№ 4045
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110162374 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. АТ. Г. срещу
[ответник], с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна
квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищцата твърди, че за периода от 31.07.2017г. до 01.09.2021г. работела по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Учител начален етап на основаното образование
(I-IV клас)“. Сочи, че работодателят едностранно и незаконосъобразно променил заеманата
от ищцата длъжност в „Учител в група за целодневна организация на учебния ден (I-IV
клас“). Със заповед с изх. № РД-1235/24.08.2021г., издадена от Директора на[ответник]
трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ- поради
липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняване на
работата. Поддържа, че уволнението й е незаконосъобразно, поради погрешното изписване
на заеманата от ищцата длъжност в заповедта, както и поради липсата на задължителен
реквизит – трудовият договор, който се прекратявал. Освен това в заповедта не било
посочено коя от двете хипотези на чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ е послужила като основание за
прекратяване на трудовото й правоотношение. Поддържа, че е притежавала необходите
образование и професионална квалификация за изпълнение на работата, че работодателят не
е имал право да изменя тези изисквания, както и че изменението е в нарушение на чл. 8 КТ.
В тази връзка поддържа, че с основанието за уволнението й се заобикалят закрилата по
чл.333, ал. 1 т. 3 и т. 5 КТ, от които ищцата се ползвала, тъй като страдала от онкологично
заболяване и била председател на синдикалната организация в училището. При така
изложените фактически твърдения иска от съда да признае уволнението й за незаконно и да
1
постанови отмяната му, както и да й присъди обезщетение за оставане без работа за периода
от 01.09.2021г. до 01.03.2022г. в размер на 8164,80 лв./съгласно депозираната с уточнителна
молба с вх. № 99772/01.12.2021г. коригирана искова молба/ Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения,
че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и при наличие на
основанието по чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ. В тази връзка твърди, че ищцата е била своевременно
уведомена за необходимостта от повишаване на професионалната й квалификация, което
било продиктувано от обективни причини. Поддържа, че актуалната длъжностна
характеристика на ищцата й била връчена с уволнителната заповед. Оспорва твърденията на
ищцата за злоупотреба с работодателска власт. При така изложените фактически твърдения
отправя искането си към съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание по чл. чл.344,
ал.1, т.1 КТ ищцата следва да докаже съществувалото между страните трудово
правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, съответствието на
притежаваните от нея професионална квалификация и образование на нормативно
определените, както и да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя по чл.8,
ал. 2 КТ, като установи, че последният преднамерено е въвел новите изисквания за
професионална квалификация и образование, използвайки правата си с единстеената цел да
прекрати процесното трудово правоотношение.
За да е законосъобразно уволнението, извършено на посоченото основание, е
необходимо ответникът да докаже, че е упражнил законосъобразно правото си на уволнение,
в т.ч. че с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите му като работодател след
възникване на трудовото правоотношение с ищцата е въвел с длъжностната й
характеристика и/или щатното разписание минималните изисквания за образование и
квалификация за заеманата от нея длъжност, на които ищцата не отговаря и не е изразила
готовност да се квалифицира.
От представените по делото преписи от трудов договор /на л. 10 от делото/ и
допълнителни споразумения към него съдът приема за установено, че между М. АТ. Г. и
[ответник] е бил налице валиден безсрочен трудов договор, по силата на който ищцaта е
заемала длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден I-IV клас“.
Видно от допълнително споразумение № 468/07.01.2020г. /на л. 88 от делото/ със същото е
въведена промяна в заеманата от ищцата длъжност, като това споразумение носи подпис и
на служителя, неоспорен по надлежния ред в преклузивния срок за това. Ето защо съдът не
споделя релевираните в исковата молба основания за незаконност на уволнението с
аргумента, че промяната в заеманата от ищцата длъжност е била въведена едностранно от
2
работодателя в на нарушение на трудовото законодателство. Без правно значение за
законността на уволнителната заповед е обстоятелството дали работодателят е изпълнил
задължението си за изпращане на уведомление до Националната агенция по приходите за
това изменение в трудовото правоотношение.
На следващо място безспорно е, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено едностранно от работодателя с издаването на Заповед №РД-1235/24.08.2021
г., връчена от ответника на ищеца на 01.09.2021 г. при условията на отказ на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липсата на присъдена професионално квалификационна степен
/ПКС/, съобразно въведени последващи възникването на трудовоправната връзка изисквания
с длъжностна характеристика за длъжността „Учител в група за целодневна организация на
учебния ден I-IV клас, утвърдена на 15.07.2021г. По делото /видно от преписа, приложен на
л. 94-101/ се установява, че тази длъжностна характеристика е връчена на ищцата срещу
подпис на 23.07.2021г. Уволнителната заповед съответства на формалните изисквания на
закона, посочвайки ясно и недвусмислено изискването за професионална квалификация, на
което ищцата не отговаря. Ищцата не твърди и не доказва, че между страните е налице
повече от един трудов договор, поради което съдът не споделя довода й за незаконност на
уволнението поради липса на индивиуализация на източника на трудовото правоотношение,
което се прекратява.
Не е спорно, че както към момента на възникване на трудовото правоотношение
между страните, така и към момента на уволнението й ищцата е отговаряла на въведените в
Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти нормативни изисквания за образование и
квалификация за заеманата от нея длъжност.
Не е спорно, също така, че към момента на уволнението й ищцата не е притежавала и
не е поискала включването й в курс за повишаване на притежаваната от нея квалификация с
присъдена професионално-квалификационна степен.
Когато изискванията за изпълнение на определена работа са определени в
нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на
предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и той да е
действал добросъвестно ( Решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр. д. № 2355 / 2014 г. на
Върховен касационен съд).
Решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и
квалификация към заеманата конкретна длъжност е въпрос на целесъобразност и поради
това принципно не подлежи на съдебен контрол, освен ако по този начин не е нарушена или
заобиколена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не се установява
дискриминационен подход. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне една единствена цел, а именно прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. Доводът за подобна злоупотреба
следва да бъде изрично въведен в предмета на трудовоправния спор от работника или
3
служителя - ищец, чрез посочване на конкретни факти и обстоятелствата, обосноваващи
твърдението му за злоупотреба с работодателски права. Именно тези факти и обстоятелства
подлежат на изследване от съда при преценка дали работодателят е действал добросъвестно
по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. На основание чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността му при
извършеното уволнение се предполага до установяване на противното, поради което ищецът
носи доказателствената тежест да обори презумпцията, чрез провеждане на пълно и главно
обратно доказване (в този смисъл - Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. на ВКС, IV г. о.и др).
По делото ищецът е обосновал доводите си за злоупотреба с право с твърдения, че
промяната в изискванията за заеманата от нея длъжност е предприета от работодателя с
единствената цел тя да бъде уволнена на посоченото в оспорената заповед основание по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, заобикаляйки закрилата по 333, ал. 1, т. 2 и т. 5 КТ.
Злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания нямат връзка с характера на
работата на изпълняваната длъжност и са фрапиращо несъответни с трудовите функции на
длъжността или когато от обстоятелствата е ясно, че промяната има за единствена цел
уволнението на работника или служителя. В този смисъл е Определение № 171 от 30.05.2018
г. по гр. д. № 548 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Тази хипотеза с
категоричност не е налице в процесния казус. Действително, от събраните гласни
доказателства еднопосочно се установява обстоятелството, че между директора на
училището и ищцата е имало предхождаща уволнението й конфликтна ситуация, но това
обстоятелство не отнема работодателската автономия по целесъобразност да се въвеждат
допълнителни изисквания за професионална квалификация, които са свързани и обективно
биха могли да бъдат в интерес на работата. Нещо повече, установява се, че работодателят е
предоставил възможност на заетите при него учители, в т.ч. и ищцата да повишат
квалификацията си в съответсвие с променените изисквания, като М. АТ. Г. е отказала да се
включи в такъв курс. Когато са променени изискванията за длъжност, за която са
предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати
трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания
и това може да бъде направено едновременно или последователно във времето по преценка
на работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328,
ал.1, т.6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с
правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите
длъжността да прекрати трудовото правоотношение. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС, в т.ч. обективирана в Решение по гр.д. № 674/2016 на ВКС, III ГО. Ето защо съдът
намира, че дори и по делото да е установено, че работодателят не е прекратил трудовото
правоотношение с всички учители, които не отговарят допълнително въведеното изискване
за професионална квалификация, това обстоятелство само по себе си, а и в съвкупност с
останалите обстоятелства по делото не е годно да обоснове извод за злоупотреба с
работодателска власт.
4
Предвид изложеното съдът намира, че уволнението е извършено в съответствие със
законовите изисквания. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на
уволнение. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
уволнението незаконно и за неговата отмяна е неоснователен, поради което и предвид
обусловеността им от този иск, неоснователен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ /за
обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради уволнението/.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на ответника следва да
се присъдят сторените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 200 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. АТ. Г. с ЕГН ********** с адрес [адрес] срещу
[ответник] с адрес [адрес] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-1235/24.08.2021г, и с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на сумата в
размер на 8164,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
01.09.2021 г. до 01.03.2022г..
ОСЪЖДА М. АТ. Г. с ЕГН ********** с адрес [адрес] да заплати на [ответник] с
адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1200 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5