Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260019
гр. Перник, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в
публично заседание на 17.03.2021
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Ива Цветкова, като разгледа
търг. д. № 00124 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от С.Н. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за заплащане: 1/ на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 25500 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от телесни увреждания, получени от ищцата в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 16,15 часа по
околовръстния път на *** с посока на движение от *** на около 300 метра след
разклона за ***, причинено от Й.Й. при управление на товарен автомобил “Ивеко
АД 410 Т“, рег. № ***, чиято задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от *** г. – датата на постановения отказ
от страна на ответника, до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва твърдения
механизъм, причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП - да е предизвикано
по вина и от допуснати от водача на т.а. нарушения на Здв. П и ППЗДвП. Оспорва,
че от ПТП ищцата е претърпяла уврежданията – по вид и степен, евентуално, че
уврежданията са довели до продължителни болки и страдания, както и да е налице
причинно-следствена връзка на всички твърдени неим. вреди с ПТП. Релевира
възражение за съпричиняване - ищцата е управлявала л.а. без поставен предпазен
колан, както и е нарушила чл. 15,ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, което е
основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва размера на обезщетението за неим. вреди като силно
завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по конкретното пътно-транспортно
произшествие се установяват от писмените доказателства /констативен протокол № ***
г., АУАН № ***г., НП № ***г./, както и от първоначалната и повторната съдебно –
автотехнически експертизи /САТЕ/. На ***г. управляваният от Й.Й. товарен
автомобил “Ивеко АД 410 Т“, с рег.№ ***, се е движил в крайна лява пътна лента
по ул."***" с посока от *** към *** и в района на около 300 м след
разклона за ***, предприема маневра за преминаване от крайна лява в средна
пътна лента, където в същата посока в средна пътна лента се движи управляваният
от С.Н. лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Следва удар между двете МПС, като конфликтът между двата
автомобила е настъпил с предна дясна ъглова част на т.а., с лява странична
задна част на л.а. След настъпилия удар, л.а. е продължил посоката си на
движение със сложна ротация обратно на часовниковата стрелка (гледано отгоре),
удар в заден десен панел, и последвал челен удар в еластичната предпазна ограда
на ул."***". Товарният автомобил, след ПТП е спрял след известно
разстояние в най-дясното платно. Произшествието настъпва в светлата част на
денонощието, слънчево с добра видимост, суха пътна настилка, пътното платно е
еднопосочно, състои се от три ленти за движение, всяка с ширина от 3,5 м,
разделени от бяла прекъсната линия, както и аварийна лента; профил на пътя –
хоризонтален; пътно покритие - асфалт, в добро състояние; режим на движение при
максимална скорост 90 км./час. за извън населено място. Установява се, че
в конкретната обстановка причини за настъпване на ПТП е предприетата, от страна
на водача на т.а. „Ивеко", маневра престрояване в съседна дясна лента, без
да осигури безопасното преминаване и без да пропусне попътно движещият се в
съседната (средна) пътна лента л.а. „Фолксваген" и предизвиква ПТП,
поради
неоценяване на конкретната пътната обстановка (натоварен трафик) на водача на
т.а.
Медико-биологичният вид и характер на получените от
ищцата увреждания, начина на лечение и продължителността на
лечебно-възстановителния период, се установява от съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/. Описват се следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в пряка -
причинно следствена връзка с ПТП от ***г.: ********************. В медицинската
документация не са налице данни за загуба на съзнание по време и след
инцидента, както и не е поставена диагноза Сътресение на мозъка /Комоцио
церебри/. Назначено е следното лечение: ******************************* Според
СМЕ оздравителният период при такива травми е от порядъка на няколко седмици до
около един месец. В конкретния случай са налице данни за издадени болнични листове
в периода до ***г., т.е. могат да се направят съждения, че възстановяването е
продължило за период до около 40 дни след инцидента. Към момента от вещото лице
е констатирано, че не са налице неблагоприятни последствия и остатъчни явления
от травмите при ПТП и при пострадалата е налице
пълно възстановяване от получените на ***г. травми. Травмите са отзвучали
напълно и не се очакват за в бъдеще да настъпят неблагоприятни последствия за
здравето на пострадалата.
При събраните в настоящото производство
доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата
неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на *** г., причинено по
вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно
средство Й.Й.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, установени от СМЕ,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест
на причинените на ищцата телесни увреждания /*******************************/, които
както поотделно, така и в своята съвкупност са довели до болки и страдания. Ограниченията,
неудобствата и страданията, които е следвало да изтърпи ищцата – по време и на
възстановителния период, който е бил с продължителност около 40 дни след
инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност в битово и хигиенно
отношение и социален живот на ищцата. Отражението върху психо - емоционалното
състояние на ищцата и претърпения силен стрес, преминал в шок. Промяна на
живота на пострадалата след процесното ПТП и за в бъдеще след инцидента –
възникнал страх от шофиране и пътуване с автомобил. Липсата на остатъчни
явления – пострадалата е напълно възстановена и не се установяват други
последици от травмите, от естество да нарушат нейния нормален начин и качество
на живот преди инцидента. Освен посочените морални измерения на болката и
страданията, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в
страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към
момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад.
застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да
нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва
да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени
суми за подобен вид увреждания в близък период, които
съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При
съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и
критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от
ищцата неимуществените вреди е в размер на 15 000 лв. Тази сума конкретно ще
репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето досега,
съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в
съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 25500 лв. искът е
неоснователен.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или бездействия на пострадалия, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем. Възражението за съпричиняване от ищцата е
обосновано конкретно с липса на поставен предпазен колан, нарушение на чл. 15, ал.
1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като тежестта на доказване за съпричиняване
е върху застрахователя.
От механизма на ПТП се установява, че ищцата при ПТП,
като водач е седяла на предна дясна седалка, но липсват доказателства, че е
била без поставен предпазен колан. Според повторната САТЕ л.а. „Фолксваген Пасат
", с година на производство от 1998г. - 2000г., фабрично е оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани на предна лява и дясна седалка,
триточкови колани на задна лява и дясна седалка, за пътника, който пътува на
втори ред (задна седалка) в средата е монтиран фабрично - двуточков (лентов)
предпазен колан. СМЕ е категорична, че уврежданията на ищцата е възможно да
бъдат получени при водач на лек автомобил, който е бил с поставен обезопасителен
колан. При поставен или непоставен обезопасителен колан, който трябва да се има
предвид, че също представлява твърд тъп предмет и причинява травми в областта
на гръдния кощ и коремната област, биха настъпили идентични травми, такива
каквито са отразени и описани при пострадалата. При липсата на категорични
доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен колан, респ. на такива
за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и
вредоносния резултат и конкретно, че вида и интензивността на получените травми
са щяли да бъдат със значително по – лек характер, дори и да бе доказано
непоставяне от ищцата на предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от ищцата
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От
повторната САТЕ
се установява,
че водачът на л.а. „Фолксваген"
се е движил правомерно в средната пътна лента за движение със скорост около
80-85 км./ч. и не е възприел опасността, тъй като се е движил от дясно на около
3.50м. пред т.а., преди т.а да предприеме маневра от крайна лява лента
навлизане в средната пътна лента преди настъпване на ПТП. Водачът на л.а. не е
имал възможност да предотврати ПТП и не е било възможно да избегне удара с
т.а., тъй като се е движил в средната пътна лента за движение успоредно от
дясно на т.а. и на около 3.50м. пред т.а. непосредствено преди настъпването на
ПТП. Началният контакт на т.а. с л.а е бил под ъгъл в момент когато л.а. се е
намирал на около 3.5м. пред т.а в средната пътна лента на движение, поради
което водачът на л.а. не е имал директна видимост върху движението на т.а. и не
е виждал директна опасност от т.а. и затова не е предприел маневра в дясно,
като няма причина водачът на л.а. да бъде задължен да се движи плътно в дясно
на своята пътна лента.
От горното следва, че не е налице нарушение от
пострадалата на чл. 15 ЗДвП, тъй като не може да се приеме, че поведението на водача
на т.а. не би било същото и в случая, в който пострадалата се е движила
възможно най-вдясно на средната пътна лента. Пострадалата не е имала представа какво ще бъде поведението на водача
на т.а., който предприемайки маневра за преминаване от крайна лява в средна
пътна лента, вместо да съобрази движението и да пропусне попътно движещият се
пред него в съседната (средна) пътна лента л.а. е продължил движението си и е
ударил отзад движещия се пред него л.а. Дори пострадалата да се е движила
най-вдясно на средната пътна лента за движение, ударът отново би бил
непредотвратим, ако водачът на т.а. не бе продължил движението си и щом като не
е изпълнил нито едно от вменените му задължения, както те бяха изброени
по-горе.
Липсват и
данни за неблагоприятни фактори, които имат значение за избиране на
съобразената скорост на движение, поради което следва, че избраната от ищцата
скорост /в рамките
на максимално допустимата/ е била съобразена с пътните условия и ищцата
не е имала
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП /чрез маневра или
спиране/. Поради
това и
изводът,
че водачът на л.а.
не е извършил нарушение и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
В заключение, водачът на т.а. е единствен
причинител на този деликт, тъй като изцяло във възможностите му е било да
предотврати удара на т.а. в л.а., ако не бе игнорирал основното си задължение
по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Затова в причинно-следствената верига не следва
да се включва поведение на самата пострадала, респ. и поведението й не може да
се отчита в някаква степен с този на водача или като самостоятелен причинен
фактор за причинените й телесни увреди. Възражението за съпричиняване е
неоснователно и липсва основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или отказ
за плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищцата
е сезирала ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение на ***
г. и като взе предвид, че на ***г. е налице отказ от застрахователя за плащане
на обезщетение, съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от ***г. до окончателното
изплащане на сумата, така както е поискано от ищцата.
По разноските
Ищцата доказва разноски общо 210 лв. -
възнаграждения за СМЕ и САТЕ и съд. удостоверения (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като ищцата е освободена от внасянето на
такси на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е
посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1 ЗА), които се
дължат съразмерно с уважената част от иска, или 123,53 лв.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът на ищеца има право на възнаграждение, което съдът определя на 1295
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., което се дължи
съразмерно с уважената част от иска, т.е. 761,76 лв.
Ответникът доказва разноски общо 1645 лв. - СМЕ, САТЕ,
свидетел и съд. удостоверения (съгласно представените доказателства и списък по
чл. 80 ГПК, като липсват доказателства за заплатено адв. възнаграждение), които
се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, или 677,35 лв.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на
чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер на 600 лв.
По изложените съображения,
Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на С.Е.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
/чрез адв. М.Д. от САК/, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата
15 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от телесни увреждания /**************************/, получени от ищцата в
следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 16,15
часа по околовръстния път на *** с посока на движение *** на около 300 метра
след разклона за ***, причинено от Й.Р.Й., ЕГН ********** при управление на товарен
автомобил марка "Ивеко", модел „АД 410 Т", с рег.№ ***, чиято
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ***г. - датата на отказа на застрахователя за плащане на обезщетение,
до окончателното плащане на обезщетението, на осн. чл.493, ал.1,
т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер
от 25500 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на адв. М.Д. от САК,
сл. адрес: ***,
сумата 761,76 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата по производството.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, *** да заплати на С.Е.Н., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, сумата 123,53 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.Е.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, ***, сумата 677,35
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на Окръжен съд – Перник сумата 600
лв. – държавна такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: