Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Габрово 30.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1918 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
21.10.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Г.Н.М. е сключен
Договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между
страните възниква облигационно правна връзка. По силата на договора кредиторът
предоставя на кредитополучателя сума в размер на 750.00 лева, като последният
се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични
погасителни вноски. Страните по облигационното правоотношение са договорили
условията, при които следва да бъде погасен дълга. На първа страница от
договора подробно са описани дължимите лихви и такси, които кредитополучателят
се е съгласил да заплати и които са свързани с обслужването на отпуснатия кредит,
а именно: фиксирана лихва в размер на 147.93 лева (буква „В") и такса за
оценка на досие в размер на 37.50 лева (буква „Б"). Също така в чл. 25 от
Договора е уговорена допълнителна услуга „Кредит у дома", представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на
вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 587.23 лева (буква
„Д"). Съгласно чл. 27 от Договора с подписването му, кредитополучателят е
удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер.
Ответницата М. не изпълнила всички свои
задължения по договора и преустановила плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 20.11.2015г. След изпадането на длъжника в
забава му се начислява обезщетение за забава (лихва за забава) в размер на
законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора
настъпва на 16.12.2016г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл.86 от ЗЗД). Дължи се също неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, съгласно
условията на договора.
На 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, е сключен договор за
прехвърляне на вземания. Това обстоятелство е видно и от приложеното като
писмено доказателство извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.
Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" е издадено пълномощно от „Провидент Файненшъл
България" ООД, по силата на което новия кредитор е изрично упълномощен да
уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на
задължението си за уведомяване, ищецът
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД изпратил писмено уведомление до Г.Н.М.,
ЕГН **********, както е видно от върналата се обратна разписка, същото е
получено от адресата на 14.10.2016г.
Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на
цесионер по договора за потребителски кредит, предявил претенцията си по
съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№
1390/2017г. по описа на РС Габрово е издадена заповед за изпълнение, препис от
която е връчен на длъжника, който е депозирал възражение в законния срок.
Изложеното обуславя интереса на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да предяви иск
за установяване на вземанията си.
По изложените съображения ищецът моли съдът
за признае за установено по отношение на длъжника Г.Н.М., че в негова
полза съществуват следните вземания
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч. гр. д.
№ 1390/2017г. по описа на РС Габрово, а именно: 718.64 лева
- главница; 95.24
лева - договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 21.11.2015г. до 16.12.2016г.;110.99 лева - лихва за забава за
периода от 21.11.2015г. до
30.05.2017г.;351.54 лева -такси за периода от 21.11.2015г. до 16.12.2016г. ;
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендира за
съдебни разноски.
От страна на ответницата Г.М. е депозиран отговор в законния срок по чл.
131 от ГПК.
Ответницата отрича да е уведомявана за
извършената цесия на вземането на „Провидент Файненшъл България” спрямо нея. Заявява, че представеното от ищеца известие
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства,
доколкото се установяват изгодни за издателя на документа обстоятелства. Не
оспорва истинността на подписа си върху обратната разписка, но отрича да е
получавала документа със съдържание „уведомление за
цесия" относно процесния Договор за кредит.
С оглед на това моли да бъде задължен ищецът да представи в оригинал известието за
доставка и уведомлението за цесия, изпратени до ответника. В случай, че не
изпълни указанията на съда, се прави искане тези документи да бъдат изключени
от доказателствения материал по делото, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК,
и/или съдът да приеме, че са налице предпоставките на чл. 161 от ГПК по
отношение факта, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия.
На второ място в
условията на евентуалност или алтернативност, ищцата заявява, че, счита целия процесен
договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на
ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски
кредит : договорите за потребителски кредити трябва да са написани с размер на
шрифта не по-малък от 12, което изискване не е спазено в процесния договор; няма посочен срок на договора, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК; не е посочена методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент; от Договора и
погасителният план не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно
колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска; Нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания
в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница,
каква част - лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита
В условията на евентуалност и/или алтернативност,
ответницата оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за
потребителски кредит, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в
противоречие с добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Съгласно установената съдебна практика за противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг субект, в частност възприето е, че уговорка за лихва
многократно превишаваща размера на законната лихва е нищожна като нарушава
принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като с такъв уговорен размер се
създават условия за неоснователно обогатяване. Критерият за преценка дали
уговореният размер е прекомерен е в каква степен уговорените вреди надхвърлят
действителните. Когато уговореният размер надвишава значително този по
законната лихва, без да е установено от неизпълнението да са предвиждани или
настъпили необичайни, то уговорената неустойка е прекомерна. Застъпено е
виждането, че уговорка за лихва надвишаваща
трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави.
На четвърто място
ответницата оспорва дължимостта на претендираните от ищцовото дружество „такса
за оценка на досие" и „такса за услугата Кредит у дома", доколкото , в ЗПК липсват институти като „такса за оценка на досие" и „такса за Кредит у дома” и др. подобни и
включването им в процесния договор за потребителски кредит представлява противоречие със закона до степен на
нищожност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства :
По делото е представено заверено копие от Договор за потребителски кредит от 21.10.2015г. Същото е напълно нечетливо, тъй като върху една страница с формат А4 са поместени всичките три страници на договора. С оглед на това с доклада по делото съдът е дал указания на ищеца да представи четливо копие в мащаб 1:1. С молба вх. № 12451/27.11.2017г. / л. 38 от делото/ ищецът е уведомил съда, че договорът е подписан във формата, в който е представен по делото.
Видно от приложения договор за цесия от 28.07.2017г. сключен
между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД
и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с приложение № 1 към договора в полза
на ищцовото дружество са прехвърлени вземания по договори за потребителски
кредит, подробно описани в Приложение №1 към договора.
По делото са приложени три страници от Приложение 1, които според ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД представляват първата и последна страница на
приложението и страницата, на която е описано вземането спрямо ответницата.
С доклада си по делото съдът е дал на ищеца указания да представи цялото
приложение, тъй като е констатирал различно съдържание на колоните от страница
1-ва и от страницата, където е описано вземането срещу ответницата / на стр.1 в
колоната преди номера на договора се съдържа колона с дати, докато на
страницата, където е описан договора на ответницата, колоната преди номера на
договора съдържа числа, чието значение остава неясно/.
С молба вх. № 12451/27.11.2017г. / л. 38 от делото/ ищецът е
уведомил съда, че приложението съдържа 300 страници и затова не е представено.
Дадените с доклада указания не са изпълнени.
При така установените
обстоятелства съдът намира от правна страна, че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и
недоказан.
На първо място сключеният Договор да потребителски кредит от 21.10.2015г. между
Г.Н.М. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД
е недействителен на осн. чл.22 във вр. с чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като съобразно
изявлението на самия ищец е сключен в същия формат в който е копието
представено на съда.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси и
други разноски. След като съдът с увеличителна лупа разгледа първа страница на
договора за кредит констатира, че чистата стойност на кредита е 750.00 лева.
По делото обаче не се
установи по безспорен начин, че вземането на кредитора „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД спрямо ответницата Г.М. е цедирано на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД. Избирателно представените от цесионера страници, за
които се твърди, че са част от един и същи документ не си съответстват по съдържание,
поради което съдът намира, че това доказателство е негодно да установи
прехвърлянето на вземането спрямо ответницата.
Поради изложеното предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът следва да заплати на адвокат К.И.Б. от АК Русе сумата 319.35
лева, представляваща адвокатско възнаграждение
определено на осн чл. 38 от ЗА и Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разноски за подаването на възражение в заповедното производство не следва да се присъждат т.к. подаването на възражение е едно фактическо действие, което не изисква никаква юридическа квалификация. Възражението е бланково и единственото което се изисква е да се попълнят данните на длъжника и да се подпише.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422 от ГПК предявен от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хенрих Ибсен” №
15, ет.7, представлявано от Изпълнителния директор Александър Викторов Грилихес
против Г.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес ***,офис партер – чрез адвокат К.Б., за заплащане на сумата 718.64 лева / седемстотин и осемнадесет лева и шестдесети четири стотинки/ главница, ведно със
законната лихва от 22.06.2017г. до окончателното й изплащане, сумата 95.24 лева
/ деветдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 21.11.2015г. до 16.12.2016г., сумата 110.99 лева / сто и десет лева и
деветдесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода 21.11.2015г. -
30.05.2016г. и сумата 351.54 лева / триста петдесет и един лева и петдесет и
четири стотинки/- такси за периода 21.11.2015г. – 16.12.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хенрих Ибсен” № 15, ет.7, представлявано от Изпълнителния директор Александър Викторов Грилихес ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.И.Б. от АК Русе, ЕГН********** със съдебен адрес ***,офис партер сумата 319.35 лева / триста и деветнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ , адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :