Номер 73430.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечIII състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500506 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощник юрисконсулт Р. И. И. , против Разпореждане № 733/12.06.2020г., пост.по ч.гр.д.№
393/2020г.на РС-Троян, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по
отношение вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Позовава се на
изменението в нормата на чл.411,ал.2 от ГПК с „Д.в-к” бр.100/2019г. и заключава,че на този етап
от производството заповедният съд все още не разполага с правомощия да се произнася по
валидността на сделката,от която заявителят черпи права. За този си извод се позовава на съдебна
практика на окръжни съдилища. Обяснява,че след цитираните изменения в чл.411,ал.2,т.3 от ГПК
законодателят е дал правомощия на заповедния съд да проверява дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това,което счита,че не му дава правомощие да прави преценка на валидността на сделката поради
нарушение на закона и добрите нрави.
На следващо място сочи,че за обективиране на първата от предвидените хипотези на
т.3 следва клаузата да се обяви за неравноправна по предвидения процесуален ред,какъвто не е
настоящият. По втората следва съдът да може да направи мотивиран извод,да сочи сигурност и
увереност за неравноправния характер на определена клауза,след като анализира представените
доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 от ЗЗП,също представи задълбочен анализ на
1
тези кумулативни критерии. Счита,че неправилно заповедният съд не е отчел нормата на
чл.145,ал.2 от ЗЗП,предвиждаща,че преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва отделянето му от основния предмет,както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна,а от друга стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и разбираеми.Определя като неправилна
тази преценка.
По същество излага,че съгласно т.14 от ДР на ЗЗП услуга е „всяка материална или
интелектуална дейност,която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не
е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ”. От това извежда извод,че споразумението
за предоставяне на допълнителни услуги представлява дейности,които ще се извършат по повод
на договора за кредит в полза на друго лице-кредитополучателят. Съгласно съдебната практика с
договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни
действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение,като те обикновено са фактически, а не
правни. Така с пакета за допълнителни услуги кредиторът се задължава да извърши услуга в
полза на кредитополучателя,изразяваща се в промяна на погасителния план,като отложи до 6
погасителни вноски,намали до 6 погасителни вноски,промени падежа на всяка погасителна
вноска.Определя тези възможности като услуга,тъй като това не е част от обичайната дейност по
кредитиране и се извършва в полза на кредитополучателя.Такива права потребителят няма по
силата на закона. Съгласно ЗПК има право единствено да погаси предсрочно кредита,каквото в
настоящия случай липсва. Твърди,че нормативната уредба познава уговарянето на допълнителни
услуги-например чл.103,ал.3 от ЗПУПС.
В §1 от ДР на ЗПК е посочено,че в ГПР не са включени разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение за допълнителни
услуги не е задължително условие за получаване на кредита или получаването му по предлаганите
условия(какъвто е настоящият случай). Видно от договора и общите условия към него (ОУ)
сключването на такова допълнително споразумение не е условие за отпускане на кредита и е избор
на потребителя. Затова не може да се определя като неравноправна клауза Всички възможности,
които длъжникът е получил не са задължителни за сключването на договора и отпускането на
сумата. Затова и твърди,че разходите за тези дейности не следва да се включват в общите разходи
и не следва да се отчитат при определяне на ГПР по правоотношението и не противоречи на
чл.19,ал.4 от ЗПК.
Развива,че упражняването на тези възможности от кредитополучателя представлява
огромна промяна на първоначалния погасителен план по кредита.На клиента е предоставена
възможност през целия живот на договора да влияе върху неговите характеристики и най-важни
компоненти. От своя страна кредиторът пък гарантира, че за целия срок на договора клиентът ще
може да се възползва от всички услуги. За последната дейност кредиторът следва да поддържа
администрация,като своевременно обработва исканията от ответника и подготвя нов погасителен
план след всяка заявена промяна. Одобрението на исканата промяна в погасителния план се
извършва при действие на посочените ОУ,предварително известни на клиента и по никакъв начин
не зависи от разрешението на кредитора.
Обяснява,че е нормално при искане за получаване на определени средства и услуги да
се дължи възнаграждение за тях,представляващо цената им. За получената по заема сума
2
(главница) ответникът дължи възнаграждение,което формира уговорената договорна лихва. От
своя страна споразумението дава възможност на клиента да влияе на неговите основни
характеристики,като отлага, намалява вноски и променя падежите,което му дава възможност да
управлява по-добре финансите си.Това ангажира огромен ресурс на кредитора и затова той е
определил цена за извършване на тези услуги в размер,който да не я прави прекомерна. Съгласно
чл.145,ал.2 от ЗЗП цената е изключена от преценката на съда. Освен това–видно от начина на
сключване на договора за кредит,разписан в ОУ, потребителят е бил информиран още при
сключването му за общо дължимата сума, вкл.и за допълнителния пакет от услуги. Изрично е
посочено,че закупуването на този пакет не е условие за сключване на договора за кредит. С всички
тези условия кредитополучателят се е съгласил,подписвайки съответните документи,вкл.и ОУ.
Затова счита,че е налице съгласие по отношение на размера на главницата, лихвите, цената на
пакета от допълнителни услуги. Твърди,че потребителят е ползвал тези допълнителни услуги,тъй
като е получил приоритетно разглеждане на искането си отпускане на потребителски кредит.С
това опровергава твърдението,че плащането е предварително или разсрочено за срока на договора.
Съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и събира от потребителя
каквито и да са такси,лихви,комисионни и др.разходи,свързани с потребителския кредит,които не
са предварително предвидени В случая дължимата цена на закупените допълнителни пакети е
ясно и точно посочена в договора и затова не може да се твърди,че е налице цитираната законова
хипотеза.Възразява,че ответникът е имал възможност да обмисли решението си за сключване на
договора и закупуване на пакета с допълнителни услуги,тъй като кредиторът му е предоставил
преддоговорна информация.Всички суми и основанието за плащането им са описани в самия
договор,а не в приложени към него документи.
Твърди,че допълнителните услуги не представляват действия по отпускане и
усвояване на кредита по см.на изменението на ЗПК(„Д.в-к” бр.35/22.04.2014г.,в сила от
23.07.2014г.). Сочи,че пакетът допълнителни услуги предоставя на длъжника право да получи
услуги,които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране,а с необходимостта
потребителят по-бързо да получи исканата сума,съобразно с конкретното негово житейско
положение-възникване на непредвидени от него обстоятелства, които му пречат да изпълнява
задълженията си съобразно с уговорения погасителен план. Не е ясно какви допълнителни услуги
са предоставени на кредитополучателя и че те нямат характер на действия по усвояване или
управление на кредита, не са свързани с неговата обичайна дейност по кредитиране. Ясно е и
какви са сумите,които се претендират за тези допълнителни услуги. При тези характеристики
твърди,че не е налице и „обоснована вероятност” по см.на чл.411, ал.2,т.3 от ГПК потребителят да
е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора.
По изложените съображения счита,че не са допуснати нарушения на законодателството
в областта на потребителското кредитиране. За кредитора е налице законово регламентирана
възможност да предлага допълнителни услуги и с оглед характера им те са извадени от ГПР по
кредита,както и,че това Споразумение е сключено по искане на клиента,направено след
информиран избор преди това. Позовава се на съдебна практика на районни съдилища. Моли да се
отмени разпореждането в обжалваната част и уважи заявлението изцяло. Моли да се присъдят и
направените разноски.
По допустимостта.
3
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 22.06.2020г., а жалбата е
подадена на 30.06.2020г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва
лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 393/2020г.по описа на РС-Троян писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 09.06.2020г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
393/2020г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България” ЕООД е предявило вземане
срещу П. И. Я. с ЕГН ********** в общ размер 3982.53лв.,от който: 1500лв.-остатъчна
предсрочно изискуема главница, непогасено и падежирало договорно възнаграждение 525.41лв.,
дължимо за периода от 15.08.2018г.до 03.09.2019г.(датата на предсрочната изискуемост),
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги -1725.69лв., такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0 лв., начислена на 03.08.2018г. до 03.09.2019г.,
лихва за забава в размер на 231.43лв.за периода от 16.08.2018г. (дата на изпадане в забава) до
03.09.2019, законна лихва за забава от датата на пресрочната изискуемост на вземането-
03.09.2019г. до подаване на заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочен
Договор за потребителски кредит с № ********** от 06.07.2018г., сключен между П. И. Я. и
„Профи Кредит България”ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита на длъжника е била
предоставена цялата информация,изисквана от ЗПК за параметрите на договора под формата на
Стандартен европейски формуляр. Допълнително е получила и разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и
финансовото му състояние. След одобрение, на 06.07.2018г. е сключен Договор за потребителски
кредит с №**********, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При
сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието
им,приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит
България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по
посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да
върне договорената като общо задължение сума, посочена в т.VІ от Договора за срок от 24
месеца,с месечна вноска по погасителен план от 167.76лв. и падежна дата на 15-число от месеца.
Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления
кредит,предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на
кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното
договорно възнаграждение е в размер на 525.41лв., дължимо за периода от 15.08.2018г. до
03.09.2019г.
Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става изискуемо с
подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на
равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер на
1725.69лв.
Твърди се,че П. И. Я. не е изпълнила задължението си и след като е направил 0 вноски
4
и е изпаднала в забава. За периода на изпадане на длъжника в забава- 16.08.2018г. до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на 03.09.2019г., се дължи мораторна лихва в размер на
231.43лв.Поради допуснатото просрочие на дължими месечни вноски,кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на кредитора на 03.09.2019г.и за това е уведомен длъжникът.
Твърди,че предсрочнатата изискуемост е настъпила пред подаване на заявлението,за което
длъжникът е уведомена с нарочно писмо.
Отправено е искане за присъждане и на разноски-29.65лв.-държавна такса и 150лв.-
разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договорът за потребителски кредит №********** от
06.07.2018г.и приложенията му.
С обжалваното Разпореждане № 733/12.06.2020г. РС-Троян е уважил заявлението в
частта за претендираната главница, лихви-договорна, лихва за забава и са присъдени разноски от
79.65лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлено е искането за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1725.69лв. В мотивите
съдът е приел,че това задължение на практика представлява такси за предоставени услуги във
връзка с управлението на кредита(промяна на вноски,падежи,получаване на допълнителни
услуги). Уговарянето на допълнителни такси за такива услуги противоречи на чл.33,ал.1 и ал.2 от
ЗПК.Противоречи и на чл.10а,ал.2 от ЗПК,тъй като събирането на такси и комисионни,свързани с
управлението на кредита е изрично забранено. говорката за предоставяне на допълнителни
услуги е приета за нищожна,като противоречаща на закона и целяща заобикалянето му.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на
заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3
от ГПК. Заявлението е подадено след изменението на чл.410,ал.3 от ГПК (ДВ бр.100/2019г.) и в
съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит,приложенията му и
общите условия. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявлението следва да представя също и конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите
обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от
ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави,а съгласно т.3 и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице
обоснована вероятност за това. В съответствие с тези си правомощия в случая
първоинстанционният съд е извършил проверка и е приел,че заявлението е редовно,с който извод
се съгласява и въззивната инстанция. Установява се,че в заявлението е налице ясна и точна
индивидуализация на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви и такси.
Посочено е основанието на вземането, срока на договора, ясно е от какво е формирана
претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на вземанията за лихви и как са
формирани. Основанието на претенциите се откриват и в представените към заявлението
договор,приложения и ОУ към него.
5
В проверката по отношение противоречие със закона и добрите нрави и наличие на
неравноправни клаузи, за която съдът е служебно задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,
съставът констатира, че претенцията за възнаграждение за закупен ”Допълнителен пакет от
услуги” не отговаря на въведените законови критерии.
При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите норми са тези на Закона
за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на
Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение,
съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
При съобразяване на горните критерии съставът намира,че клаузата за дължима такса
за допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят
услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на
кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на
подобни такси. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични и характерни
договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се
адаптира към променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на
договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да са
предоставилият кредит и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани
с договорните правоотношения. В този смисъл е несъстоятелен опитът на жалбоподателят
терминологично да ги разграничава, определяйки ги незадължителни и т.н. Ясно е,че
допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор,
предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси
и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни
ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен
аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна. Отделно таксата дори надвишава
размера на отпуснатия кредит- 1725.69лв.(при главница от 1500лв.), което води до съществено и
неоправдано обременяване на потребителя.
Не може да се сподели опитът допълнителни услуги да се изключат от кредитното
правоотношение и най-вече от действията по отпускане и усвояване, с твърдението,че не са
свързани с обичайната дейност на кредитора. Както е известно кредитното правоотношение е
съглашение между равноправни субекти и предвиждането на гъвкави правила в случаи на
определени житейски ситуации, е въпрос на адаптивност на правоотношението,а не дейност извън
него. Всички действия, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани-пряко или
косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно.
Съдът не се съгласява и с тезата за възможност да се прилагат допълнителни такси при
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и отпадане на забраната на чл.10а,ал.2
от ЗПК. Както е посочено в следващата норма-чл.10а,ал.4 от ЗПК видът,размерът и действието,за
което се събират таксите и комисионните,следва да са точно и ясно определени. Възможностите
за начисляване на допълнителни санкции при неизпълнение са ограничени и от нормата на чл.33
6
от ЗПК-без спор с императивен характер.
По изложените съображения съставът изцяло се съгласява с извода на
първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението в частта по отношение претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1725.69лв. Затова
Разпореждане № 733/12.06.2020г. на РС-Троян, пост.по ч.гр.д.№ 393/2020г., следва да се потвърди
в обжалваната му част.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 733/12.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 393/2020г. по
описа на РС–Троян, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И. И. , заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу П. И. Я. с ЕГН **********,от гр.Троян,
К“Христо Смирненски“,бл.2,вх.“А“,ет.3,ап.9, за вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1725.69лв.,претендирано по Договор за потребителски кредит
№**********/06072018., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7