МОТИВИ по нохд № 566/2020 год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура-
Хасково е повдигнала обвинение против К.К. /K. K./, ***** гражданин от ****** затова,
че на 1.IIІ.2020 год. на АМ „Марица“ при
километър 114+000 в землището на с.Капитан Андреево, община Свиленград, област
Хасково предложил дар – парична сума в размер на 20 евро с левова равностойност
39.12 лв. на длъжностно лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно – Д.Н.Д.,
****** в звено „******“ при ******,
осъществяващ контрол по охрана на обществения ред и движение по пътищата, за да
не извърши действие по служба - да не му състави акт за установяване на
административно нарушение - престъпление по чл.304а вр.
чл.304 ал.1от НК.
Подсъдимият К.К. не се явява и не взема участие на съдебната фаза на
наказателното производство. След привличането му като обвиняем на ДП и вземане
на мярка за неотклонение „гаранция в пари“, въпреки наложените мерки за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ и „временно
отнемане на задграничен паспорт“, същият е преустановил явяването си и точното
му местонахождение остана неизвестно както за органите по разследването, така и
за съда по време на съдебното следствие. На ДП е бил обявен и за общодържавно
издирване, което не е дало резултат. След установяване чрез надлежни справки,
че същият не се намира понастоящем нито в затвор, нито в следствен арест на
територията на Република България, че няма данни за негови задгранични
пътувания след датата на инкриминираното деяние, както и че задграничният му
паспорт не му е бил върнат, и след като на свой ред обяви подсъдимия за
общодържавно издирване, което също остана безрезултатно, съдът прецени, че
следва да разгледа делото в негово отсъствие при наличието на законовите
предпоставки затова по чл.269 ал.3 т.1 НПК и след като намери, че това няма да
затрудни разкриването на обективната истина.
На ДП,
непосредствено след привличането му като обвиняем за престъплението, за което е
внесен и обвинителният акт, същият е дал сравнително подробни обяснения, в
които се е признал за виновен и е изразил съжаление за стореното. Тези негови
обяснения бяха приобщени по реда и на осн. чл.279
ал.1 т.2 от НПК.
Прокурор от ОП –
Хасково намира обвинението доказано и от обективна, и от субективна страна от
събраните по делото доказателства и пледира за постановяване на осъдителна
присъда съобразно правната квалификация, по която то е повдигнато. Намира, че
наказанието следва да бъде отмерено при условията на чл.54 ал.1 от НК в размер,
който позволява отлагането на изтърпяването му по реда на чл.66 ал.1 от същия,
както и за налагане на наказание „глоба“ в размер около 1000 лв.
Защитникът на
подсъдимия счита, че са налице основания за постановяване на оправдателна
присъда поради това, че не се установило подсъдимият да е извършил
административно нарушение, за което да му бъде съставен акт за установяване на
такова, нито че полицейските служители са му заявили, че ще съставят такъв акт,
поради което не е имал умисъл за извършване на престъплението „подкуп“. Всички действия по служба били извършени след
подхвърлянето на банкнотата от 20 евро от негова страна. Алтернативно пледира
за налагане на минималното, предвидено от закона наказание „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК, а
наказанието „глоба“ да се съобрази с недоброто имотно състояние на подсъдимия,
като се отчетат чистото му съдебно минало и изразеното разкаяние пред
разследващите органи.
Като съобрази събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Хасковският окръжен
съд прие за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимият К.К. е на **** год., ****, **** гражданин, постоянно живущ в *****,
****, ****, ****. По професия е **** и дълги
години работил в областта на ******. Изложеното дава основание да се приеме, че
е с положителни характеристични данни.
На 1.III.2020 год. на АМ“Марица“ при
наближаване на ГКПП“Капитан Андреево“ е имало образувана километрична опашка от
товарни камиони, тъй като преминаването през пункта е било затруднено. От
предната вечер на опашката се наредил и подсъдимият, който изпълнявал курс от Р.за
Т. като **** на товарна композиция – товарен автомобил марка „Мерцедес“, ****
рег.№ **** с прикачено ремарке марка „Fruehau F4CA“ с *** рег.№ ****. Сутринта на 1.III.2020 год. той се събудил, видял,
че повечето от останалите водачи още спят, решил да „пререди“ колоната от
товарни автомобили и предприел изпреварването ѝ. Изнесъл се в лявата
лента и потеглил към граничния пункт.
На същата дата за
времето от 7:00 часа до 15:00 часа свид.Д.Д., ***** в ***** при **** и свид.Д.Д., ***** в ******“ при ***** изпълнявали служебните си
задължения по план, утвърден от ****** като автопатрул
със служебен лек автомобил „Киа Сийд“, рег.№ *****.
Около 7:30 часа двамата били изпратени от оперативен дежурен при ОД МВР – Х. на
АМ „Марица“, за да регулират движението на товарните автомобили. На практика
пътен полицай бил само свид.Д., а свид.Д.,
**** при ****** към ****, бил разпределен да помага. Задръстването на граничния
пункт не било от вчера и на двамата било възложено да следят за реда. При
навлизане в АМ“Марица“ двамата установили километрична колона от товарни
автомобили. Около 8:10 часа се разположили със служебния си автомобил на
разклона за с.Капитан Андреево при км 114+000. Автомобилът им бил обозначен с
характерни отличителни полицейски знаци и надпис „Полиция“, с включен светлинен
сигнал, разположен в дясна, аварийна лента. Двамата били в униформи, обозначени
със съответни отличителни полицейски знаци. Намирали се извън автомобила и
регулирали движението на товарните автомобили по пътя. В този момент към
заетото от тях място се приближила управляваната от подсъдимия товарна
композиция, която се движела в лявата лента и изпреварвала цялата колона. Свидетелите възприели неправомерното му
поведение и свид.Д. подал сигнал за спиране, който подс.К. изпълнил и спрял пред служебния полицейски
автомобил. Подсъдимият предоставил на свидетелите документите си за проверка.
Те установили, че същият не превозва нито опасни товари, нито животни и поради
това няма основания да бъде пропуснат преди останалите чакащи автомобили. Свид.Д., който владеел малко **** език, му разпоредил да се
върне и нареди в колоната, за да изчака реда си. Подсъдимият видимо се
раздразнил от това полицейско разпореждане. Освен това знаел, че предната вечер е
употребил алкохол и изпитвал притеснение дали, ако го подложат на проверка,
резултатът няма да бъде положителен. Извадил от джоба на панталона си една
банкнота от 20 евро, подал я на свид.Д., който се
отдръпнал, и тогава я хвърлил през отворения прозорец на служебния автомобил.
Банкнотата паднала на предна лява седалка. В този момент и тримата се намирали
прави на пътното платно, съвсем близо един до друг и до полицейския автомобил.
Свидетелите възприели непосредствено и лично действието на подсъдимия. Без да
изчака реакцията им, подс.К. казал „Тръгвам“ и
посочил с ръка към ГКПП „Капитан Андреево“. Двамата п*** решили да задържат
подсъдимия и в този момент той им замирисал на алкохол. Свид.Д.
го тествал с техническо средство „Дрегер“, което
отчело резултат 0,6 на хиляда. Подсъдимият приел показанието и отказал кръвна
проба. За така констатираното нарушение по ЗДвП свид.Д.
съставил АУАН по чл.5 ал.3 т.1 от същия. Междувременно обаче полицейските
служители уведомили дежурната част в РУ – Свиленград затова, че им е бил
предложен подкуп. На местопроизшествието бил изпратен разследващ полицай, който
пристъпил към извършване на оглед, с което първо действие по разследването по
реда на чл.212 ал.2 от НПК е започнало ДП по настоящото дело. Банкнотата от 20
евро е била приобщена чрез доброволно предаване от свид.Д..
същата е била обект на оглед на веществено доказателство, установено е, че е
със сериен № *******.
От събраните на ДП
писмени доказателства се установява, че към 1.III.2020 год. свидетелите Д.Д. и Д.Д. са били назначени на
служба в МВР, както следва – първият на длъжност ***** в ***** към ******, а
вторият - ***** в ***** при *****. Съгласно чл.57 от ЗМВР, полицейски са
органите на областните дирекции, които пряко осъществяват някоя от дейностите
по чл.6 от същия, между които и – охранителна, контролна и
административно-наказателна. Нормата на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР пък установява,
че служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Според
разпоредбата на чл.14 ал.1 и ал.2 от същия - „охранителната дейност е дейност
по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата и се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им.“
Предприетата от тях в случая проверка на товарния автомобил и издаденото от свид.Д. разпореждане същият да се върне обратно и нареди в
колоната е функция, предвидена в длъжностната им характеристика. В тази на
длъжността „***** в звено ****** изрично е предвидено“да работи по
предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред…“
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе за установена по несъмнен и безспорен начин
въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени на Д№П и надлежно приобщени на
съдебното следствие, показанията на свидетелите Д. и Д., протоколите за оглед
на местопроизшествие и на веществени доказателства и фотоалбумите към тях,
останалите писмените доказателства, събрани на ДП.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със стореното
подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК,
като предложил на длъжностно лице, полицейски служител - в случая свид.Д.Д., ****** в звено ******
към *******, осъществяващ контрол по охрана на обществения ред и движение по
пътищата дар –сумата от 20 евро, за да не извърши действие по служба, а именно -
да не му състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
Както се изтъкна
по- горе, вън от съмнение е както качеството „длъжностно лице“, така и
качеството „полицейски орган“ на свид.Д., на когото е
бил предложен дарът. Същите следват от приложените
на ДП писмени доказателства: Заповед №*****. на ***** за назначаването му да
длъжност „****** в *******, Типова длъжностна характеристика за същата
длъжност, Заповед №*******. на министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностните лица за издаване на фишове и налагане на глоби, а и от тълкуването
на цитираните по-горе норми на чл.142 ал.1 т.1 и чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗМВР.
