№ 4601
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501871 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Живко Стойков
Колев и Бисер Георгиев Иванов, действащи чрез адв.Б. М., със съдебен адрес: гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“, бул.“Цар Освободител“ №150, ет.2, офис 1, против Решение №2029/2024г.
постановено по гр.д.№15607/2022г. на PC Варна, с която е уважен предявеният от С. К. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Вл.В.“, бл.№***, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Банат“ №11, офис 5, чрез адв.Т. П., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от
2613.28лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат от увреждането на л.а.“Т. К.“, с рег.№В****СА, настъпили вследствие на
ПТП реализирано на 07.09.2022г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СВ ****
МХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-25.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съдът за дължимост на застрахователно
обезщетение. Поддържа се, че предвид въведеното от ответника оспорване на механизма на
ПТП и че процесните увреждания са вследствие на това събитие, то неправилно без да е
проведено надлежно доказване съдът е презюмирал механизма на настъпване на събитието
и причинно следствената му връзка с вредите. Оспорват се и изводите на съда, че
извършеното от застрахователя плащане, в извън съдебна фаза, на застрахователно
1
обезщетение, съставлява признание на всички предпоставки за това. Поддържа се, че
заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна САТЕ не са установили
механизма на настъпване на произшествието и размерът на вредата, като са изложени
подробни аргументи за непълнота, необоснованост и неправилност на експертните
заключения. На следващо място се поддържа, че е налице необоснованост на атакуваното
решение, тъй като първоинстанционния съд не е разгледал и обсъдил въведеното от
жалбоподателя възражение за липсата на действително извършено плащане по приложените
по делото фактури. Твърди се, че факта на отремонтиране на автомобила, е от съществено
значение за установяване на действителния размер /конкретна стойностна/ на вредата, а не
следва да се ползва хипотетичният такъв, какъвто се явява средната пазарна стойност,
определена на база субективната преценка на вещото лице. Твърди се, че пазарната стойност
би била приложима само в случай, когато ремонтът все още не е извършен и самият ищец не
знае колко би му струвало да възстанови автомобилът си. Твърди се още, че при положение,
че ищецът знае конкретна стойност и умишлено възпрепятства установяването й, означава
да се допусне неоснователно му обогатяване в резултат от собственото му негативно
поведение. Сочи се, че при възстановяване на автомобила, именно разходите направени за
неговото ремонтиране, представляват реално настъпилата вреда и негова възстановителна
стойност. Поддържа се, че при липса на данни ищецът да е реализирал разходи в посочения
във фактурите размер или по-висок такъв, искът му се явява недоказан, както и че в случая
не се цели обезвреда, а неоснователно обогатяване, което не следва да се допуска от съда.
Моли ли се за отмяна на атакуваното решението и отхвърляне на предявеният иск, ведно с
присъждане на сторените разноски, пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта
и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на
жалбоподателят, че не са доказани механизма на ПТП и причинна връзка на декларираните
увреждания, както и размера на дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Жалбоподателят е направил искане за назначаване на повторна тройна САТЕ, като е
изложил съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне
по направено в горният смисъл доказателствено искане. Цитираното искане е
неоснователно, тъй като изложената от страната мотивировка, не кореспондира с
фактически извършените процесуални действия по делото и не обосновава нуждата от
назначаване на повторна тричленна САТЕ. Разпоредбата на чл.201 от ГПК предвижда
възможност при необоснованост на заключението или при съмнение в неговата правилност,
да се допусне изготвянето на повторна експертиза. В случая, след оспорване на
заключението на допуснатата първоначална САТЕ, по искане на пълномощника на ответната
страната е назначена повторна експертиза, като самата страна е избрала състава на същата да
2
е едноличен. В този смисъл процесуалният ред за назначаване на повторна експертиза е
изчерпан, като факта, че понастоящем се иска назначаването на такава в тричленен състав,
не променя обстоятелството, че по делото вече има изготвени заключения на първоначална
и повторна експертизи. Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на искането на
жалбоподателя, още повече, че случая не са налице и обстоятелствата по чл.203 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че искането за назначаване в настоящото
производство на повторна тричленна експертиза, следва да се остави без уважение.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, против Решение №2029/2024г.
постановено по гр.д.№15607/2022г. на PC Варна, с която е уважен предявеният от С. К. К., с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 2613.28лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от увреждането
на л.а.“Т. К.“, с рег.№В****СА, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 07.09.2022г. в
гр.Варна по вина на водача на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СВ **** МХ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.11.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за назначаване в настоящото
производство на повторна тричленна съдебно авто-техническа експертиза.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1871/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 27.11.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3