№ 3391
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505827 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1945 от 12.03.2022 г. по гр. д. № 71298 по описа за 2021 г. СРС, ГО,
113-ти състав е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно,
уволнението на С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ****, извършено със
Заповед № ЛС-05-17/19.10.2021 г. на Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр.
София, ул. ****, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; възстановен е на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. **** на
заеманата до уволнението длъжност „педагогически съветник” при Второ средно
училище “А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****; осъден е Второ средно училище
“А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****, да заплати на С. М. С. с ЕГН ********** с адрес
гр. Перник, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв. разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ е постъпила в срока по чл.259 ГПК въззивна жалба от ответника
с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост; неверни фактически
констатации и неправилни изводи; нарушение на материалния закон. Заявява, че при
постановяване на решението съдът е тълкувал превратно събраните доказателства,
като се е позовал единствено на събраните в полза на ищеца. По този начин са били
пренебрегнати важни обстоятелства и е постановил неправилно и необосновано
1
решение. Освен това изложените от съда мотиви не са съответни на събраните
доказателства. Чрез последните е установено, че ищецът не притежава изискуемата
според длъжностната характеристика професионална квалификация „детска и
юношеска психология“ и относимата към нея учителска правоспособност. При
несъобразяване с този факт съдът е постановил неправилно решение. Съответно,
именно поради липсата на сочената професионална квалификация и учителска
правоспособност ищецът е уволнен. Право на работодателя е да прецени от какви
специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели и да определи
необходимото образование и професионална квалификация за заемане на съответната
длъжност. Доколкото новите изисквания изцяло съответстват и не противоречат на
нормативно определените, то, преценката за това какви изисквания да въведе за
длъжността е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Освен това в
производството не е доказано по несъмнен начин допусната от работодателя
злоупотреба с право. Налице е предвидена с разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ презумпция,
че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение. Излага
правни и фактически доводи, че подзаконовата нормативна уредба дава възможност на
работодателите- директори да задължат педагогическите специалисти да повишат
своята квалификация в т.ч. чрез придобиване на различен вид квалификация. Именно и
поради това в случая променените квалификационни изисквания са свързани с
психологическото диагностициране и планиране на най- уязвимата група в обществото
– децата. Заявява, че неправилно СРС е приел в мотивите си, че извършеното
уволнение е незаконно. С оглед изложеното, счита че постановеното решение следва
да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При
установена законност на извършеното уволнение, съдът следва да отхвърли и
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.2 КТ.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение, като бъде
постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца С. М. С., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. В проведеното производство били събрани
доказателства за незаконността на уволнението, като постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените
нарушения. В случая работодателят в нарушение на императивната норма на чл.8, ал.1
КТ за добросъвестност при упражняване на работодателската си власт и прилагайки
дискриминация по признаците твърдени от ищеца – чл.8, ал.3 КТ е злоупотребил със
своята работодателска власт с оглед постигане на цел изначално забранена от закона-
персонално уволнение само и единствено на ищеца по причини стоящи извън
трудовите правоотношения. Правилно при постановяване на решението си съдът е
приел, че извършената промяна не е била свързана с нуждите на работата, а е
2
произволно и превратно упражняване на работодателска власт и злоупотреба с право.
Поради това и извършеното уволнение е напълно незаконосъобразно. Отправя искане
за потвърждаване на решението и претендира разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че между С.
М. С. и Второ средно училище “А.Е.С.” е бил налице валиден безсрочен трудов
договор, по силата на който ищецът заемал длъжността „педагогически съветник“ в
училището - ответник.
Установено е, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради липсата на изискуемо
образование и квалификация на служителя, съобразно въведени, последващи
възникването на трудовоправната връзка изисквания, извършено със Заповед № ЛC-
05-17/19.10.2021 г., връчена на ищеца на 22.10.2021 г. при условията на отказ.
Според изложените мотиви в заповедта за уволнение на ищеца, последният не
притежава учителска правоспособност и квалификация, както и придобита
специалност „Детска и юношеска психология“, каквито изисквания са били въведени с
утвърждаване на 18.10.2021 г. на длъжностната характеристика за длъжността
„педагогически съветник“.
Установено е чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че към
момента на уволнението ищецът е притежавал висше образование по образователно-
квалификационна степен бакалавър по специалност „Социална педагогика“ с
професионална квалификация „Бакалавър по социална педагогика, педагог“ и висше
3
образование по образователно-квалификационна степен магистър по специалност
„Психология“ с професионална квалификация „Магистър по психология -
организационно поведение и консултиране на организацията“. С оглед това е
установено, че към момента на възникване на трудовото правоотношение и към
момента на уволнението ищецът е отговарял на въведените в чл. 17 от Наредба № 15 от
22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти нормативни изисквания за образование и
квалификации за заеманата от него длъжност „педагогически съветник“.
Въведените от работодателя на 18.10.2021 г. нови изисквания за заемане на
длъжността „педагогически съветник“ са: висше образование по образователно-
квалификационна степен магистър съгласно държавното образователно изискване за
учителска правоспособност и квалификация, както и придобита специалност „Детска и
юношеска психология“.
Към момента на уволнението, Екипът за подкрепа на личностното развитие
(EПЛP) в ответното училище се е състоял от един психолог - Г.К.В., притежаващ
образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Психология“ с
професионална квалификация „Психолог“ и двама педагогически съветници - ищецът
С. М. С. и З.П.Т..
В представените пред първата инстанция два доклада - от училищния психолог и
от „заместник директора по учебна дейност (ЗДУД) е посочено, че поради многократно
увеличилия се обем на работата на училищния психолог част от работата му следва да
се поеме от педагогическите съветници.
Във връзка с докладите бил изготвен протокол за проведена среща на
ръководството на училището за оптимизиране работата на Екипа за подкрепа на
личностното развитие (EПЛP). В същия била обективирана преценка за необходимост
поне един от педагогическите съветници да притежава специализация в областта на
детско- юношеската психология и/или втора учителска правоспособност, за да
осъществява подкрепяща и корекционна работа с учениците, както и да осигури
оптимална натовареност на всички членове на ЕПЛР. Отразено било взето решение да
се „смени профила“ на единия педагогически съветник, който по-скоро имал
квалификация за работа с възрастни и не отговарял на порасналите в пандемичната
обстановка потребности на училището.
Установено е, че останалият на работа друг педагогически съветник- З.П.Т., е
отговарял само на първото от нововъведените изисквания, а именно: учителска
правоспособност и квалификация.
Съответно, новоназначеният, по-малко от месец след уволнението на ищеца, на
длъжността „педагогически съветник“ - В.Л.К. също не отговарял на нововъведените
изисквания за образование, а само на изискването за учителска правоспособност и
4
квалификация. Чрез представената пред първата инстанция диплома за завършено
образование е установено, че новоназначеният В.Л.К. притежава висше образование по
образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „Философия“ с
професионална квалификация „Учител по предмети от философския цикъл“.
Доводите на работодателя, че в случая решението му да увеличи изискванията за
образование и квалификация за заемане на длъжността „педагогически съветник“ е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, съдът намира за неоснователни.
Решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и
квалификация към заеманата конкретна длъжност действително е въпрос на
целесъобразност и поради това принципно не подлежи на съдебен контрол, освен ако
обаче по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна норма, не се
злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход. В случая,
съдът намира за установено, че с посочените действия работодателят е действал
недобросъвестно и е налице злоупотреба с право.
Действително работодателят има право да променя със щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за
определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и
когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с
тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка –
съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на
работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от
въведената промяна. В множество съдебни актове обаче, постановени по реда на чл.
290 ГПК, чието разрешение настоящият състав напълно споделя, е изяснено, че
съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ включва и преценката
дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез
законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в
различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е
оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказаване да е
установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ, /допустимо, възможно само по
себе си правно действие/, е използвана целенасочено. В този смисъл е и даденото
разрешение с Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. постановено по
реда на чл.290 ГПК, което съдът напълно споделя. Именно такава е и настоящата
хипотеза. Действително юридическият факт- въведено изискване за учителска
правоспособност и квалификация за заемане на длъжността, като основание за
прекратяване на трудовия договор е настъпил след възникване на трудовото
правоотношение. От една страна обаче тези изисквания не отговарят на обективните
5
потребности в училището, както сочи свидетеля О.Ю.Д.. Чрез показанията на
последната се установява, че при продължително отсъствие на дете от класни
занимания пропуските следва да се компенсират с консултации с ресорните учители, а
не посредством работа с педагогическия съветник.
От друга страна, съдът намира за установено, чрез обсъдените доказателства, че
позоваването от работодателя на основанието за прекратяване на индивидуалния
трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или
професионална квалификация се отнася само и единствено за служителя С. М. С., а не
и за останалия друг служител заемащ същата длъжност „педагогически съветник“,
както и за новоназначения служител след това на мястото на С.. С оглед това
действията на работодателя по въвеждане на нови изисквания за заемане на
длъжността „педагогически съветник“ не представляват израз на добросъвестност при
упражняване на субективните му права и противоречат на общия принцип, установен в
чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да "не се допуска злоупотреба с
права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите".
Както е посочено в Решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 674/2016 г.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав,
преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена
длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този
начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е
установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2
КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона
средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на
работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител
или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната
закрила по чл. 333 КТ. Когато са променени изискванията за длъжност, за която са
предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да
прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на
променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или
последователно във времето по преценка на работодателя. Поетапното прекратяване на
трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обуславя извод за
злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на
работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати
трудовото правоотношение. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба
с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование
относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения,
са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник
или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да
6
обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и
обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи. Следователно, срокът за
него е предявяването на исковата молба.
В случая, както бе посочено е установено, че останалият на работа служител
заемащ същата длъжност не отговаря на нововъведените изисквания за образование и
квалификация. Идентичен извод се формира и по отношение на лицето, което е
назначено веднага след уволнението на ищеца на същата длъжност. Именно и поради
това, поддържаните от работодателя доводи, че въведените от него нови изисквания за
заемане на длъжността са били израз на обективната необходимост и са били
наложителни в интерес на работата, съдът намира за неоснователни. Така описаните
действия, които несъмнено са израз на упражнени от работодателя субективни права
сочат, за това че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на
работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител –
ищеца. Несъмнено по пози начин се цели и заобикаляне изискванията за подбор по чл.
329, ал. 1 КТ и предварителната закрила по чл. 333 КТ.
Презумпцията за добросъвестност при упражняване правата на работодателя да
въведе нови изисквания за образование и квалификация за длъжността по чл. 8, ал. 2
КТ е оборена. Налице е "злоупотреба с право" при упражняване на потестативното
право и извършеното уволнение е незаконно поради липсата на основание в хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Както е посочено в Решение №107/12.05.2022 по дело №3553/2021 г.
постановено по реда на чл.290 ГПК, ако промяната на изискванията за образование и
квалификация е направена единствено с цел да бъде прекратено трудовото
правоотношение на работника или служителя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
също ще е налице злоупотреба с право от работодателя и нарушение на принципа за
добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ. Ето защо, когато работникът или
служителят не притежава необходимите за определена длъжност образование и
професионална квалификация поради промяната на изискванията от работодателя след
сключване на трудовия договор, макар да е налице основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, то ще е незаконно, тъй като нарушава добросъвестността при
осъществяване на трудовите права и задължения (ако работникът или служителят се е
позовал своевременно на това).
С оглед изложеното, съдът намира че в производството не се установи
законосъобразност на извършеното уволнение. Поради това извършеното със Заповед
№ ЛС-05-17/19.10.2021 г. на директора на Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр.
София, ул. **** на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение е незаконно. Доводите
на въззивника – ответник за неоснователност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
съдът намира, че следва да остави без уважение.
7
С оглед установената по делото основателност на иска за отмяна на уволнението
и безсрочния характер на прекратеното трудово правоотношени, основателен се явява и
искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „педагогически съветник“ във Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр.
София, ул. ****.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящета инстанция в размер на 710.00 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1945 от 12.03.2022 г. по гр. д. № 71298 по описа за
2021 г. СРС, ГО, 113-ти състав, с което е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ,
като незаконосъобразно, уволнението на С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.
Перник, ул. ****, извършено със Заповед № ЛС-05-17/19.10.2021 г. на директора на
Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****, на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, С. М. С. с ЕГН ********** с
адрес гр. Перник, ул. **** на заеманата до уволнението длъжност „педагогически
съветник” при Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****; както и в
частта на разноските, с която е осъден ответникът Второ средно училище “А.Е.С.”, с
адрес гр. София, ул. ****, да заплати на ищеца С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.
Перник, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв. разноски по делото
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Второ средно училище “А.Е.С.”, с адрес гр. София, ул. ****, да
заплати на ищеца С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 710.00 лв. разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9