Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на трети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №18698 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „З.А.” АД, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление:*** срещу Л.Н.Б.,
ЕГН**********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.3 КЗ вр. чл.
50 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно
вземане против ответника, в общ размер от 988,22лева,
включващо изплатено от ищеца в качеството му на застраховател обезщетение в
размер на 977,07лева по сключен договор за имуществена застраховка „Защитено
имущество”, обективиран в полица ............ със
срок на действие 16.05.2016г.-15.05.2017г. на застрахованото лице Т.А.Т. за
имуществени вреди, причинени на застрахованото имущество – офис, находящ се в гр. Варна, бул.“В.В.“
.., ет.1, изразяващи се в увреждане на недвижимия имот от теч, причинен от неизправност
във водопроводната инсталация на ответника и сума в размер на 11,13лева,
представляваща обезщетение за забава,
считано от 02.08.2019г. – 11.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда - 11.09.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№14568/2019г. по описа на ВРС, 39-ти
състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че по силата на сключен договор за
имуществена застраховка „Защитено имущество”, обективиран
в полица ............ ищецът застраховал срещу застрахователна премия офис, находящ се в гр. Варна бул.“В.В.“ .., ет.1,
собственост на Т.А.Т. и В.С.М.. На 26.07.2016г. Т. Т. подал в „З.А.“
уведомление за щети, причинени на застрахования обект вследствие на теч на вода
от апартамента над застрахования офис, стопанисван от ответницата. Образувана
била преписка по щета №13016080200024. Застрахованото лице посочило, че в
резултат на теча била нанесена щета по гипсокартонен
таван. Изготвен бил междусъседки протокол от
26.07.2016г., с който било констатирано, че в резултат на теч от апартамента от
горния етаж са увредени части от тавана и стената на застрахования обект. След
извършен оглед от застрахователя е установена увредена мазилка по окачен таван
и следи от измокряне по стена, боядисана с цветен латекс. Причина за
измокрянето била ВиК авария в апартамента,
стопанисван от ответницата, като вследствие на измокрянето били увредени окачен
таван, силикатна мазилка по таван и латексово
боядисване на стена. Изготвена била сметка на уврежданията , като на
11.08.2016г. било изплатено обезщетение в полза на двамата съсобственици в общ
размер на ..8,73лева. На 09.01.2017г. Т. Т. подал ново уведомление за щети в З.А.,
причинени от теч на вода от водопровода на горния етаж. Образувана била
преписка по щета №13017080200004. С междусъседски протокол от 12.01.2017г. било
констатирано, нанесена щета в резултат на авария в тръбопровода в кухненско
помещение в апартамента, стопанисван от ответницата. След извършен оглед от
застрахователя било установено, следи от измокряне, подпухнала гипсова
шпакловка и увреден гипскартон по стени и таван в два кабинета, в зона на обща
стена, вследствие на ВиК авария в горния
апартамент. Изготвена била сметка на
уврежданията, като на 19.01.2017г. по претенцията било изплатено обезщетение в
полза на двамата съсобственици по експертна оценка в общ размер на 538,36лева.
Така размерът на изплатеното застрахователно обезщетение по двете преписки
възлизал на 977,09лева, като основанието за ангажиране на отговорността му била
клауза Д4 по застрахователния д-р - авария на водопроводни, канализационни,
отоплителни и климатични инсталации. На 02.07.2019г. до ответницата била
изпарена регресна покана за заплащане на
задължението, но тъй като тя не сторила това, застрахователят подал заявление
по реда на чл.410 ГПК. Ответницата подала възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, което обусловило интерес от настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника. В отговора се сочи, че задължението по щетите е
погасено вследствие на изтекла погасителна давност в нейна полза. Твърди, че
застрахователят и застрахования са извършили нарушения на общите условия на
договора за застраховка и конкретно - първият на т.10.8 и 10.13, вторият на
т.35. Твърди, че през 2005г. етажът на който е разположен апартамента й, е
преустроен и са изградени два отделни апартамента, вследствие на което изцяло
са подменени ВиК и електрическа инсталации. Сочи, че
при преустройството не са спазени строително – техническите изисквания, което е
довело до поредицата от аварии. Твърди, че изплаща ипотечен кредит, обвързан
със застраховка на дома. След инцидента застрахователят на жилището й „Дженерали Застраховане“АД направил оглед и констатирал, че
щетите, нанесени на процесното жилище са вследствие
на особеностите на конструкцията на сградата, амортизацията й и на разрешеното
преустройство, свързано с изграждане на мокри помещения върху гредоред. Твърди,
че не е уведомявана за задължението си към ищцовото
дружество.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез нарочна молба до
съда, а ответникът - отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1 т.3 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е
било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования
по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
В случая за да бъде уважена исковата претенция,
ищецът следва да докаже наличието на валиден
застрахователен договор с трето лице, претърпяло имуществени вреди от собствена
на ответницата вещ, със срок на действие към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпването на посочените в исковата молба
имуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с противоправно поведение на ответника; уведомяването на
ответника чрез отправяне на регресна покана за
заплащане на задължението й; изпадането й в забава. В тежест на
ответника е да докаже правопогасяващите си възражения и в частност, че е изтекла
погасителна давност за вземането на ищеца, извършено плащане и др.
По делото не е спорно, че на жилището, ползвано
за офис и находящо
се в гр. Варна бул.“В.В.“ .., ет.1, собственост на Т.А.Т.
и В.С.М., са причинени щети вследствие теч на вода от апартамента стопанисван
от ответницата. Не се оспорва и наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка, и плащането на
застрахователно обезщетение по договора. Не се оспорват вида и размера
на вредите.
Ответницата оспорва наличието на аварията в апартамента, собственост
на застрахования Т.А.Т. от ищцовото дружество да
е в пряката причинна връзка с нейно противоправно поведение, доколкото същата навежда твърдения
че щетите, нанесени на процесното жилище се дължат на особеностите на конструкцията на
сградата, амортизацията й и на разрешеното преустройство, свързано с изграждане
на мокри помещения върху гредоред.
В тази връзка съдът ангажира специални знания на
вещо лице инж. -строителен конструктор по назначена съдбно
– техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост, като
компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи. След извършен
оглед на място, експертът е констатирал, че въпреки влошеното експлотационно състояние на сградата, в която се намират
двете жилища, няма видими конструктивно пукнатини, доказващи пропадане на
сградата, вследствие на слягане на земната основа. Вещото лице се е обосновало
с извода, че ако имаше разместване на хоризонтални и вертикални разклонения, то
към момента на огледа също следва да има течове, каквито обаче то не е
констатирало. Експертът не е установил, разместване на хоризонтални и
вертикални разклонения на канализационната и водопроводна инсталации. С оглед на така кредитираното заключение,
съдът счита възражението на ответника,
че аварията се дължи на особеностите на конструкцията на сградата,
амортизацията й и на разрешеното преустройство, за неоснователно, с оглед на
което е налице покрит застрахователен риск и не са налице твърдяните нарушения на общите условия на договора за
застраховка.
В подкрепа на горния извод е и заключението на
първоначално изготвената СТЕ, като от
непосредствено дадените обяснения от вещото лице в о.с.з.на 16.09.2020г.
се установява, че описаните от застрахователя в констативните протоколи процесни щети могат да бъдат получени само вследствие на
реализирани течове от водопровод, канализация и сифони. В допълнителното си
заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
експертът е определил стойността на строително – монтажните работи по средни пазарни цени за
отстраняването на щетите от 2016г. и 2017г. в общ размер на 827,37лева без ДДС.
Или същите възлизат в общ размер на 992,84лева, стойност която е малко по –
голяма от тази на изплатеното обезщетение от застрахователя, а именно в размер на 977,09лева.
По делото са ангажирани свидетелски показания
на св.Т.Т.,
собственик на увреденото имущество. Същият свидетелства, за това, че през
2016-2017г. в жилището му - офис, са
настъпили увреждания, вследствие на течове от апартамента над него, ползван от
ответницата. За това били съставяни междусъседски протоколи, както и завеждани
щети от него в застрахователя му – ищцовото
дружество.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че вредите в жилището - офис, находящо се в гр. Варна бул.“В.В.“
.., ет.1, собственост на Т.А.Т. и В.С.М. са причинени от неизправност във
водопроводната инсталация на ответника. В конкретния случай състоянието на
вещта, собственост на ответника е станала причина за възникване на
констатираните от застрахователя увреждания в застархованото
имущество. Поради това вредите, получени по стените и тавана на жилището -
офис, се явяват пряка и непосредствена последица от състоянието на вещта,
собственост на ответника. С плащането на застрахователното обезщетение на 11.08.2016г. и на 19.01.2017г.,
застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение срещу ответницата, която е била длъжна да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования. Въз основа на изложеното искът по реда
на чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
Ответницата възразява да е била надлежно
уведомена за задължението си към ищцовото дружество.
Настоящият състав намира, че уведомяването й има значение единствено досежно моментът, от който същата следва да се счита
изпаднала в забава. Видно от представената обратна разписка първата регересна покана от застрахователя до ответницата за
задължението й по образуваната щета №13017080200004 и на стойност 538,36лева, е
получена от лично от нея на 24.03.2017г., с което съдът констатира, че тя е
била надлежно уведомена за това вземане срещу нея. По отношение на изпратената последващата регресна покана, в
която са били обективирани
задълженията и по двете щети, съответно на стойности от ..8,73лева и от
538,36лева и видно от обратната разписка, приложена по делото, ответницата не е
получила известието /същото е отбелязано, като непотърсено/, съответно за
задължението си на стойност ..8,73лева, действително тя не е била уведомена. В
тази връзка обезщетението за забава, като претендирано
с начална дата от 02.08.2019г. е основателно и следва да бъде присъдено само досежно главницата от 538,36лева. Това е така, тъй като
ответницата е узнала за задължението си на стойност ..8,73лева едва след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , т.е. след
11.09.2019г., а обезщетение за забава след тази дата и за сочения минал период
не може да бъде търсено. С оглед на изложеното и използвайки програмен продукт
„Апис – Финанси“, съдът констатира, че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за възведения
период е основателен за сумата от 6,13лева, а над тази сума и до претендирания пълен размер от 11,13лева, се явява
неоснователен, поради гореизложеното.
Ответницата е релевирала
оплакване за изтекла погасителна давност на задължението в нейна полза. Съдът
не намери опора в това твърдение, доколкото считано от изплащането на
застрахователните обезщетения на 11.08.2016г. и на 19.01.2017г. до подаване на
заявлението в съда - 11.09.2019г. не е изтекъл предвидения в разпоредбата на
чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което
възражението й е неоснователно.
По разноските: претендират се само от страна на
ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са - 100лева юк.възнаграждение, 100лева допълнителна ДТ, 300лева депозит
за вещо лице и 30лева депозит за свидетел. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева. По отношение на дължимата ДТ в исковото
производство съдът намира, че същата е в размер
на 75лева. Съдът констатира, че е налице надвнасяне от 25лева от ищеца,
което подлежи на връщане с нарочна молба, но тази сума не следва да бъде
възложена в тежест на ответника. Така, общо в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от 505лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Така, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство от 75лева.
Предвид, че ответницата е останала задължена във
връзка с определения окончателен депозит за ВЛ и дължимият остатък не е внесен
от нея в предоставения срок, то съдът
следва да я осъди на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на ВРС „Вещи лица, гаранции, държавни такси по изпълнителни дела и суми за изплащане на дълга по
изпълнителни дела” сумата от 100лева, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за вещо лице,
съгласно протоколно определение на съда от 03.02.2021г.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на З.А.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление:*** срещу Л.Н.Б., ЕГН**********,
с адрес *** съществува регресно
вземане за сумата от 977,07лева,
представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена
застраховка „Защитено имущество”, обективиран в
полица ............ със срок на действие 16.05.2016г.-15.05.2017г. на застрахованото лице Т.А.Т. за
имуществени вреди, причинени на застрахованото имущество – офис, находящ се в гр. Варна, бул.“В.В.“
.., ет.1, изразяващи се в увреждане на недвижимия имот от теч, причинен от
неизправност във водопроводната инсталация на ответника и сума в
размер на 6.13лева - мораторна лихва за периода 02.08.2019г. – 11.09.2019г.,
ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 11.09.2019г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№14568/2019г. по описа на ВРС, 39-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над сумата от 6,13лева до претендирания
размер от 11,13лева, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл.410, ал.1, т.3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Н.Б., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на З.А.” АД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 505лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски за ДТ, депозити за вещо лице,
свидетел и юк.възнаграждение и сумата от 75лева, представляваща сторените в заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултскко
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Б., ЕГН**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС „Вещи лица, гаранции, държавни такси по изпълнителни дела и суми за
изплащане на дълга по изпълнителни дела” сумата 100лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: