Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……/19.07.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в открито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №51/2021 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.
118, ал. 1 и, ал. 3 КСО.
Образувано е по жалба на Х.Н.Д. ***, против Решение № 72 от 12.01.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено Разпореждане с № РВ-3-24-00847945 от 30.11.2020 г.
на началник сектор КР на ДОО в ТД на НОИ гр. Добрич, с което на основание чл.
114, ал. 1 и, ал. 3 КСО е разпоредено Х.Н.Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 18.01.2018 г. до 03.06.2018 г. в размер
на 2
170 лева, от които 1 710.83 лева - главница и 459.17 лева - дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно
и неправилно, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че Д.
е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КС и по силата на чл.9,
ал.2, т.1 от КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на
дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Сочи
се, че към датата на смъртта на управителя на дуржеството е била в отпуск за
отглеждане на малко дете, поради което и е нямало как да осъществява трудова
дейност в предприятието. Позовава се на разпореждбата на чл.325, ал.1, т.10 от КТ. Релевират се доводи, че със смъртта на управителя на дружеството не се
прекратява автоматично дейността на предприятието, по аргумент на чл.155, т.3
от ТЗ. Дружеството продължава да съществува в правния мир. Същевременно сочи, че липста на дейност на дружеството
през периода на майчинство на жалбоподателката не води автоматично до
недействителност на трудовото правоотношение, съответно - до прекратяване на
осигуряването на жалбоподателката. Счита, че разпореждането е издадено в
нарушение на административнопроизводствените правила, без да бъдат изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая от страна на
административния орган, което представлява нарушение от категорията на
съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение
като незаконосъобразно. На изложените основания претендира отмяна на оспореното
решение.
В съдебно заседание и по съществото на спора чрез
пълномощника си - адв. П., поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски за извършването на
които представя доказателства.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ - Добрич, чрез
процесуален представител - гл. юриск. Л. Цонева, оспорва жалбата. Поддържа, че същата се явява
неоснователна, по съображенията в оспореното решение, което като съобразено с
доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон,
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в преписката доказателства се
установява, че на
Х.Н.Д. е било изплатено парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 18.01.2018 г. до 03.06.2018 г. в размер на 2 170 лв. Впоследствие, се е установило, че едноличният собственик на капитала,
който е и управител на дружеството - работодател "ВИГА ФЛОРА“ ЕООД – Иван Ангелов Иванов , е починал на 17.01.2018 г. От
длъжностните лица при ТП на НОИ Добрич е била инициирана проверка от ТД на НАП
Варна.
В писмо изпратено на Директора на ТП на НОИ Добрич от Директор на офис Добрич,
ТД на НАП е видно, че дружеството е с прекратена регистрация поради смърт на
физическото лице, считано от 17.01.2018 г. При проверката е установено, че за
периода след 17.01.2018 г. „ВИГА ФЛОРА“ ЕООД не е осъществявала дейност. За
2017 г., 2018 г. и 2019 г. няма подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Като е имало предвид извършената
проверка на НАП /няма данни за издаден КТ, позоваването е само на посоченото
по-горе писмо/, началник сектор КРД при ТП на НОИ Добрич е постановил
разпореждане № РВ-3-24-00847945/30.11.2020 г., с което е
образуван дълг за събиране от жалбоподателката от недобросъвестно получено
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 18.01.2018 г. до 03.06.2018 г. в размер на 2 170 лв. Като мотив е посочено, че при извършената проверка от ТД на НАП
Варна е установено, че считано от 18.01.2018 г. „ВИГА ФЛОРА“ ЕООД е дружество с
роля на фиктивен осигурител, поради което е и прието, че от тази дата Х.Н.Д. не
е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и няма право на парично
обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възразст по смисъла на чл.52а от КСО.
Няма
данни кога Разпореждането е връчено на жалбоподателката, но
същата на 17.12.2020 г. е депозирала жалба срещу него.
Жалбата е разгледана от Директора на ТП на НОИ Добрич и е приета за
неоснователна, като е отхвърлена с процесното Решение № 72/12.01.2021 г.
Изложено е, че от
издаденото писмо от 27.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, офис Добрич
по безспорен начин е установено, че дружеството не е декларирало стопанска дейност, като няма подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО и ГФО за 2017, 2018 г. и 2019 г. Също така не са представени счетоводни
документи, няма данни за начисляване и изплащане на работна заплата. От всички тези
констатации е изведен извод, че дружеството е фиктивен осигурител и Д. не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 ДР на
КСО, тъй като след като дружеството не извършва дейност, тя е в невъзможност да
извършва трудова дейност в такова дружество. В заключение директорът приема, че
предвид липсата на "осигурено лице", по отношение на жалбоподателката
е установено, че не отговаря на условията на чл. 48а КСО, респ. на условията на
чл. 53, ал. 1 КСО, и не й се полага изплатеното парично обезщетение при
отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
В
хода на съдебното производство на два пъти е давана възможност на
административния орган да попълни административната преписка или да представи
доказателства във връзка с така постановеното разпореждане и твърденията
изложени в него и в решението.
По
делото е постъпила единствено информация, че има образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.256, ал.1 от НК, включващо и
дружество „ВИГА ФЛОРА“ ЕООД и изплатеното парично обезщетение на Х.Н.Д..
Представен е и регистър на трудовите договори, сключени от Д.. Други
доказателства за извършена проверка на фирмата – осигурител не са представени.
Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана от
активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са
засегнати от оспорения административен акт. Субективното правото на оспорване е
реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за форма и
съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото
производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По валидността на акта: Обжалваното решение на Директора на
ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане на
Началник сектор КР на ДОО при ТП на НОИ Добрич, са издадени от материално компетентния административен
орган, по аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма при издаване на оспорения административен акт.
Предвид това, съдът намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до
неговата нищожност.
По процесуалната и материална законосъобразност на акта:
Като фактически основания за издаване на разпореждането
от 30.11.2020 г. е посочено, че при извършена проверка от ТД на НАП Варна
е установено, че считано от 18.01.2018 г. „ВИГА ФЛОРА“ ЕООД е дружество с роля
на фиктивен осигурител. От 18.01.2018 г. Х.Н.Д. не е осигурена за общо заболяване и майчинство по
смисъла на чл. 52а КСО и няма право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО.
В процесното разпореждане липсват мотиви въз основа на
кои доказателства, органът е приел, че работодателят е фиктивен осигурител и
какво значение се влага в последното определение, предвид липсата на такова в
трудовото и осигурително законодателство. В потвърждаващото решение на
Директора на ТП на НОИ Добрич са изложени мотиви, че предвид липсата на
стопанска дейност на дружеството, липсата на подадени ГДД и ГФО за 2017 г, 2018 г. и 2019 г., непредставени счетоводни документи и
данни за начисляване и изплащане на работна заплата, Д. е в невъзможност да извършва трудова дейност в такова
дружество и не притежава качеството на "осигурено лице" по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, но отново не се излагат мотиви какво значение влага
органа в понятието фиктивен осигурител. Още повече, че никъде в
административната преписка не се съдържат доказателства, че няма подадена ГФО
за 2017, 2018 и 2019 г., както и че няма данни за начисляване и изплащане на
работна заплата. Единствено посоченото в писмото на ТД на НАП е че няма
подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017, 2018 и 2019 г. Законът изисква да има установеност на конкретни доказателства, които да
съдържат данни, обосноваващи извод за неоснователно получаване на обезщетение,
а такива не се визират от органа. Не е извършена проверка на дружеството,
евентуално на счетоводството му с оглед доказване, че същото дружество не е
извършвало стопанска дейност. Няма никакви доказателства, че за периода в който
е била назначена на трудов договор Х.Д. 15.02.2016 г. / видно от регистър на
трудовите договори/, същата не е извършвала трудова дейност докато е излязла в
платен годишен отпуск по майчинство на 03.07.2017 г. или, че дружеството не е
извършвало стопанска дейност, с оглед твърдението, че няма подавани ГДД за 2017,
2018 и 2019 г.
Предвид горното, съдът намира, че процесното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените, правила поради това, че е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2,
чл. 35 и чл. 36 АПК, без административният орган да е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Освен това решението е постановено и при неправилно
приложение на материалния закон. Спорът по делото се свежда до това притежавала
ли е жалбоподателката качеството на "осигурено лице" за периода от 18.01.2018 г. до 03.06.2018 г., когато е била в допълнителен отпуск за отглеждане на
дете до навършване на 2-годишната му възраст.
Съдът приема за доказано, че жалбоподателката е осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, с валидно сключен трудов договор
по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда от 15.02.2016 г., по който е упражнено правото на ползване на
допълнителния отпуск за отглеждане на дете.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО - Задължително осигурени
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са
работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на
заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по, ал. 10 и
по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и
насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е
предвидено в съответната програма. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 /работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на
заплащането и от източника на финансиране/ или чл. 4а, ал. 1 /морските лица/ и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. " д " КСО -
Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица лица имат право на парични обезщетения за отглеждане на дете до
2-годишна възраст. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО - По смисъла на част
първа на този кодекс "Осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Чл. 48а КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение,
ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. На основание
чл. 53, ал. 1 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и
раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично
обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване.
Съдът намира, че материалноправната разпоредба на чл. 10
от КСО следва да тълкува и прилага при съобразяване с приложимите към
правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата
специална защита на бременните жени и майките. Правопораждащ юридически факт за
възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между
работника и работодателя, съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за
осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. От момента на валидно възникналото
трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работникът може да
упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за бременност и
раждане, или респективно за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това право
е законово установена възможност, чието реализиране дори не е свързано със
започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение (в този
см. Решение № 4547 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2018 г.).
В конкретния случай дружеството - осигурител подава до ТП
на НОИ заявление-декларация по образец за отпускане на конкретно обезщетение /не се
съдържаща в преписката, но този факт не се оспорва от страните/ и там се съдържат данни, че жалбоподателката е
осигурявана за риска "майчинство". Съобразно изискването на чл. 48а
от КСО, за да възникне правото на парично обезщетение за бременност и раждане
на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, изискването е да имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Органът не твърди, че по
отношение на Х.Д. тези предпоставки не са налице, т.е. че същата няма
минимално изискуемия осигурителен стаж, следователно майката е била осигурено
лице за общо заболяване и майчинството и след 18.01.2018 г. От
събраните по делото доказателства се установява и не е спорно, че Д. има
сключен трудов договор с „ВИГА ФЛОРА“ ЕООД от 15.02.2016 г.
Работниците и служителите, назначени по трудов договор,
не разполагат
с документите, от които да се установи цялостната дейност
на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и
осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор
лица, поради което е несъхраняването им от същите, не е обстоятелство, водещо
до извода, че те не са осъществявали трудова дейност при конкретен осигурител.
Невъзможността да бъдат проверени разплащателните
ведомости на осигурителя, както и невъзможност да бъде извършена проверка в дружеството на останалите първични счетоводни документи - трудови
договори, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и други документи
за постъпили в дружеството приходи и извършени разходи, от които да се изясни
упражнявана ли е стопанска дейност през 2017 г., 2018 и 2019 г. и има ли действително възникнали трудови
правоотношения за лицата, за които са подавани данни за сключени, респ. прекратени
трудови договори преди и след смъртта на собственика на дружеството, при
извършени проверки от ТД на НАП офис Добрич и проверката по разходите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ от контролен
орган на ТП на НОИ Добрич /такъв също липсва/ също не установяват липсата на
осъществявана трудова дейност от жалбоподателката при този осигурител.
Релевираните допуснати нарушения на осигурителното
законодателство и невнасянето на осигурителни вноски само по себе си не може да
се отрази на правото на осигуреното лице. Разпоредбата на § 1, ал. 3, т. 1 ДР
на КСО допуска признаване на качеството на осигурено лице и на това лице, за
което са дължими осигурителни вноски. Следователно не следва работникът да
търпи негативни последици от неправомерното поведение на своя работодател,
неизпълнил разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство. В тази
връзка осигуряването не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и
следователно не би могло да се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски
не са внесени (в този с. м. Решение № 4929 от 03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9298/2018 г. ). Неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на
осигурителните вноски не означава, че същият не дължи на ДОО осигурителни
вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се
отстрани по предвидените в закона способи - по реда на ДОПК, или чрез способите
предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен осигурител, обаче, не може да
има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително
осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, като страна по осигурително
правоотношение. Основно задължение по осигурителния орган по произтичащото от
разпоредбата на чл. 10 КСО осигурително правоотношение с осигуреното лице е да
му изплаща парично обезщетение, съответно на вида и характера на осъществения
социален риск. По този начин се осъществява и конституционно гарантираното на
гражданите право на обществено осигуряване.
На следващо място жалбоподателката като осигурено лице е
получавала правомерно от бюджета на ДОО предвиденото в чл. 52а и чл. 53, ал. 1 КСО обезщетение. Същата не дължи връщането му, поради смъртта на едноличния
собственик на капитала в ЕООД - нейн работодател. По силата на чл. 9, ал. 2, т.
1 КСО времето на ползвания платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете с е
зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата
нормативна уредба не е необходимо предприятието - работодател да има
непрекъсната стопанска дейност от началото до края на отпуска на работника си,
за да бъде признато правото на последния да получава предвидените в закона
обезщетения, за които е осигурен предварително от работодателя си.
Отделно от горното според нормата на чл. 355, ал. 1 КТ
трудовото правоотношение се прекратява с писмено волеизявление в предвидената
от КТ форма. Поради това смъртта на едноличния собственик на капитала в
дружеството-работодател не прекратява автоматично трудовия договор. Съгласно
нормата на чл. 75, ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не
бъде обявена от съда, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Не е в
компетенциите на административния съд да се произнася инцидентно по
действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на
административен акт. Недействителността на трудовите договори намира своето
систематично място в Глава пета от Кодекса на труда и за да бъде обявен за
такъв един трудов договор, то съдът трябва да се произнесе по реда на Глава
осемнадесета от КТ, което става по реда на ГПК от общите съдилища.
Последната предпоставка за прилагане на разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаване на
съответните суми. За добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се
считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на
недобросъвестност при получаване на обезщетението. Добросъвестността не е
дефинирана легално в разпоредбите на КСО, но тя е налице, когато осигуреният е
със съзнанието и субективно отношение, че сумите му се дължат. Това отношение
може да се дължи на неправилно преценка, както на фактите, така и на правото,
което обаче е без значение за наличието на добросъвестността. В случая недобросъвестност
по никакъв начин не се установява и доказва от наличните по делото
доказателства.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, поради което решението на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
При този изход на спора формулираното искане от
жалбоподателката с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателно. В настоящето производство се претендира заплащане на
разноски - държавна такса в размер на 10.00 лева и възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал жалбоподателката в размер претендиран за сумата
от 400.00 лева. Във връзка с искането за присъждането на
разноските, от страна на жалбоподателката са представени договор за правна
защита и съдействие съдържащ разписка за платената сума и вносна бележка за
платена държавна такса. Няма направено възражение от страна на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на възнаграждението.
Водим от горното, Адинистративен съд Добрич, ІV
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № № 72 от 12.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което
е потвърдено Разпореждане с №
РВ-3-24-00847945 от 30.11.2020 г.
на началник сектор КР на ДОО в ТД на НОИ гр. Добрич, с което на основание чл.
114, ал. 1 и, ал. 3 КСО е разпоредено Х.Н.Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 18.01.2018 г. до 03.06.2018 г. в размер
на 2
170 лева, от които 1 710.83 лева - главница и 459.17 лева - дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Добрич да заплати на Х.Н.Д. ЕГН **********
*** сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: