Решение по дело №112/2017 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 107
Дата: 29 юни 2017 г. (в сила от 17 ноември 2017 г.)
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20174340200112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

              

 

                  гр. Троян, 29.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар Кремена Раева,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 112 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 6 от 28.02.2017г., издадено от Г.И.И.– Директор на Дирекция „Национален парк Централен балкан” гр. Габрово, на Г.А.Г. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 85, ал. 3 във вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ за  нарушение по чл. 21, т. 16, предл. 2 от ЗЗТ във вр. с т. 14 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година. Същото е обжалвано в законоустановения срок от  Г.А.Г., като с жалбата моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени аргументи за това. Жалбоподателят Г.А.Г., редовно призован, се явява в едно от проведените по делото открити съдебни заседания. Явява се и упълномощеният от него  процесуален представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление в представени писмени бележки. Ангажирани са доказателства.  

          За ответника по жалбата Дирекция „Национален парк Централен балкан” гр. Габрово, редовно призован, се явява адвокат Й. ***, която моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, за което е изложил подробно своите аргументи по същество. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Т.М., Г.Б.К., Д.П.Х., Б.Г.В. и Е.Р.Г., от приложените към делото писмени доказателства: Заверено копие на Докладна записка вх. № 93 00-246/20.06.2016г.; Заверено копие на Писмо до РУ на МВР - Троян изх. № 27-00-37/23.06.2016г. на ДНПЦБ – Габрово; Заверено копие на Писмо до РУ на МВР - Троян изх. № 27-00-38/29.06.2016г. на ДНПЦБ – Габрово; Заверено копие на Докладна записка рег. № 359000-6843/06.07.2016г. на РУ на МВР – Троян; Заверено копие на Докладна записка рег. № 359000-6773/28.07.2016г. на РУ на МВР – Троян; Заверено копие на Покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение с изх. № 94-00-526/11.08.2016г.; Заверено копие на Известие за доставка № R 6100013458534, удостоверяващо получаване на 18.08.2016г. на поканата; Заверено копие на Акт за установяване на административно нарушение № 2013/29.08.2016г. (вх. № 79-00-104/31.08.2016г.); Заверено копие на Писмо до Кметство с. Орешак, с изх. № 10-00-29/31.10.2016г., ведно с разписка; Заверено копие на Писмо от Кметство с. Орешак № И-О-РД-080/28.09.2016г. (вх. № 10-00-25/04.10.2016г.), ведно с връчена на 26.09.2016г. разписка; Заверено копие на Наказателно постановление № 6/28.02.2017г. (изх. № 80-00-6/28.02.2017г.); Заверено копие на Известие за доставяне № R 7530003070003 на наказателното постановление от 17.03.2017г.; Заверено копие на Пощенски плик от 20.03.2017 г. с получател ДНПЦБ гр. Габрово и подател Г.А.Г. ***; Заверено копие на Трудов договор № 1006/18.12.2015г., Заверено копие на Допълнително споразумение към трудов договор № 664/16.06.2016г.; Заверено копие на Заповед № РД-93/05.02.2003г. на Министъра на околната среда и водите; Заверено копие на Заповед № РД-137/18.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите; Заверено копие на Длъжностна характеристика на актосъставителя П.М. - Главен инспектор в отдел Контрол и охрана, Парков участък Троян, ДНПЦБ; Заверено копие на Заповед № РД-506/29.12.1998г.; Заверено копие на Заповед № РД-75/03.02.2006г. на Министъра на околната среда и водите; Заверено копие на Извадка от План за управление на НПЦБ 2016-2025г. (част 3.2.1.2. и Приложение № 3.2.3.); Заверено копие на Образец от заявление за съгласуване движение на МПС в НПЦБ, Писмо изх. № 11-00-270/16.06.2017г. на ДНПЦБ; Заверено копие на Протокол за проверка, извършена в периода от 09.10.2014г. до 23.10.2014г.; Заверено копие на Заповед № РД-ЦБ-6/27.03.2014г. на Директора на ДНПЦБ, ведно с утвърдените в нея методически указания; Заверено копие на Констативен протокол № 13664/14.06.2017г., ведно с 1 бр. снимка; Заверено копие на Извадка от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. в частта т. и Приложение № 3.2.3.; Заверено копие на Протокол от 11.04.2016г. и Заверено копие на Протокол от 02.08.2016г., преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 12.06.2016г. свидетелката Е.Р.Г. ***, подала сигнал по телефон на П.Т.М. – главен инспектор в Отдел „Контрол и охрана“ към ДНПЦБ, за това, че в района на хижата, землище на с. Черни Осъм, Парков участък Троян, защитена територия на НПЦБ има лица, управляващи МПС – мотори, като сред тези лица свидетелката Г. разпознала Г.А.Г. и Г. ***. От своя страна свидетелят М. изготвил Докладна записка вх. № 93 00-246/20.06.2016г. до Директора на ДНПЦБ, с която го уведомил за подадения от Е.Г. сигнал и предложил да бъде поискано съдействието на РУ на МВР гр. Троян за установяване имената и адресите на нарушителите, с оглед изпращането им на покани за съставяне на актове за установени административни нарушения.