В рамките на законоустановените си правомощия и компетентност същият е
могъл както да издаде спрямо подсъдимия полицейско разпореждане да обърне
товарната композиция и се върне обратно на мястото си в колоната, така и да го
подложи на тест за наличие съдържание на алкохол в кръвта, а при положителен
резултат – да състави АУАН за такова.
Сумата от 20 евро е
дар, предложен от подсъдимия на този свидетел, за да бъде пропуснат да продължи
пътя си към ГКПП“Капитан Андреево“, а не да се връща обратно, но и за да бъде
„претупана“ **** проверка и да не се стига до подлагането му на тест с
техническо средство за наличие съдържание на алкохол в кръвта. И в двата случая – за да не изпълни
служебните си задължения. Това следва недвусмислено от оценката на цялостното
му поведение и предприетите от него конкретни действия по подаване на
банкнотата, а след отдръпването на свид.Д. и отказът
му да я получи – пускането ѝ през отворения прозорец на служебния
автомобил. Тъкмо тези конкретни действия, както на подс.К.,
така и на свид.Д. водят до извод, че правилно
деянието е квалифицирано като предложение, а не като даване на подкуп.
Донякъде
основателно е възражението на защитата, че първоначално двамата полицаи са
искали подсъдимият само да обърне своята товарна композиция и да не изпреварва
колоната от останалите товарни автомобили, което не е нарушение по ЗДвП. Било е
обаче издадено полицейско разпореждане, което подсъдимият е искал да не изпълни,
а вместо това да продължи пътя си. В този смисъл следва да се приеме, че е
предложил дар, за да не изпълни свидетелят служебните си задължения, като
остави без последствия неизпълнението на полицейското разпореждане.
От субективна страна подс.К. е действал при пряк умисъл- предвиждал е и е осъзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал и пряко целял тяхното настъпване. Обстоятелството, че свидетелите -
полицаи са длъжностни лица, които в момента
изпълняват служебните си задължения се е обхващало от представите му.
Всъщност състава на престъплението
по чл.304 а от НК представлява квалифициран
състав на престъплението „Подкуп“, поначало
установено от чл.304 от НК, като
квалифициращите признаци са специални характеристики на длъжностото лице, на което се предлага или дава подкупа- съдия, съдбен
заседател, прокурор, следовател,
полицейски орган или разследващ
полицай. Както се изтъкна,
в случая подкупът е предложен на полицейски
орган, поради което деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.304а вр. чл.304
ал.1 от НК.
Причина за
извършване на деянието е желанието да се избегне административнонаказателна отговорност чрез
заобикалянето на закона и установения правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл.304а от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до десет години без долна граница. Кумулативно е
предвидено и наказание „глоба” до 15 000
лв.
Съдът, като прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства установени по делото, намира следното:
Подс.К. е с чисто съдебно минало и добри,
положителни характеристични
данни. Дългогодишен ******, няма други противообществени
прояви. *****, *****, със
семейство и *** състояние. Изразява
разкаяние и съжаление за стореното. Съдейства за разкриване на обективната истина.
Степента на обществена опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на
обществена опасност на деянието също
не е висока, предвид пределно малката стойност на предложената сума, но
следва да се държи сметка, че опитите да се предлага подкуп на **** с цел избягване на отговорност за нарушения на правилата
за движение предизвикват силен, негативен обществен
отзвук. Нужно е да се отчете и, че подсъдимият е *** гражданни, който демонстрира незачитане към законите и установения правов ред в страната,
преминавайки през нейната територия. Обективната преценка на доказателствата изисква да се отбележи, че поведението на подсъдимия
не е било съпроводено с арогантно,
нагло или изобщо скандализиращо
поведение, а в резултат на допуснатото от него нарушение на
правилата за движение не се е достигнало до реално увреждане, нито дори за
вероятна опасност от такова за живота или здравето на други участници в движението.
Извършването
на престъплнието следва да се отдаде преди всичко на неправилна и неадекватна
момента преценка на ситуацията, в която е попаднал като водач, когото санкционират.
Като
прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по делото
не са налице условия за
приложение на чл.55 от НК. Наистина смекчаващите обстоятелства са с многобройни и явно преобладават над отегчаващите, но
не и такива, при които и най-малкото предвидено от закона наказание да би се оказало
несъразмерно тежко, нито пък някое
от тях е изключително по своя характер.
Същевременно обаче съдът прие, че като наложи наказанието при условията на
чл.54 ал.1 от НК, наказанието «лишаване
от свобода» следва
да се отмери в минималния, установен
от нормата на
чл.39 ал.1 от НК размер, а именно – за срок от 3 месеца.
Наказанието «глоба» пък следва да се наложи в един сравнително нисък размер от 500 лв. В случая
е съвсем очевидно, че за постигане
целите на наказанието «лишаване
от свобода» не се налага същото да се изтърпи ефективно, поради което отложи изтърпяването му със срок от 3 години.
На осн. чл.53 ал.1 б.”б” от НК съдът постанови отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението- 1 брой банкнота с номинал от 20
евро, със сериен номер *****.
Разноски по делото
не са били направени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: