ищеца.

         Установи се по делото ,че възложените услуги са изпълнени от ищеца „Съплай Чейн” ЕООД в срок и са приети от ответника /възложител по договора от 21.09.2015 год./ без възражения от негова страна.

         Установи се по делото ,че е налице частично неизпълнение на задължение за плащане по фактура № **********/21.12.2015 год. Установи се от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, че съгласно извлечение от „Райфайзен Банк” от месец март 2016 год. по горепосочената фактура № *********/21.12.2015 год. ,са изплатени суми по банков път на ответника в общ размер на 8 960 лева, а остатъкът за изплащане по фактурата е в размер на 1000 лева ,който стои като открито салдо по сметка 401 „Клиенти” към момента на проверката от вещото лице .

         Безспорно по делото се установи /от заключението на вещото лице /, че частично неплатната фактура ,посочена по-горе е приета от ответника и е осчетоводена в счетоводството на „Си Комерсиал 7” ЕООД.

Съдът приема, че само по себе си, отразяването на процесната фактура в счетоводството на ответното дружеството и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика.

По възражението на ответника за извършени плащания към ищеца. Приложените по делото два броя РКО от 02.12.2015 год. и от 04.12.2015 год. за извършени плащания от ответника в размер на по 2050 лева предхождат по време издадената фактура № **********/21.12.2015 год.,по която ищецът претендира частично неизпълнение на задължението за заплащане на сумата в размер на 1000 лева.Като основание за издаване на фактурата е отразено плащане по договор от 21.09.2015 год. и Анекс към него № 1 от 01.10.2015 год., докато в двата РКО като основание се сочи само „по договор” и по никакъв начин не е ясно и не може да се отнесе към процесния договор.

По изложените съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По акцесорната претенция.

Акцесорният иск се явява частично основателен за периода от 31.03.2016 година до 02.08.2019 год./датата на подаване на исковата молба/ в размер на 338,91 лева.За разликата над тази сума до размера на 362,28 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен..

По разноските.

При този изход на делото съдът на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да  осъди ответника „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД-гр.Самоков да заплати на ищеца „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД-гр.София направените по делото разноски за държавна такса в размер на 100 лева , 280 лева възнаграждение за вещо лице и 374,19 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената  част от иска.

         На основание чл.78,ал.3 от ГПК съдът следва да осъди ищеца „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД да заплати на ответника „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 25.54 лева съобразно отхвърлената част от акцесорния иска.

         Воден от горното ,съдът

 

         Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД-гр.Самоков, ул.”Искър” № 42, представлявано от управителя Сотир Ангелов Немов  да заплати на „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление –гр.София ,район „Изгрев”, ж.к.”Дианабад”,Ловен парк, бл.1, вх.Б, ет.8, ап.67, представлявано от управителя Владислав Манолов Цветанов сумата в размер на 1000 лева ,представляваща главница, дължима по фактура № *********/21.12.2015 година, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 338,91 лева лихва за забава, считано от 31.03.2016 година до 02.08.2019 година /датата на предявяване на исковата молба/,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 362,28 лева.

ОСЪЖДА основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД-гр.Самоков да заплати на ищеца „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД-гр.София направените по делото разноски за държавна такса в размер на 100 лева , 280 лева възнаграждение за вещо лице и 374,19 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената  част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ,ал.3 от ГПК ищеца „СЪПЛАЙ ЧЕЙН” ЕООД да заплати на ответника „СИ КОМЕРСИАЛ 7” ЕООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 25.54 лева съобразно отхвърлената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски окръжен съд от получаване на съобщението от страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: