Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 168 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С.И.И. е предявила срещу „Л.И.“
АД обективно съединени частични искове за плащане на сумата от 100000 лв.,
представляваща част от сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 01.11.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане;
обективно съединени искове за плащане на сумата от 626.50 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на
същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на подаване на извънсъдебната претенция пред застрахователя – 30.01.2020 г., до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 01.11.2019 г.
настъпило ПТП, механизмът на което е описан в исковата молба и в уточняваща
молба от 10.11.2020 г., при което пострадала ищцата като пешеходка – била
блъсната в гръб от л. а. „Тойота Селика“, управляван
от М.Й. Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и
страдания са описани като вид, характер и интензитет в исковата молба, където
са описани по вид и размер и търпените имуществени вреди – разходи за лечение.
Тъй като относно управлявания от М.Й. л. а. бил налице сключен с ответника и
действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се предявяват настоящите искове, след като по предявената
извънсъдебна претенция пред застрахователя същият не определил и не платил
обезщетение.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на деликт,
механизма на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение у сочения за
виновен водач и причинната връзка между неговото поведение и настъпилия
вредоносен резултат. Навежда неконкретизирано възражение за съпричиняване от
страна на ищцата поради това, че се е движела на място, непредвидено за
движение на пешеходци. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на
акцесорните искове.
По искане на ответника по делото е конституирано трето
лице - помагач, а именно М.Й., сочен като виновен за ПТП водач, който е
депозирал становище по делото за неоснователност на исковете като поддържа
доводите на ответника и ги допълва. Навежда самостоятелни възражения за
съпричиняване от страна на ищцата и за прекомерност на обезщетението за
неимуществени вреди, като възражението за съпричиняване основава на
фактическите твърдения, че ищцата е пресичала пътното платно на
нерегламентирано за това място, намирала се е и се е движела неправилно по
пътното платно, а преди да навлезе на пътното платно е имала възможност и е
следвало да възприеме приближаващия се към нея лек автомобил и да съобрази
разстоянието до него и скоростта му на движение, освен това е навлязла внезапно
на пътното платно и с това е направила невъзможно предотвратяването на ПТП.
Излага и самостоятелни доводи за неоснователност на иска за обезщетение за
имуществени вреди и на акцесорните искове. Навежда и доводи за недопустимост,
евентуално – неоснователност на евентуални бъдещи претенции на застрахователя
към него /възможността за предявяване на каквито е приета от съда за обуславяща
интереса на ответника да привлече трето лице-помагач/, съответно иска /в
депозираното на 29.03.2021 г. писмено становище по делото, но се поддържа и в
о. с. з. на 09.04.2021 г./ прекратяване на производството по делото по
отношение на него поради липса на интерес от привличането му.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен КП за ПТП с
пострадали лица. Същият обаче не е представен в цялост, поради което съдът не
го коментира.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се
установява следното: По делото са налице само частични данни относно механизма
на ПТП, съобразно които може да се очертае най-общо следният механизъм: На
01.11.2019 г. около 15.05 ч. по улица без име, разположена успоредно на река
Макоцевска в с. Ч., община Горна Малина,
М.Й.Т. управлявал л. а. „Тойота Селика“,
като няма данни относно посоката му на движение. Пътното платно представлявало
земна площ с множество неравности с обща широчина 8 м., като няма данни за
надлъжен и напречен профил на пътя и за видимост и атмосферни условия.
Придвижвайки се по този начин, автомобилът бутнал ищцата, която се намирала
пред оградата на двора си, като няма данни кои части на автомобила са
контактували с тялото на ищцата и какво е било разположението на автомобила
спрямо тялото на ищцата. Няма данни и каква е била скоростта на автомобила по
време на удара и непосредствено преди това. Доколкото е установено, че ищцата се
е намирала непосредствено до оградата си, т. е. в зоната на банкета, от
техническа гледна точка причината за възникване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водача на лекия автомобил, който при избиране на
скоростта на движение в зоната на ПТП не се е съобразил с релефа на местността,
със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. От техническа гледна точка
предвидимото препятствие е било налице, като се има предвид състоянието на
пътя, при което скоростта на движение на автомобила следва да е такава, че при
преминаване през вертикални неравности това да не води до нежелано от водача
изменение на посоката на движение на автомобила, каквото е налице - движение в
зоната на банкета. Съобразно изложеното водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП при условие, че, движейки се по път
със земно покритие и с наличие на множество вертикални неравности /дупки/, при
избиране скоростта на движение на автомобила се е съобразил с релефа на
местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие /в случая времето за
реакция е 1 секунда/. Ищцата не е имала техническа възможност да предотврати ПТП.
Установява се също, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост в областта на
външния туберкул, наложило оперативно лечение; разкъсноконтузна рана на меките
тъкани на дясната подбедрица, съчетана с размачкване на тъканите. В резултат на
тези увреждания са настъпили следните усложнения: развитие на мекотъканна
инфекция в травмираната зона на дясната подбедрица, наложило неколкократно
оперативно лечение и кожна пластика; късно усложнение, изразяващо се в
развитието на тромбоза на магистрални вени на десния долен крайник. Тези
усложнения са чести при такива травми и не се дължат на болнична инфекция или
недобра хигиена. След причиняването на травматичното увреждане и в следващите
месеци, през които ищцата е била подлагана на неколкократно оперативно лечение,
е била налице значителна по интензитет болезненост, засилваща се след оперативните
интервенции. Към настоящия момент може да се наблюдава болезненост при
физическо натоварване на крайника или при промяна на времето. Оперативното
лечение, на което е била подложена ищцата, е кръвна репозиция и метална остеосинтеза
на причинената фрактура. По повод инфекциозните усложнения на травмата е
извършено двукратно оперативно лечение на раните и кожна пластика. На този фон е
прилагана и медикаментозна терапия за периода от 01.11.2019 г. до 13.04.2020 г.,
като лечението на тромбозата е продължило и след м. април 2020 г. За посочения период
от време е било налице най-вече затруднение в придвижването и болезненост. Фрактурата
на голямопищялната кост изисква около
4 - 5 месеца срок
за възстановяване. Мекотъканните увреждания се възстановяват за
продължителен период от време и не може да се посочат усреднени срокове. За в бъдеще
в областта на дясната колянна става ищцата ще изпитва болки при физическо
натоварване на крайника и при промяна на времето, които ще са доживотни. Представените
по делото фактури и касови бонове са за разходи, направени във връзка с лечението
на травмата и усложненията ѝ.
От показанията на свидетелите се установява следното:
Свидетелят М.Й. – сочен за виновен водач, установява,
че на 01.11.2019 г. управлявал л. а. „Тойота“ в с. Ч. Пътното платно там
представлявало селски път и нямало маркировки, ищцата се намирала до оградата
си. Според свидетеля е вярно, че е „побутнал“ ищцата, но не е вярно, че не е
имал контрол върху управлението на автомобила, просто при избягването на
дупките не видял ищцата. След инцидента заедно с Д.М. закарали ищцата до
болницата в гр. Елин Пелин и после звъннали на тел. 112, за да уведомят за ПТП.
Свидетелят не бил употребявал алкохол.
Свид. Д.М. установява, че на посочената дата М.Й. му
звъннал, за да да излезе, тъй като бил „побутнал“ жена, свидетелят излязъл от
дома си и видял, че ищцата седи на земята. Закарали я до болницата, където тя
останала.
Свид. Катя Диитрова установява, че след изписването на
ищцата от болницата ходела да ѝ помага, тъй като тя не можела да
се движи и да се обслужва, само лежала. Вечерно време синът на ищцата се грижел
за нея, свидетелката помагала, когато е нужно, като ѝ носела пенсията,
лекарства, водела лекарката на кметствто да я прегледа. При всяка промяна на
времето ищцата се оплаквала от болки, останала ѝ и психическа травма за
цял живот. И към настоящия момент свидетелката ѝ помагала, защото
зимно време ищцата не можела да се движи, имало опасност да се подхлъзне и да
падне. Движела се самостоятелно с бастун, но само когато не е хлъзгаво.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
По главния иск за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим, а
разгледан по същество – частично основателен – до размера от 50000 лв., до
който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер на
частичния иск от 100000 лв. /при пълен
посочен в исковата молба размер от 150000 лв. на
този иск/ следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че
са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките
по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания,
които са ѝ причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело
до увреждане на ищцата, е извършено от М.Т.Й. Установи се противоправността на
това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни
увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на МТ.Й. /презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните
доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към
момента на настъпване на ПТП е действал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от М.ТЙ. МПС,
сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността
на ответника към ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 50000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
имат предвид на първо място видът и характерът на причинените телесни
увреждания – вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост в областта на
външния туберкул, наложило оперативно лечение; разкъсноконтузна рана на меките
тъкани на дясната подбедрица, съчетана с размачкване на тъканите. Тези
увреждания са причинили на ищцата значителни болки и страдания. Следва да се
отчете и обстоятелството, че в резултат на уврежданията са настъпили и усложнения
–развитие на мекотъканна инфекция в травмираната зона на дясната подбедрица
/което освен допълнителни болки и страдания е наложило и неколкократно
оперативно лечение и кожна пластика/; късно усложнение, изразяващо се в
развитието на тромбоза на магистрални вени на десния долен крайник. След
причиняването на травматичното увреждане и в следващите месеци, през които
ищцата е била подлагана на неколкократно оперативно лечение, е била налице
значителна по интензитет болезненост, засилваща се след оперативните
интервенции. Следва да се има предвид и продължителността на възстановителния
период - фрактурата на голямопищялната
кост изисква около
4 - 5 месеца срок за възстановяване, а мекотъканните
увреждания се възстановяват за продължителен период от време и дори не може да
се посочат усреднени срокове. За
посочения период от време е било налице освен болезнеността и затруднение в
придвижването, което също следва да се отчете, тъй като е създавало битови
неудобства на ищцата и е влошило качеството ѝ на живот. Следва да се
вземе предвид и това, че към настоящия момент се наблюдава болезненост при физическо
натоварване на крайника или при промяна на времето, а и за в бъдеще в областта
на дясната колянна става ищцата ще изпитва болки при физическо натоварване на
крайника и при промяна на времето /същите ще са доживотни/. Горните факти
следва да се отнесат и към възрастта на ищцата – 66 г. към датата на ПТП, на
която възраст всякакви травми се понасят по-тежко и се отразяват на целия
организъм.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира /отчитайки пълния посочен в исковата молба размер от 150000 лв. на иска,
предявен като частичен в размер на 100000 лв. в настоящото производство/, че
горепосочената сума от 50000 лв. би била справедлива и достатъчна, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ телесни
увреждания /съответно е основателно възражението на ответника за прекомерност
на търсеното обезщетение/.
Неоснователни са възраженията на ответника и на
третото лице-помагач за съпричиняване от страна на ищцата. Наистина точният механизъм
на ПТП не се установи по делото, но се установи, че ищцата е била блъсната от
автомобила, управляван от М.Й., като към момента на ПТП се е намирала
непосредствено до мрежата на двора си. Съответно не се установи тя да се е
движела на място, непредвидено за движение на пешеходци /каквото е
неконкретизираното възражение на ответника/. Не се установиха и фактическите
твърдения, на които третото лице-помагач основава възражението си, а именно, че
ищцата е пресичала пътното платно на нерегламентирано за това място, намирала
се е и се е движела неправилно по пътното платно, а преди да навлезе на пътното
платно е имала възможност и е следвало да възприеме приближаващия се към нея
лек автомобил и да съобрази разстоянието до него и скоростта му на движение,
освен това е навлязла внезапно на пътното платно и с това е направила
невъзможно предотвратяването на ПТП. Т. е. по делото не се установи каквото и
да било поведение на ищцата, с което тя да е допринесла за настъпването на ПТП.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично неоснователен -
следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на иска. По отношение
периода на дължимост – обезщетението за забава се дължи от 01.05.2020 г., тъй
като от тази дата ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е
предявена пред застрахователя на 30.01.2020 г., съответно срокът по чл. 496,
ал. 1 КЗ е изтекъл на 30.04.2020 г. – присъствен ден и от следващия ден
застрахователят е в забава; фактът, че от ищцата са изискани, съответно не са
представени, допълнителни материали е ирелевантен, тъй като в законово-установения
срок липсва произнасяне от застрахователя, вкл. и чрез отказ - в случай, че той
е счел, че са били налице основания за това/. Съобразно изложеното акцесорният
иск следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск за
периода от 01.05.2020 г. до окончателното плащане, а по отношение на разликата
над уважения размер на главния иск до пълния му предявен размер за същия период
/от 01.05.2020 г. до окончателното плащане/, както и изцяло /по отношение на
пълния предявен размер на частичния главен иск от 100000 лв./ за периода от 01.11.2019
г. /датата на ПТП/ до 30.04.2020 г. вкл. следва да бъде отхвърлен.
По главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 126.50 лв., до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 626.50
лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:
С оглед доказаната по делото връзка между проведеното
на ищцата по повод причинените ѝ увреждания лечение и представените
платежни документи за извършени разходи за покупка на лекарства и консумативи
искът е доказан по основание. По размер обаче е доказан само частично – за
сумата от 126.50 лв., тъй като само досежно тази сума са ангажирани надлежни
доказателства, че сумата е реално платена и че получател на описаните във
фактура от 23.12.2019 г. стоки е била ищцата. Останалите две фактури са с
получател д-р Спартак Милев и не са ангажирани доказателства, че сумите по тези
фактури са реално платени, съответно общата сума по тях от 500 лв. не следва да
се присъжда на ищцата.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на
обезщетение за имуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени имуществени вреди също е частично неоснователен -
следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на иска. По отношение
периода на дължимост – обезщетението за забава се дължи от 01.05.2020 г., тъй
като от тази дата ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е
предявена пред застрахователя на 30.01.2020 г., съответно срокът по чл. 496,
ал. 1 КЗ е изтекъл на 30.04.2020 г. – присъствен ден и от следващия ден
застрахователят е в забава; фактът, че от ищцата са изискани, съответно не са
представени, допълнителни материали е ирелевантен, тъй като в
законово-установения срок липсва произнасяне от застрахователя, вкл. и чрез
отказ в случай, че той е счел, че са били налице основания за това/. Съобразно
изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на уважения
размер на главния иск за периода от 01.05.2020 г. до окончателното плащане, а
по отношение на разликата над уважения размер на главния иск до пълния му
предявен размер за същия период /от 05.01.2020 г. до окончателното плащане/,
както и изцяло /по отношение на пълния предявен размер на главния иск от 626.50
лв./ за периода от 30.01.2020 г. до 30.04.2020 г. вкл. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение възражението на третото лице-помагач:
По наведеното от третото лице-помагач възражение за липса
на интерес от привличането му поради недопустимост, евентуално –
неоснователност на евентуални бъдещи претенции на застрахователя към него
/възможността за предявяване на каквито е приета от съда за обуславяща интереса
на ответника да привлече трето лице-помагач/ и направеното в тази връзка искане
за прекратяване на производството по делото по отношение на подпомагащата
страна съдът се е произнесъл в о. с. з. на 09.04.2021 г. В допълнение следва да
се отбележи, че съдът преценява наличието на правен интерес от привличане на
подпомагаща страна, изхождайки само от допустимостта /очертана от изложените
твърдения/ на евентуалната бъдеща претенция към третото лице, а не и от
нейната основателност. Последната би
била предмет на преценка от решаващия съд при евентуално предявяване в бъдеще на
регресна претенция към третото лице-помагач, а доколкото предвид изложените по
настоящото дело твърдения от ответника такава претенция е допустима, съдът е
приел /и продължава да счита/, че е налице интерес от привличане на трето
лице-помагач на ответника.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, съответно с представения списък по чл. 80 ГПК се
претендира само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението
съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 3530 лв.
Съответно съразмерно с уважения размер на исковете следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 1765 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено
на адв. П..
Ответникът е направил разноски по делото в размер на
250 лв. за възнаграждения на вещи лица, с представения списък по чл. 80 ГПК се
претендират тези разноски. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в размер на 125 лв. за възнаграждения на вещи
лица. В о. с. з. се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер
на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в
редакцията, действаща към датата на провеждане на устните състезания по делото/
е 540 лв. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 270 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед горепосочения начин за определяне на юрисконсултското
възнаграждение съдът не следва да обсъжда възражението на ищцата за
прекомерност на същото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 2000 лв., както
и деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел/ в
размер на 140 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.
и П.Д., да плати на С.И.И. с ЕГН **********, с адрес: *** от 50000 лв. /петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 01.11.2019 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва от
01.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.И. с ЕГН **********,
с адрес: *** „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.
и П.Д., искове за плащане на сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща част от сумата от 150000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 01.11.2019 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на ПТП до окончателното плащане за разликата
над уважения размер на главния иск от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ до пълния
му предявен като частичен размер от 100000 лв. /сто хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази
разлика от 01.05.2020 г. до окончателното плащане, КАКТО и ИЗЦЯЛО /по отношение на пълния предявен
размер от 100000 лв. на главния иск, предявен като частичен от 150000 лв./ акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава за периода от датата на ПТП /01.11.2019
г./ до 30.04.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.
и П.Д., да плати на адв. Е.Г.П. от САК с рег. № от ЕАР ********** сумата от 1765
лв. /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на С.И.И. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН **********, с
адрес: *** плати на „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.
и П.Д., сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.
и П.Д., да плати по сметка на СОС сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща държавна такса за производството по делото върху уважения размер
на исковете, както и сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща
деловодни разноски /за възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел/ съразмерно
с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М.Т.Й. с ЕГН **********,
адрес: *** като трето лице-помагач на „Л.И.” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: