Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.хххххх,20.12.2017 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 20.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ххххххски
районен съд в публично съдебно заседание,проведено на единадесети януари, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Росен Балкански
При
участието на секретаря Иванка Чукачева, сложи на разглеждане докладваното от
районния съдия Росен Балкански гр.дело №44 по описа на съда за 2014 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 208 от 31.01.2014
година от Д.Х.Ц. с ЕГН- ********** ***
срещу ЕТ „ Д.С. – хххххх „ със седалище
и адрес на управление гр. хххххх ,общ . хххххх , ул. „ Г. ххххххх „ № 7 с ЕИК
********* , представляван от Д.С.Д. с ЕГН- ********** .
Анализирайки
исковата молба , съдът приема , че е
сезиран с иск с правно основание чл. 286
от ЗЗД във вр. с чл. 36 ал. 4 от Закона
за адвокатурата и чл. 79 от ЗЗД .
Заявена се претенция ответника в качеството му на
едноличен търговец да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2780,00 / две хиляди седемстотин и осемдесет /
лева- представляваща парично
вземане по неплатено
адвокатско възнаграждение уговорено в хода на
исково производство по гр. Дело № 319 / 2009 година по описа на ТРС при
условията на чл. 36 ал. 4 от Закона за адвокатурата с оглед благоприятен за ищеца –
едноличния търговец изход по делото в
частта по исковете за мораторни
лихви с цена от 2780,53 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от дата на депозиране на исковата молба при
съда 31.01.2014 година / съдът има в предвид
отразеното по Разпореждане № 96
от 05.02.2014 година по гр. Дело № 416 /
2013 година по описа на ТРС – с което е отделена в отделно производство искова
молба с вх. № 208 / 31.01.2014 година .
Претендират
се разноски сторени по делото .
В срока по
чл. 131 от ГПК по делото е депозиран
писмен отговор от ответника. Така предявения иск ответника приема за неоснователен и го оспорва както по основание така и по размер .
От събраните
по делото доказателства, които съдът
обсъди в тяхната цялост приема за установено следното от фактическа страна :
Не се спори
между страните, че ищеца по настоящото
дело е вписан като адвокат при Добричка адвокатска колегия.
Не се спори
между страните , че през 2009 година настоящия ответник , в качеството му на
едноличен търговец е предявил иск срещу Община хххххх , гр. хххххх . По
депозирания иск при ххххххски районен съд е било образувано гр. Дело № 319
/2009 година . Видно от изисканото дело
№ 319 / 2009 година по описа на ТРС , изискано и приложено към настоящото
ответника търговец е сключил договор за правна помощ с двама адвокати. По повод
водене на делото настоящия ответник / тогава в
качеството му на ищец / е сключил Договор за правна защита и съдействие, регистриран
при АК Добрич- серия Д №**********/ 04.08.2009 година – лист 125 по делото ,
като договора за правна помощ е сключен между търговеца от едно страна и
от друга адвокат Д. Ц. *** и адвокат Ю.Отузбирова също
от адвокатска колегия Добрич.
Към
изисканото и приложени гр. Дело № 319 /
2009 година е приложено писмено доказателство – Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2010 година ,
серия Д №*********, регистриран при АК Добрич
- стр.213 по делото .
По делото
е приложена молба – лист 260 от делото, молба с вх. № 1780 от 01.09.2011
година. Със същата молба ищеца по гр. Дело № 319/ 2009 година- настоящия ответник оттегля дадените
пълномощия с които е упълномощил по делото
адвокат Д. Ц. – настоящия ищец по делото.
По
заплащането на договорените адвокатски възнаграждения по двата посочени
договора за правна помощ- общо в размер на 600,00 лева страните
не спорят .
От правна
страна по делото :
Спора между страните е налице ли
е валидно сключен договор за правна
защита и съдействие на осн.чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата , на
основание на който договор настоящия
ищец е следвало да получи допълнителен резултативен хонорар,
явяващ се в размер на претендираната по гр. Дело № 319 / 2009 година мораторна
лихва в размер на 2780,52 лева .
С Определение № 114 от 17.06.2014
година по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като на ищеца със същото съдът
вмени с годни доказателства да докаже
наличието на валидно сключен договор за правна
защита и съдействие , като съдът има в предвид
страната да докаже именно
наличие на такъв договор , по
който страните да са постигнали съгласие за размера на резултативния хонорар.
Такова доказване не бе проведено
успешно от ищцовата страна на основание чл. 154 ал. 1 от ГПК .
В случая ищецът, при пълно и главно доказване следваше да установи по безспорен и
категоричен начин твърденията си ,че процесуално е представлявал търговеца
по делото - по гр.д.№319 по описа за 2009
година на Районен съд гр. хххххх
и на второ място да установи наличие
на валидно сключен договор за правна
защита и съдействие с посочен по него
резултативен хонорар, еквивалентен на
заявената претенция за мораторна лихва .
Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
"Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Закона не въвежда изискване за писмена форма на
договора. В чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата е предвидена възможност при
липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или
клиента, адвокатският съвет да определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
По настоящото дело видно от доказателствата съдържащи се по приложеното
гр. Дело № 316 /2009 година са налице
представени два договора за правна защита и съдействие по които
е посочена цена- в размер на
300,00 лева по двата договора, като по тяхното заплащане страните не спорят.
Между страните няма спор относно тези
обстоятелства , като и няма спор по отношение на факта на оттеглянето на
пълномощията от ищеца по гр. Дело № 319
/ 2009 година по отношение на единия от своите процесуални представители по
делото а именно – адвокат Д. Ц. .
От приетите
писмени доказателства – два броя договори за правна помощ се установява, че
между ищеца по гр. Дело № 319 / 2009 година от една страна и от друга настоящия
ищец , по делото в качеството му на
процесуален представител – адвокат е
било налице валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между
тях два
броя договори за правно обслужване .
Съдържанието
на двата договора дава основание това
договорно отношение да се определи като най-близко, сходно на договора за
поръчка, по които и договори е заплатено .
Отношенията между адвокат и клиент по повод
оказване на правна защита и съдействие обаче се уреждат по специалната
регламентация на Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд, като размерът му се определя в договор между него и клиента и
трябва да бъде справедлив, обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Възнаграждението обаче може да се уговори и като процент върху определен
интерес и то с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за
защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес - чл.36,
ал.4 от ЗА. В случая не се доказа
страните да са сключили договор за правна защита и съдействие, по
който и договор да е безспорно , че на
адвоката се следва резултативно възнаграждение ,т.е. такова не само обвързано с постигането на определен краен резултат,но
и с параметри идентични с този на размера на присъдената мораторна лихва .
Пълномощията
на настоящия ищец са били
оттеглени от ищеца по гр. Дело №
319 / 2009 година по описа на ТРС на
01.09.2011 година , като по делото
до приключване с Решение по спора търговеца е представляван от друг
адвокат – А. Т. *** .
Действително няма забрана за уговаряне на т. н.
резултативен адвокатски хонорар, който да бъде дължим след приключване на
съответното производство и да се определя от неговия изход, стига да не се
отнася за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален
интерес. В този смисъл са и мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Съобразно разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. То е проявление на един от основните принципи в гражданското право, а
именно на гражданскоправните субекти е позволено всичко, което не им е изрично
забранено. Правилото на чл. 36 ал.4 от Закона за адвокатурата е изключение, което ограничава договорната
свобода по чл. 9 от ЗЗД и за това не подлежи на разширително тълкуване.
По делото не
се доказа наличие на валидно сключен писмен договор , касаещ постигнато между страните
съглашение за заплащане на един
резултативен хонорар , при което съдът приема иска за недоказан.
Съдът не цени по делото показанията дадени от разпитания свидетел – Р. Дапков , поради
следните съображения :
В протоколно
заседание проведено на 03.12.2015 година, процесуалния представител на
ищеца заяви поправяне на исковата молба
, като твърди , че се касае до сключен между страните неформален договор за
правна помощи съдействие по който
страните са договорили и резултативния
размер на следващия се хонорар в размер на 2780,00 лева , но при разпита на свидетеля проведен на 11.01.2016 година , съдът не е отчел по протокола да е било налице
изричното съгласие на ответника да бъде
проведен разпита – при хипотезата на чл.164 ал.1 т.3
от ГПК гласните доказателства са допустими според разпоредбата на чл.164 ал.2
от ГПК само при изрично съгласие на страните,като за тази цел съдът по протокола изрично не е предупредил страните за недопустимостта на
свидетелските показания и да ги е запитал дали при това положение са съгласни
такива доказателства да бъдат допуснати и събрани.По протокола за проведено
съдебно заседание от 11.01.2016 година, районният съд не е изпълнил горните си
задължения,като,без да коментира въпроса за допустимостта на показанията и без
да попита ответника едноличен търговец ,чрез
процесуалния му представител по делото-
адв. Р.
Г. дали е съгласна да бъде допуснат до разпит искания свидетел воден от
ищеца , е постановил определение за допускане на свидетел - за доказване
на сключен неформален договор за правно защита и
съдействие .
Съгласието на страната трябва да е
изрично,т.е. да е дадено ясно,категорично и недвусмислено пред съда.
По настоящото дело ответникът едноличен
търговец чрез процесуалния си представител не е направил такова изрично съгласие .
Не е достатъчно по повод искането да се допуснат недопустимите свидетелски
показания,отправено от ищцовата страна,противната страна да не
възрази.Процесуалният закон не приравнява мълчанието като знак на съгласие,а
регламентира като условие за отпадане на ограничението само изрично съгласие на
заинтересованата страна за това.В случая такова изрично съгласие на ответника
няма изразено, като в писмен
отговор на въззивна жалба
вх. № 1548 от 22.07.2015
година във връзка с постъпила срещу Решение № 57 / 08.06.2014 година
постановено по гр. Дело № 44 / 2014
година по описа на Рс хххххх ответника
се е противопоставил на събиране
на гласни доказателства , поради което
същите са недопустими и не могат да послужат като годно доказателствено
средство за съществуване на твърдяното
правоотношение.
От друга страна,дори и да се приеме,че,като не се е противопоставил изрично
на допускането на свидетеля ,ответникът
по делото мълчаливо е изразил съгласие за разпита на свидетеля и горното му
поведение да е обусловило допустимост на
показанията на свидетеля ,следва да се отбележи,че събраните гласни
доказателства не удостоверяват съществуването на валидно правоотношение между страните по сключен договор за правно съдействие и защита с резултативен хонорар ,поради наличието
по гр. Дело № 319 / 2009 година на
молба с която ищеца по същото
дело оттегля дадените пълномощия на
процесуалния си представител по делото –
адв. Д. Ц. – преди делото да е
приключило .
Свидетелят Р. Дапков твърди в своите показания пред съда , че е било преди 4 или 5 години ,като той и страните по настоящото дело били заедно в едно от питейните заведения на гр. хххххх –
именувано от свидетеля като „ Варната”. Именно там в заведението настоящия
ответник споделил пред него , че във връзка с деятелността си като едноличен
търговец има да взема парична сума от Община хххххх
гр. хххххх , за която има издадени
фактури. Свидетеля Дапков заявил на ответника Д.С.Д.,че след като има
проблем, то ето и адвоката е на масата .Именно
в една такава нетипична среда за уговаряне по
сключване на договор за правна защита и съдействие били поставени страните. Срещата завършила
със заявено съгласие според
свидетеля Дапков -от една страна ищеца по настоящото дело да води делото на
приятеля си ,което от своя
страна предизвикало вълнение у ответника , който от своя страна заявил на
масата пред присъстващите – „ ще се откажа от лихвите в твоя полза, колкото ги спечелиш , но нека поне главницата да си взема”
. Свидетеля Р. Дапков твърди , че е свидетел на разговора, който се е бил водил
в края на работния ден, но няма възприятия страните да са подписвали каквито и да е документи ,както и няма възприятия при този разговор страните да са поставили на коментар ,конкретни условия по един проекто договор за правна услуга и
съдействие.
От
събраните по делото доказателства не се установи сключен между страните писмен договор
за правна помощ и съдействие, както и не се доказа уговорено от тях резултативно адвокатско възнаграждение.
Специалната разпоредба на Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., доп.,
бр. 97 от 2012 г. ) от Закона за
адвукатурата гласи , че за
вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от техния размер.
Разпоредбата на чл. 286, ал. 2
от ЗЗД, гласи, че доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение
само ако е уговорено. В конкретният случай от доказателствата по делото се установи, че такова възнаграждение не е
било уговаряно между ищеца и ответника търговец.
На
изложените съображения иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъда отхвърлен .
С
оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски .
Ответника има право на разноски . По делото е представено адвокатско пълномощно по което не е посочена цената по договораза
правна помощ и съдействие. В последствие с отговор по въззивна жалба
процесуалния представител на ответника
депозира проформа фактура , но
доколкото по делото не се събраха
убедителни писмени доказателства за реално заплатения адвокатски хонорар от
ответника то съдът приема , че такъв не следва да му се присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно
основание чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 36 ал. 4 от Закона за
адвокатурата и чл. 79 от ЗЗД предявен от Д.Х.Ц. с ЕГН- ********** *** в
качеството му на адвокат при Адвокатско колегия Добрич ,срещу ЕТ „ Д.С. – хххххх „ със седалище и адрес на управление гр. хххххх
,общ . хххххх , ул. „ Г. ххххххх „ № 7 с ЕИК *********, представляван от Д.С.Д. с ЕГН- **********, по
силата на който се претендира ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца от
2780,00 / две хиляди седемстотин и осемдесет /
лева- представляваща парично
вземане по неплатено
адвокатско възнаграждение уговорено в хода на
исково производство по гр. Дело № 319 / 2009 година по описа на ТРС при
условията на чл. 36 ал. 4 от Закона
за адвокатурата с оглед благоприятен за
ищеца резултат - по сключен между
страните договор за правна помощ и съдействие с резултативен хонорар .
Разноските остават за страните такива каквито са ги сторили .
Решението подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Добрички окръжен
съд.
Районен съдия :