Р Е Ш Е Н И
Е
№………./……….12.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1840 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по
реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК и чл.
25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба рег. 20191104153818 от Н.С.Ц.,
ЕГН ********** срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията от
31.10.2019г, постановен по заявление
вх.№ 20191030094750
за вписване на промени в обстоятелствата, вписани по партидата на „СКАЙ
ТРУК“ООД, ЕИК *********. В
жалбата се твърди, че длъжностното лице е постановило отказ въз основа на
неправилно възприети доказателства, тъй като регистраторът не е съобразил, че
изявлението на напускащ управител по чл. 141 ал. 5 ТЗ, отправено едновременно и
с изявление на съдружник за предизвестие за прекратяване на членство са били
адресирани както до другия управител, представляващ дружеството, така и до
другия единствен съдружник и е било удостоверено като редовно връчена
нотариална покана на единствения известен адрес на търговеца. Счита за
неправилно тълкуване на закона, което позволява недобросъвестен съдружник да се
разпорежда с дружеството като фактически осуетява упражняването на правата на
заявителя. Излага подробни доводи относно специфична ситуация в дружество, в
което връзката с другия управител и съдружник практически е неосъществима, тъй
като не са известни адресите на които той пребива, а на адреса на управление
дружеството не се намира. Моли
незаконосъобразния отказ за вписване на заличаването на заявителя като
управител и съдружник да бъде отменен, съответно постановена исканата промяна в
тези обстоятелства.
Жалбата е представена в заверено копие,
придружено с копие от депозираното електронно заявление обр.
А4 и приложени към него книжа, регистрирано с вх.№ 20191030094750 и постановения отказ, съобразно изискванията
на чл. 25 ал.3 ЗТРЮЛНЦ. Регистрираната жалба е депозирана, преди изтичане на срока по чл.25 ал.1 от
ЗТРЮЛНЦ, считано от издаване на оспорения акт. Жалбата е подадена от заявителя,
обявил в заявлението си легитимация като лице, различно от търговеца, чието
право да иска вписвания по открита партида е предвидено в закон. Държавна такса
е авансово внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените при регистрацията на заявлението доказателства, и
въз основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния сайт на
Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съответно на посочените в заявлението
обстоятелства Н.Ц. действа в две различни качества. Макар и да е бил управител,
позоваването на отпадането на овластяването му като орган, като факт чиято
регистрация иска, изключва действие от
името на търговеца като заявител( чл. 15 ал. 6 ЗТРЮЛНЦ). Легитимирано в
тази хипотеза е самото физическо лице, заявило отпадането на представителната
си власт. В тази част заявлението
съответства на право на физическото лице, предвидено в чл. 141 ал. 5 посл. изречение Т3 и
образуваното по него регистърно производство е допустимо.
В останалата част обаче, с
която се иска отразяване на промени в членски състав, липсва легитимация на
трето лице, различно от самия търговец. В тази част подаденото заявлението не
сочи оправомощено от закона лице и само този
недостатък е достатъчен за отказ за регистрирането на промените (чл. 21 т.3
ЗТРЮЛНЦ). Жалбоподателят се позовава на законова хипотеза, уреждаща правото на
всяко лице свободно да напусне дружество по чл. 125 ал. 2 ТЗ. В посочената
материално правна норма обаче липсва каквото и да било уреждане на процесуално
право за вписване на последици в търговския регистър. Напротив, нормата урежда
вътрешните отношения в дружеството. Както в теорията, така и в съдебната
практика по въпросите на отношения между съдружник и юридическо лице –
дружество няма съмнение, че с изтичането на предизвестието членственото
правоотношение се прекратява по право и може да бъде упражнено като възникнало
облигационното право на вземане за ликвидационен дял от кредитора ( вече бивш
съдружник) спрямо дружеството – длъжник (решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС
по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова). Регистърното производство обаче няма отношение към
вътрешните отношения, тъй като вписването цели противопоставяне на обявените
обстоятелства на трети лица. Съответно за да станат противопоставими не само на
дружеството, но и на дружествените кредитори имуществените последиците от
напускане на съдружника (намаляване на чистото имущество поради възникването на
вземането за изплащане на дела) е
необходимо самото дружество да предприеме допълнителни действия, насочени към
защита на дружествения капитал(намаляване на уставния капитал или внасяне на
нови вноски срещу записване на освободените от напуснали съдружник дялове; или
преценка за нецелесъобразност на продължаване на търговията от останалите
съдружници и прекратяване на цялостната дейност с пълна ликвидация или
констатация на невъзможност на дружеството да изплати какъвто и да било дял
поради свърхзадълженост). Бившият вече съдружник не
следва да участва в решаването на тези въпроси и съответно не е оправомощен да се намесва в регистрацията им.
Компетентността за заявяване на крайното решение, с което се уреждат
последиците от напускане на съдружника остава изцяло на дружеството, съответно
легитимиран за заявяването им е само търговеца, чрез законен представител или упълномощен от него адвокат. В случая, лицето упражнило право на отказ от
управление не може да ангажира с действията си дружеството по тази част от
заявлението. Изцяло несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за
интерес от вписване за преодоляване на недобросъвестно поведение на друг орган
или участник в това дружество. Всъщност макар и да е вярно, че след напускането
му, отношенията вътре в дружеството са без значение да напусналия, това не
очертава, а напротив - отрича интересът от вписване само на факта на
прекратяване на членство. За разлика от изключването на съдружника, което
поражда действие едва след като решението на органа на дружеството бъде вписано
(чл. 140 ал.4 ТЗ) действието на прекратяването при напускане настъпва по право, като за вписването му няма
предвиден конститутивен ефект. Съответно на факта може да се позовават както
самия съдружник, така и трети лица (чл. 7 ал.2 ЗТР), независимо че още не е
вписан. Единствените остатъчни последици от вече прекратено членство са
имуществените права за изплащане на дружествен дял, а тях бившия вече съдружник
може да упражни независимо от актуалното отразяване на обстоятелства по партидата
на дружеството.
В заключение съдът приема, че макар да не е
квалифицирало правилно недостатъка на заявлението в тази негова част,
длъжностното лице не е допуснало нарушение на закона като е отказало регистрацията
на исканата промяна. Отказът е законосъобразен и обоснован в тази част и следва
да бъде потвърден.
В останалата част на допустимото заявление
съдът съобразява, че изискуемите приложения, за чието наличие дължностното лице следи служебно в изпълнение на чл. 22
ал.5 ЗТРЮЛНЦ се определят според изискванията на чл. 21 ал.3 т.7 и т.11 от
НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър( Наредбата), а те безспорно изискват да бъде удостоверено достигане на
изявлението на управителя до компетентен орган на дружеството.
В случая заявителят е представил адресирана
до регистриран адрес на управление нотариална покана до дружеството, чрез
управител Вълчев. Връчителят на поканата е
удостоверил връчване на един адресат, което означава, че документът може да
удостовери само достигане до дружеството, но не и до друго лице. Вписаните
обстоятелства от нотариуса обаче изключват доказателствената сила на документа
като официално удостоверяване. Това е така, защото като основание за извода си,
връчителят е посочил хипотеза, която не е относима за връчване на търговци, а е
общо правило, към което специалната норма на чл. 50 ал.4 ГПК препраща само при
наличие на конкретно установени обстоятелства (липса на достъп до канцелария
или липса на сведения за наличие на такава канцелария или лице от този адрес,
което да заяви съгласие да получи книжа за търговец). Такива обаче не са
отразени и това препятства възможността преценката на връчването да бъде
осъществена от длъжнотностното лице. В този смисъл са
и изложените от регистратора мотиви относно другата хипотеза на чл. 50 ал.2 ТЗ,
за която няма също отразени обстоятелства, но която именно се сочи в жалбата на
заявителя. Дори и да се приеме, че действително дружеството не поддържа вече
офис на този адрес, санкционната последица от неизпълнение на това задължение е
предвидена по отношение на трети лица (насрещни страни в спорове с търговеца) и
не може да се прилага във вътрешни отношения между самото дружество и органа
му. В случая като изоставящ правомощията
си управител жалбоподателят твърди, че не знае къде се намира мястото от което
се упражнява дейността на дружеството. Именно затова обаче той не може
добросъвестно да търси връзка с него там където знае, че офис не се поддържа.
Видно от наличните в досието на търговеца книжа, периодично са завявани годишни
счетоводни отчети, приемани на общи събрания (в присъствие на самия заявител
като съдружник). Явно е, че стопанската дейност не е спряна и текущо се
осчетоводява. Затова и не може да се приеме за добросъвестно поведението,
основано на незнание, според твърденията
в жалбата, на действителното местонахождение на канцеларията, след като
заявителят не я е потърсил на обявен в регистъра друг адрес за кореспонденция,
където може да се предполага, че се съхранява търговска и счетоводна документация
за данъчни цели и фактически се документира търговията.
Нормата
на чл. 141 ал.5 ТЗ урежда
вътрешните отношения в дружеството по
повод оттегляне на управителен орган от възложеното му управление. Доколкото
самото конституиране на органа на дружеството изисква както изявление на самото
дружество чрез волеобразуващия му орган(общо събрание на съдружници), така и насрещно съгласие на избраното за
управител лице, равностойно на правото на дружеството да оттегли избора си е и
правото на управителя да оттегли съгласието си. За да породи действие това
оттегляне обаче, подобно на мандатната сделка, управителят следва да предупреди
дружеството за необходимостта да се погрижи за своите работи като осигури нов
персонален състав на овакантената функция. Съответно на тази цел на закона, следва
да се възприема и изискването за връчване на уведомлението на орган на самото
дружество, който е различен от автора на
предизвестието. В практиката се налага становището, че всяко уведомление, което
може да бъде възприето като налично в канцеларията на дружеството и е отразено
в търговските му книги следва да прояви действието си като такова предизвестие
(в този смисъл е и Решение № 103 от 9.05.2017 г. на ВнАС
по в. т. д. № 180/2017 г.), а в случаите когато това не може да постигне (тъй
като оттеглящият се е едноличен управителен орган), практиката налага
изискването уведомлението да е достигнало до лицата, формиращи състава на
върховния орган на дружеството (Решение № 152 от 9.06.2016 г. на ВнАС по в. т. д. № 298/2016 г.). В този смисъл следва да се
възприеме и уговорката в дружествения договор, изискваща изявлението на
напускащ управител да се отправи както до върховен орган, което се осъществява
чрез кое да е лице пасивно легитимирано
да приема кореспонденция, до която съдружниците имат достъп, така и до
всеки отделен съдружник. Затова и
направения опит да се уведоми само дружеството, би бил достатъчен ако
действително писмото достигне до другия управител, който поради съвпадание на личността би се оказал информиран и като единствения
друг съдъружник. Фикционно
връчване обаче не покрива тази хипотеза.
Дори да се приеме доводът, че според
съдържанието на обръщението, а не посочената идентификация на адресата,
предизвестието е било отправено към физическо лице - оставащ единствен съдружник, с чиято
личност се изчерпва състава на общото събрание към този момент, то отново
поканата не би могла да се приеме за надлежно удостоверяване на такова връчване.
Това е така, защото липсват данни за удостоверяване на две различни връчвания,
респективно за събиране на сведения за физическо лице и пребиваването му на
адреса отделно от търсенето на дружеството. Явно е, че нотариусът е
възприел че е сезиран с искане за
връчване на един единствен адресат и съответно е удостоверил едно, а не две
връчвания( на дружеството и на Вълчев). Отделно от това, при добросъвестно
положена грижа заявителят е можел да се запознае със съдържанието на
документите, вече депозирани по партида на дружеството в регистъра, в които са
налични декларации на управителя Вълчев с отразен друг постоянен адрес. В
случай, че търсеше действително връзка с това лице, жалбоподателят е следвало
да го потърси като оставащ съдружник и вече единствен управител на този
известен адрес или да адресира нотариалната покана лично към него, за да се
приложи процедурата по чл. 47 ал. 3 ГПК в цялост след залепяне на съобщения на
официално регистрирани постоянен и настоящ адрес на физическото лице.
В заключение съдът не може да приеме тезата
на жалбоподателя, че добросъвестно е изчерпил известните начини за уведомяване
както дружеството (чрез който е да е от органите му), така и съдружника си за
оттеглянето на съгласието си да участва в управлението, за да може да се
постави начало на срока, довършващ фактически състав по чл. 141 ал. 5 ТЗ. Поради съвпадане на
изводите за липса на възникнало в полза на освободен управител право да иска
отразяване на това ново обстоятелство по партидата на дружеството,
постановеният законосъобразен отказ следва да бъде потвърден в цялост.
По тези съображения и на осн . и чл. 25 ал.4 ЗТРЮЛНЦ вр.
чл. 278 ал. 4, вр. чл. 272 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по
регистрацията от 31.10.2019г, постановен
по заявление вх.№ 20191030094750 на Н.С.Ц., ЕГН ********** за вписване на
промени в обстоятелствата, вписани по партидата на „СКАЙ ТРУК“ООД, ЕИК
*********..
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на препис на
заявителя- жалбоподател, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
на адреса за кореспонденция, посочен в жалбата.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра
по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: