Определение по дело №979/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 970
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Детелина Костадинова Димова
Дело: 20212100500979
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 970
гр. Бургас , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500979 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 220 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Водоснабдяване и
Канализация" ЕАД с ЕИК *********, представлявано от главен юрисконсулт
Д.Златева против Определение № 263356 от 30.12.2020 г. постановено по гр.д.
№ 6145/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без
уважение молбата на дружеството с правно основание по чл. 219, ал.1 ГПК за
привличане на Община Бургас като трето лице помагач на страната на
ответника по делото ВиК ЕАД. Определението се оспорва като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Жалбоподателят изразява
несъгласие с извода на съда, че в конкретния случай за Община Бургас
липсва правен интерес от постановяване на решение в полза на ответника, тъй
като същото не би се отразило по никакъв начин на правното й положение.
Твърди се, че за Община Бургас е налице правен интерес да бъде постановено
благоприятно решение в полза на водоснабдителното дружество. Наличието
на този интерес се обосновава с предмета на делото, а именно предявени са
претенции за заплащане на обезщетения за претърпени от ищците
неимуществени вреди поради прекъсване на водоснабдяването към незаконно
построени постройки в имот, собственост на Община Бургас, които на свой
1
ред са неправомерно присъединени към водопроводната мрежа. В тази връзка
Община Бургас разполагала с изрично установена от закона компетентност,
установена от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, и
в частност по въпросите за разрешаване на строителството на сгради,
законосъобразното им присъединяване към водопроводната мрежа,
въвеждането им в експлоатация, както и предприемането на действия във
връзка с установяване и премахване на незаконно строителство. От тук се
извеждат и правомощията на общината да не бъде допускано незаконно
строителство на сградите и тяхното присъединяване към водоснабдителната
мрежа. Прекъсването на водоснабдяването към имота на ищците било в
резултат именно на незаконно им присъединяване към водопроводната
мрежа. Последното на свой ред се намирало в причинна връзка с
бездействието на общината по отношение упражняването на нейните
правомощия по премахване на незаконно строителство на сгради и тяхното
присъединяване към водопроводната мрежа. Твърди се, че именно Община
Бургас е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на
град Бургас, в който били разположени освен сградата на ищците
/присъединена самостоятелно към водоснабдителната мрежа/, но и още седем
постройки, за които ответника не разполага с никакви документи за
собственост, за тяхното изграждане и въвеждане в експлоатация. По силата
на приращението общината била собственик както на незаконно построените
сгради в имота, но така също и на цялата вътрешна площадкова водопроводна
мрежа в имота. Въз основа на тези фактически твърдения се обоснова
наличието на общ, взаимен интерес от установяване на благоприятни за двете
страни факти – наличие на незаконно присъединяване на постройки в имота
към водопроводната мрежа, което представлява основание за спиране на
водоподаването. Жалбоподателят твърди, че единствено след участието на
общината като трето лице – помагач по делото можело да се установи какви
действия са предприети от нейна страна относно недопускане и съответно
предотвратяване на незаконното строителство. Твърди се, че Община Бургас
в качеството си на собственик на незаконните постройки, присъединени към
водопроводната мрежа в нарушение на нормите, следва да носи отговорност
поради това, че не е упражнила правомощията си по предотвратяване и
отстраняване на незаконно строителство. Сочи се, че водоснабдителното
дружество било прекъснало водоснабдяването на ищците само и единствено
2
поради наличието на данни за незаконно присъединяване към
водоснабдителната мрежа. В допълнение се излагат доводи и относно това, че
Община Бургас е собственик и на цялата улична водопроводна мрежа в град
Бургас, кв. Победа и носи отговорност за нейното изграждане. Твърди се, че
относно водоснабдяването на тези незаконни постройки било сключено
споразумение изх. № Дог-1 от 01.04.2019 г. между ВиК ЕАД и Община
Бургас, с което се уреждали отношенията между ВиК оператора и
собственика на терените – общината, относно откриването на партиди. Това
доказвало, че Община Бургас е напълно запозната с действителното
фактическо положение относно незаконните постройки. В заключение се
сочи, че ако Община Бургас бе упражнила правомощията си съгласно закона
за недопускане, предотвратяване и премахване на незаконно строителство, то
не би се стигнало до прекъсване на водоподаването по тази причина.
Фактическото състояние в кв. Победа било резултат от неправомерното
поведение на обитаващите постройките лица, както и бездействието на
общинските органи. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който Община Бургас да бъде
конституирана като трето лице - помагач на ответника по делото ВиК ЕАД.
Препис от частната жалба е връчен на процесуалния представител на
ищците адв. Стоян Петров, но същият не е депозирал отговор в срока по чл.
276 от ГПК.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания
акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по гражданско дело № 6145/2020г. на РС-Бургас е
образувано по подадена от М. Г. Ф. /починал в хода на процеса и заместен от
своите наследници/ и С. А. Ф. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
искова молба, с която са предявени искове за осъждане на ответното
дружество да възстанови водоподаването в имота на ищците, както и да
заплати на всеки от тях по 4000 лева - обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди през периода от 14.03.2020 г. – 06.10.2020 г. в резултат
на неизпълнение на договорните му задължения за доставка на вода, ведно
със законната лихва върху претендираните суми.
3
С Определение от 07.10.2020 г. районният съд е прекратил частично
производството в частта относно предявения иск с предмет осъждане на
ответника да възстанови водоподаването на ищците досежно водоснабден
недвижим имот с пл. № *** по плана на кв. Победа, находящ се в ***,
абонатен номер № ***.
С определение от 11.11.2020 г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на първоначалния ищец М. Г.Ф. /починал на *** г./ и е
конституирал като ищци неговите наследници – С. А. Ф., Г. М. Ф., А. М. Ф., Р.
М. Ф. и С. М. Ф..
С отговора на исковата молба „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
оспорва предявените искове, като заявява, че спирането на водоподаването в
имота на ищците не е незаконно, а на предвидено в закона основание. Твърди
се, че дружеството било изпратило до ищците предписание за представяне на
документи за изясняване собствеността на постройките и тяхната законност,
както и за извършването на конкретни фактически и правни действия
/подписване на споразумение образец № 7 от всички собственици и
изграждане на водомерна шахта на 2 метра от уличната регулационна линия/.
Посочените предписания не били изпълнени, в резултат на което за ВиК ЕАД
било обективно невъзможно да идентифицира водоснабдените имоти и
техните собственици. Изрично се подчертава, че действителната причина за
спиране на водоснабдяването се състои в незаконното изграждане на
постройките в имот с идентификатор № ***. В отговора на исковата молба е
заявено искане за привличане на Община Бургас като трето лице – помагач на
страната на ответника, което е оставено без уважено с обжалваното
понастоящем определение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Допустимостта на привличането на трето лице помагач е обусловена от
наличието на интерес от привличането за привличащата страна. За да посочи
кога е налице такъв интерес, разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК регламентира
лицата, които могат да бъдат привлечени. Това са същите лица, които могат
да встъпят в делото като подпомагаща страна. Предпоставка за привличането
4
на трето лице - помагач е наличието на правен интерес за него от
постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна
страна, тоест когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази
на правното положение на третото лице /чл. 218 ГПК/. Такива са случаите,
когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото
лице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може
да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице, когато е налице
опасност от затрудняване или усложняване защитата на правата на третото
лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. С други
думи, привличането по реда на чл. 219 ГПК на трето лице - помагач от страна
в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя
цели да улесни защитата си срещу насрещната страна с помощта на
привлеченото лице, както и да подчини привлеченото лице на силата на
мотивите. Преценката за допустимостта на привличането на трето лице -
помагач се основава на предмета на предявения иск и обусловените от това
последици на съдебното решение по него върху правната сфера на
подпомаганата и подпомагащата страна.
В настоящия случай, съдът намира, че за Община Бургас не е налице
правен интерес от постановяване на благоприятно решение по спора за
ответната страна, нито съдебното решение би рефлектирало по някакъв начин
върху правното положение на Община Бургас.
В конкретния случай е предявен иск по чл. 82 от ЗЗД, доколкото се
твърди, че ищците търпят вреди от неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника. Община Бургас не е страна по това облигационно
правоотношение, като липсват твърдения или данни, от които може да се
направи извод в обратния смисъл. Съдът намира, че изложените от ответното
дружество твърдения за евентуално неизпълнение от страна на органи на
Община Бургас на задълженията им за упражняване на контрол за законно
строителство и за законно присъединяване на построените сгради на трети
лица към водопроводната мрежа, не обосноват извод за наличие на правен
интерес за третото лице от встъпването му в процеса.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че
единствено след участието на общината като трето лице – помагач по делото
5
можело да се установи какви действия са предприети от нейна страна относно
недопускане и съответно предотвратяване на незаконното строителство.
Касае се за фактически констатации, които могат да бъдат установени в
процеса на доказването чрез ангажиране на съответните доказателства.
В допълнение, съдът намира, че извод за наличие на пряк правен
интерес за Община Бургас от привличането й в процеса, не може да бъде
направен и поради това, че същата като собственик на терена и по силата на
приращението, е собственик и на намиращите се в имота незаконни
постройки, построени без отстъпено право на строеж доколкото от данните
по делото се установява, че за сградата на ищците е било учредено такова
съгласно представения нотариален акт.
На следващо място ответникът не твърди спирането на водоподаването
на имота на ищците да е по вина на длъжностни лица от Община Бургас или
да се намира в някаква пряка връзка с неизпълнението на техни служебни
задължения. Т.е и на това основание, съдът намира, че съдебното решение по
настоящото дело няма как да се отрази на правното положение на Община
Бургас, и поради това не е налице основание за привличането й като трето
лице-помагач.
Съдът не споделя и доводите, основаващи се на представеното
Споразумение с изх.№ Дог-1/01.04.2019 г., подписано между „ВиК“ ЕАД и
Община Бургас, тъй като от данните по делото може да се направи извод, че
сградата на ицщите представлява водоснабден имот с клиентски номер, и би
могло да се приеме, че техният случай не попада в обхвата на въпросното
споразумение. Съгласно уговореното Община Бургас е поела задължение да
открие партиди на лицата – потребители на ВиК услуги, които държат
общински имоти за жилищни нужди без документ за собственост.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 219, ал.
1 от ГПК за привличане на Община Бургас като трето лице - помагач на
страната на ответното ВиК ЕАД-Бургас, поради което обжалваното
определение, с което е отказано конституирането на това лице в
производството по предявения иск, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено
6
Определението на въззивния съд, с което е потвърдено
първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-
помагач, не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263356 от 30.12.2020 г. постановено
по гр.д. № 6145/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставена без
уважение молбата по чл.219,ал.1 ГПК на ответника по делото -
"Водоснабдяване и Канализация" ЕАД с ЕИК ********* за привличане на
Община Бургас като трето лице помагач на ответника по делото ВиК ЕАД.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7