№ 6175
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100511396 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.07.2023 г., гр.д. 25315/2022 г., СРС, 66 с-в отхвърля
исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от „Т.С.” ЕАД против Л. Д. Р. за признаването за установени на
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 25.01.2021 г., ч.гр.д. № 61848/ 2020 г. по описа
на СРС, 90 състав, а именно 24,04 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 4,89 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 01.12.2020
г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. № 161094, като осъжда
ищеца да заплати на ответницата сумата 300 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Счита, че с молба-декларация от 04.11.1998 г., ответницата отправя
предложение за сключване на договор за продажба на енергия по смисъла на
1
ЗЗД. Предложението е прието от ищеца, щом престира, поради което е налице
сключен договор между страните предвид ТР № 2/2018 г., ОСГК на ВКС.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Л. Д. Р. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Със заповед от 02.02.1998 г., кметът на СО - район Люлин настанява
ответницата Л. Д. Р. в топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* Впоследствие, същите страни сключват безсрочен договор за наем
на общинско жилище от 12.12.2005 г. Предвид императивното ограничение
на чл. 229, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД, договорът за наем да не бъде сключван за срок
2
по-дълъг от 10 години, безсрочният наемен договор се счита прекратен по
силата на закона с изтичане на 10-годишния максимално допустим срок, а
именно на 12.12.2015 г. (В този смисъл са решение № 333/23.11.2012 г., гр.д.
167/2012 г., ВКС, ІІІ г.о. и решение № 75/26.05.2010 г., т.д. 838/2009 г., ВКС,
І т.о.).
Отделно, по делото не се установява ответницата фактически да ползва
имота през процесния период 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., при това със
съгласие на собственика Столична община. Затова независимо от подадената
молба-декларация от 04.11.1998 г. за откриване партида на името на
ответницата, тя няма качеството потребител и не отговаря към ищеца „Т.С.”
ЕАД задълженията във връзка с предоставена топлинна енергия.
В тази насока следва да се съобразят разясненията на ТР № 2/17.05.2018
г., тълк.д. 2/2017 г., ОСГК на ВКС, че клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ).
След като насрещните страни по делото не са обвързани от
правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови цели през
спорния период, исковете за признаване дължимост на главното и акцесорно
задължение следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява реализирани
разноски от 300 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.07.2023 г., гр.д. 25315/2022 г., СРС, 66
с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, със седалище: гр. София, ул. „******* да
заплати на Л. Д. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* партер, чрез адв. К. С. сумата 300 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца –
„Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4