№ 35894
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110154461 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 14.04.2025 г. от ответника ЧСИ Г. С. Д. с искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят и
сторените разноски в предходните инстанции, за което е било направено своевременно
искане и е бил представен списък по чл. 80 ГПК. Изразява се несъгласие с извода на съда за
неприсъждане на адвокатско възнаграждение, предоставено при условията на чл. 38 ЗА, като
се посочва, че правната помощ е предоставена безплатно на друг юрист и на адвоката се
дължи възнаграждение за положение труд, независимо от непредставянето на писмен
договор за безплатна правна помощ.
Ответникът по молбата и ищец в производството не е взел становище.
Молбата е допустима и разгледана по същество е основателна.
Действително в мотивите на решение по в. гр. д. № 416/2023 г. на СГС, с което
въззивният съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, е посочено, че
разноски в това производство не се присъждат, като при новото разглеждане на делото
съобразно неговия изход и правилата на чл. 78 ГПК и т. 12 ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски. Доколкото
съдът не се произнесъл по сторените при предходно разглеждане на делото разноски счита,
че с оглед изхода на спора следва да присъди на ответника сторените разноски за заплатена
държавна такса за въззивно обжалване на решението, постановено по гр. д. № 40421/2021 г.
на СРС, 119 състав, в размер на 274,62 лева.
Съдът констатира, че неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение за
безплатно оказана правна помощ на процесуалния представител на ответника.
Съгласно трайната практика на ВКС правото на възнаграждение в хипотезата на чл.
38 ЗА възниква за адвоката при наличие на следните предпоставки: да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и в съответното производство
1
насрещната страна да е била осъдена за разноски, като не следва да се доказва наличието на
основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица.
Липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна
такава не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на
чл. 36, ал. 1 ЗА гласи, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му
се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на
предвидения в НМРАВ. На адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда
адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ - определение №
515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. ВКС), в което е прието, че за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл.78 ГПК. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ.
изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като
достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство
представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната
сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на
договора за адвокатска услуга. Както е прието в определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на ВКС договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС).
В резултат на гореизложеното на адв. Д. следва да бъдат присъдени адвокатски
възнаграждения в размер на по 1635 лева без ДДС за безплатно оказана правна помощ по в.
гр. д. № 416/2023 г. на СГС и гр. д. № 54461/2024 г. на СРС, 82 състав, както и в размер на
892 лева за безплатно оказана правна помощ по гр. д. № 40421/2021 г. на СРС, 119 състав.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 07.04.2025 г. по гр. д. № 54461/2024 г. на СРС, 82 състав, на
2
основание чл. 248 ГПК, като:
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати на ЧСИ Г. С. Д., рег. № 781 в КЧСИ,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 274,62 лева – сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати на адв. А. М. Д., САК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1635 лева без ДДС лева –
адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 416/2023 г. на СГС.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати на адв. А. М. Д., САК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1635 лева без ДДС лева –
адвокатско възнаграждение по гр. д. № 54461/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, да заплати на адв. А. М. Д., САК, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 892 лева – адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 40421/2021 г. на СРС, 119 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3