Р
Е Ш Е Н И Е
№1991
гр.
Перник, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Даниела Благоева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03271 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Ц.М.Ц., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 336,93 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., кв. „”, бл. ап. за периода от
01.12.2015г. до 30.04.2016г. включително и сумата от 41,84 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.02.2016г. до
22.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01370/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице
неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се
стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника
му адв. Б. В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и
размер предявените искови претенции, за което излага подробни аргументи.
Оспорва наличието на облигационна обвързаност между страните, като твърди, че
не е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира се и възражение за
погасяване на вземанията, поради изтекла спрямо същите погасителна давност.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца пледира за основателност
на предявените искове, респ. за уважаването им.
Ответникът,
представляван от пълномощника му, пледира за отхвърляне на предявените
установителни искове, като неоснователни. Поддържа направеното възражение за
недължимост на сумите поради погасяването им по давност, с аргумента, че
изискуемостта на всяко едно вземане настъпва към момента на издаване на самата
фактура, а не 30 дни след изтичане на срока след датата на съответната фактура.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 982 от 22.02.2019г. по ч. гр. д. № 01370
по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по
настоящото дело), при което в срока по чл.
414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното,
от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове,
в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в
предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства,
съдът намира предявените искове за допустими и дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
По делото са приети и неоспорени от
ответника Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката
(ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно
чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва
непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване,
монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място
съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на
средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по
съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по
договора. Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите
заплащат цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото
законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по начините
и сроковете, уговорени между страните.
Отношенията между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния
период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в
редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в
които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него
и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче
топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно
легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване
и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната в
императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за
сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът
е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на
ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, а именно: заверено копие на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, том I,
рег. № 3428, дело № 23/2015г. на нотариус Ирина Първанова – Бележкова, се
установява, че ответницата е придобила собствеността на процесния имот чрез
безвъзмездна сделка – дарение, изповядана на 04.12.2015г. С оглед това
обстоятелство, съдът намира за доказано, че
ответницата, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege (по
силата на закона), от момента, в
който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за
битови нужди”.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово
разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се
отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Предвид
направено изявление от страна на ответника, обаче, че не оспорва
обстоятелството, че до процесния обект е доставяна топлинна енергия за
процесния период на стойност, идентична с тази, посочена в петитума на исковата
молба, с доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил това обстоятелство за безспорно
и ненуждаещо се от доказване.
С
оглед обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост на
процесния имот, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства,
сочещи за извършено плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения
от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен.
Ответникът, обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 22.02.2019г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 22.02.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че
погасени по давност са вземанията за главница в размер на 75,36 лева, дължими
за м. Декември 2015г., поради и което установителния иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претендираното
вземане по давност. За останалата част от иска за главница – в размер на 261,57
лева, относим към периода от 01.01.2016г. до 30.04.2016г., съдът намира, че
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлофициран имот, поради което
и установителния иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за това вземане
следва да бъде уважен, като основателен. Съдът намира за необходимо да посочи,
че не споделя възражението на пълномощника на ответника, досежно началния
момент на изискуемостта на всяко едно вземане, доколкото в чл. 34 ал. 1 от
Общите условия изрично е посочено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Т.е. в настоящия случай, изискуемостта на
вземането за м. Декември 2015г. например, настъпва в първия ден, след изтичане
на предоставения 30-дневен срок.
Съгласно ал. 6 на чл. 34 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
На
ищцовото дружество се дължи сумата от 41,84 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 09.02.2016г. до 22.06.2017г., което обстоятелство, както беше
посочено по-горе, съдът също е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването по давност на
главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това съдът намира,
че погасени по давност са вземанията за лихва в размер на 10,45 лева за периода
от 09.02.2016г. до 22.06.2017г., което води до отхвърляне на иска в тази му
част като неоснователен.
За
останалата част от иска за лихва за забава в размер на 31,39 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.03.2016г. до 22.06.2017г.
установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 261,57 лв., считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 22.02.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното
и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и
50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 205.00 лева, от които: 150.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 50.00 лв. –
държавна такса в исковото и заповедно производства и 5.00 лева – такса за 1 бр.
съдебно удостоверение. В съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 158,56
лв. за направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 1370/2019г. по описа на
ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че ответникът
е доказал разноски в размер на 600.00 лева. Ищецът, обаче, в исковата си молба,
е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска срещу всеки един от тях в исковия процес е в
размер на 300.00 лв. и в размер на 150.00 лева – в заповедното производство,
поради което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно (досежно
размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство).
С
оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 101,95 лв., представляваща
направени в исковото и заповедното производства разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Ц.М.Ц., с
адрес: ***, че Ц.М.Ц. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 261,57 лева,
представляваща стойността (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., кв. „”, бл., ап. за периода от 01.01.2016г. до
30.04.2016г. включително и сумата от 31,39 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.03.2016г. до
22.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 261,57 лева, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01370/2019г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК, като за разликата до пълния претендиран размер от 336,93 лева за
главница, както и за разликата до пълния претендиран размер от 41,84 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА
Ц.М.Ц.,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 158,56
лева, представляваща направени делото и по частно гражданско дело № 01370/2019
г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА
“Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.М.Ц., с адрес: ***, сумата от 101,95
лева, представляваща направени
по делото и по ч. гр. д. № 01370/2019г. по описа на ПРС разноски, изчислени
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01370/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: