Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1043
гр. Русе, 26.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора …………………………….
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 6234 по
описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът М.Т.К.
твърди, че първата ответница е собственик на ЕТ “Шогун- К.И.”***, регистриран, за да стопанисва фурна за
производство на хляб и тестени изделия, находяща се в гр.Русе по ул. ... № 54.
Сочи, че с
времето финансовото състояние на търговеца значително се влошило и той задлъжнял за данъци, осигуровки и към
други кредитори.Наложило се ищецът да внася от собствените си средства, за да
се покриват текущите задължения на фирмата.Твърди, че е внасял суми по
банковата сметка на
ЕТ в ”Пощенска банка”, сега
“Юробанк България” АД, както и на каса.Част от тези пари успял да се върне, но
останали и невъзстановени средства.Междувременно отношенията им с първата
ответница се влошили, като в началото на 2012 г. тя го лишила изцяло от достъп
до информация за работата на фирмата и поверила интересите си на третата
ответница-Г.Д., съответно нейна дъщеря и леля на ищеца.Тогава К.И. се
разпоредила и с цялото си имущество.
Впоследствие
ищецът констатирал, че ЕТ “Шогун- К.И.” прехвърлила търговското си предприятие
на новоучредено дружество–“ГАЛИАНИ 13” ЕООД, ЕИК *********, собственост изцяло на Г.Д..
Твърди, че за
периода 2009 г. и до 17.01.2012 г. е внасял в брой и по банковата сметка на
търговеца в “Юробанк България” АД значителни суми.Разполага с бележки за
вноските в банката общо на стойност 41 364,05 лв., от които му били
възстановени само 6 559,45 лв.Внесъл и средства на каса в брой, от конто
дължими останали 20 052,31 лв.Известно му е, че в счетоводството на ЕТ “Шогун -
К.И.” се водят като внесени от него и невърнати до завеждане на делото
43 060 лева.
Предявил иск
за сумата от 17 870 лв., като част от дължимите му 43 060 лв.В тази връзка било
образувано гр.д. № 3679/2014 г. по описа на РРС.С влязло в сила Решение №
155/5.10.2015 г. по в.т.д. № 226/2015 г. РОС, ЕТ “Шогун- К.И.” била осъдена да
му заплати сумата 17 870 лева, частично от 43060 лв., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Твърди, че на 01.08.2011 г. с Нот.акт №
192 т.III рег. № 11342 д. 485 на Нотариус рег.№ 221 на НтК, вписан в АВ с
вх.рег. № 9044/1.08.2011г., акт 69, т.23, К.И.И. и съпругът й Г.Г.И.,***,
починал на 24.05.2012 г., продали на внучката си С.Д.И., в брачно
правоотношение с Ц.В.И., следния собствен на К.И. недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.3212.3.1. адм.адрес: гр. Русе. ул. ... №
54, ет. 1, находящ се в сграда № 3, с предназначение: за търговска дейност,
брой нива на обекта: едно, с площ по документ от 42 кв.м, с прилежащи части:
изба от 42 кв.м съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж -
63-427.2.3212.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма, а съгласно заповед за
отписване от актовите книги за общинска собственост № 1387/18.08.1992 г. на
Община Русе, същият представлява магазин с площ от 42 кв.м с избено помещение
от 42 кв.м и използваемо подпокривно пространство, заедно с 31,50/701 ид.части
от поземлен имот с идентификатор 63427.2.3212. адм.адрес: гр. Русе. ул. ... №
54. с площ 701 кв.м трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план: 3212 в
кв. 22, при съседи: 63427.2 3237, 63427.2.3346. 63427.2.3209. 63427.2.5089, за
сумата 1000 лв., изцяло изплатена на продавачите.
Сочи, че
разпореждайки се с имота си, К.И. е знаела, че го лишава от възможността да се
удовлетвори за вземането си от 43 060лв.Счита, че това е било известно и
на купувачката на имота, явяваща се
внучка на продавачите, а освен това и дъщеря на Г.Д..Твърди, че към посочената
дата неговото вземане е било в размер на 35 510 лв., от които 16 370
лв.-внесени по банков път в полза на търговеца, а на каса-19 140 лв.
Иска съдът да
постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на него
сключената покупко-продажба на процесния имот с нот.акт № 192 т. III рег. №
11342 д. 485 от 1.08.2011г. на 221-ви нотариус РС Русе, вписан в АВ с вх.рег. №
9044/1.08.2011г., акт 69, т. 23, по силата на който К.И.И. и съпругът Г.Г.И.
продали на С.Д.И. процесния недвижим имот.Търсят се разноски за производството.
Ответницата К.И.И. оспорва иска.Твърди, че ищецът е нямал качеството на
кредитор на притежаваното от нея предприятие на едноличен търговец към датата
на процесната сделка.Оспорва той да е внасял свои лични средства в банковата
сметка или в касата на фирмата, както и че тя е извършила разпореждане с имота
си с цел да го лиши от възможността да удовлетвори вземанията си.
Сочи, че до
09.03.2012 г. търговската дейност и цялостното управление на ЕТ “Шогун - К.И.”
били прехвърлени на ищеца с пълномощно
от 16.07.2008 г. и по силата на предоставените му права само той се разпореждал
с принадлежащото имуществото на фирмата й.Чак в края на м.март 2012 г., с оглед
влошените им отношения, поради които предприела действия по оттегляне на
пълномощното, ответницата получила някаква част от счетоводната документация от
служителка, наета да работи в предприятието на ЕТ от ищеца.В тази връзка
твърди, че всички вземания, които насрещната страна сочи, че има към нея като
търговец, са оборотни средства, с които ищецът е оперирал, а не са негови лични
средства, с каквито той към него момент не е разполагал.
Оспорва твърденията, че с внесените
суми са били погасявани задължения за осигурителни плащания, публични
задължения и вземания на доставчици.
Сочи, че нито тя, нито съпругът й
са били в известност, че ищецът е внасял лични средства в полза на ЕТ, поради
което с извършеното разпореждане с имота не са целели да го лишат от
възможността той да удовлетвори вземането си.Претендира се отхвърляне на иска и
присъждане на разноски по делото.
Ответниците Г.Г.Д., С.Д.И. и Ц.В.И.
оспорват иска по същите съображения.
Ответницата В.Г.С. не взема
становище по иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че ищецът е
внук на К.И.И., син на В.Г.С. и племенник на Г.Г.Д., последните две дъщери на
първата ответница и на Г.Г.И.,***,
починал на 24.05.2012 г., наследен от тях и от преживялата съпруга
(л.10), а С.Д.И., към 01.08.2011 г. в брачно правоотношение с Ц.В.И. (л.12), е
дъщеря на третата ответница и внучка на К. и Г. И..
Страните не
спорят, че първата ответница е собственик на ЕТ ”Шогун-К.И.”***, ЕИК *********, с основна дейност-производство
на хляб и тестени изделия, като от 16.07.2008 г. и до 09.03.2012 г. ищецът е бил
упълномощен от баба си да ръководи търговското предприятие (л.48).Фурната,
където се реализирала продукцията, се намира в гр.Русе по ул. ... № 54.На 17.03.2014
г. ЕТ “Шогун- К.И.” прехвърлила търговското си предприятие на новоучредено
дружество–“ГАЛИАНИ 13” ЕООД, ЕИК *********,
собственост на Г.Д. (л.214-л.220).
Във връзка с
твърденията, че за периода на действие на пълномощното само ищецът и родителите
му са развивали реално дейността на ЕТ, ответниците са представили
доказателства на л.68-л.101.
Насрещната
страна също е ангажирала документи, касаещи основната дейност на търговеца, в
които фигурира подписа на първата ответница, като тези с дата след издаване на пълномощното,
са на л.161-л.172.
Приложени са
доказателства във връзка с финансови задължения на ЕТ в периода 2008-2012 г. за
данъци, осигуровки и към други кредитори (л.137-л.144, л.168-172, л.186).
Ищецът е
представил 45 бр. вносни бележки за внесени от него суми на обща стойност от 37 829
лв. през периода 12.01.2009
г.-01.08.2011 г. по банкова сметка *** (л.187-л.209).Изложени са твърдения,
че към 01.08.2011 г. вземането на М.К. към първата ответница е било на стойност
от 35 510 лв., от които внесени по банков път 16 370 лв., а на
каса-19 140 лв.
Във връзка с
твърденията си, че към посоченото време страната е разполагала със свои
средства са приложени два договора за кредит от 10.05. и от 04.07.2007
г.-съответно за 60 000 евро и за 17 000 евро, (л.177-л.184).
С влязло в
сила решение от 05.10.2015 г. по гр.дело № 3679/2013 г. по описа на РРС, ЕТ
”Шогун- К.И.” е осъдена да заплати на М.К. сумата от 17 870 лв., частично
заявена от общ размер на 43 060 лв., като получена от нея без основание.В
него производство са били представени 50 бр. вносни бележки за внесени от ищеца
по с/ка на ЕТ общо 24 430,05 лв. за времето 01.01.2009 г.-31.03.2012 г.,
от които от платеца са били признати за погасени 6 559,45 лв.
ЧСИ рег.№ 833
на КЧСИ е удостоверил, че по образуваното при него изпълнително дело, въз
основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист по гр.дело № 3679/2913
г. по описа на РРС, към 23.11.205 г. няма постъпили суми от длъжника (л.185).
По делото няма спор, че това положение не е променено към датата на последното
съдебно заседание.
На 01.08.2011 г. с Нот.акт №
192 т.III рег. № 11342 д. 485 на Нотариус рег.№ 221 на НтК, вписан в АВ с
вх.рег. № 9044/1.08.2011г., акт 69, т.23 (л.5), К.И.И. и съпругът й Г.Г. И.
продали на внучката си С.Д.И. процесният недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
подробно описан по исковата молба за сумата от 1 000 лв.Данъчната оценка
на недвижимостта е 24 240,50 лв.
Представени са
доказателства, че имотът е бил придобит от първата ответница по наследство (л.128-л.132).
Видно от
документите на л.173-л.176 от дело, на 17.08.2011 година, на 07.03. и на
16.03.2012 г. първата ответница се е разпоредила със свое недвижимо имущество в
полза на децата на третата ответница, като по двете продажби са получени цени
от 2 000лв. и от 1 000 лв. при
данъчни оценки на вещите съответно от 14 000 лв. и от 24 240,50
лв.Третата сделка е дарение.
Разпитаната по делото св.Л.М.,
била в трудово правоотношение с ЕТ през периода м.септември 2009 г.-м.април
2012 г. на длъжност ”Счетоводител”, назначена там от ищеца по силата на
предоставените му от собственика на търговското предприятие правомощия, и
понастоящем служителка в негово дружество-”ШОГУН” ЕООД, регистрирано на същия
адрес, установява, че счетоводството на фирмата се помещавало на междинен етаж
между фурната и жилищата на К. и Г. И. и това на родителите и на ищеца.Често в
периодите, когато се сключвали договори за обществени поръчки по основната
дейност на ЕТ, се налагало М.К. да внася различни по размер суми в полза на
търговеца, тъй като съществувало изискване кандидатите да нямат задължения към
НАП или други институции.Свидетелката сочи, че при ЕТ имало непрекъснат
недостиг на средства, което забавяло внасянето например на осигурителните
вноски на служителите.Тогава ищецът поемал задължението, като понякога внасял
сумите директно в детските градини, където
се доставяли закуските, като депозит за изпълнение на съответния договор за
обществена поръчка.по този начин средствата се осчетоводявали при
търговеца.Понякога М.К. се разплащал със свои средства и с различни
доставчици.Свидетелката установява, че внесените от него пари на каса или по
банковата сметка на ЕТ не са отразени като финансови средства на фирмата на К.И.,
а по с/ка 493. Л.М. потвърждава, че малка част от тези пари била възстановена
на ищеца.
Свидетелката
установява, че собственицата на търговското предприятие често посещавала офиса.Познавала
всички работници и общувала с тях.Съблюдавала производствения процес, включвала
се да помага при приготвянето на закуските, както и да ги продава в магазина,
стопанисван от третата ответница.Семейството на Г.Д. също имало свободен достъп
до предприятието и имало случаи, когато С.И. и брат й-св.Д.Д. изисквали за
проверка документи на фирмата.Л.М. установява, че всички членове на фамилията
се събирали да обсъждат работата на предприятието.На такъв съвет те взели
решение М.К. да се занимава с основната дейност на предприятието.Към него
момент то имало много финансови затруднения и почти не функционирало.В този
смисъл са и показанията на св.Д.Д..Л.М. установява, че К.И. била напълно
наясно, че фирмата й е на загуба.Наложило се да тегли кредит, за да може
фурната отново да развива дейност.Л.М. установява, че въпреки предоставеното
пълномощно на ищеца, баба му продължавала да контролирала работата на фирмата
си.Свидетелката предоставяла информация за финансовото състояние на ЕТ на всеки
от членовете на фамилията, който искал да получи информация.
Л.М.
установява, че първата ответница била в известност, че внукът й внася свои
средства за задължения на търговското предприятие.Била в известност и за
множеството непогасени вземания към различни институции.Свидетелката често й
носила служебната кореспонденция.Пред нея К.И. също правила изявления относно
финансовите им затруднения.Те всъщност били широко достояние.Имало случай
свидетелката да посети близката аптека.Там служителката й казала, че от К.
знаят, че дейността на фурната не върви добре.
Л.М.
установява, че предприятието на ищеца към него период също не било много добре
финансово.Той получавал продукцията на ЕТ и я реализирал на пазара.Всичко обаче
било надлежно осчетоводявано.При извършена проверка от НАП не били констатирани
финансови нередности, включително се установило, че внасяните от М.К. пари в
полза на упълномощилия го търговец, са осчетоводени като лични негови
вноски.Към него момент ЕТ и ЕООД ползвали общ офис.Свидетелката сочи, че
сумите, които ищецът е теглили от банковата сметка на търговеца, за да се
разплаща с различни съконтрагенти, били надлежно отразени в с/ка 501.
Л.М. и Д.Д.
установяват, че през летните месеци К. и съпругът й се премествали да живеят на
вилата си.В тяхно отсъствие дейността се ръководила главно от семейството на
ищеца.Всички членове на фамилията се водили на трудови договори към ЕТ.Л.М.
уточнява, че пред нея първата ответница не е подписвала счетоводни документи,
но роднините й казвали, че всичко се носи на К.И..
Според св.Д.Д.
през периода 2008-2012 г. цялата дейност на ЕТ се ръководила от ищеца и
родителите му.Когато обаче се подписвали някакви договори, се включвала и К.И..Свидетелят
потвърждава, че той, сестра му и майка му били на трудови договори към ЕТ, като
реално се включвали в производствения процес и при реализиране на
продукцията.На Д.Д. е известно, че ищецът е внасял свои средства във
фирмата.Той разбрал за банковите преводи в ”Пощенска банка” през 2013 г.
Д.Д.
установява, че през 2011 г. първата ответница му продала имот за 2000 лв., тъй
като тя и дядо му били благодарни, че ги е завел на балнеолечение в гр.Вършец.Има
прехвърлено и лози.Между него и ищеца в момента се водят дела за тези имоти.На
свидетеля е известно, че и сестра му има
магазин, прехвърлен й от К.И..
Д.Д.
установява, че през 2011 г. отношенията във фамилията силно се влошили.Преди да
оттегли пълномощното на ищеца, първата ответница завела дело срещу майката на М.К.
за отмяна на дарение.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.135 от ЗЗД е
предоставен за защита на лицата, чиито интереси са увредени от сделките на
техния длъжник.В тяхна полза е предвидена възможност при доказване увреждане и
знание у третото лице за такова увреждане по отношение на кредитора, имотът
предмет на сделката, да се върне в патримониума на длъжника, за да може
кредиторът да реализира правата си, като обявената недействителност на сделката
се разпростира както по отношение на приобретателя по нея, така и по отношение
на длъжника.
Съдът счита, че в процесния
случай са налице всички законови предпоставки за уважаване на предявената
претенция.
Ищецът има качеството на кредитор по отношение на К.И..Това
е изрично установено за сумата от 17 870 лв., частично предявена от общ
размер на 43 060 лв. с влязлото в сила решение по гр.дело № 6234/2013 г.
по описа на РРС при предявен иск за неоснователно обогатяване.Съществуването и
изискуемостта на това вземане обвързва със сила на присъдено нещо М.К. и
първата ответница.Съгласно трайната съдебна практика обаче със самото
преминаване на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице,
възниква правото на вземане за обеднелия ( Постановление № 1 от 28.05.1979 г.,
Пленум на ВС, Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр.дело № ********* г. на ВКС,
ІV г.о.). В хода на настоящото производство бяха ангажирани доказателства, че
към 01.08.2011 г. ищецът е внесъл по банковата с/к на ЕТ значителна сума, като
безспорно има данни за заявените по исковата молба, като невъзстановени общо
16 370 лв.Няма безспорни доказателства какви средства са постъпили от М.К.
в касата на търговеца.Според св.Л.М. само незначителна част от сумите, внесени
в счетоводството, са му били възстановени.При това положение трябва да се
приеме, че падежите на задълженията са настъпили на дати, предхождащи момента
на сключване на атакуваната сделка.Налице е увреждане за ищеца, тъй като с извършената
покупко-продажба длъжницата е намалила имуществото си, с което е затруднила
изпълнението на задълженията.Данните по делото сочат, че до настоящия момент К.И.
не е предприела действия по погасяване на дълга си към М.К..По делото има
данни, че след влошаване на отношенията във фамилията, първата ответница се е
разпоредила със значителна част от имуществото си в полза на децата на една от
дъщерите си-Г.Д., като реализираните средства от възмездните сделки са много
под данъчните оценки на имотите.Третото лице по процесната покупко-продажба, с
което К.И. е договаряла, е нейна внучка.Поради това и съгласно чл.135 ал.2 от ЗЗД знанието за увреждане на М.К. се предполага. В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да оборват тази презумция.От събраните в производството
доказателства става ясно, че към момента на сключване на договора отношенията
във фамилията вече са били силно влошени, като за никой от тях преди това не е
било тайна какво е финансовото състояние на ЕТ, включително знание е имало и по
въпроса, че ищецът внася свои средства, за да се развива дейността на
предприятието.В този смисъл съдът приема за основателни доводите на ищцовата
страна, че към процесния случай е относима и нормата на чл.135 ал.3 от ЗЗД.Искът следва да се уважи така, както е предявен по отношение на целия имот.По
делото са ангажирани доказателства, че недвижимостта е била придобита от
първата ответница по наследство и без наличие на някакъв съвместен принос от
страна на участвалия в сделката съпруг.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищеца се следват направените от него разноски за производството.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен спрямо М.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.В. ***, на основание
чл.135 от ЗЗД, договор за покупко-продажба по Нот.акт № 192 т.III рег. №
11342 д. 485 на Нотариус рег.№ 221 на НтК, вписан в АВ с вх.рег. №
9044/1.08.2011г., акт 69, т.23, с който К.И.И., ЕГН **********, и съпругът й Г.Г. И.,***, починал на
24.05.2012 г., чийто наследници по закон са К.И.И., В.Г.С., ЕГН **********, Г.Г.Д., ЕГН **********,***, продали на
внучката си С.Д.И., ЕГН **********, в брачно
правоотношение с Ц.В.И., ЕГН **********, следния
собствен на К.И. недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.3212.3.1. адм.адрес: гр. Русе. ул. ... № 54, ет. 1, находящ се в сграда
№ 3, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: едно, с площ
по документ от 42 кв.м, с прилежащи части: изба от 42 кв.м съседни
самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж - 63-427.2.3212.3.2, под обекта
– няма, над обекта – няма, а съгласно заповед за отписване от актовите книги за
общинска собственост № 1387/18.08.1992 г. на Община Русе, същият представлява
магазин с площ от 42 кв.м с избено помещение от 42 кв.м и използваемо
подпокривно пространство, заедно с 31,50/701 ид.части от поземлен имот с
идентификатор 63427.2.3212. адм.адрес: гр. Русе. ул. ... № 54. с площ 701 кв.м
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план: 3212 в кв. 22, при съседи:
63427.2 3237, 63427.2.3346. 63427.2.3209. 63427.2.5089, за сумата 1000 лв.,
изцяло изплатена на продавачите.
ОСЪЖДА
К.И.И.,
ЕГН **********,***, Г.Г.Д., ЕГН **********, и С.Д.И., ЕГН **********,***, Ц.В.И., ЕГН **********,***, всички със
съдебен адрес:***, чрез адв.Н.С. ***, и В.Г.С.,
ЕГН **********,***, да заплатят на М.Т.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Т.В. ***, сумата от 1791,90 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: /п/