РЕШЕНИЕ
№ 1512
гр. Пловдив, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20215330114702 по описа за 2021 година
Иск с правната квалификация чл. 144 във вр. с чл.149 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Я.И. против С.И..
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като след навършване на
пълнолетие И. продължава образованието си в университет. Била студентка в
*** курс, редовна форма на обучение. Необходими били допълнителни
средства за семестриални такси, учебници.
Бащата работел, получавал н. о. н. и.. Не желаел доброволно да подпомага
дъщеря си. Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка
от 350,00 лева месечно, както и 4200 лева издръжка за минал период от 12
месеца, предхождащ подаване на иска.
От ответника е постъпил отговор. Бащата сочи, че искът е допустим, но
не били ангажирани доказателства относно доходи на ищцата от стипендия,
трудови или граждански договори, имущество. Ответникът бил п. и п. с. м..
Издръжка дори в минимален размер би бил особено затруднен да заплаща.
Моли да бъде отхвърлен иска
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
1
Видно от писмените доказателства е, че Я.И. е дъщеря на С. И., като
ищцата е навършила пълнолетие на ***г.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат
издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават
образованието си в средни или висши учебни заведения, редовна форма на
обучение и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не
се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.
Не се спори от страните, че ищецът е пълнолетен и че продължава
образованието си в учебно заведение. Това се установява и от приобщените
по делото писмени доказателства – уверение от *** „*** ***”, видно от което
през учебната ***/***г. И. е студент в *** курс редовна форма на обучение.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва
основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице,
продължаващо образованието си в учебно заведение.
Ищцата е студент, редовна форма на обучение към дата на подаване на
исковата молба. Не се установи И. да работи, да притежава имущество и да
реализира доходи, от които да се издържа. От така представените
доказателства, съдът прави извод, че за издръжка на ищцата месечно са
необходими около 550 лв. Това са средства необходими за храна, облекло,
както и за закупуване на учебни пособия, за здравеопазване. На студентката
са необходими и средства за покриване на нужди, свързани с потребностите
на всеки един млад човек – развлечения и културни мероприятия.
Относно възможностите на ответника се установи следното: И. работи,
като месечният облагаем доход е близък до минималния за страната. Бащата
получава п. в размер от 1050 лева. Притежава н. с.. Твърди, че п. м. с.. С. е в
т. д.. За 2020г. е декларирал доходи от 5937,85 лева. Представил е писмени
доказателства за извършени три превода. Нито един към ищцата. В първият
документ от 30.10.2020г. е посочена сума от 2500 лева с основание заем,
преведени на Д. Д. /л.19/. На вторият от 17.12.2020г. е преведена сумата от
100 лева с основание захранване /л.20/. На третият 100 лева на 21.07.21г. с
основание *** *** /л.21/. Посочените преводи не се твърди да представляват
заплащане на издръжка, не се приема и от съда да имат такъв характер и
основание.
Съдът приема, че с оглед на установеното за доходите на ответника и
като отчете необходимите средства за неговата собствена издръжка, приема
2
че не би бил затруднен да заплаща претендираната издръжка от 350 лева.
Затова и счита че искът следва да бъде уважен. Както дъщерята, така и
бащата се нуждаят от средства за издръжка. Докато И. няма никакви доходи,
то И. получава над 1500 лева месечно. От които може да отдели и подпомага
дъщеря си по време на нейното обучение във висше учебно заведение. След
завършване на образованието си И. ще има по-добри перспективи да се
реализира професионално.
Относно издръжката за минал период от време същата е дължима. През
процесния период ищцата е следвала в същото учебно заведение. Не е имала
доходи. Ответникът не твърди и не доказа да е заплащал издръжка в този
период.
Ищцата претендира разноски, но не е ангажирала доказателства да е
направила такива. Ответникът няма право на разноски поради уважаването на
иска изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна
такса от 504 лв., изчислена върху присъдения размер на издръжката.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********, да заплаща на пълнолетната си,
учаща в учебно заведение дъщеря Я.С.И., ЕГН ********** издръжка в размер
на 350,00 лева /триста и петдесет лева/ месечно, считано от 6.05.2022г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН ********** да заплати на Я.С.И., ЕГН
********** издръжка в размер на 350,00 лева /триста и петдесет лева/
месечно за едногодишен минал период от време считано от 6.05.2021г. до
6.05.2022г.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 504 лева
3
/петстотин и четири лева/, представляваща дължима държавна такса по
настоящото производство.
На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4