          След като от РУ на МВР гр. Троян била извършена проверка и били установени трите имена и адресите на лицата, управлява мотоциклети в района на хижа „Амбарица“ на 12.06.2016г., на жалбоподателя Г.А.Г. била изпратена Покана изх. № 94-00-526/11.08.2016г., с която същият е поканен да се яви на 29.08.2016г. в 10.00 часа в офис Троян, Парков участък Троян към ДНПЦБ за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В поканата изрично е отразено, че при неявяване, акта ще бъде съставен в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Поканата е получена от Г.А.Г. на 18.08.2016г., видно от приложеното на л. 27 от делото известие за доставяне.

          На 29.08.2016г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2013 от свидетеля П.Т.М. – главен инспектор в Отдел „Контрол и охрана“ , Парков участък Троян на ДНПЦБ, в присъствието на свидетелите Б.Г.В. и Венцислав Маринов Вачев, срещу Г.А.Г. за това, че на 12.06.2016г., на територията на НПЦБ в Парков участък Троян, охранителен участък „Амбарица“, управлява МПС - мотоциклет извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп на териториятана на НПЦБ, без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, в нарушение на забраната въведена с разпоредбата на чл. 21, т. 16, предл. 2 от ЗЗТ във вр. с т. 14 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г., а именно в нарушение на забраната, предвидена за всички зони в НПЦБ за движение на МПС, извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп, посочени в Приложение № 3.2.3 от Плама за управление на НПЦБ 2016-2025г., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Отразено е в акта, че нарушението е извършено и открито на 12.06.2016г., както и че с горните действия Г.А.Г. е нарушил разпоредбата на чл. 21, т. 16, предл. 2 от ЗЗТ във вр. т. 14 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като е изпратен за предявяване за подпис и връчване на екземпляр чрез Кмета на с. Орешак, Ловешка област. На 26.09.2016г. съставеният АУАН е предявен за подпис на Г.А.Г., който го е подписал, като в графа: „обяснения или възражения на нарушителя“ същият е отразил, че написаното в акта не отговоря на истината. На дата 26.09.2016г. е връчен  екземпляр от акта на Г.А.Г., видно от приложената на л. 34 от делото разписка от 26.09.2016 година. В предвиденият от закона тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не е подадено писмено възражение срещу акта.  

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 6 от 28.02.2017г. от Г.И.И.- Директор на Дирекция „Национален парк Централен балкан” гр. Габрово, с което на Г.А.Г., е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 85, ал. 3 във вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ за  нарушение по чл. 21, т. 16, предл. 2 от ЗЗТ във вр. т. 14 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година.

          В законоустановеният седмодневен срок е подадена жалба от Г.А.Г., с която моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса. Предвид това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни  доказателства счита, че жалбата се явява основателна. Съображенията на съда за това са следните: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, разпоредбата, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало, като  Г.И.И.– Директор на Дирекция „Национален парк Централен балкан” гр. Габрово е бил оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗЗТ, съгласно Заповед № РД-93/05.02.2003г. на Министъра на околната среда и водите, с оглед разпоредбите на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗТ и чл. 47 от ЗАНН. Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят П.Т.М. – главен инспектор в Отдел „Контрол и охрана“ , Парков участък Троян на ДНПЦБ, който е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗТ по силата на Заповед № РД-137/18.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите. Спазен е и срока за издаване на наказателно постановление по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно шестмесечен срок от съставяне на акта. Наказателното постановление е издадено на последният ден от този срок, но все пак в шестмесечния срок.  

          На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че е налице  съответствие както досежно текстовото описание на нарушението, така и досежно неговата цифрова квалификация.

          Съдът намира за основателно направеното от адвокат Ц. възражение, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. В конкретният случай съдът приема, че е спазена процедурата по съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, тъй като на същият е изпратена покана да се яви в конкретен ден и час за съставяне на акт, като му е разяснена и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, че ако не се яви, актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Нарушено е обаче общото правило АУАН да се състави в присъствие на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Такъв свидетел в случай е Е.Р.Г., която е очевидец на нарушението и е подала сигнала до служител на ДНПЦБ за същото. Тази свидетелка обаче не е свидетел по акта. Съдът не счита, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като не е била налице невъзможност на свидетелката Г. да бъде свидетел по акта. В съдебно заседание същата заяви: „Не си спомням дали са ме викали за съставяне на акта. Вероятно са ме повикали, но вероятно аз не съм могла да присъствам“. Съдът счита, че е следвало АУАН да бъде съставен в присъствие на Е.Р.Г., тъй като нито актосъставителя, нито свидетелите по акта, са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Свидетелката Г. е единственият свидетел на същото и само и единствено въз основа на данните, дадени от нея, е приета отразената в акта фактическа обстановка. Производството по налагане на административно наказание е строго формален процес, който следва да протече при стриктно спазване на императивните разпоредби на ЗАНН, а в конкретният случай е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът споделя и аргументите на адвокат Ц. досежно наличието на неяснота по отношение на основанието за налагане на санкцията на жалбоподателя. С обжалваното наказателно постановление Г.А.Г. е наказан с административно наказание глоба в размер 500 лева на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ. Съгласно тази разпоредба наказва се с глоба от 500 до 5000 лева физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче е отразено, че Г.А.Г. управлява МПС – мотоциклет извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп на територията на НПЦБ, без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, издадено от ДНПЦБ. Така формулирано деянието по-скоро съответства на разписаното в разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, която гласи, че се  наказва с глоба от 500 до 5000 лева физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. По този начин действително съдът счита, че наказващият орган е допуснал смесване на правни норми – т. 1 и т. 2 на чл. 81, ал. 1 от ЗЗТ, което води до объркване и нарушаване правото на защита на наказаното лице. В този смисъл правилно адвокат Ц. счита, че наказващият орган е следвало категорично да заяви волята си, а именно дали наказва Г.А.Г. за това, че е нарушил режима, определен с Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г., което съответства на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ или за това, че е осъществил дейност в защитена територия, без предварително съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, издадено от ДНПЦБ, което съответства на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ.

Съдът счита, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин извършването от жалбоподателя Г.А.Г. и то виновно на твърдяното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Не се оспорва от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че Г.А.Г. на 12.06.2016г., се е намирал в защитена територия – територията на НПЦБ, Парков участък Троян, Охранителен участък Амбарица, в района на хижа „Амбарица“, управлявайки МПС – мотоциклет, като не е имал предварително съгласуване, издадено от ДНПЦБ по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Съдът намира това обстоятелство за установено с оглед и заявеното от свидетеля Е.Р.Г., която заяви, че на 12.06.2016г. лично е видяла жалбоподателя да управлява мотор в района на хижа „Амбарица“ и е разпознала от групата мотористи – него и Г. Петелев. Същественият въпрос в случая е дали Г.А.Г. е извършил деянието виновно, съзнавайки, че управлява МПС в защитена територия. От показанията на свидетеля П.Т.М. и Б.Г.В., и двамата служители на ДНПЦБ, се установи, че към 12.06.2016г. на мястото, където те са спрели мотористите и на подстъпите към това място, не е имало знаци, че се навлиза в защитена територия на НПЦБ, а е имало само маркировка с бяла и червена боя, поставена на камъни и дървета. Заявиха, че указателни и забранителни табели са били поставени след това, а към датата на нарушението е имало само маркировка с бяла и червена боя. Горното се потвърждава и от приетият като доказателство по делото Констативен протокол № 13664 от 14.06.2017г., в който е отразено, че при извършената проверка на 14.06.2017г. е установено, че лентовата маркировка на границите на НПЦБ, указваща началото на НПЦБ и Парков участък Троян, Охранителен участък „Амбарица“, местност „Чемириката“, землище на с. Черни Осъм, туристическа пътека към хижа „Амбарица“, която е положена през 2014г., е налична, в много добро състояние, ясно видима. В същият протокол е отразено, че „на терен е налична и поставената през месец юли 2016г. забранителна табела за движение на МПС. Табелата е закрепена трайно върху две дървета в непосредствена близост до дървото, върху което е нанесена лентова маркировка на границата на НПЦБ. Табелата е видима за посетителите и в добро състояние.“ От горното се установява по несъмнен начин, че към дата 12.06.2016г. е имало лентова маркировка, но не и забранителна табела за движение на МПС. Съдът споделя заявеното от адвокат Ц., че маркировката с бяла и червена боя и маркировката с надпис „НП“ не са регламентирани нито в ЗЗТ, нито в Плана за управление на НПЦБ. Представена е от ДНПЦБ и приета като доказателство по делото Заповед № РД-18-ЦБ-6/27.03.2014г., ведно с Методически указания за нанасяне на лентова туристическа и нетуристическа маркировка в НПЦБ. Именно с тези методически указания са приети препоръки при поставянето на лентова маркировка на терен със съответните символи, големина на надписа и оцветяване. Тези Методически указания не са нито законов, нито подзаконов нормативен акт, а представляват вътрешноведомствен акт, който няма задължителен характер, освен за служителите на ДНПЦБ и урежда именно техните функции във връзка с поставянето и поддържането на тази лентова маркировка. Съдът не счита, че жалбоподателят е длъжен да е запознат с въведените символи на маркировка с посочените методически указания и нарушаването на същите да го обвързва със санкция.

С обжалваното наказателно постановление Г.А.Г. е санкциониран за това, че в нарушение на забраната, предвидена за всички зони в НПЦБ за движение на МПС, извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп, посочени в Приложение № 3.2.3 от Плама за управление на НПЦБ 2016-2025г., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, е управлявал МПС – мотоциклет. Видно от представеният от ДНПЦБ Протокол от 28.08.2014г. се установява, че на интернет страницата на ДНПЦБ е била публикувана информация за маркировъчни знаци в защитените територии, която информация е отразено, че е достъпна за потребителите на сайта. Представен е обаче и друг Протокол от 02.08.2016г., в който е отразено, че е извършено компресиране на файловете с Приложенията към Плана за управление на НПЦБ 2016-2015г. и същите са публикувани повторно. Причината за това е „устно разпореждане от Директора на ДНПЦБ, предвид затруднената работа на потребителите с архивирания файл, съдържащ Приложенията към Плана за управление“. В какво се е изразявало това затруднение при работата на потребителите за съдът остава неясно, дали приложенията изобщо са се отваряли или не, дали е могло същите да бъдат намерени от потребителите, за да се запознаят с тях? Несъмнено обаче е имало проблем, след като се е наложило повторното им публикуване на 02.08.2016 година. От горното се налага извода, че към датата на нарушението 12.06.2016г. е имало налице проблем с информацията, публикувана на интернет страницата на ДНПЦБ за маркировъчните знаци в защитените територии.

От всичко изложено по-горе съдът счита, че дори Г.А.Г. да е осъществил фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност от обективна страна, то не е имало, или поне не се доказа, наличието на виновно поведение на същия. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В конкретният случай съдът приема, че не е налице виновно поведение на жалбоподателя и нарушението не е извършено от субективна страна.         

           Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно  постановление освен незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява и необосновано и недоказано, поради което следва да бъде отменено.

 

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6 от 28.02.2017г., издадено от Г.И.И.– Директор на Дирекция „Национален парк Централен балкан” гр. Габрово, с което на Г.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 - петстотин лева на основание чл. 85, ал. 3 във вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии за  нарушение по чл. 21, т. 16, предл. 2 от ЗЗТ във вр. с т. 14 от част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година, като незаконосъобразно, необосновано и недоказано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

                                                                                 

 

                                                                                  Районен съдия: