№ 15825
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110135693 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на а срещу з, с която е предявен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 3894,68 лева (след
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на предявения иск), представляваща неплатена
част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежавания от
ищеца лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 23.11.2022
г. в гр. Монтана, по вина на водача на МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,, който е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023 г. до окончателното плащане
Ищецът твърди, че на 23.11.2022 г. в гр. Монтана, на кръстовището на бул. „Парта“ и
ул. „Поп Харитон“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и
противоправно поведение на водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ,, в причинна
връзка с което били причинени щети на собствения му лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ,.
Твърди, че вредите по увредения автомобил да са в размер на 3932,14 лева. Твърди, че към
датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица №
BG/07/122002457300. Сочи, че ответникът му заплатил сумата в общ размер на 1627,91 лева,
поради което претендира остатъка от стойността на вредите, възлизащ на предявения размер
от 2 304,23 лева. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника з, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва отговорността на водача на лек автомобил
„Хонда Сивик“ с рег. № , за настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно
поведение, вина, механизма на ПТП и връзката между твърдените вреди и противоправното
поведение на водача. Прави възражение за изключителна вина на водача на „Хонда Сивик“ с
рег. № , поради допуснато нарушение – чл. 47, чл. 50, ал. 6 и 7 и др. от ЗДвП. В условията на
евентуалност - съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения
автомобил. Твърди, че заплатената в полза на ищеца сума не представлява признание на
основанието от страна на ответника, като поддържа, че платената от ответника в полза на
1
ищеца сума е в размер на 1470,96 лева. Оспорва размера на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на средните пазарни цени. По
така изложените доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което са причинени вреди на собствения на ищеца автомобил в
претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание
чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори презумпцията за
вина по отношение на застрахования от него водач. При установяване на горепосочените
факти, че тежест на ответника е да докаже и положителния факт на плащане на
обезщетението. С оглед възраженията за липса на вина, в тежест на ответника е да установи
наличието на изключващи вината обстоятелства. С оглед твърденията за съпричиняване в
тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада
по делото са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че на 23.11.2022 г. в гр. Монтана, на кръстовището на бул. „Парта“ и ул.
„Поп Харитон“, е настъпило ПТП с участието на МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и МПС „Рено Клио“ с рег. № ,,
собственост на ищеца, както и че ответникът е изплатил обезщетение на ищеца в общ
размер на 1470,96 лева. От представеното по делото преводно нареждане от 19.06.2023 г. се
установява, че на посочената дата ответникът е заплатил на ищеца допълнително сумата в
размер на 156,95 лева.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с механизма на ПТП, включително
поведението на водачите на двете пътни превозни средства, непосредствено преди
настъпване на ПТП и по-конкретно кой от двамата водачи е нарушил правилата за движение
по пътищата.
От заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, което съдът намира за
пълно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че описаните от ищеца вреди по
МПС „Рено Клио“ с рег. № , могат да настъпят в резултат на настъпилото на 23.11.2022 г. в
гр. Монтана произшествие. Не са налице обаче достатъчно данни, въз основа на които да се
установи по несъмнен начин какво е било поведението на двамата водачи преди настъпване
на удара и по-конкретно преди навлизането в кръстовището, тъй като единият от двамата би
следвало да е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара. В съдебната
практика многократно е имало повод да се изтъкне, че ищецът, претендиращ обезщетение
във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. В случая не се установява от събраните по
делото доказателства при дължимото от ищеца главно и пълно доказване именно водачът на
МПС „Хонда Сивик“ с поведението си да е станал причина за настъпване на ПТП и именно
той да е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара. Единствените събрани по
делото доказателства за тези обстоятелства са показанията на двамата свидетели К. К. и Ц.
К. (за които се твърди да са управлявали процесните автомобили), които в тази част са
противоречиви. И двамата твърдят да са навлезли на кръстовището на зелен сигнал на
светофара и съответно другият водач да е навлязъл на червен сигнал на светофарната
уредба. Не е налице основание да бъдат взети предвид единствено показанията на свидетеля
2
К., който заявява, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, тъй
като изложеното от свидетеля не се подкрепя от другите събрани по делото доказателства,
респ. следва да бъде взета предвид евентуалната му заинтересованост от изхода на спора,
доколкото е управлявал МПС, собственост на ищеца. Безспорен извод за твърдения от
ищеца механизъм не се налага и от заключението на автотехническата експертиза, съгласно
което не може да се определи кой от двамата водачи на какъв светлинен сигнал е навлязъл в
кръстовището.
Нещо повече дори да се възприеме посоченият в протокола за ПТП механизъм, то
съгласно отбелязванията в него ПТП е настъпило след като МПС „Хонда Сивик“ с рег. № , се
движи по бул. „Парта“ в посока от бул. „Ген. Арнолди“ към бул. „Климент Охридски“ и на
кръстовището с ул. „Поп Харитон“ навлиза на зелен сигнал на светофарната уредба, като
реализира ПТП в навлезлия в кръстовището лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ,.
Неизяснено обаче остава поведението на водача на последното, доколкото скоростта, с която
свидетелят посочва да се е движел, съобразена с разстоянието, което е изминал преди удара
и представената циклограма, предполагат същият в случай, че е навлязъл на зелен сигнал на
светофарната уредба, да е напуснал кръстовището преди светването на зеления сигнал на
светофарната уредба, регулираща движението на пътното платно, на което се е намирало
МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че съгласно
показанията и на двамата свидетели видимостта на МПС „Хонда Сивик“ с рег. № , е била
ограничена от спрял отляво лек автомобил, а съгласно заключението при тези обстоятелства,
при потегляне на „Хонда Сивик“ с рег. № , на зелен сигнал на светофара, в момента, в който
водачът му е могъл да възприеме намиращото се в кръстовището МПС „Рено Клио“ с рег. №
,, ударът за водача на МПС „Хонда Сивик“ с рег. № , е бил непредотвратим. От друга страна
вещото лице посочва, че водачът на МПС „Рено Клио“ с рег. № , е могъл да предотврати
настъпването на произшествието, ако в момента на потегляне на МПС „Хонда Сивик“ с рег.
№ , е задействал спирачната уредба и само в случай, че неизвестното МПС е останало на
място и водачът му не е предприел движение напред, като за последното категорично сочат
показанията и на двамата свидетели. Ето защо освен, че не се установява водачът на МПС
„Хонда Сивик“ с рег. № , да е виновен за настъпване на процесното ПТП, не се установява и
същият да е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като съгласно заключението
ударът за него е бил непредотвратим.
Предвид изложеното се налага извод, че по делото не се установява при дължимото от
ищеца главно и пълно доказване вредите по процесното МПС да са причинени именно в
резултат на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил. При това положение се налага извод за неоснователност на
предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, като в негова полза следва да бъдат присъдени направените и претендирани
такива в общ размер на 560 лева, от които 70 лева за платен депозит за свидетел, 390 лева за
платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разноски в полза на ищеца при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от а, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Никола Вапцаров“ № 53, ет. 2, срещу з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за в размер
на 3894,68 лева, представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№ ,, причинени при ПТП, настъпило на 23.11.2022 г. в гр. Монтана, по вина на водача на
МПС „Хонда Сивик“ с рег. № ,, който е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до
3
окончателното плащане.
ОСЪЖДА а, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола
Вапцаров“ № 53, ет. 2, да заплати на з, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
560 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4