Решение по дело №9619/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6492
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 13 септември 2019 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100509619
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 13.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно  заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                       ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 9619 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 22.03.2018г. по гр.д. № 21886/2017г. на СРС, ГО, 156 състав е признато за установено, че М.С.Г. дължи на „В.и к.“ ООД, ***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба 4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване потребителите и за ползване на водоснабдителни системи, сумата 260. 35 лв. – стойност на доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 09.12.2015г. – 13.04.2016г. и сумата 12. 95 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 02.06.2016г. – 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.12.2016г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М.С.Г., с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е оспорил представения по делото карнет за отчетено потребление, поради липса на негов подпис върху него, но съдът не е взел предвид това обстоятелство. Поддържа, че отчетеното потребление на вода е прекомерно за жилищен имот, отделно сочи, че същият е необитаем. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като недоказани.

Въззиваемата страна „В.и к.“ ООД, ***  оспорва жалбата  в депозиран писмен отговор. Твърди, че отчитането на количествата питейна вода се извършва по реда, определен в Гл.ІІІ, л. ІІ от Общите условия на „ВиК“ ООД – Враца – от представител на оператора и се отразява в карнета на потребителя, като е без значение дали подписите в карнета са положени от титуляра на партидата. Излага подробни съображения, че е изправна страна по облигационното правоотношение по доставяне на питейна вода, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното количество вода. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

     Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата правилност.

При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е правилно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води и мораторна лихва върху претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2096/2017 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав.

СРС е приел, че ищецът има качеството на потребител на услугите в.и.к.и между страните е налице договорно правоотношение  по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги – доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за жилищен имот – гр. Враца, ул. „************. СРС е приел също, че ищецът е доказал изпълнение на задължението си по доставка на претендираното количество потребена вода, съгласно приетата и неоспорената от страните съдебно счетоводна експертиза и представения карнет, като е без значение дали подписът в карнета е лично на ответника или на друго лице, което е предоставило достъп на длъжностното лице на ищеца.

Доводите на ответника, поддържани в жалбата, че не е потребител на питейна вода, поради липса на негов подпис в представения по делото карнет двустранно подписан карнет, са неоснователни. Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 1 ал.1 т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните системи /ЗРВКУ/ и чл. 3, ал.1, т. 1 вр. ал.2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно легалната дефиниция на закона, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно горецитираната подзаконова нормативна уредба -  собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж на водоснабдявани имоти или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води. В случая ответникът не е оспорил правото си на собственост върху процесния имот, а е оспорил качеството си на потребител с твърдения, че имотът е необитаем и подписът на представения карнет не е негов. Поради изложеното, изводите на СРС за неоснователност на релевираното оспорване в тази връзка се споделят от настоящия въззивен състав. Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на представените по делото Общи условия и на глава VІ от Наредба № 4/14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна собственост -  чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел. По арг. от чл. 30, ал. 1 от Общите условия, доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходваната вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери. При така изложеното, съдът намира, че представения по делото двустранно подписан карнет, преценен съвкупно със заключението на приетата СТЕ, установяват изпълнение на задължението на ищеца по предоставяне на вода на ответника. По делото не е оспорено съответствието на отразеното в карнета количество вода – 113 куб.м., със записите по представената справка – извлечение за дължимите суми към ищцовото дружетво. С оглед на това, съдът намира, че въззиваемото дружество - оператор на В и К услуги е доказало в хода на производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, изразходваното количество питейна вода и редовността на нейното отчитане, поради което и ответникът дължи заплащане на процесната главица. Без значение за изхода на спора са и доводите, че заповедното производство е инициирано за вземането в по-голям размер, респ. че отчетеното количество вода е прекомерно. Процесните 113 куб.м са отчетени на 13.04.2016г. след липса на отчет за четири поредни месеца. Поради изложеното, искът за главницата е доказан.

             По отношение на лихвата не се релевират конкретни доводи, по които въззивният съд дължи произнасяне.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция.

  Така мотивиран, Софийски градски съд

                                                       РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение т 22.03.2018г. по гр.д. № 21886/2017г. на СРС, ГО, 156 състав.

  ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН ********** да заплати на „В.и к.“ ООД, ***, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            

                                                                                     2.